Съобразно разпоредбата на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ ПАМ се налагат с цел предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. В конкретния случай се касае за превантивна принудителна мярка, целта на която е да повиши събираемостта на глобите, като следва да се отбележи, че незаплащането на наложената глоба в срока за доброволно изпълнение не представлява административно нарушение. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера и в хипотезата на чл. 171, ал. 1, т. 1, б. „д“ от ЗДвП. Налагането на принудителна административна мярка, изразяваща се в отнемане на свидетелството за правоуправление, дори да е установено незаплащане на наложените глоби в срока за доброволно изпълнение, не отговаря на нито една от целите на ПАМ закрепени в чл. 22 от ЗАНН. Превъзпитанието на нарушителя законът възлага на административното наказание, каквото е наложено с двата фиша и това не може да се постигне и с налагането на мярка за административна принуда. Принудителната мярка не би могла и да предотврати или поправи вредните последици от незачитането на правилата за движение, санкционирано с фишовете. В конкретния случай жалбоподателят е санкциониран за деянията си с влезли в сила фишове. Наложените глоби подлежат на принудително събиране, като санкцията за забавено изпълнение е лихвата за просрочие. Не на последно място следва да се отбележи, че дори когато преследва законоустановени цели, принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона. В случая прилагането на принудителна административна мярка, не само не би постигнала нито една от целите на административната принуда, но и ограничава в значителна степен правата на жалбоподателя, доколкото го възпрепятства да управлява моторно превозно средство за определен срок. Действително, докато е възпрепятстван да управлява моторно превозно средство, адресатът на принудителната мярка ще бъде лишен от възможността да извърши нови нарушения по ЗДвП, но възпиращото действие е възложено на системата на санкциите, а не на административната принуда. Доведена до крайност тезата, че целта на принудителната мярка е лишаване на нарушителя за определен срок от възможността да извършва нови нарушения и да го дисциплинира да заплаща глобите, би означавала, че отнемането на свидетелството за правоуправление е единственият начин да бъде принудено лицето, което не е платило глобата си в срока за доброволно изпълнение да я плати, като се освободят компетентните органи от задълженията си по принудителното изпълнение. В случая явно е нарушен принципът за съразмерност, заложен в чл. 6, ал. 1 от АПК, според който административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че така наложената принудителна административна си поставя цели, противоречащи на законоустановените цели на административната принуда, поради което се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 10 лева, представляващи държавна такса за образуване на делото.
Водим от горното и на основание чл. 172 от АПК, съдът
 
Р Е Ш И :
 
ОТМЕНЯ Заповед № 17-0450-000328/16.10.2017 година на младши инспектор в група „Охранителна полиция“, Пето Районно управление на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. *****, с която е наложена принудителна административна мярка „изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство” за срок до заплащане на дължимата глоба по жалбата на С.Й.К., ЕГН ********** ***.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.***** ДА ЗАПЛАТИ НА С.Й.К., ЕГН ********** *** сумата от 10 /десет/ лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.