| Гладут е силно чувство. Може и да се преодолее за известно време но не за постоянно. След известно време на гладуване се задействат сериозни механизми свързани с инстинкта за самосъхранение и настъпва конфликт за надмощее между кората и подкорието в мозъка. Наруши ли се значително баланса в полза на подкорието реакциите на индивида може да изглеждат странни и неадекватни но са насочени в една единствена посока - да оцелее. Ако дисбаланса продължи дълго, по - късно дори и възсатановен, може да останат трайни увреждания. Има доста написано по темата. Няма да изреждам примери само ще спомена за гладомора в първата четвърт на миналия век. |