За да имаш класически капитализъм не е достатъчно да имаш капиталисти, нужно е те да са управляваща класа. Недопустимо е при класически капитализъм да има преразпределение на доходи от капиталистите към работническата класа (или от капитала към труда). Тоест при класическия капитализъм печалбата от вложения труд многократно превишава тази на вложения капитал, голяма част от която капиталистът присвоява. Сега е точно обратното, печалбата от вложения капитал многократно превишава тази на вложения труд, голяма част от която се преразпределя към работниците и не само към тях. Причината за това е че капиталистите не са вече управляваща класа. Основа на икономиката остава пазарният сектор чиято производителност нараства за сметка на капитала и технологичните иновации. Но пазарът се управлява вече не само с икономически, но и с политически и правни средства. Благодарение на това производството вече не е подчинено само на извличането на печалба, но и на социални цели. Главен субект на управлението се явява буржоазно-бюрократичната корпорация, но е важно да подчертаем, не буржоазията като класа на гражданското общество, а тази нейна част която се е срастнала с държавната бюрокрация и по точно този неин сегмент който има възможност да конвертира своята власт в доход. Следователно на растящата роля на капитализираните чиновници се базира система за преразпределение на обществения продукт, под формата на неикономическо заплащане на труда във вид на социални програми и социални услуги. Причина за масовия ръст на жизненото равнище е именно ограничението на частната собственост и пазара чрез държавното управление. Друга причина е системата за социално-ориентирано преразпределение на обществения продукт възникнала в резултат на дейността на чиновниците. Тази система не е нещо външно за обществото, както се опитват да я изобразят неолибералите, които се опитват да я унищожат твърдейки, че е икономически нецелесъобразна и поощрява масовото тунеядство. Системата е "вградена" в господстващия социално-психологически тип потребител и се явява не само предпоставка, но и продукт на този потребител. Затова последователното унищожение на тази система означава ликвидиране на този тип потребител и възстановяването на неговия предшественик от класическия капитализъм. От разбирането, че в рамките на демократичните институти това не може да се случи е и влечението на неолибералите към пиночетовските режими. Даже най последователния опит на М. Тачър да разруши социалната държава доведе само до намалянето на обема на преразпределяните блага. В условията на криза отново се правят такива опити, но практиката показва, че това не довежда да подобряването на икономиката, а към мащабен социален взрив. Неолибералните критици на тази система забравят, че от нея се нуждае самата буржоазия. Освен че изпълнява функции на преразпределение на обществения продукт в полза на работещето население, изпълнява и репресивни функции като в пълен обем разпространява благата само към лоялните граждани които се трудят и плащат данъци. Така се укрепва зависимостта на работниците от капитала и изгражда в тях заинтересованост от тази зависимост. В съвременното технологично развито общество един и същ индивид противостои на себе си като работна сила и косвен предствител на капитала, заинтересован от неговата власт и основаните на тази власт обществени отношения. Доколкото се явява държател на акции, потребител на кредити, социални услуги и др. Капиталистите възпроизвеждат за чиновническата бюрокрация обекта на тяхното управление - пазарът с неговото богатство и кризи. Чиновническата бюрокрация създава условия за развитие на пазара и възстановяване от кризите, отнасяйки се към капиталистите като към дойна крава, източник на доходи. Преимуществото на чиновническата бюрокрация пред капиталистите е в икономическата маневреност. Благополучието на капиталистите зависи от случайностите пазара, чиновническата бюрокрация освен на корупцията се опира и на данъците, полицията и армията. Капиталистите, особено малките и средните са принудени да се вграждат в йерархията на политико-административна власт и да се подчиняват не само на икономическата, но и на политическата целесъобразност. Епохата на безразделната власт на капиталистите над обществото остана безвъзвратно в миналото, заедно с независимите профсъюзи. Пред нас е общество толкова необходимо, колкото и противоречиво като исторически първата форма на незавършено отрицание на капитала. Капитализмът просъществува в своя чист вид на неограничена власт на капитала и свободна конкуренция само 100 години. Основното противоречие в нашата епоха не е толкова между труда и капитала, то се регулира в полза на работната сила в условията на преразпределителния социализъм, колкото в противоречията на самия труд. Как може по малко да работим и при това повече да получаваме. Така става обществен проблем мотивацията за производствена дейност, с който вече не се справя нито религията, нито светската идеология, нито материалната заинтересованост. Както казва Маркс, "Предел за капитала се явява самоотчуждението на индивида от труда." |
Газета ру е източник, а не автор. Статията си има автори: Крах левых: почему социалисты теряют позиции Почему европейские социалисты провалились на последних выборах Александр Братерский, Эльвира Кокая, Екатерина Суслова https://www.gazeta.ru/politics/2018/05/01_a_11736379.shtml?updated |
Ангела Меркеле. Мигар от нас се очаква да четем тез потпури, вместо целия интересен и задълбочен анализ барабар с изтървания Каутски и напълно изпусната Чехия (що тъй?)![/b] https://www.gazeta.ru/politics/2018/05/01_a_11736379.shtml?updated | |
Редактирано: 4 пъти. Последна промяна от: ablepsia |
Ето и оглавленията на отделните раздели: Италия: от «еврокоммунизма» к левому комику Германия: несогласные с Каутским Франция. Социализм с лицом Олланда Великобритания: социализм пока на марше Чехия: коммунисты еще в деле Настоящих буйных пока мало Съветвам да се прочете оригинала, а да не се оставяме други да ни подбират какво и колко да четем. https://www.gazeta.ru/politics/2018/05/01_a_11736379.shtml?updated |
Давам пример - сравнете оригинала с тукашния опит за преразказ с удобни "пропуски": Най-добре това са вижда в Италия, която през 70-те години беше като че ли една от най-левите европейски страни. Местните социалисти и дори комунистите участваха в някои правителства, а левите идеи бяха едни от най-популярните. Това се дължеше не само на прогресивните за времето идеи на "еврокомунизма", но и на редица харизматични лидери, които бяха герои в борбата срещу фашизма. В 1970-е годы Италия была, пожалуй, одной из самых «левых» европейских стран. Социалисты и даже коммунисты входили в правительство, социалистические идеи пользовались популярностью, а одной из самых популярных газет в стране была «Унита», которую издавала Компартия Италии. Популярности левых способствовали не только прогрессивные идеи «еврокоммунизма» но и харизматичные политики, входившие в лагерь левых. Часть из них завоевали свою славу в годы войны с фашизмом. По иронии судьбы, лидер фашистского движения в Италии Бенито Муссолини сам в молодости был левым и некоторое время даже являлся главредом газеты «Аванти». Дальше - хуже! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ablepsia |
"Стремежът да се угоди на избирателите и на спонсорите доведе до това, че тези партии се оглавяват от хора, които искат на всяка цена да останат във властта. Те са готови на всякакви компромиси и са като цяло слаби лидери", «Стремление угодить избирателям и спонсорам привело к тому, что во главе этих партий, стремящихся любым путем остаться у власти, оказались гибкие, но слабые лидеры», — заявил он «Газете.Ru». Не ми се занимава повече, интересуващите се да четат оригинала. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: ablepsia |
"Аз се застъпвам за социализъм във Великобритания", не престава да повтаря лидерът на лейбъристите Джереми Корбин. Внимавайте какво си пожелавате, че може и да се сбъдне. |
Това не се комунисти и социалисти - това са комуняги , долни боклуци , нямащи нищо общо с комунизма и социализма ! |
Просто левите са зле.. щото им отнеха правото на революция. Западът изнесе основните си промишлени производства по други континенти и унищожи промишлеността в Източна Европа, т.е. работническата класа беше ликвидирана най-предвидливо. А селяните, декласираните прослойки и чиновниците не правят революции. |