Отиди на страница:
Същите тез разпаднаха нашия свят, сега седнали да леят сълзи и сополи, че се разпадал техният. Ами който нож вади...   |
| Че то светът все върви към разпад и все не се е разпаднал. Томас Елиът е имал същите усещания, че светът се разпада заради първата световна и пише великото стихотворение Кухите хора. Ясно е, че светът все още не се е разпаднал и вероятността това да стане също не е голяма. Хайде да се завъртим около бодливата круша бодливата круша бодливата круша, хайде да се завъртим около бодливата круша в пет часа сутринта. Между идеята и реалността между движението и действието пада Сянката Защото Твое е царството[3] Между понятието и творението между чувството и отговора пада Сянката Животът е много дълъг Между желанието и гърченето между мощността и съществованието между същността и падението пада Сянката Защото Твое е царството Защото Твое е Животът е защото Твое е Цар… По тоя път светът завършва по тоя път светът завършва по тоя път светът завършва не със взрив а с хленч. |