Кире, айде да не се изхвърляш с непремерни приказки "на ангро". Не ме карай да ти търся текстове от Наказателния кодекс, които третират нападки и обиди, свързани с обвинения за реабилитация на фашизма и профашистка дейност.

Кире
01 Май 2018 15:50
Ако ще търсиш, да вземем да направим едно дело срещу сайтовете, които разпространяваш тук, наричайки събитията от 9 септември 1944 г. "преврат". Ако свалянето на фашисткия режум у нас е преврат, то тогава би било добре царските дегенерати да са още на власт? Така че потърси, намери - ще се възплозвам от това.

Ако ще търсиш, да вземем да направим едно дело срещу сайтовете, които разпространяваш тук, наричайки събитията от 9 септември 1944 г. "преврат". Ако свалянето на фашисткия режум у нас е преврат, то тогава би било добре царските дегенерати да са още на власт? Така че потърси, намери - ще се възплозвам от това.

Памфуци, основанието РККА да премине Дунава е малце по-друго. Да припомним кои са воюващите сили към момента и България чий съюзник е

Моля да ми отговори някой гений тук как точно е убит Петър Караминчев - едно от изписаните имена на паметника? Имало ли е съд, откъде е взет и закаран в Русе, какво е обвинението, имало ли е доказателства, дори признание след изтезанията... Не са ли пълни въшкари джандарите спрямо тая фина личност, адвокат и защитник на работниците? Да, точно нещата, за които обвинявате РККА и комунистите са напълно приложими спрямо "вашите" и то точно в тоя конкретен случай. Не се чудете защо има неспирна тиха война между "нас" - наследниците на тия храбри хора и "вас" - наследниците на въшкарите, които убиваха и малтретиха храбрите антифашисти. Можете да мълчите засрамено. Нямате никакъв аргумент в защита на извергите, убили тия невинни хора.

Памфуци, арестуван 1925 г. и амнистиран 1932 г. - забележи! - поради липса на доказателства.

левичарски идеи, демек говори за свобода, социална справедливост, солидарност. Термини, които режимите преди 9-ти не приемат за съществуващи.

А термините за солидарност, съпричастност и социална справедливост са в обръщение на левичарските среди или с други думи, това е реториката на опозицията - пребивана, осакатявана и убивана. Ти за този режим ли страдаш? Има ли някой да страда за ония изверги?

Ние облекчихме данъчната тежест за селското население, като премахнахме данъка върху общия доход в селата и го заменихме с беглика и поземления данък (Ръкопляскания.). Ние направихме това не за демагогия, не за да спечелим гласовете на селския народ, но за да му дадем възможност да живее, да се труди, да напредва и да жъне резултатите от своя труд (Ръкопляскания.). Ние не излязохме пред изборите с тая платформа – да махнем данъка върху общия доход; ние излязохме с друго, но направихме го, и това даде резултат, без да гърмим, без да се хвалим, без да демагогствуваме. И вярваме, че българския селски народ ще оцени този жест. Това не е жест, това дело на правителството не направено за жест – то е направено като една необходимост, за да почувствува народа, че има власт, че има правителство, което се грижи за неговите интереси.

Разбира се, че градското население страда от извънмерно тежко данъчно бреме. Ние това знаем. Ние наследихме една чужда данъчна система и я наследихме с маса недобори. Но правителството и парламентарната група на Демократическия сговор разучва въпроса, за да внесе и тук съществени поправки, които да облекчат материалното положение и на българския занаятчия, и на българския търговец, и на българския промишленик. (Ръкопляскания.). Не правим класова политика – правим народна политика.

Ние направихме и една голяма реформа в нашето образователно дело и в нашата образователна политика. Ще кажа само две думи и за нея. Може би че ние се върнахме по отношение на нашата училищна политика малко назад. Това обаче е само привидно. Назад ние не се връщаме, но искаме да запазим от старото онова, което е още годно за живота, да го пригодим към новитe условия на живота и да му дадем възможност да върви напред. Тая система на многобройни средни училища, поради лошитe помещения, поради неподготвеността на учителския персонал, поради липсата на финансови средства за издръжка на самитe училища, не даваше солидни знания; тя даваше само едно повърхностно лустро и нищо повече, и младежитe се чувствуват нещастни, щом не намерят място да оползотворят своя труд. Ако тая стара система продължава, България може да изпадне в положението да има една интелигенция, която да страда от безработица.

Всяко училище трябва да отговоря на нуждитe на живота и на духа на времето. И ние се постарахме да направим това – българското училище да отговаря на нуждитe на времето, на нуждите на народа и на духа на времето, да създадем интелигенция годна за живота. Не е само гимназията, която може да направи младежта годна за живота. Има и всевъзможни други училища, които последователно, по ред, постепенно, с обмисляне, с предварителна подготовка, ще насаждаме и чрез тях ще даваме образование и възпитание на подрастващото българско поколение. (Ръкопляскания.) Ето, г-да, в няколко думи, какво направихме.

Какво ще направим? Ние ще вървим из същия път, който сме си начертали и който животът ни чертае. Ние сме една партия на реалността, която не се храни с теоретически ефимерни, но която живee с действителността, която държи сметка за реалността. Ние държим сметка за нуждитe на живота, за широкитe нужди на българския народ. Из тоя път ще вървим като водим страната напред и все напред (Ръкопляскания.).

Нашия път е ясен: той е пътят на прогреса. От него ние няма да се отклоним, каквито укори и да ни правят, каквито епитети и да ни прикачват. Ние не сме консерватори, ние не сме реакционери, ние не сме левичари, ние не сме десничари – ние вървим напред и само напред по пътя на социалния прогрес ще водим българския народ. („Браво!“ Ръкопляскания.)

Това е извършеното от Демократическия сговор. Този е пътят, пътят на социалния напредък, който ние ще следваме. Да, ще го следваме. Но при какви условия живее България днес, за да следваме този път, и дали тези условия ще ни дадат възможност да вървим напред без отклонение и без зигзаги, или ще трябва понякога да се отклоним, да правим завъртване насам или натам, но винаги с оглед на нуждите на нацията?



СКЪПОТИЯТА.

Г-да! светът, а в това число, разбира се, и България, страда от една неимоверна скъпотия, от тежки финансови тежести и от разрушен или, по-право, дезорганизиран стопански живот. От тези страдания теглим и ние, тези рани носи и българския държавен организъм. И ние страдаме от голяма скъпотия. Но при все това прав беше един наш общественик, върнал се неотдавна от чужбина, който каза: „В България е пак най-ефтино, по-ефтино отколкото всякъде другаде“. Да, по-ефтино е. Но ние страдаме, ние боледуваме от една тежка скъпотия. Обаче никой да не си прави илюзията, че тая скъпотия ще се намалява само или изключително с намаление цените на продуктите. Нашата политика – на Демократическия сговор – е била и ще бъде да увеличаваме производителните сили на нацията, и да увеличаваме обществения и частен доход, чрез което да може да се внесе едно равновесие срещу постоянно нарастващите цени. Не намаление на цените е толкова нужно – намалението на цените е намаление на обществения и частен доход – а увеличение на обществения и частен доход, гражданина да получава повече от своя труд, да бъде по-добре платен, за да може и той да плаща повече. Това е нашата политика. За нея могат да ни осъдят, могат демагозите да искат ефтини цени, ефтини продукти, и ние бихме желали да ги дадем, но ние не желаем да ги дадем за сметка на широките народни маси (Ръкопляскание.). Ние желаем всеки да получава повече, макар и да плати повече. Това е здравата политика, която трябва да следва държавата, тя се следва на всякъде, никъде не се прави тая демагогия със скъпотията, която се прави у нас. Аз не казвам, че скъпотията е лека, че ние безропотно трябва да я понасяме, че държавата трябва да скръсти ръце. Не казвам това. Държавата ще се бори. Трябва да бъдем на ясно и в тая наша борба. Ние с тая борба няма да спънем стопанския живот, а ще му дадем възможност да прогресира и заедно с това да прогресират творческите народни сили.

Тежко е финансовото положение. Да се спирам върху него – това е излишно. Нам бидоха стоварени незаслужено големи тежести в формата на репарации, окупационни разноски и пр., и пр. Правителството с такт и със зачитане на договорите се стреми да извоюва – ако мога да употребя тая дума – по-голямо или по-малко облекчение. Недейте мисли, че ние стоим със скръстени ръце и чакаме да ни падне едно облекчение от небето. Ние работим, но ние не желаем да предизвикваме, не желаем да обиждаме онези, от които зависи нашата съдба в това отношение. Не с раболепие, не с прегъване ще приемаме всичко, но пък няма защо и да предизвикваме, за да бъдем унижавани. Ние се държим достойно и надявам се, че болките на България ще бъдат видени, нейните вопли ще бъдат чути, тя ще бъде удовлетворена. („Браво.“ Ръкопляскания.)

Г-да! При такива условия е поставен да работи, да действува Демократическия сговор, условия общи за целия свят. Страдаме не само ние – страдат всички, кой с по-голямо самообладание и по-голямо търпение. Ние като млад народ, като народ със сангвинистически темперамент, страдаме по-нетърпеливо и по-буйно, даваме по-буен израз на нашите страдания. При такива условия, казвам, има да действува Демократическия сговор – условия тежки за нас, тежки и за целия свят.

Наистина в какво положение днес е светът? Нека се огранича само с европейския материк. Безспорно е, че в Европа се надига една здрава демократична вълна, но която има същите лозунги, които имаме и ние: социално примирение, т.е. народен сговор, сговорчивост, обединение на народните сили, такт и търпение за да се преживeят бедите, които човечеството изпитва. Вземете свeта – вие ще видите, че демократичните сили растат, те се издигат, те крепнат, но в тях няма анархистически елементи или болшевишки, комунистически, а има здрави елементи, които искат да запазят държавния и обществен строй, да го пригодят към новото време. Към това се стреми европейската демокрация. И тая във Франция, и тая в Англия, и тая в Германия и тая в Скандинавските страни. Не желаят революции, не желаят и повръщане назад, но искат еволюционно, т.е. постепенно усъвършенствуване на държавния и обществен строй.

На тази доктрина, на тези принципи сме последователи и поклонници и ние, Демократическият сговор. Европа се овладява от един голям демократически дух; този дух витае и над нас, той озарява и нашето съзнание. Той е нашата светла лампада, по която ще водим и напътствуваме държавния кораб на България.