Добави мнение Мнения:17
| Много, много силна трагична история. Дори няма или ще е грешно да се коментират детайли. Тя е такава, каквито сме всички ние и разбира се - оставените следи зад нас. Благодарности!!! |
по-добре човек да си иде Овреме... Ние всички си отиваме овреме, само дето не знаем кога е. Щото времето не ние го определяме. |
Ние всички си отиваме овреме, Не знам. Дядо, бог да го прости, се спомина овреме. Леля го намери усмихнат, паднал между овошките, с пръскачка на гръб. Татко, бог да го прости, си отиде рано - мърцина... | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: sydran4o |
Калин Донков  За мен поуката е, че някой съдия, понякога, при определени обстоятелства, може да стане за нещо!  |
| Нещо подобно на това в разказа на Калин Донков сега трябва да правя и аз. Налага се заради моя 90-годишен баща. А иначе - всеки от нас ще живее толкова, колкото трябва. А колко трябва, не се решава тук и не от нас. |
поуката от тая притча е май - по-добре човек да си иде Овреме... Има още една. По-важна, според мен. Трябва да направим усилие, за да запазим и предадем на децата си това, което е останало от дядовците ни.Иначе , след нас ще останат само дънери. |
| Е, за мен поуката е, че общо взето животът е безсмислен и всички се въртим като хамстери на въртележка, а крайният резултат е кръгла 0, ама това изобщо не е радостно, макар на моменти усилията да са трогателни. |
tatyana1 22 Юни 2018 09:59 Написаното от теб ми напомни за един разказ на О'Хенри ... Каква полза извличаше Айдахо от своята книжка със стихотворения, не мога да кажа точно. Колчем отвореше уста, той все хвалеше винопродавеца, но това не е никаква гаранция. Този Омар К. М., ако се съди по онова, което излизаше наяве от неговата книжка чрез посредничеството на Айдахо, очевидно представляваше нещо, подобно на куче, което гледа на живота като на консервена кутия, завързана за опашката му. Тича, тича до припадък, сяда, изплезва език, поглежда кутията и казва: „Е, щом не мога да се отърва от нея, ще ида да я напълня в кръчмата на ъгъла, пък пийте всички за мое здраве.“  |
Градината на тайните. Назоваване на последния плод Заглавието за мен имаше библейски подтекст, но не познах. Иначе и аз се опитвам да предам на внуците дядовото наследство, засега неуспешно. |
Колко път, в самота прострян, но мигът ни вълнува и - може би , като старите кораби - все ще браздим в този живот-океан. Няма вкус, няма цвят скръбта, не от страх, а от страст сме опърлени. Колко нежност отхвърлена скита със нас, скита със вас по света... Не помнете адреси, не пишете писма - всяка вест ще ни стигне нейде сама. Тайнствен компас в лявата гръд строго тупти с тиха власт. Няма глас, няма дъх смъртта, няма край, няма вярност прекъсната. Тази вярност е пръсната нейде из нас, нейде из вас по кръвта. <><><><><><><><><><><><><> от филма "Тайфуни с нежни имена" Музика : Тончо Русев https://youtu.be/zn0iwCAkqFQ |
| >>><<< Сега разбирате ли защо българите напускат България и се откъсват завинаги Заради моторните резачки и ръцете, които ги държат!??? Може да не е за това, но е И за това!  Бачо, пак ми отне душевния мир, който никога не е и настъпвал напълно! |
| "Но, каза той в заключение, тази омерта странно сплотила родата, изчезнали дори и невинните дрязги, болките и проблемите им станали някак съвсем общи, вярвали си и се подкрепяли във всичко." Тук е смисълът на разказа. |
Добави мнение Мнения:17