Отиди на страница:
Прагматично решение е добре.Какво ще рекат за такова решение: страните, които са налазвали разни отвъдморски територии и дори ги владеят до ден днешен като Франция примерно, да приемат мигранти. А такива, които не са помирисвали колонии, като нас примерно, да пропуснат този танц, а само да се наслаждават на гледката. Такова решение е прагматично, защото е преизпълнено с нормален житейски смисъл. Без абстрактни категории като справедливост. Прагматичното решение трябва да е следваща стъпка в танца на събитията, а не... танцът на морските раци. не можеш си представи дори колко хубав и весел е танцът на морските раци! — Вярно — каза Алиса. — Какъв е тоя танц? — Ами… ето какъв — рече Грифона: — нареждаш се първо в една редица… на морския бряг… — Две редици! — извика Лигавата Костенурка. — Тюлени, костенурки и тъй нататък… Сетне, след като изчистиш медузите от пътя си… — Туй обикновено трае доста време — забеляза Грифона. — …правиш крачка напред… — Всеки си има по един рак за другар! — извика Грифона. — Разбира се — рече Лигавата Костенурка, — правиш две крачки напред, хващате се един за друг… — …сменяваш рака си и се връщаш обратно по същия път — продължи Грифона. — Сетне знаеш — продължи Лигавата Костенурка, — хвърляш… — Раците! — изкрещя Грифона, като скочи във въздуха. — …колкото може по-надалече в морето… — Плуваш подир тях! — изрева Грифона. — Премяташ се веднъж в морето! — извика Лигавата Костенурка, като подскачаше лудо наоколо. — Пак сменяваш рака си! — изпищя Грифона. — И се връщаш на брега. Туй е първата стъпка — рече Лигавата Костенурка, като понижи внезапно глас. И тя, както и Грифона, след като бяха скачали като луди наоколо, пак седнаха, натъжени и тихи, и се вгледаха в Алиса. — Трябва да е много хубав танц — каза несмело Алиса. — Искаш ли да го видиш? — рече Лигавата Костенурка. — Много искам! — отговори Алиса. — Ела да опитаме първата стъпка! — рече Лигавата Костенурка на Грифона. — Може, знаеш, и без раците. Кой ще пее? — О, ти пей! — рече Грифона. — Аз съм забравил думите. И тъй, те важно започнаха да танцуват около Алиса, настъпваха я сегиз-тогиз, когато минаваха много наблизо, и махаха с нокти и лапи, за да спазват такта. В това време Лигавата Костенурка пееше много бавно и тъжно: „Бързай, че играе цялата редица“ — на охлюва рече тъй една белица. „Чуеш, конят морски — ох! — след нас препуска, моята опашка тъпче все и хруска! Костенурки, раци, трески — там играят тоя танц. Щеш ли ти, не щеш ли, щеш ли да играеш тоя танц? Щеш, не щеш ли, щеш, не щеш ли да играеш тоя танц?“ Веселба е чудна — стига до небето, „Щом ни вдигнат — право с раците в морето!“ Охлювът не иска, плахо той изрече: „Много е далече, много е далече!“ Рече: той не може, той не ще играе тоя танц. Той не ще, не може, той не ще играе тоя танц. Той не може, не ще може да играе тоя танц. „Щели да ни хвърлят толкова далеко — нищо!“ — увери го тя и тръгна леко. „Колкото в морето по-далеч се взираш, толкоз по-наблизо и брега намираш. Ах, любими, не плаши се, с мене се хвани на танц! Щеш ли ти, не щеш ли, щеш ли да играеш тоя танц! Щеш, не щеш ли, щеш, не щеш ли да играеш тоя танц?“ — Благодаря ви, много е забавно да се гледа тоя танц — каза Алиса зарадвана, че най-после се е свършил. |