Разговор за книгите
Отиди на страница:
А Иван Ефремов? Леле, каква безбрежна свобода на голите тела и Ерос в "Острието на бръснача". Макар че съм сериозен фен на фантастиката "Атинянката Таис" е любимия ми негов роман, почти всичко, което помня за Александър Македонски ми е от там.  Двутомника с "Мъглявината Андромеда" и "Часът на Бика" все още е част от детската ми библиотека.Четях го с огромно удоволствие. А от "Острието на бръснача" получих първата информация за свойствата на лизергиновата киселина  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: циникЪтхедонист |
| @циникЪтхедонист 11 Юни 2018 10:53 „А Иван Ефремов? Леле, каква безбрежна свобода на голите тела и Ерос в "Острието на бръснача".“ Макар че съм сериозен фен на фантастиката "Атинянката Таис" е любимия ми негов роман  |
Асол 11 Юни 2018 01:04 Янаки83 Наистина ли си роден 83-та,... Значи, ако някой напише две цифри след името си, които могат да означават различни неща, форумните реотани включват веднага на DOB. Шеметна БГ логика.  |
Сократ-май 11 Юни 2018 10:42 Мнения: 30,797 От: Bulgaria Е, честно казано за Ефремов още не сме дораснали... Точно в целта. Като прочетох и заглавието "Острието на бръсанача" па се сетих за съветското чудо "Спутник Лезвия". По време на бръсене дори и най-калените комунисти получаваха психопатологически лицеви контракции. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Янаки83 |
| Не, сериозно. Ефремов е чутовен идеалист и визионер. Има прекалено мащабно и прекалено чисто въображение. В това отношение никой не можа да го догони - дори "младите шампиони" Стругацки. Камо ли гениалният, но черноглед Лем. |
- Бе няма една тема, в която килимчето да остане чисто... Все ще се намъкне някой с кални сапоги. Имам една любима книга от оно време, казваше се "Горски вестник" от Виталий Бианки, голям формат, подвързана. С хубави илюстрации. Препрочитах я в зависимост от сезона. Тя обаче се затри някъде при местенията ни, насам-натам... Така и не я намерих за да я купя пак. |
Янаки83 11 Юни 2018 22:28 Точно в целта. Като прочетох и заглавието "Острието на бръсанача" па се сетих за съветското чудо "Спутник Лезвия". По време на бръсене дори и най-калените комунисти получаваха психопатологически лицеви контракции. Колко деликатен начин да сподели човек професията си! Значи, Вие като ги бръснехте тези калени комунисти, те получаваха лицеви контракции! И дори не искаха и те бръсначи да се защитават? Докарахте ме до стари спомени... Едно време в пловдивския "Шалом" за старшето поколение идваше бръснар два пъти седмично (ако помня добре периодичността), и това бяха жизнерадостни сбирки за третата възраст, бюфетът специално отваряше докато клиентите си чакаха реда. Дядовците бяха адски доволни, не зная дали традицията продължава.  За новопристигналите - 67 е начало на ЕГН.  |
Не, сериозно. Ефремов е чутовен идеалист и визионер. Има прекалено мащабно и прекалено чисто въображение. В това отношение никой не можа да го догони - дори "младите шампиони" Стругацки. Камо ли гениалният, но черноглед Лем. Ефремов визира далечното бъдеще, което си е доста оптимистично. Лем изследва основно бъдещето на следващите две-три поколения, което си е доста мрачна картина. Поне, макар и с 50 годишно закъснение, преведоха Summa Technologiae на английски. |
67 12 Юни 2018 05:01 Колко деликатен начин да сподели човек професията си! За новопристигналите - 67 е начало на ЕГН. О, не! Не си падам по Джоакино Росини. Не бръсна никой. Иначе, "Сибирский цирюльник" не беше лош филм. Що се гадае за 83, то това е годината в която се ожених. |
Сократ-май 12 Юни 2018 00:34 Не, сериозно. Ефремов е чутовен идеалист и визионер. Има прекалено мащабно и прекалено чисто въображение. Съгласен съм с вашето мнение. Ефремов е изключение от другите. Идеалист е и за това ми харесва. Преводите на повечето от неговите творби бяха на висота, а доста от "фантастичните" му идеи намират материално приложение. В разказа „Диамантената тръба“ („Алмазная труба“/ (1944) Ефремов научно мотивира намирането на диаманти в Якутия. Десет години по-късно на посоченото място откриват най-голямото находище в историята на СССР. В разказа „Езерото на планинските духове“ («Озеро Горных Духов»/ (1944) прогнозира живачно находище - открито е точно там. Изобретателят на холографията Юри Денисюк посочва повестта „Сянката на миналото“ («Тень Минувшего»/ (1945) като главен вдъхновител на своето откритие. Концепциите на Ефремов за „инферното“ и „ноосферата“ предстои да бъдат осмислени от съвременната наука, но и в в този си художествен вид, те имат огромно влияние над мислещите умове на съвременността. http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%95%D1%84%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%B2 | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Янаки83 |
| >>><<< Макар че съм сериозен фен на фантастиката "Атинянката Таис" е любимия ми негов роман, почти всичко, което помня за Александър Македонски ми е от там. Двутомника с "Мъглявината Андромеда" и "Часът на Бика" все още е част от детската ми библиотека.Четях го с огромно удоволствие.А от "Острието на бръснача" получих първата информация за свойствата на лизергиновата киселина И аз така! , а случи се и да бъда у тях и да познавам лично прототипа на Таис - жената на Ефремов -Таисия Йосифовна. Отговаря на описанията му. |
И аз така! , а случи се и да бъда у тях и да познавам лично прототипа на Таис - жената на Ефремов -Таисия Йосифовна. Отговаря на описанията му. Късметлия сте, колега. Истинско щастие е да общуваш с личности, от които се възхищаваш. Утопиите, в частност и антиутопиите, са предпочитания от мен жанр.Намирам създателите им за най-светлите умове на човечеството въобще. |
| Спомням си древногръцката дума, употребена от Иван Антонович за дамски задни части - сфайропигеон! Много ѝ се радвахме с дъщеря ми. |
| Браво на Иван Ефремов! Истински мъж. И той като мене е женен 3 пъти. Гъркините приличат на сбръчкани бойкини извадени от български форум - трътлести, злобни, заядливи, намусени, тъпи, а мутрите им са като кубета на църкви. Погледнати откъм задниците мясат на големи круши. Надали ще мога да получа ерекция при разголване на подобна твар. Ако съм на 5-6 ракии може и да се реша, но не съм сигурен. |
сфайропигеон Реализмът на иванефремовото наблюдателно око и моето виждане на женската реалност в съвременна Гърция са в пълен синхрон. Думатат СФАЙРОПИГЕОН може да бъде сведена на български, като КРУШОГЪЗА. По нашенски, "мазна гъзяга" или по-меко казано, "мазна трътка". | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: АвакумЗахов |
АвакумЗахов 13 Юни 2018 14:59 Мнения: 372 От: Bulgaria Браво на Иван Ефремов! Истински мъж. И той като мене е женен 3 пъти. Гъркините приличат на сбръчкани бойкини извадени от български форум - трътлести, злобни, заядливи, намусени, тъпи, а мутрите им са като кубета на църкви. Погледнати откъм задниците мясат на големи круши. Надали ще мога да получа ерекция при разголване на подобна твар. Ако съм на 5-6 ракии може и да се реша, но не съм сигурен.   |
| Циник, не е лошо да прочетеш най-после "Андрешко". И сетне да помислиш... Та да не се излагаш с нелепи сравнения на героя с Остап Бендер или други тарикати... ---------- Блогът на Генек |
| Извинявам се за големия разказ, но случайно попаднах на туй в интернет. Както винаги - бях в градската баня, с насапунисана глава и не видях кой ги разправя тия... Оригиналният разказ. После комунистите са го променили и карали децата да учат в училище колко е лоша държавата, та прибира хляба на хората... ------- За Андрешко и правилния съвременен прочит на разказа - Ще стигнем рано, господине. Преди „Панорамата” ще стигнем даже – рече младият таксиджия и даде газ - Как ти е името, уважаеми български данъкоплатецо? – попита господинът учтиво. - Ендрю съм кръстен, господине, но ми викат по селски Андрешко, на дядо ми. Развалят хубавото име. - А-а-а, тъй, тъй….Андрешко….Може ли да мина на „ти”, Андрешко? Добър гражданин си ти, Андрешко. Всички станахте такива. Научихте се да си плащате данъците цивилизовано, често и навреме. Ето – затова ви уважавам! Гледам ви в данъчното – доброволно внасяте дължимото, не се опитвате да мамите властта. Е, има някои….Добре, че са единици…. - Как така, господине? Нима има граждани, които не желаят да помогнат на държавата, не искат да й дадат данъка, не щат да увеличават бюджетния излишък ? – изтръпна Ендрю. Господинът в кожух от изкуствена кожа махна с ръка. Изглежда хич не му се говореше за лошите единици. Но все пак продължи: - Играе ни един вашенец там…. Дяволува, крие доходите, декларация даже невярна подал! Станой се казва. Но ще го науча аз! Не може така – цял народ се втурнал да строи светлото капиталистическо бъдеще, а той…. Лъже държавата, лъже Фонда, дори управляващите се мъчи да излъже! Андрешко се умълча. Какъв резил за селото! Какво ще кажат хората от областта? Всички с радост изпълняват гражданския си дълг, а Станой…. Трябва да получи заслуженото, трябва! Разбира се, после Станой ще срещне Ендрю, кратко ще наведе очи, разбрал грешката си, сетне ще го покани в барчето на скоч с фъстъчки. И там ще рече: „Ти доведе данъчния, Андрешко, ти ми помогна да поема по правия път!” Пък сетне ще отскочи до пощата, ще изпрати дарение на някоя фондация, че и авансово още данък ще внесе. Андрешко усети как го обливат вълни на гордост, разбра, че и той ще направи нещо за държавата, пък даде газ и извика: - Ей сегичка ще стигнем селото! За Вожда, коалицията и държавата – напред! -------- Блогът на Генек |