Добави мнение Мнения:9
| Идеята е добра и нищо не струва да им се направят места където да се кютечат колкото си искат.Проблемът обаче е че тези хора освен че искат да се кютечат искат и да бъдат забелязани.Възможно е да го правят защото имат някакъв дефицит от това да бъдат забелязвани .По същият начин се предлага да бъдат обособени писти за тези които искат да се състезават с колите си за да не го правят на улицата и да застрашават околните. Има възможност това да бъде направено на разни изоставени летища но те самите не искат да ги ползват.По същата причина.Там няма да бъдат забелязани.Ще присъстват само такива като тях а те си се знаят.Ето такъв е проблемът.А как да се реши аз не знам.Може би психолозите знаят но пък никой не ги е питал та да кажат. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: inventus |
| Хоби като хоби - отражение на интелекта. Не може всички да са филателисти, нумизмати, литератори, художници, резбари... Затова има туристи, алпинисти, велосипедисти, рокери. И, разбира се - побойници... -------- Блогът на Генек |
| Не знаех, че Светлана Комогорова е и преводачка. Ето една нейна много свежа песен. https://www.youtube.com/watch?v=U64adGPuYH0 |
inventus 21 Май 2018 20:28 Идеята е добра и нищо не струва да им се направят места където да се кютечат колкото си искат.Проблемът обаче е че тези хора освен че искат да се кютечат искат и да бъдат забелязани. Руснаците отдавна са го решили този проблем https://www.youtube.com/watch?v=EJtl_tGoHbM И да не си помислите, че традицията е умряла https://www.youtube.com/watch?v=vjhn76i-2-4 |
| Еееех Бойко, Бойко, ти ли беше бе.....! От 22-ро идвахме на практика в задния двор на Френската. Всяка сряда, по цял ден - стругарство, а съученичките на "Шев и кройка". Проблемът тогава ви беше не защото бяхме повече - по-малко бяхме, но трима бяхме състезатели по гребане и се появихме изневиделица. Но боят едно време не беше както сега. Беше някак си ...... хуманен. |
| Между другото тогава ядохме шамари от: 1. Преподавателката по "студена обработка на металите"; 2. Кварталния на 22-ро - капитан Спас Джуров; 3. Бащи; 4. Треньор; Изобщо, имаше значителна доза училищно, институционално, полицейско и домашно насилие. Но за нито един шамар не съжалявам. |
| Спомням си последната битка на двете стари махали в Сливен. Oт незапомнени времена, веднъж годишно, всички банди от едната страна на реката се обединяваха срещу тези от другата. Заставаха на брега и се мереха с прашки. Повечето бяха въоръжени с такива, които се въртят и мятат големи камъни. Tополите служеха за прикритие. Всички смятаха това за забавление и геройство. Голяма дивотия - гордост от счупени крака и глави. Добре, че забраниха тази традиция.Трябва да е било около 1966 година. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: doodle |
Предлагам следното: обществото да отстъпи на тези последните някои запустели игрища или сгради. Мисля, че идеята да се стимулира подобно поведение е много лоша. Още повече сега, когато анаболните стероиди масово се употребяват от фитнес маниаци и всякакви други комплексари. Докато не се превърне в бизнес, спортът си остава най-добрия начин за младото тяло да премери сили в двубой и да изпробва възможностите си. |
Но боят едно време не беше както сега. Беше някак си ...... хуманен. При примата хомо сапиенс различаваме два вида кьотек - ритуални шамари с цел да се види кой примат е по-голям примат, и всепоглъщащ мариз с всички средства, включително хапане, ползване на лопати и крака от маси, присъщ на места с бойни действия и граждански войни и с резултат доста примати с краката напред. Та тези примати, които са били в допир с втория вид рядко прибягват до първия. А пък аз лично предпочитам, грях-хаир, усамотеното каране с превишена скорост като средство срещу комплекси  |
Добави мнение Мнения:9