| Папата да защитава Христянство и демократичните ценности, а не тиранията на сатрапа Саддам и ислямизма. |
| НОВОТО ОТ ИЗРАЕЛСКИЯ ТЕРОРИЗЪМ : Палестинските жъртви на израелският тероризъм в окупираните от израел палестински територии за периода от 11.02 до 17.02.03г. : 1. Бяха убити 63 палестинци, от тях: 4 бебета под 1 год. възраст, 31 жени, 12 военни и 16 цивилни между старец и младеж и мъж. 2. бяха ранени 610 палестинци, от тях: 203 деца под 12 год. възраст, 202 жени, 88 военни и 117 цивилни. 3. бяха срутени 7 жилещни блокове, 137 жилещни домове, 2 чъркви, 5 детска градина, 1 болница и 3 основни училеща. 4. Израелските войници ограбиха от срутените от тях палестинските домове: 22 компютъра, 26телевизора, други различни видове ел. Уреди и ценности на стойност около 630 000 долара. 5. бяха арестувани 1200 младежи, от тях бяха изпратени на израелските конслагери 289. 6. Бяха изнасилени 3 палестинки 7. Само през последните 24 часа бяха убити 14 палестинци и ранени 310. Израелският държавен тероризъм и системното унещожаване на палестинския народ и общество продължава всяки ден. Израелската окупация на палестинските територии ражда насилието и продължава от 55 години макар, че десетките резолюции и апели на ООН и междунар. Ощност израел да прекрати гнусната си окупация на палестинските, сирийските и ливанските територии. ОКУПАЦИЯТА Е НАЙ ВИСШАТА ФОРМА НА ТЕРОРИЗЪМ. КАМЕКАДЗЕТА СА САМО ОТ 2 ГОДИНИ, А ИЗРАЕЛСКАТА ОКУПАЦИЯ НА ПАЛЕСТИНСКИТЕ ТЕРИТОРИИ И СИСТЕМНОТО ИЗРАЕЛСКО ИЗБИВАНЕ НА ПАЛЕСТИНСКИЯ НАРОД И ЖИВОТ Е ОТ 55 ГОДИНИ. КАМЕКАДЗЕТА СА В ОТГОВОР НА ОКУПАЦИЯТА . КРАЯТ НА ОКУПАЦИЯТА ОЗНАЧАВА КРАЯТ НА НАСИЛИЕТО. НЕ МОЖЕ ОКУПАЦИЯТА ДА ПРОДЪЛЖАВА БЕЗ ПАЛЕСТИНСКИ ОТГОВОР СРЕЩУ НЕЯ. КОМИТЕТ ЗА СОЛИДАРНОСТ С ПАЛЕСТИНСКИЯ НАРОД 24.02.03 |
| ДВА ПЪТИ ТОЗИ СЛЕДОБЕД (Поема) . Посветено на паметта на Мохаммед-ал-Дурах и още 321 палестински деца, убити през първите две години на Интифадата . . Два пъти този следобед аз те заклевах: "Остани!" Аз ти опекох сладки, сварих ти ментов чай и сложих захар, колкото поиска. "Мой малък принце, сърцето ми се свива, всеки път, когато ти излизаш." Очите ми шарят уплашено, когато тичам по улицата и в тревога диря теб - "Къде е, къде е малкият ми принц?" Аз питам минувачите, аз спирам тичащите покрай мен деца. Разпитвам, умолявам, хлипам. Не ме е страх ни от войниците, нито от танковете или пушките. И всеки път когато зърна в тълпата тъмните ти къдри и капчиците пот по твоето носле – въздъхвам, моят малък принц е тук. . *** . Този следобед на два пъти те молих да не ходиш... Този ден както никога преди сърцето ми се свиваше. Ала ти плачеше, мой малък; Аз никога не съм могла да устоя пред сълзите ти. Ти каза – "Трябва да вървя!" Връстниците ти те очакваха... учителят ще се гневи... училищният мач… или контролното... И ти излезе. Не трябваше днес да те пускам... Защото два пъти този следобед сърцето ми се сви в предчувствие. И днес както винаги аз чух куршумите, изтичах, както всякога и питах, молих, плаках. И както винаги, ти си дойде. "Малкият ми принц е тук!" - въздъхнах. . *** . Твойте къдрици в червено са обагрени, лицето ти, оваляно във прах, носът изострен и студен, а ученическата униформа скъсана. И чантата с учебниците липсва. Донесоха те твоите съученици на раменете си. Сълзите ми не спряха оттогава. И всеки път, когато чуя писък на куршуми до твоя гроб изтичвам. И всеки път, когато някое дете поиска следобедна закуска, аз тичам с ментов чай и сладки при теб. Аз обещах ти, че повече не ще те пусна, ще те пазя със ръцете си, с душата си и със сърцето си, и ще ти пея докато заспиш. Ще те притискам крепко и ще те моля да останеш... По два пъти всеки следобед. . Автор – Анонимен . Преведе от английски: Приятел на Арабската Поезия . |
| Twice that Afternoon (Poem) . Monday, September 30 2002 @ 02:58 AM GMT . Натиснете тук . dedicated to the loving memory of mohammed al-durah, and the three hundred twenty one palestinian children killed in the first two years of the intifada. . twice that afternoon i begged you to stay i baked you a pie and tea with mint and all the sugar you asked for “my little prince my heart aches when you depart” my eyes get cluttered with fear i start down the street “where is he where is my little prince?” i ask the passerby i hold onto the children running my way i ask i beg i weep i fear no soldiers no tanks no guns and the moment i find you your dark curly hair and drops of sweat wetting your nose i sigh, my little prince is home . *** . but twice that afternoon i begged you to stay that day, my heart ached as never before but you cried, my little one, you cried i never could resist your tears you said, “i must go.” your peers expected you, you cried your teacher shall be mad a soccer match... an exam and you fled i should have never let you go for twice that afternoon my heart shivered with pain i heard the bullets, as i always do i ran outside, as i always do and as i always do i asked i begged i wept and as you always did, you returned i sigh, my little prince is home . *** . your curly hair is colored with red your face is dusty but your pointy nose is dry your school uniform is shattered your heavy school bag is missing you were carried on the shoulders of your peers oh, my tears have never stopped since then and since then, i have run toward your little grave with every bullet i hear with every time a child asks for an afternoon snack i run to you with pie tea and mint i promise you that this time i will never let you go i will guard you with my arms with my heart and soul i will sing you to sleep i will hold you tight i will beg you to stay twice every afternoon . - anonymous . Натиснете тук |
| Първият колега явно смята, че гласената от Буш-мена война е война на християнството срещу Исляма??? То само това оставаше - слава богу, че става дума за икономическа война, макар някои наивници да си мислят, че е срещу "сатрапа" и т.н. илюзорни простотии... Кръвожадните люде ме отвращават, а в този форум на доста хор(ица) им бляскат очичките при мисълта за война... Позицията на Н.С. Папата е гордост за католическата общност!!! |