Отиди на страница:
| Що се отнася до договорните гаранции, схемата е същата като приватизационните сделки. Записано ясно в закона, че целта е защита на държавния и обществения интерес, след продажбата на предприятията нищо по договорите не се изпълняваше от "инвеститорите", тогава "държавата" в лицето на мегакорумпираните чиновници или бездействаше, или услужливо подписваше анексче след анексче, узаконяващи вече извършените нарушения на договорите по запазване предмет на дейност, защита на работни места и т.н. |
| * | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sybil |
| Няма да си я отнесат у тях, те ще дойдат да живеят тука. Например ако дойдат половин милион турски домакинства - земеделци, с тяхната висока раждаемост за две поколения ще станат мнозинство. Което значи втора турска държава. Пример само... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: 9101 |
| Аз съм от онези които продадоха дядовата си земя и то на чужденец. Това стана преди 6 години. Преди да започнете с познатите епитети: "майцепродавец, отцеругател и мекере" ще обясня защо я продадох. Баща ми си върна наследствени земи още през 90-те години и след това забрави за тях. Хвърли нотариалните актове в касата и нито веднъж не се поинтересува какво е положението. След смъртта му аз реших да отида на място и да видя какво става с тези земи. И изненада. На няколко места хора от селото си бяха посели нещо, а в частта която е в близост до река някой беше копал за инертни материали. Тогава се замислих какви варианти имам! Нямах никакво желание да се занимавам със земеделие. Нищо не разбирам и не ми е интересно. Вариантът да продължа да държа земите като актив също отпадна. Остана единствен вариант - продажба. Буквално часове след като пуснах съобщения в нета бях вдигнат по тревога с телефонни обаждания от фирми. Всички предлагаха "невероятната" цена от 450 лева на декар. Отсвирих ги на секундата. Година по-късно се появи купувач който беше готов да плати цена изгодна и за двете страни - 1100 лева за декар. Ставаше дума за едно место от 153 декара и други две ниви от по 20 и 22 декара. Човекът плати и край. Оттогава няколко пъти съм минавал покрай бившата ми собственост и земите още са си там, а и се обработват. Дори са закупени и съседни ниви. Имам останали още петдесетина декара които също са на тезгяха и чакат купувач. Гражданство и етнос са без значение. |
| Конституция на РБ,Чл22:" Чужденците и чуждестранните юридически лица не могат да придобиват право на собственост върху земя..." Не помня отменен ли е и ако е отменен кой го е отменил. |
| Мъчно ми става като се сетя, че родата продаде прекрасна земя тракийска земя на турци, които вече са обособени в собствен квартал /има и вече джамия/ в село на 6 км. от Пловдив. Отделно баща ми продаде декар лозе на един наистина свястен турчин около Пловдив. За мен това си е както и да го погледнеш предателство. |