доведоха до най-мащабните протести в страната от края на комунистическия режим през 1989 г.

През 1967 г., Чаушеску става член на Държавния съвет, което укрепва позициите му във властта.
В началото на кариерата си като държавен ръководител Чаушеску се ползва с известна популярност заради курса си на независимост от Съветския съюз. През ’60-те години, Чаушеску прекратява активното участие на Румъния във Варшавския договор, въпреки че страната е формален участник до разпускането му.
С отказа си румънската армия да участва в инвазията в Чехословакия заедно със страните-членки на Варшавския договор, както и с активното си поведение на публично осъждане на тези действия, Чаушеску успява за известно време да привлече симпатиите както на сънародниците си, така и на Запада.
През 1974 г. Чаушеску приема титлата Президент на Румъния.


Чаушеску при посещението му в САЩ, по покана на Джими Картър, 12 април 1979 г.
Във външната политика Чаушеску поддържа курс на привидна независимост от Москва и повечето страни от комунистическия блок. Румъния е една от двете социалистически страни, участвали в Олимпийските игри в Лос Анджелис в САЩ през 1984 г., които са бойкотирани от Източния блок. Отново Румъния е единствената социалистическа страна по това време, която поддържа дипломатически връзки с Европейския съюз (ЕС). Договор, включващ Румъния в списъка на страните с които ЕС поддържа привилегировани отношения е подписан през 1974 г., а 1980 г. е подписан договор за обмен на промишлена продукция между Румъния и ЕС.