къде можеш да превърнеш в национална традиция навика си да пиеш по гащи у дома... О ! Не знаех, че съм национално традиционен |
Ами, като не познавате националната си класика, как ще знаете, че се вписвате в националната традиция: Щом влезеш през вратника на хаджи Генчовата къща, то пред очите ти се представляват всевъзможни картини: надясно се намира градинка, в която хаджи Генчо лежи по празниците под кичестата круша, прохлаждава се и си пие ракийка, [...] Трябва да ви кажа и това, че когато хаджи Генчо се намира в своята градинка, то той заборавя за хорските слабости и за нравоучителните дела и без церемония вика и мъжете, и жените да влязат в градинката му, ако лятната горещина и да му не дозволява да облече гореописаните шарени шалвари. - Хората се раждат на света да се радват - казва хаджи Генчо, - а не да се мъчат. - Ти, хаджи, барем пред Петковица не трябва да излазяш на бели гащи... Петковица ще каже на Петка, а Петко ще да се разсърди и няма вече да ти харизва вино - казва баба хаджийка. Хаджи Генчо помисли малко и рече: - Гащите ми са чисти... - Не са чисти - каже само баба хаджийка и оставя непокорния си мъж. http://slovo.bg/showwork.php3?AuID=179&WorkID=5210&Level=2 |
Мда! Финландците не са били либерално демократизирани както българите - полека и тихичко преди Демокрацията, и взривно - след нейното „избухване„. Сигурно и вестници и телевизия не гледат - сигурен гарант за неуспех на едното демократично начинание. Срамота! Но се питам, дали остана поне нещо в душите на българите, дори и като далечен спомен, когато четат за чуждото щастие. А щастието .... Това е когато „искам„ и „мога„ съвпаднат. |
Разказвали са ми подобна случка с намерен портфейл там преди много години - един минувач се навел, взел го и го оставил отстрани на някакъв перваз или нещо подобно. Другото, което ми направи впечатление тогава беше фактът, че във Финландия имало огромни горски масиви, но финландците внасяли дървен материал. Обаче много мрачно там, рано се стъмва, лятото е много кратко, ако си човек с южняшка кръв как да издържиш. И най-интересното - от едно телевизинно предаване преди години научих, че в столицата ако не се лъжа, има музей на Ленин. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ИлияНиколов |
Най-сетне един материал , който да ни обясни как така народи при които чувството за хумор е рудиментарно и живеят в тежък климат при анкети се оказват най-щастливите. Може да имат сису , но нямат кефи. И затова никой не ходи да търси сису във Финландия , но е пълно с финландци по Средиземноморието да почувстват макар и за кратко кеф. |
От една страна - благоденствие, спокойствие, сигурност. От другата страна - пиянство, депресии, самоубийства, кръвосмешения, наркомания. Красиви хора с каменни лица и безизразни, ледено-студени сини очи. Така изглеждат скандинавските страни за този който ги познава и е живял там известно време. |