Италиански медии: Проектозакон за вероизповеданията в България напомня за комунистическите времена
Католическата църква е в стрес от очакваните промени, казва монсеньор Христо Пройков

"Католическата църква в България е дълбоко загрижена от предложения проект на закон за вероизповеданията(автори на проектозакона са Йордан Цонев и Борислав Цеков, а вносител е ДПС, б.р.), който би поставил нашата общност в много трудна ситуация", заявява монсеньор Христо Пройков, апостолски екзарх и глава на българските епископи, цитиран от италианската агенция agensir.it. Според него, промените са "дискриминационни" и поставят някои вероизповедания в привилегирована позиция, за сметка на други, които ще бъдат лишени от своите източници за издръжка, особено чрез даренията от чужбина

"Предложението напомня за едни отминали времена, за времената на комунизма, които се надявахме наистина да са превъзмогнати", изразява съжаление прелатът, който определя промените като "опасни и нежелани".

Монсеньор Христо Пройков твърди: "Финансирането е само за православни и мюсюлмани”.
Законопроектът предвижда финансиране от държавата за изповеданията, чийто брой вярващи е над 1% от населението, с дял от около 5 евро за всеки отделен вярващ, докато външното финансиране за всички вероизповедания ще бъде забранено, освен ако не е специално одобрено от Дирекцията по вероизповеданията. На тези условия обаче отговорят само Православната църква и мюсюлманското вероизповедание, защото според последното преброяване на населението, според което субсидиите ще се изчисляват, в България 60% от вярващите са православни , 8% са мюсюлмани, католиците представляват 0.66% от населението, а протестантите 0.87%. "Това означава, че католиците и протестантите няма да получават никакви пари от държавата, но вече няма и да получават дарения от чужбина", обяснява монсеньорът.

По редица причини прелатът смята, че в текста на предложения закон за вероизповеданията има многобройни спорни въпроси, които не отчитат особеностите на отделните вероизповедания, коментира agensir.it

Неговото мнение се споделя и от експерти.

Мерки за национална сигурност или дискриминация?

Целта на промените, разработени от правителството, доминирано от партия ГЕРБ, заедно с опозиционните сили-социалистите и партията на турското малцинство, факт, който създаде смут и турболенции в управляващата коалиция, е "да се избегне намесата на други държави, чужди институции и чуждестранни лица в дейността на вероизповеданията, застрашаващи националната сигурност ", по-специално от страна на радикалния ислям, който се опитва да стъпи в някои части на Южна България.

"Ако се опитате да ограничите дарения от фондации на ислямски екстремисти към мюсюлманите, а по този начин в крайна сметка, поставите всички религии под общ знаменател, се създава дискриминация", коментират експерти.
Всички религиозни вероизповедания са объркани след представянето на предложението, защото не са направени консултации с тях по време на подготовката на промените. Говорителят на Светия Синод на БПЦ отец Николай Георгиев, казва, че промените ще създават административни пречки за православното духовенство и изразява съмнение, че Дирекцията по вероизповеданията, служба с ограничен персонал, ще бъде в състояние да се справи с документацията за дарения.
Георгиев не изключва възможността, въпреки че православна църква е най-малко засегната от закона, да се подкрепят правата на други християнски църкви и на други религии, защото "не можем да отнемем правото на изповед, само защото някой представлява едно малцинство".
Дори и от Съвета на ислямската общност в България декларират, че "промените ще ги поставят в затруднение", защото в момента, според споразумение с Турция, мюсюлманите получават дарения от Анкара, за да плащат заплатите на имамите.

Забрана за чуждестранни свещеници

Освен финансирането, сред другите много спорни точки в предложения закон е изискването свещениците да бъдат само български граждани, както и изискването чужди граждани да имат право да служат само след одобрение от страна на Дирекцията по вероизповеданията. Също така, свещениците трябва да са получили квалификацията си в България, недоумява изданието.
"Това са нови трудности, като се има предвид, че повечето от католическите свещеници в България са чужденци", обяснява монсеньор Пройков и допълва, че всички духовници, включително българите, са учили в чужбина, защото в страната няма факултети по католическа теология.

Свободата на богослуженията е в опасност

"Политиците трябва да обмислят добре какво решават, да намерят баланс между националната сигурност и правото на поклонение, което изисква един сериозен диалог", казва експерт.
В противен случай, българските власти поемат големи рискове, особено по време, когато България е настоящият председател на Съвета на ЕС

Натисни тук

ОЕЦ със сериозни възражения към предложените изменения в Закона за вероизповеданията

На 23 май 2018 г. председателят на Управителния съвет на Обединени евангелски църкви п-р Румен Борджиев внесе в Народното събрание официално възражение (Становище) от името на 12-те деноминации членки на ОЕЦ във връзка с предложенията за допълнение и изменение на Закона за вероизповеданията. Становището е по повод двата законопроекта за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, внесени съответно на 04.05.2018 г. (от народните представители Цв. Цветанов, К. Нинова и М. Карадайъ) и на 09.05.2018 г. (от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители).

В Становището на ОЕЦ се посочва, че в тази сфера вече е постигнато обществено съгласие. То е материализирано в Конституцията. Според нея вероизповеданията са свободни и независими от държавата (чл. 13, ал. 1 и 2 КРБ). Свободата на съвестта, на мисълта и на избора на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи е ненакърнима (чл. 37, ал. 1 КРБ). Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегиите, основани на религиозен признак (чл. 6, ал. 2 от Конституцията).

Следователно, правото на вероизповедание е едно абсолютно основно лично право, непосредствено свързано с интимния духовен мир на човешката личност, и поради това представлява ценност от висш порядък.

В Становището се изтъква, че въпросните 2 проектозакона налагат ограничения, а за тях липсват нужните мотиви, липсва и анализ на настоящето положение, което да изисква тези ограничения.

По отношение на финансирането са изтъкнати следните аргументи:

1. По своето същество предложението представлява рестриктивен модел на финансиране спрямо евангелските вероизповедания. Предложените рестрикции ще влошат рязко положението на вероизповеданията ни, като ще ги лишат от основни източници на финансиране, необходими за съществуването и дейностите ни. Липсва легитимната цел, която може да се преследва с модел, който да има такъв резултат. Аргументи, свързани с национална и обществена сигурност нямат нищо общо с нас. Предложеният модел на финансиране няма легитимна цел, но ще има негативен резултат
2. Законопроектите не са съобразени с обективни резултати: вероизповеданията, макар и регистрирани според българския закон, са наднационални и представляват част от общи международни структури. Те имат общ живот и финансиране. В този смисъл е немислимо регистрираните у нас религиозни институции да бъдат отделяни от европейското им и световно тяло, към което принадлежат.
3. По отношение на субсидиите: Становището припомня, че ОЕЦ нямат претенции за финансиране чрез държавни субсидии. Тъкмо напротив, счита се, че финансирането на религиозните институции от държавата представлява отклонение от принципите за свобода и независимост на вероизповеданията. Категоричната позиция е, че държавата следва да е отделена от църквата. Становището на ОЕЦ е, че предложеният модел се явява несправедлив и в явно противоречие с интересите на евангелските християни. В Становището се предлага даренията към вероизповеданията, извършени от дарители – български граждани или граждани, получили доход от източник в България, да бъдат освободени от данък общ доход. Предложението е подкрепено с ДОБРА ПРАКТИКА на други държави – членки на ЕС, като Германия, например, където още постъпвайки на работа, гражданинът има възможност да декларира към кое вероизповедание желае да му се удържа, като работодателят служебно прави това вместо него и тази част от възнаграждението е освободено от данъци.
4. По отношение на даренията от чужбина: предложението е те да бъдат целеви, с изрично определен кръг цели, при разрешителен режим, приложим не за получаването, а за извършването на дарението, Дирекция „Вероизповедания“ да дава разрешение за извършване на дарението. Възраженията са следните: липсват обективни критерии, с които Дирекцията да се съобразява, липсва уредена процедура, липсват срокове за произнасяне на административния орган, липсва възможност за съдебен контрол.
5. По отношение на духовните училища: правото на образование и правото на вероизповедание са основни права. Ценността на основното право се изразява и в това, че всеки може да го упражни. Следователно ограничението е незаконно и в Становището се изразява категорично несъгласие с предложението, в което освен дискриминиращ ефект долавяме и отклонение от базисни демократични принципи.

В заключение в Становището се изразява надежда, че предложените законопроекти няма да бъдат допуснати до обсъждане поради липса на мотиви, съобразно чл. 28, ал. 2 от ЗНА. В случай че бъдат допуснати, се очаква да бъдат взети предвид изложените възражения, аргументи и нови предложения, както и желанието на ОЕЦ да участва в обсъжданията в съответните комисии чрез представители, които да бъдат допуснати.

В края на Становището се изразява готовност ОЕЦ да бъде на разположение за дискусия по направените предложения.

Натисни тук