Отиди на страница:
Туй да не е наш парасолчо?   |
| Няма смисъл да се оплакваме днес - утре ще бъде още по-лошо. Или пък - идват по-добри времена за песимистите. И последно - бъдещето е в наши ръце, а миналото - в техните джобове. Жарко Петан, Словения |
Леле, ужас. Ако бях Авак, щях да се метна под първата 14-ка, минаваща пред бляскавия офис на СЕГА, след този унищожителен коментар на Жарко от Словения...  Но понеже не съм, радвам се на слънчевите лъчи навън  и запалвам една Cohiba Shakespeаrs...  Редактирано от - Mitnicharъ на 17/4/2003 г/ 10:47:27 |
| За да не бъда по-загадъчен, отколкото желая, ще направя една реклама - на последния брой на Съвременник. Новият роман на Айрис Мърдок и афоризми на този словенски писател, поне засега. Романът илюстрира един друг афоризъм на словенеца : "Сексът е продължение на любовта с други средства". Или - "Който търси истината, най-често трябва да се занимава с лъжи". Всяко изречение на романа доставя удоволствие. |
| На Че ще заприличам (малко) във вторник сутринта, след 4 дни небръснене А тази, който допушвам, е по-къса и около 2 пъти по-тънка - тия на снимката са Churchills , за тях нямам нерви в делничен ден... |
| Ама излиза ли още "Съвременник"-а? Навремето брой не съм пропускал, още от самото начало. Ако не се лъжа пролетта на 1983 или 1984. |
| Излиза. Е, не е същото. Преводите не са винаги на ниво, работи коректорка от "Труд" и т.н. Но има неща за всеки вкус. |
| 1983, Вълчо. А Стилистът е прав - не е същото. Аз обаче продължавам да си купувам всеки брой. Винаги има по нещо интересно. |
| Сал мазохистите четат докрая.... А щом има анонимни копнежи по моето ненадминато творчество, пущам ви една стара работа. Не мога, дейба, да си открия един стар фейлетон, който е по-подходящ. Но и заглавието му стига - "Пролетна преумора". Пък и този е все още актюелен... Капотализъм Страти Контров Няколко години след като си купи боновата книжка и инвестира всичките си бонове в голям приватизационен фонд, Дуньо Гъдев получи следното писмо: “Уважаеми г-н Гъдев, уведомяваме Ви, че сте съсобственик на малка фабрика. Поканваме Ви да идете и да си я стопанисвате!” Следваха адрес и неясен печат. Дуньо удари капа оземи: - Леле-мале, доживех капиталис да станем! Викна старата и й показа писмото: -Виде ли, дърто – гальовно рече Дуньо, - защо инвестирах у леката промишленост? Оти знаех, че там по-леко че стане работата! На другия ден замина за Д. Пристигна след 3-4 дни заради стачката и се лута до късния следобед, но не можа да открие фабриката. Едва на заник слънце случайно попадна на нея, тъй като го привлече струйка дим в полето. Доближи и що да види: разграден двор, бездомни псета, полусрутена барака с килнат комин... Но боботеше мотор! Обзет от частнособственическата стихия, Дуньо решително отвори вратата и влезе. Щом очите му свикнаха с мрака, той различи в единия ъгъл трима души, които мааха карти на светлината на лоена свещ, а четвърти въртеше с пъшкане грамадно колело. -Добър ден – поздрави Дуньо. – Аз съм новият съсобственик! Един от играчите мигом стана и го доближи.Изгледа го от глава до пети, пък му поиска документите. -Много добре – заяви мъжът. – Фащай сега да въртиш колелото! Хей, момчета – обърна се той към останалите – сега вече ще си направим истински белот! Курдисаха Дуньо до колелото, а мъжагите заформиха бойко каре.Каталясалият Дуньо бързо се унесе в сън, за което допринесе и песента на ръчния мотор. В просъница той дочуваше виковете на играчите. -Контра! -Реконтра! -Коз! Коз!Коз! И три яки пики! -Капо! Капо! Капо! “С капо не се излиза”, помисли си Дуньо и се усмихна насън. Тази дума заседна в капоталистическото му съзнание. |
| Капотализма ми хареса. Можел си и добре да пишеш, дейба! (Това дейба е приятелска закачка, да не го вземеш навътре, ей! ) |
| Това дето си го постнал, кога е излизало в реконтра? Бая отдавна ще да е било. Абе явно всеки си има дни на приливи и отливи. П.П. Надявам се, че Фафилеф вече се поти над сериала с баба Гицка.  |