| Едно време народната власт построи нов град - Димитровград, около един циментов завод. Нови блокови жилища, обзаведени скромно, но за селяните станали работници, това бяха постижения. Отишъл Пенчо Кубадински на някакъв празник. Тържествено,весело. Хората доволни, радват се. Па почнали да мърморят. "Много прах, много цимент из въздуха. Не можем прането си да прострем" (Тогава думата екология беше неизвестна). Бай Пенчо ги изслушал, па рекъл: " То не може в една градина и фитки(пуйки) и китки". Това е минната промишленост. И открити и закрити рудници - съсипват природата. Без тях населението остава гордо да гладува на чист въздух. |