Австралия превежда над 7 млн. долара във фонда към Световната банка, занапред средствата ще отиват в Хуманитарния фонд на ООН за палестинските територии. Досега са си ги разпределяли в Палестинската администрация, сега ще си ги разпределят в ООН. Съвсем трябва да се спрат помощите за палестинците и веднага ще се договорят с Ерец Израел и ще захванат да работят. |
Кво стана с месечната издръшка на другарката Суха Арафат, дето след като оня жмел умря, се беше ожалила че с отпуснатите ѝ $90 000 секи месец щела да умре от глад... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: TheBahurKing |
IvanM 02 Юли 2018 18:05 Израел изгони палестинците от плодородните земи, загради им пътищата. И сега - що не работят. Все едно да дойдат тук турците с армията си, да си вземат хубавите градове, села и плодородни земи и да оставят само чукарите за нас.. И навсякъде да сложат военни постове и да стрелят на месо... при всеки инцидент.. |
Няма безплатни обяди. Щом те хранят, значи и нещо искат от теб. А палестинците последно време не оправдават очакванията. Вместо да атакуват непрекъснато този Израел, те си вземат паричките, и си живуркат, разпръснати в различни страни. И да им плащат, не вършат работа, и да не им плащат, пак същата. Може би е време да се исламизират малко, да се притече на помощ и ИД, може пък тогава да го закрият най-после този Израел, съществуването на който противоречи на еврейските догми. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: провинциалист |
mick 02 Юли 2018 19:06 IvanM 02 Юли 2018 18:05 Израел изгони палестинците от плодородните земи, загради им пътищата. И сега - що не работят. Все едно да дойдат тук турците с армията си, да си вземат хубавите градове, села и плодородни земи и да оставят само чукарите за нас.. И навсякъде да сложат военни постове и да стрелят на месо... при всеки инцидент.. Що пишеш простотии ? Най-плодородната част е Западният бряг на река Йордан , където е Палестинската антономия ! Около Газа са също плодородни земи ! Палестниците заливат с плодове и зеленчуци Израел , много по-вкусни от тия , които се внасят там от Турция . Ако се погледне на картата се вижда , че Израел е разположен край брега на Средиземно море и почвата там е предимно пясък и червена пръст . Само благодарение на модерните методи за напояване и отглеждане на зеленчуци , Израел успява да произведе нещо , за вкуса - по-добре да не говорим ! Палестинците , за разлика от българските цигани , а и доста българи са работливи , но както в България си има мутри и олигарси - така и там ! И не можеш да съдиш по върхушката на Хамас за палестинците като цяло ! |
И не можеш да съдиш по върхушката на Хамас за палестинците като цяло ! Абсолютно вярно, мнозинството от тях са роби, но не на израелците, последните живеят отделно, а на собствените си мутри, в сравнение с които нашите са ученички. Учат се от другарите в Асирия. |
Ако все пак питат обикновените австралийци що е то палестинец,на стотях колко биха отговорили вярно?Знаят ли къде са пратили парите им? |
Израел изгони палестинците от плодородните земи, загради им пътищата. И сега - що не работят. глей ся - Марк Твен, 1869, бая време преди "изгонването" : Езерото е заобиколено от широко блато, обрасло в тръстики. Между блатото и планините, които ограждат долината, има прилична ивица плодородна земя. В края на долината в посока към Дан половината от земята не е блатиста и е богата — напоява се от притоците на река Йордан. Земята стига за една ферма. Това напълно оправдава ентусиазма на съгледвачите, изпратени от сганта авантюристи, които превзели Дан. Те казали: Ние видяхме земята и тя е прекрасна… Там не липсва нищо, което може да се намери по земята. Ентусиазмът им поне се обяснява с това, че никога не са виждали по-хубава земя. Тя била достатъчна да изхрани шестстотинте мъже и семействата им. Изминахме няколко мили през една пустош, чиято почва е достатъчно плодородна, но изцяло е оставена на бурените — безмълвна, тъжна земя, където зърнахме само трима араби, облечени само в дълги груби ризи като кълчищните ризки, които някога бяха единствените летни дрехи на негърчетата по плантациите на Юга. Те бяха овчари и омайваха стадата си с традиционната овчарска свирка .... Част от земята, която прекосихме, изобщо не беше земя, а скали — кремави скали, огладени сякаш от вода, почти без ръбове и ъгли, но издълбани като восъчни пити, с дупки като очни кухини и превърнати във всевъзможни чудновати форми, сред които често се срещат груби имитации на череп. По тази част от маршрута ни тук-там се виждаха останки от римски път като Виа Апиа, чиято настилка все още стоеше на мястото си с римска твърдост. Сиви гущери, наследниците на руини, гробници и всякакви запустели места, се провираха между скалите или лежаха неподвижно и се припичаха на слънцето. Навред, където упадък е заменил разцвета, където слава е пламнала и угаснала, където красота е живяла и загинала, където е имало радост, а сега има тъга, където е кипял живот, а сега са се възцарили безмълвие и смърт — там се заселва това влечуго и се присмива на човешката суета. На езерото Тахо е самотно, понеже птиците и катеричките по брега и рибите във водата са единствените живи същества, които живеят тук, но това не е потискаща самота. За нея трябва да, дойдете в Галилея. Безлюдни пустини, ръждиви голи хълмове, които никога, никога не отърсват ослепителния блясък на слънцето от грубите си тела, не избледняват и не изчезват в далечината; тъжните развалини на Капернаум; Тивериада, унесена в дрямка под погребалните плюмажи на шестте си палми; стръмният склон, по който след чудото, извършено от Исус, свинете се хвърлили в морето и несъмнено си помислили, че е по-добре да глътнат един-два беса и да се удавят, отколкото да продължат да живеят в това ужасно място; безоблачното знойно небе; мрачното мътно море без нито едно платно по него, почиващо си сред венеца от жълти хълмове и ниски, стръмни брегове и също толкова безизразно и непоетично (като оставим настрани великата, му история), като всеки басейн в който и да е християнски град — ако сред тези места не заспите от скука, мисля, че това няма да ви се случи никъде другаде. Но не трябва да представям само доказателствата на обвинението, без да изслушам защитата. У. К. Граймс дава следните показания под клетва: Наехме кораб, за да отидем до отсрещния бряг. Езерото е не по-широко от шест мили. Но пейзажът тук е толкова прекрасен, че не съм в състояние да го опиша и не мога да разбера къде са били очите на онези пътешественици, които пишат, че той е банален и безинтересен. Първата му характерна черта е дълбоката чаша, в която лежи езерото. Тя е дълбока от триста до четиристотин фута от всички страни с изключение на една, и стръмният наклон на бреговете й, обрасли с пищна зеленина, е прорязан и разнообразен от вади и рекички, които си проправят път надолу по стените на чашата през тъмни пропасти или светли слънчеви долини. Близо до Тивериада тези брегове са скалисти и в тях са изсечени древни гробници, чиито врати гледат към водата. Местните жители, както и древните египтяни, са си избирали великолепни места за гробници, сякаш са искали, когато божият глас стигне до спящите, те да излязат, да отворят очи и да видят божествено красиви гледки. Тъмносиньото езеро изпъква прекрасно на фона на дивите и пусти планини, които се издигат на изток, а на север великолепната и величествена планина Хермон се оглежда в морето и вдига бялата си корона към небесата с гордостта на връх, видял как изчезват сто поколения. На североизточния бряг на морето има само едно дърво, единственото дърво от каквато и да е големина, което се вижда от водите му, освен няколкото самотни палми в Тивериада, и със самотата си то привлича повече внимание отколкото цяла гора. Всичко тук е такова, каквото очаквахме и желаехме да бъде Генисаретското езеро — величествена красота, но тихо спокойствие. Дори и планините са спокойни. Това е изкусно сътворено описание, предназначено да измами читателя. Но ако се изтрие боята и се смъкнат панделките и цветята, отдолу ще се покаже един скелет. Като се оголи така, остава едно езеро, шест мили широко и с неопределен цвят, със стръмни зелени брегове, но без нито един храст; от единия край с голи грозни скали, с почти невидими дупки в тях, които са без значение за пейзажа; на изток — „диви и пусти планини“ (той би трябвало да каже „ниски и пусти хълмове“; на север — планината Хермон, покрита със сняг; главна особеност на гледката — „покой“; забележителност — едно дърво. Колкото и да се опитваш, нищо не може да направи тази гледка красива, когато я погледнеш със собствените си очи. Претендирам, че имам правото да поправям погрешни твърдения и така съм поправил цвета на водата в горното кратко описание. Водите на Генисаретското езеро са светлосини, почти бели, дори гледани от голяма височина и от разстояние пет мили. Съвсем отблизо (а свидетелят е плавал по езерото) едва ли могат да бъдат наречени сини, а още по-малко „тъмносини“. Искам също да заявя, не като поправка, а като лично мнение, че планината Хермон в никакъв случай не е забележителна или живописна, понеже по височина е почти равна на най-близките си съседи. Това е всичко. Не възразявам и срещу това, че свидетелят е влачил една планина цели четиридесет и пет мили, за да разкраси пейзажа — защото това е напълно в реда на нещата, и освен това картината се нуждае от подобна намеса. К. У. Е. (автор на „Живот в Божи гроб“ дава следните показания под клетва: Прекрасно море лежи между Галилейските хълмове, сред земята, която някога е принадлежала на Завулон, Нефталим, Асир и Дан. Небесният лазур прониква в дълбините на езерото и водата е сладка и прохладна. На запад се простират широки плодородни равнини, на север стъпка по стъпка се издигат скалисти брегове, докато в далечината не достигнат снежните склонове на Хермон, на изток през воал от мъгли се виждат високите равнини на Пирея, които преминават в скалисти планини, отвеждащи въображението по различни пътища до светия град Йерусалим. Цветя цъфтят в този земен рай, който някога е бил разкрасяван и озеленяван от полюшващи се на вятъра дървета; пойни птички омайват слуха, гургулицата нежно гука, песента на качулатата лястовица излита нагоре към небесата, а сериозният и внушителен щъркел буди мисли, приканва към размисъл и покой. Някога животът тук е бил идиличен и очарователен, нямало е нито бедни, нито богати, нито високопоставени личности, нито простолюдие. Това е бил свят на непринуденост, простота и красота. Сега тук царят пустош и мизерия. Това описание не е изкусно. По-лошо от него не съм виждал. Отначало авторът описва в дребни подробности това, което нарича „земен рай“ и завършва с поразяващата информация, че този рай е „пустош и мизерия“. Показах два обикновени средни образци за характера на доказателствата, представени от повечето писатели, които са посетили този край. Един казва „не съм в състояние да опиша красотата на пейзажа“ и после облича в блестящи фрази нещо, което, като го разсъблечеш за преглед, се оказва само незначителен воден басейн, малко планинска пустош и едно дърво. Другият след съзнателни усилия да изгради земен рай от същия материал с добавката на „сериозния и внушителен щъркел“, разваля всичко, като накрая случайно попада на ужасната истина. |