Отиди на страница:
| Kak da ne sa podnasiali zvetia. Spomniam si kak hodeha na "Shmaizera" (kato avtentichen balgarski otbor) i slushaha rechite na D. Djurov i Givi Ordjonikidze. Kolkoto do pomiarite - kak da narechem tozi, koito se dere "edi kakvo si za Levski" |
Не разбирате ли в каъв безсмислен спор изпадаме - имена и отъждествяване. Казвайте си се както си искате. Аз ви приемам като най-големия спортен опонент на ЦСКА. Има и в двата отбора играчи от чиито изказвания и действия се срамуват феновете. Има и от двата отбора фенове от чиито изказвания те е срам да напишеш примерно "Само Левски" на края на коментара ти. Ники, гледам пак си почнал да го пишеш  Атлетико, не мисля че именуването на първите отбори в България примерно като "Тича" или "Шипченски сокол" е създало някаква традиция на наименуването на национални герои. А съм сигурен, че ако създателите на тези спортни дружества имаха и най-малка представа в какво ще се превърне спорта след 50-60 години и до какво национално противопоставяне и безумие ще доведе това, в никой случай не биха кръстили отбора си "Ботев" примерно. |
| Динко прав си за помиярите. Те винаги ходят под строй. Например строяват се в градинката и под строй отиват на мач на стадион Г. Аспарухов. |
| Динко, знам че името ти е познато на всички продавачи на цвятя в околноста в която живееш и че рано сутрин не пиеш кафе преди да си поднесъл цветя... а всичкото това истина ли е? Защото ако не е .. просто си замълчи Ники САМО ЛЕВСКИ |
| Чорбата, благодаря ти, че поне взе отношение към част от питането. Няма да кажа дали съм съгласен със становището ти (съгласието или несъгласието ми не е и толкова важно), но само ще вметна, че име на нещо се дава не за да се избягнат противопоставяния. Друга е целта. САМО ЛЕВСКИ |
| Чорбата... е все пак не мога заради един македонец да престана да бъда фен на любимия си отбор. А и споре мен поведението му вече не кара мляко да се пресича от разстояние Ники САМО ЛЕВСКИ |
| Gil Vicente Portuguese dramatist, b. about 1470; he was living in 1536. He took up the study of law but abandoned it for literature. As a lyric poet he is represented by some humorous poems in the "Cancioneiro" of Garcia de Resende. He owes his fame to his plays, and with good reason he is styled the father of the Portuguese drama. He wrote in all no fewer than 42 pieces, of which 10 are in Spanish, 14 in Portuguese, and the rest in mingled Spanish and Portuguese. It had already become the fashion for the leading Portuguese authors to write in Spanish as wll as in their native tongue, and this fashion was to continue throughout the Renaissance. Many of Vicente's plays were composed for the purpose of celebrating religious and national festivals; others commemorate events in the life of the royal family; still others are quite popular in their tone and were intended by him to serve the ends of entertainment only. The first of his plays was the "Visitacao" (in Spanish), which celebrates the birth of John III, King of Portugal (1502). He recited it himself in the chamber of the Spanish mother of John III. It is known that ladies and gentlemen of the Court, as well as the poet himself, played parts in his dramas when they were produced in the palace. Like the classic dramas of Spain, they are regularly in verse, and they contain lyrics of his own with melodies composed also by him, as well as other popular lyrics and melodies introduced for particular effect. For the sake of convenience the plays may be grouped under the headings of autos (the more peculiarly religious pieces), comedias and tragi- comedias, and farces. The 17 autos are usually called his "Obras de devocao". They reveal an influence of the contemporaneous Spanish dramatist, Juan del Encina, while contemporaneous Spaniards, like Lucas Fernandez and Torres Naharro, may possibly have inspired his profane compositions. But he was never a servile imitator; the life of the time is reflected again and again by him in an original and interesting manner, and, in spite of uncouthness of form, his little dramas remain very readable. Of course, only a genuinely devout Catholic could have written his "Obras de devocao". The first edition of his works was published at Lisbon in 1561-2. |
| Vasco da Gama The discover of the sea route to East Indies; born at Sines, Province of Alemtejo, Portugal, about 1469; died at Cochin, India, 24 December, 1524. His father, Estevã o da Gama, was Alcaide Mor of Sines, and Commendador of Cercal, and held an important office at court under Alfonso V. After the return of Bartolomeu Dias, Estevã o was chosen by Joã o II to command the next expedition of discovery, but, as both died before the project could be carried into execution, the commission was given by Emmanuel I to Vasco, who had already distinguished himself at the beginning of the year 1490 by defending the Portuguese colonies on the coast of Guinea against French encroachments. Bartolomeu Dias had proceeded as far as the Great Fish River (Rio do Infante), and had in addition established the fact the coast of Africa on the other side of the Cape extended to the northeast. Pedro de Corvilhã o on his way from India had descended the east coast of Africa as far as the twentieth degree of south latitude, and had become cognizant of the old Arabic-Indian commercial association. The nautical problem, therefore, to be solved by Vasco da Gama was clearly outlined, and the course for the sea route to the East Indies designated. In January, 1497, the command of the expedition was solemnly conferred upon Vasco da Gama, and on 8 July, 1497, the fleet sailed from Lisbon under the leadership of Vasco, his brother Paulo, and Nicolá o Coelho, with a crew of about one hundred and fifty men. At the beginning of November, they anchored in St. Helena Bay and, on the 25th of the same month, in Mossel Bay. On 16 December, the fleet arrived at the furthest landing point of Dias, gave its present name to the coast of Natal on Christmas Day, and reached by the end of January, 1498, the month of the Zambesi, which was in the territory controlled by the Arabian maritime commercial association. Menanced by the Arabs in Mozambique (2 March) and Mombasa (7 April), who feared for their commerce, and, on the contrary, received in a friendly manner at Melinda, East Africa (14 April), they reached under the guidance of a pilot on 20 May, their journey's end, the harbour of Calicut, India, which, from the fourteenth century, had been the principal market for trade in spices, precious stones, and pearls. Here also, as elsewhere, Gama skilfully surmounted the difficulties placed in his way by the Arabs, in league with the Indian rulers, and won for his country the respect needful for the founding a new colony. On 5 October, 1498, the fleet began its homeward voyage. Coelho arrived in Portugal on 10 July, 1499; Paulo da Gama died at Angra; Vasco reached Lisbon in September, where a brilliant reception awaited him. He was appointed to the newly created post of Admiral of the Indian Ocean, which carried with it a high salary, and the feudal rights over Sines were assured to him. In 1502 Gama was again sent out, with his uncle Vicente Sodré and his nephew Estevã o, and a new fleet of twenty ships, to safeguard the interests of the commercial enterprises established in the meantime in India by Cabral, and of the Portuguese who had settled there. On the outward voyage he visited Sofala (East Africa), exacted the payment of tribute from the Sheikh of Kilwa (East Africa), and proceeded with unscrupulous might, and even indeed with great cruelty, against the Arabian merchant ships and the Samudrian (or Zamorin) of Calicut. He laid seige to the city, annihilated a fleet of twenty-nine warships, and concluded favourable treaties and alliances with the native princes. His commercial success was especilly brilliant, the value of the merchandise which he brought with him amounting to more than a million in gold. Again high honours fell to his share, and in the year 1519 he received instead of Sines, which was transferred to the Order of Santiago, the cities of Vidiguira and Villa dos Frades, resigned by the Duke Dom Jayme of Braganza, with the jurisdiction and the title of count. Once again, in 1524, he was sent to India by the Crown, under Joã o III, to supersede the Viceroy Eduardo de Menezes, who was no longer master of the situation. He re-established order, but at the end of the year he was stricken by death at Cochin. In 1539, his remains, which up to that time had lain in the Franciscan church there, were brought to Portugual and interred at Vidigueira. To commemorate the first voyage to India, the celebrated convent of the Hieronymites in Belem was erected. A large part of the "Lusiad" of Camoens deals with the voyages and discoveries of Vasco da Gama. |
| А бе вие усещате ли се какви безумия пишете? Привържениците на ЦСКА са по-малко българи от другите!!!!?!?!?? Толкова ли е голяма злобата? В това ли се изразява българщината - кой колко цветя е подесъл? Вие знаете ли колко са паметниците на национални герои примерно във Варна? Атлетико, ясно е че целта на хорицата е била друга. Аз говоря за резултата - национално противопоставяне. Не виждаш ли какво кретенизми се пишат по-горе? |
| Чорбата, проблемът не е на този, който носи определено име. Проблемът е на този, който не признава това име. |
| Аз, днес само подсетих феновете на ФК "ЛЕВСКИ 1914" АД, че на омонима на техният отбор и НАШ национален герой се честват 166 години от рождението. Тях обаче нещо ги засърбя /както като мухата ЦЕЦЕ ухапе някое ГОВЕДО/ и се разщуряха като некои животни в гр. Памплоа. Спокойно Вашият отбор е кръстен на името на брата на Вашият президент и собственик. |
Чори така е! Има хора, привърженици и на единия и на другия отбор, включително и в този форум, които, аз лично, смятам, че не се държат както трябва. Но това са си моите възгледи, и аз изказвам само тях. Само че мен не ме е страх, когато някой привърженик на Левски почне да прекалява с пиперливостите по ваш адрес да му направя забележка, дори и ако трябва след това цял ден да чета цитати от Фройд или прогнозата за времето  .Всеки сам определя какъв иска да е - някои се държат тук какот и в живота, други си избират, както самите те твърдят, тук да псуват и обиждат. Но и всеки сам си определя с кои от останалите иска да общува и дали, когато нещо не мухаресва, да направи забележка или да си замълчи. |
| Чорбата... ако се върнеш още по нагоре ще видиш че корена на цветарската дискусия идва от едно недоказано недомислие на един червеноармеец че фенове на Левски не поднасяли цветя на паметника на Апостола или на Гунди което си е... тъпо. Дай да се върнем на една по интересна дискусия, а имено бразилците и Мишката в Левски. За мен завчера Мишката спечели точка с това че искаше да разкара бразилците.. а вчера се разбра че са го натиснали да ги остави. Това за съжаление е симптоматично за Левски, което ме води на мисълта че Чорни в момента се опитва да прибере каквото може от отбора. Може и да е за добро, да имаме нов собственик след 1-2 години и да се започне начисто с левскари в управате и собтвеник който да инвестира дългосрочно и правилно. Но ни чакат няколко тъжни години според мен Ники САМО ЛЕВСКИ |
| Атлетико, ако всичко спре до спорта - тогава няма проблем. Лошото е че като всичко в тая скапана държава и спортните тематики се израждат в исторически, географски, демогравски, физични, химични и т.н. и т.н. |
| Прескачате от тема в тема като цветарка от маса на маса. Ники, не се сърди - чети какво съм писал и тогава ми коментираи мненията ако обичаш. Къде съм казал че съм ходил да полагам цветя? То ясно че и родолюбието ви е толкоз колкото да кажете - ние отидохме а вие не. вие сте помияри - точка. за това ли е цялата гюролтия? Кажете си го в прав текст бе - все пак в един цирк играем и си знаем номерата. . Ванче, не съм имал теб предвид, но този за които го написах си прави оглушки. Но така е - той както не му оттърва не чете или се скатава! |