Разговор за книгите
Отиди на страница:
| Докато е още топла дискусията за книгите, подпалена от изказването на учителя Теодоси, да ви привлека вниманието към един коментар, попаднал ми тази сутрин, докато чоплех из фейсбука: ======== 24 книги, които всяка библиотека трябва да има by Justine  По повод 24 май и Седмицата на библиотеките, на база всички мои срещи и разговори с библиотекари из цялата страна (прекрасни хора, силно отдадени на професията си) реших, че ще е полезно да съставя списък с книги, които смятам за стойностни, важни, маркери за съвремието ни, писани и издавани в последните години, които е добре (силно препоръчително) да присъстват за обществен достъп във всяка библиотека (или поне във възможно повече). Списъкът включва само книги на чуждоезични автори. За българските автори и книги вероятно следва да се направи друг, макар (според скромното ми мнение) част от авторите ни и издателите им да правят доста усилия, за да са познати на четящи и библиотеките. Списъкът е базиран на прочетено и споделено от видни четящи хора, както и от мен самата. Няма претенция за уникалност или изчерпателност. Включила съм основно автори от днешния ден, не познатите на всички класици, които и без това са достатъчно популярни. Списъкът не е класация, има препоръчителен характер. Ако вие искате да дарите книга на библиотеката във вашия град или квартал, но не знаете какво точно да им купите – ето това са заглавия, които дори да имат в повече бройки няма да им навреди. Защото ако имат само 1-2 бройки тези книги не могат да се дават за домашно ползване, т.е. библиотеките имат нужда от няколко бройки, за да може повече хора да четат. Подарете им! Sapiens и/или Homo Deus на Ювал Харари – фундаментални, двете силно допълващи се, няма как да сложа една под друга, слагам в едно. Да, за разлика от останалите заглавия в списъка това не е художествена литература, но ми се струва достатъчно важна, за да присъства тук. Собствена стая на Вирджиния Улф Изкупление на Иън Макюън Тесният път към далечния север на Ричард Фланаган Сол при солта на Рута Сепетис Живот след живот на Кейт Аткинсън Левиатан на Пол Остър Черните кучета на Иън Макюън Windows of the world на Фредерик Бегбеде Кафка на плажа на Харуки Мураками Човек на име Уве на Фредрик Бакман Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна на Юнас Юнасон 1Q84 на Харуки Мураками Законът за детето на Иън Макюън Баща на мъртвите на Балаж Дьоре Има крокодили в морето на Фабио Джеда Ру на Тим Кхуи Асамтой на Етгар Керет Майсторът на фиде на Ма Дзиен Сияние на жена на Ромен Гари Атлас изправи рамене на Айн Ранд Името ми е Червен Орхан Памук Никога не ме оставяй на Кадзуо Ишигуро Американският любовник на Роуз Тримейн Бих се радвала и други книжни блогъри да се ключат със свои подобни списъци. Знам, че с тази публикация ще предизвикам много полемики и няколко поне приятеля автори, издатели, преводачи силно ще се засегнат, разсърдят или дори разгневят. Това е целта ми. Да има дебат. Да има говорене. Да има действие. И да не забравите да дарите някоя от тези книги на библиотеката наоколо. Може и да попрочетете тези от списъка, които не сте чели. А библиотекарите – искайте да имате тези заглавия за отдаване в библиотеките си. ======= Източникът - http://smiling.webreality.org/blog/?p=8856 Понеже ми изскочи една спешна задача, ще допиша по-късно. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: КотВасилий |
| Василий, защо в този списък няма книги от български автори? Мигар трябва да даряваме книги на задгранични читалища? Относно даряването на книги, преди месеци г.жа Д. откри специална тема, там обменихме мисли за проблемите и начините на даряване на книги на български институции. Да ти я потърся ли или ще се справиш сам? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: проф. дървингов |
Кот-прегледа ли заглавията? Да. И се впечатлих. Затова и пуснах материала. Има една FB група на, да ги наречем условно, 'читатели - книголюби'. Почти всичко в списъка е било обсъждано, препоръчвано, хвалено и прехвалвано в тази група. Всячески 'ах, ох и олеле'. А всъщност - типично четиво за осемдесетпроцентници. Та, като говорим за четящия съвременник, трябва да имаме предвид не само, че чете, но и какво чете, нали ? Силно се съмнявам, че не 1000, а 2000, че и повече тома по 600 страници подобна литература да прочете някой до 9-и клас, ще помъдрее и ще му се вдигне интелектуалното ниво. Не говоря за IQ, защото, според мен, тестовете на MENSA са една доста изкуствена класификация. Другото, което ми спря вниманието, е цитатът от Айнщайн на илюстрацията. Не го бях срещал досега. Щото, нали, съвременната младеж не четяла, ама знаела как да си намери всичко в гугъля. Е, оказва се, че тази идея е поне три поколения по-стара  |
кот, що за боклук си пуснал? Както обясних по-горе - представителна извадка на онова, което чете и харесва съвременникът. |
представителна извадка на онова, което чете и харесва съвременникът бре, бре.дай тогава малко повече информация за Ру на Тим Кхуи щото това "Кхуи" ми навява едни асоциации  |
Както обясних по-горе - представителна извадка на онова, което чете и харесва съвременникът. Трябваше да се сложи и местоположението на съвременника. В крайна сметка, ако ще става дума за българска библиотека - към заглавията следва да има още един списък, родна литература. |
представителна извадка на онова, което чете и харесва съвременникът. Представителна? --- onzi, това http://smiling.webreality.org/blog/?p=5557 е "Ру"-то | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Hateras |
дай тогава малко повече информация за Ру на Тим Кхуи А, леко се е объркала жената - има предвид Ким Тхуи. Можеш да прочетеш за нея във Вики-то. 67 2018-05-28 15:45:20 Всички претенции - към авторката. Имате адреса на блога ѝ, можете да коментирате и задавате въпроси. |
| Позволявам си да запитам дали някой е чел следната книга - по съдържание. Действието се развива в края на 18-и век в Трансваал (Южна Африка). Главните лица в книгата са баща и син - бури. Основното събитие, по което книгата би могла да бъде идентифицирана е, че бащата застреля сина си на една горска поляна за да му вземе жената. Книгата съм я чел на български преди 55-56 години, беше в домашната библиотека. Не си спомням вече на кой правопис беше напечатана, но явно е била важна книга за да се преведе даже на български. Друго за книгата не си спомням. Бил съм много малък за да я оценя. Веднъж говорих с един румънец, който беше изчел много нещо. Между разговорите за редки книги той разказа за същата книга как си събирал пари да си я купи (на неговия език). Това по времето на Чаушеску. Явно ставаше дума за изключителна библиографска рядкост. Като му казах, че съм я чел и че сме я имали в къщи, той едва не падна от стола. Неговата реакция е дотолкова важна тук, доколкото тя е илюстрация на факта, че става дума за много рядка книга, издавана в много страни – щом като е стигнала даже до България и Румъния. Ако някой се сеща, моля да напише заглавието и автора. Иначе мисля да пиша на Южноафриканското посолство, евентуално на културния аташе. Благодаря предварително. |
става дума за много рядка книга, издавана в много страни – щом като е стигнала даже до България и Румъния. Какво ѝ е рядкото, щом е издавана в много страни? |
Всички претенции - към авторката. tut mir sehr leid, май дарлинг, обаче ти домъкна тази недомислица тука, така че ти ще отговаряш за действията си. тим кхуи, ким тхуи - то било се едно и също, направо като двата идентични израза "да мина да те зема" и "да зема да те мина", не ли  |
| Не знам точно какво и е рядкото, но например в Румъния е рядкост*, а в България до сега не съм видял друг човек, който да я е чел. Може да е станала рядка с течение на времето, да е издавана (този екземпляр) преди 1944 година, всичко може. Така че може да не е рядка, но не се намира. Просто поисках помощ. Нищо повече. ------- Рядка беше Отнесени от вихъра на времето. И цените бяха умопомрачаващи. Предполагам, че за подобна рядкост става дума в случая. |
| Да не е това , Николас ??? Алън Стюарт Пейтън https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D1%8A%D0%BD_%D0%9F%D0%B5%D0%B9%D1%82%D1%8A%D0%BD Най-известното и най-добре прието негово произведение е „Изстрадано приятелство“ (на английски: Cry, The Beloved Country, 1948). До смъртта на Пейтън през 1988 г. са продадени над 15 милиона екземпляра от нея. Правени са два филма по този роман: един през 1951 г. и друг през 1995 г. В книгата се разказва за англиканския свещеник от Икспопо, Стивън Кумало, който отива в Йоханесбург за да търси своите син и сестра. Когато пристига, той разбира, че сестра му е станала проститутка, а синът му е убил син на бял земеделец от Икспопо. Стивън Кумало се връща в Икспопо със снаха си, която е бременна, и със сина на сестра си, който тя оставя на грижите на Стивън и снаха му. Гертруда, неговата сестра, не се връща повече в селото. В края на романа, Стивън се сдобрява с бащата на убития мъж, който решава да помага активно на чернокожите. |
| драги опълченци, не е много правилно да отречем горния списък с книги, само защото не са любими на поколението ни ,или не ги познаваме Вирджиния Улф ми е любима, Пол Остър ми стана любим с първия роман, който прочетох от него -Нощта на оракула , но когато той продължи да пише, все един и същи роман във всичките си книги, леко се отегчих Бегбеде е прелюбопитен гуру на актуалните ценности, трябва да се чете, адекватен на времето си Иън Макюън пък можем да отречем, само ако не харесваме Егдар Алън По или Патриша Хайсмит, но ние не сме такива, харесваме и тримата много по книгите на Макюън правят добри филми, Невинен е моят фаворит Маруками и Ишигуро са японци, които разбират европейците добре, защото винаги са отдалечени на една крачка Never Let Me Go и Остатакът от деня на Ишигуро са просто образци за мярка, има и страхотни филми по тях, такива са и Норвежката гора и Dance,Dance,Dance на Маруками ами Ромен Гари, Айн Ранд, Орхан Памук, кой не ги знае, кой не е чувал за тях, за мен Памук е леко пресилен и нечетивен, но е задължителен а пък Айн Ранд може да се изучава в девети клас -само тя, достатъчна е  съжалявам,че не познавам останалите в списъка, а също че в него не са включени Вонегът, Маргарет Атууд или Тони Морисън, но това е просто един списък |
| Поне Ранд да пропуснем, а? И баш Атлас изправя...тоя титаничен труд, Фюжъна с двете дузини задължителни е кат крем карамел с трюфели и чеснов сос с чер хайвер, |