А сега Яворов, Дебелянов и Йовков популярни ли са? Примерно, дали се издават в по-големи тиражи от Иван Динков? Като изключим, че навремето даскалиците, примерно, ни караха да си извадим в час по литература на чина изучаваното произведение, за да видят, че сме си го купили. |
Яворов, Дебелянов и Йовков не са били най-популярни през своето време. Ценностите се наместват впоследствие И как да чете човек оттук нататък? А кой е бил по-популярен "през тяхното време" - Гребенаров или някой друг от "Списък на българските гении"? Тоа човек изобщо поразровил ли се е да попрочете какво значи класик, или разполага с някакви тогавашни рейтинги /кой ги е правил "през тяхното време" и къде да ги прочетем?/ и по тях строи казуса си? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: SvSophia |
Погледнах. Личното ми убеждение и преценка е, че всички от включените в поредицата автори имат сериозно литературноисторическо значения и място в българската литературна история. Не си спомням някой някъде да е твърдял обратното, напротив, даденият по-горе в статията списък може да се допълни. Кое налага тоз полемичен плам при това положение? Каква е целта на този текст? А тезата му? А целевата група? А откога класиците на една национална литература се определят от "Личното ми убеждение и преценка"? Това е въпрос на национален консенсус. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: SvSophia |
националния шедьовър, изтупва го от прахта и нарича Захари Стоянов "българският Тукидид Комунистите го лансираха, защото Захари беше самоограмотилсе прост овчар(браво). Посткомунистическите русофоби го лансират щото плювнал пламенно по Русия. Далеч по-стойностната книга по темата - " Миналото" - на Стоян Заимов, въобще не се познава. |