Отиди на страница:
| Аз дорде бех на морето, на бившото наше Бяло, моят любим писател натворил цели две творби. Както винаги казвам, хвала и ашколсун. Сега в по света чакат Поредната книга на George R. R. Martin, в Крьм и рассия чакат индексиране на пенсиите, а аз чакам поредната фантастична творба на моят друг. Изобщо всички сме фенове на фантастиката и тя тука достигна нови висоти. Ту сме учили в Брюксел ту училището било съборено с бомба по време на бомбардировките на София, ту сме учили в Катуница. Работата става направо уникална. Според мен тук има нещо от квантовата телепортация, ех ако можеха Подолски Розен да видят тоз феномен. Пикаещото момченце, му сложили калпак. Чудесно си го представям, минавах оттам на път за училище. Сега имало и статуя Manneken pis girl, нея не я знам, кажете ми къде е. Разказвал съм, че US авиобомба гръмна нашето училище, разчистиха развалините и там построиха Спортната палата, но не казах, че то беше по-хубаво от брюкселските училища, разигравахме "Последният мохикан" на двора, но влизахме навреме, понеже на фасадата имаше слънчев часовник, преобувахме се по терлици и паркетът винаги беше лъснат като джам, Как ли само се е крил известният съученик Мишел Константен (Мишо Константинов), от бомбите. Къде ли е бягал. Какво ли е правила другата съученичка Донка Петрова (Доли Партън) или Мартин Скорчев (Мартин Скорсезе) как ли са се возели всички в купом с чайника, който както научихме май се е движил по алтернативен маршрут. Ама така е то в квантовата вселена. Има една съществена разлика, в Квантовата вселена всичко е различно, докато четейки оставам с впечатлението че всичко тука е по матричка. Малко разнообразяване на сюжета, че детерминантата на системата ще замине. Айде другаре, поздрави на всички от Хогуортс, ние сега тука сме ваканция. |