Отиди на страница:
Причините за избора на Гудал са: животът вече не го радвал. Дейвид Гудал у нас е все още невъзможен, защото акт като неговия в швейцарската клиника е истинското мерило за принадлежност към цивилизования свят, а не членството тук или там. Отвратително! Скрита реклама на частните клиники за евтаназия. А отсъствието на радост от живота също ли е белег за принадлежност към цивилизования свят? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: krivata_krastavitsa |
| Всичко опира до правото на избор. У нас активната евтаназия е категорично забранена, докато за пасивната няма да намерите и две думи написани никъде. И разбира се - практикува се. Преди години Любен Корнезов се мъчеше да насочи вниманието към легализиране, ама нищо не стана. Обичайно е все да говорим за правото на живот, достоен живот и прочие, а почти нищо не казваме за правото на смърт. Може би, щото предполага задължение за убиване? Или поне за съучастие, както е при асистираното самоубийство. Ясно е, че регламентирането никога няма да може да избегне рисковете от злоупотреби, но може да минимизира тези рискове. Именно Гудал повдигна въпроса, дали не е по-удачно след определена зряла възраст, при положение, че си с всичкия си, да имаш правото да решиш кога да се сложи край. Както той направи. В тоя смисъл забраната за активна евтаназия или асистирано самоубийство ограничава правото на избор. За едни може, за други - не. Интуитивно е да реагираме с неразбиране, щом иде реч за прекратяване на живота по немедицински съображения, но сякаш само на първо четене. |
| Много тъпа статия от автор, който очевидно сам е достоен за писанията си. Диктатори някакви, господари на живота и смъртта, свободата в клиниката за евтаназия.... А истината е, че човек винаги е бил господар на смъртта си. Никакви диктатори и никакви попове не могат да го спрат. Който иска, винаги ще умре и никой не може да го спре. Циркът на тема евтаназия е заради съвсем друго – това е просто пазарна ниша, която трябва да бъде запълнена. И хората да бъдат убедени, да ползват услугите на клиниките за евтаназия. Очевидно е, че смятат да превърнат евтаназията в мода, в начин на живот. Вероятно на запад така се опитват да решат проблема със застаряването на населението. А у нас пък още повече. На чуждите инвеститори им трябват работници в България, не пенсионери. Всички тези статии и акции са просто местене на прозореца на Овертон. Нито повече нито по-малко. Когато посвикнете с мисълта за евтаназията и колко демократична и цивилизована е тя, ще дойде и времето за евтаназията, по медицински показатели – например, ако възрастният човек поради влошено здраве има ниско качество на живота, а поради увреди на мозъка не може сам да заяви че иска евтаназия. Що да го мъчим човека, ако не беше с деменция, вероятно сам щеше да поиска евтаназия. Не е ли така? |
Бойко Ламбовски  Не веднаж тук съм се изказвал, в полза на разрешаването на евтаназията. Пак го правя.  Мисля за бъдещето!  |
Всички тези статии и акции са просто местене на прозореца на Овертон. Нито повече нито по-малко. Кратко и точно. |
| Инспектор Мегре! Много взе да се меси нашата прехвалена цивилизация в Божиите работи! Прословутата истанбулска конвенция ще ни джендъросва, сега реклами на евтаназията и то точно пък на човек, който сам бил решил, щото му било скучно. Ми да беше изпил там нещо, или просто да спре да пие и яде, щом е с акъла си, и ще си го прибере оня отгоре. Това, което е нужно, е да се облекчи доколкото може състоянието на отиващия си. Палиативни грижи, мисля, се нарича. В мъки идваме на тоя свят, в мъки си отиваме. Това е природен закон. Щастливците Господ ги прибира отведнъж, други се мъчат с години. Всеки си носи кръста. |
Скрита реклама на частните клиники за евтаназия. евтаназията и търговията с органи вървят ръчичка за ръчичка |
| Преди десетина години тогавашният зам. председател на НС Любен Корнезов постави пред депутатите въпроса за узаконяването на евтаназия в България. Никой май не разбра в парламента за какво става дума и въпросът, естествено, заглъхна веднага. Предполагам, че само Корнезов е разбирал за какво става дума. А става дума за решението на човека да предпочете смъртта без мъки пред перспективата на физическата агония, психическите и морални страдания и тежките мъки на своите близки, които накрая, понякога след продължителен период, пак завършват със смърт. Ако човек поради болест или напреднала възраст, които измъчват и него, и близките му предпочете да си спести всичко това, той е в пълното си право да пожелае смъртта, като запази поне достойнството си. Трудно е за разбиране от някои хора, но нека да представят себе си как се гърчат от непоносими предсмъртни болки, неподвижни и потънали в своите нечистотии, а дори и най-близките им се чудят как да се отърват от тях - нещо, което може да се случи всекиму. Тогава ще разбере защо евтаназията не е просто самоубийство, тя е напускане на приключилия вече живот с достойнство. |
| ""....евтаназията не е просто самоубийство, тя е напускане на приключилия вече живот с достойнство.... |
| Като каза евтаназия, се сетих за днешния геноцид в Бг. Пиши по тази разлика - свиването на хората в мизерия и ужас още докато са здрави - но обречени да отидат ....... То Евтанацията е за богати, за бедните си е умирачка .....за по - леко и евтино ....през балкона..... Пиши колко самоубийства от бедност и отчаяние стават седмично! Така че,...Народен съд пак ще има! |