Каква грешна статия , какви грешни изводи направихте Хърсев.този път в услуга на някой и той е очевиден-собственика на вестника , в който сте колумнист.И пак разсъждавате като чист икономист, но не и повече... Получили на безценица имущество, хиляди приватизатори се оказаха не само без пари, но и без идеи какво да правят с него. А защо, Хърсев , не зададохте въпроса защо така се получи в България- получили на безценица имуществото , но се оказали след това без пари да го стопанисват и развиват?!А защо така се получи , на какво се дължи тази приватизация ?Няма ли приватизационни договори , не изискват ли по тях минимални вложения, няма ли след приватизационен контрол поне 3 години след приватизацията , къде е той !!какво е тук мястото и ролята на управлението на Костоффф и некадърната приватизация направена през негово време, за един долар и за нула време.Какво донесе тя на държавата-национална катастрофа.Защо Хърсев не правите тези важни изводи , а се ограничавате само да констатирате “някои неща” И други страни са правили приватизацията в Европа и то Западна Европа , тя започна своята приватизация след 1989 г при наличието на едно капиталистическо стопанство с отлично държавно управление .И в вного страни от именно развита и икономически мощна Европа , продължават тази приватизация до ден днешен –бавно , мъдро , в търсене на стратегически инвеститор. Има национални теле коми на страни на ЕС, които са все още 100% държавна собственост и се продават от 1994 г. , но още не са се продали.Но това не им пречи , при държавно управление да достигнат висоти и да бъдат едни добре развиващи се предприятия в Европа .Защо България не ползва модела на приватизация на Западна Европа , задали ли сте си този въпрос? Сепарирането на стопанските структури е резултат от водената години наред политика, в която всяка втора дума е "дребен и среден бизнес", а всеки втори, който стърчи над невзрачното средно ниво, е обект на натиск или на откровено сатанизиране Нищо подобно Хърсев, “дребният и среден бизнес и най неоправдан в тази държава.Той има толкова лошо икономическо законодателство в своята защита и оправданието си да съществува, неговия начален старт е толкова ограничен и спъван, че просто ти става жалко , че съществува въобще.За кого плачете тук Хърсев , за Хърсев КО или за Мулти Груп ? защото никое стопанство не може да се крепи на хилави дребни фирмета. И в това няма нищо вярно.Едно добро развиваща се икономика се крепи на малкия и среден бизнес.Той е старта и пътя за създаване на големия бизнес и никой голям бизнес не е започнал от голямото , а от малкото –говоря за честния и почтен начален старт, с почтени начални капитали- не с държавните откраднати милиони , като този на МГ груп, например....Как една Ирландия започна своя възход , крепящ се на малкия и среден бизнес и за 10 години се превърна в стара в Европа с най-динамично развиващо се стопанство и един от най-високите БНПродукти .Тя вида от своя модел на малкия и среден бизнес от майка Тачерка, на по-големия си събрат и успешно го приложи и прилага.. Не бъдете чист и сив теоретик-икономист Хърсев , не манипулирайте с подобни статии, излагате се! |
Г-Н ХЪРСЕВ, Аз ли съм в грешка или Вие ?! Доколкото ми е известно и доколкото имам познания за реалните процесите в икономиката и "фирмените дела"в Пазарните икономики, ТЕНДЕНЦИЯТА винаги е била към ОКРУПНЯВАНЕ на икономическите субекти- т.е. към КОНЦЕНТРИРАНЕ на Капитала, а не към деконцентриране?!? Вярно е, че при нужда да се продават активи и цели икономически субекти, един от способите е те да се "раздробяват"- за да бъдат привлечени към покупка и по-дребни капитали. Но така е от гледната точка и интереса на ПРОДАВАЧА. Днес в света/а и в миналото/ отчетливо се наблюдава тенденцията на СЛИВАНЕ на икономически субекти, а не на раздробяването, на "деконцентрирането" им. Преходът от Социализъм към Капитализъм предлагаше наличието на ОКРУПНЕНИ /понякога от чиста мегаломания в онези времена/ икономически субекти /предприятия и фирми/. Извършената "деконцентрация" в промишлеността у нас преповтори процесите на разпада в селското ни стопанство- където съществуваха обособени КРУПНИ структури, но с раздробяването им, фактически се отиде към икономическата им "смърт" !!! Приватизацията у нас се извърши на принципа "Вземай парите и бягай!"/ и гледай сеира на Купувача!/, а не с мисъл за бъдещето на икономиката! Чиновниците, политиците, далавераджиите искаха бърза и "на парче/та/" приватизация- в рамките на един мандат, и за колкото се може повече /наши/хора, склонни и любещи "корупционните практики"! Пак ще Ви припомня за т.нар. "приватизация" /но без приватизация!/ на "Слънчев бряг" АД- дружеството разпродаде почти 90% от дълготрайните си материални активи, но запази парите от продажбите в капитала на дружеството/въпреки, че то вече не извършва дейността си /"хотелска", "ресторантьорска", "автобуснопревозна" и прочие/ !!! А ч е приватизация на "Слънчев бряг" АД няма след 1996 г. е повече от ясно- и до днес държавата притежава 75 % от капитала на дружеството /толкова, колкото и в края на 1996 г. когато 25% бяха отделени и приватизирани чрез т.нар. "Масова приватизация". Вие все избягвате да коментирате този "приватизационен парадокс" в случая с "приватизацията на "Слънчев бряг" АД. Надявам се това да не е по причина, че сте били консултант по тази непозната по света "приватизационна практика" ?!? Примерът със "Слънчев бряг" АД е красноречив за интересите , които съпровождаха приватизацията и "деконцентрирането" на капитала у нас! При него даже не може човек да се позове на тинтири-минтирито, че "Държавата е лош стопанин!"- дружеството и до днес си е държавно /на 75% /. Защо държавата вече близо петилетка не го ликвидира- хем ще влязат свежи пари в хазната /от ликвидационния й дял", хем ще се преустанови декапитализирането на дружеството , което върви вече години, чрез наливане на милиони в инфраструктурни обекти на комплекса /т.е. в интерес на частните вече собственици на базата!/. С тинтири-минтиритата на г-н Андрей Райчев не мога да се съглася! Той не само , че си противоречи, но и откровено бърка причината със следствието! Дори се отказах вече да му коментирам "прозренията"! Бъдете жив и здрав! |
Господин Хърсев, през март тази година Ви бях писал по този въпрос но Вие с удивителна поза на многознаещ и понадвил си на масрафа еснаф, мислехте че това за което Ви питам е без особенно значение... А то е основното...! Въпросите ми бяха : 1.Какъв строи беше "нашият" бивш социализъм - до-капиталистически ? или капиталистически строй? 2. В какъв период сме сега - Първоначално натрупване на капитала ? Капитала е почти натрупан ? Преразпределение на Капитала ? Приватизиране на Капитала ? Разрушаване на Капитала ? или друг етап ? Вие ми отговорихте че Първоначалното Натрупване "почти" се е състояло с изключение на още няколко останало държавни предприятия ???(тъжно ми е на 13-та година да чета такива мисли!!! Но какво да се прави...) Всичко това защото сте чели малко а и малко сте мислили. Още в 90 година Зиновиев написа голяма програмна статия в в-к Правда за това какво беше нашият социализъм - накратко - Той беше най-капиталистическият строй който човешката история познава ... Най-капиталистическят (?!) Той натрупа за 60 г. такъв капитал ( от ралото да космоса...) както никой друг ... Жалко че не сте я чели тази статия... Жалко...!!! Там Зиновиев казва че сега навлизаме в период на НЕ-капитализъм - а в период на приватизиране, разграбване и в резултат на това което вие се опитвате да преоткриете след 13 години - на разрушаване на капитала...Т.е. - у нас още Не е започнало първоначалното натрупване на капитала То тепърва предстои... Защо всички "други" в преход като нашият приеха програми за бърз преход - 500 дни!!! Комисята "Тройхард" в Германя за 2 години преход и нито ден повече и т.н... и т.н... Зиновиев писа през 1990 година - "..ако ние НЕ направиме приватизацята за 500 дни ще се създаде властова прослойка за която този период и след 15 години няма да е достатъчен... Това което единственно в Бг-то го допуснахте и сега се чудите още колко години така ще продължава и защо толкова "неудачен" бил прехода (НИ) ... Та капитализъма още не е започнал. в България.. Но той обективно започва, колкото и да му пречат... доказателство е и Вашата днешна (доста витиева статия...) но започва погледа Ви да се избистря... |
Като допълнение на горния ми поститг ще добавя, че причината и следствието за сегашното състояние на България е изключително калпавото и некадърно държавно управление , което тя е имала в последните 13 години.Нищо не се направи като хората-нито приватизация каквато трябва да бъде , последствията от нея са известни , нито в коя да е област се направи нещо.Следствието е тотално разрушаване на държавата , което продължава до ден днешен с още по голяма сила в управлението на Сакскобурготски.От това никой не казва как ще се излезе, нито Хърсев в тази си статия споменава , нито тинтирито минтирито на колоса на мисълта на СЕГА-Райчеффф.Алабализми... |
Принципно Емил е блестящ анализатор, с изключителен, радващ окото на познавача точен език. И този път МИСЛЕНЕТО му е безупречно, и този път той ни показва много точни картинки... за съжаление имам известни резерви относно крайния извод на статията и според мен просто би трябвало всяко куче да скача според размаханата пред него тояжка. Нищо повече, нищо по-малко. Не може да поддържаме ЕДЪР БИЗНЕС, ако той не е ПЕЧЕЛИВЩ (или барем от ЖИЗНЕНА НЕОБХОДИМОСТ ). Тъй като ЕДЪР най-често значи държавен (или барем нещо "близо" до това) поуките от близкото минало звучат като "камбаните на мира" в ушите на народонаселението. Когато през 1961 година финансовия секретар на (тогавашната ) колония Хонг Конг Cowperhwaite казва: ...погледнато в переспектива индивидуалната преценка на в свободна икономика, често дори и погрешна е по-малко вероятно до направи беля, каквато централизираното решение на правителство може да направи... а и определено вредата може да бъде отстранена по-бързо. Да, този човечец който от 1961 до 1971 година споделя своята роля в Хонг Конгския бум: Аз не направих почти нищо. Аз просто се опитвах да предотвратя някои неща които биха му попречили. (б.моя - на бума, демек ) Да, човека си го казва просто и ясно: никакви субсидии за експорт, никакви тарифи, данъци на персонално ниво -под 15%, и най-вече никакви бюрократични спънки пред бизнеса - с един формуляр от една страничка можеш да отвориш фирма и...давай ! Именно през тези години хонгконгския експорт расте с 13.8% на година, заплатите се удвояват и номера на живеещите в изключителна бедност намалява от над 50% до 16%. Е, разбира се, хората бачкат и то бачкат ЯКО!!! |
|
Хърсев, Не те титулувам като доктор, защото си мисля, че направо се изложи! Просто не си струва човек да спори с теб и да те опровергава. Сега се проявяваш като един повърхностен и нарцистичен псевдо доктор! Логичният и задълбочен анализ, който мисля, че притежаваш, сега ти е направо чужд. Това са съждения присъщи на “недоучен селски даскал” облечени в купешка, но лишена от изящество словесна форма. Толкова ли си неграмотен, за да разбереш, че поредицата от словесни изпражнения на Работодателя ти беше шумно разобличена като долна манипулация. С това матрЯлче се проявяваш като една истинска слуга на лъжата, първата производна на чийто характер (т.е. екстремалната й стойност) клони към тази на the female part of the body (hoffentlich kapierst du das. Wenn nicht, bitte melden! I will duly explain) А може би изпитваш перверзен ментален оргазъм, като въртиш епистоларни сФирки на Господаря-работодател? Впрочем преди да критикуваш правописни грешки, погледни спелинга си във архива на форума. Нямам други думи освен да се провикна: |
По всичко личи, лято е. Осем коментара за близо половин ден, и осемте - дебилни. Нормалните просто са на заслужен годишен отдих; във форума са останали малоумните графомани и интернет-бригадистите. Дано на Е.Хърсев му стигне акъла да не си хаби времето да им отговаря. С дружески поздрав от Кий Уест, Fla., Bаш (не се чете) |
г-н Хърсев, удоволствие е да се чете Вашата статия - великолепно е написана. Напълно съм съгласен с Вас някъде до към края, след това за извода за хилядите дребни фермета не съм съгласен вообще. Разбирам че big is beatiful, че при големите компании има много положителни страни, вкл големи комисионни за ослужване, но в света има много примери на икономики с размер като нашата (население и т.н.), които се градят основно на малки и средни фирми и процъфтяват. Дори за страни като нашата (население, територия) според мен е по-здравословно да няма гиганти като кремиковци и булгартабак, отколкото да ги има. успешна седмица |
Този път Хърсев напипва много интересни теми. Най-после някой да напише нещо по същество за българската икономика! Но в изводите си не е прав. Не са виновни политиците - колкото и да са безсилни и некадърни в управлението на държавната собственост, не те са виновни за загиналите и загиващите предприятия. Правителството разпределя и харчи бюджета и толкоз. Бедата е, че българската икономика беше хвърлена във водовъртежа на пазарните сили съвсем неподготвена. Без стратегия, без фондове за реконструкция и най-лошото без кадри способни да я управляват. То и сега, 12 години по-късно, все още има само подобия на кадри като онзи самозабравил се продавач на самобръсначки, който щеше да спасява Булгартабак. Старият шлагер с "разграбването" и вината на различни политически сили винаги ще е популярен. Все някой трябва да опере пешкира на народното недоволство. Но ми се ще Хърсев да слезе малко от бъчвата, върху която се изживява като народен трибун и да помисли и да развие темите, за които само загатва този път. |
Поздравления за хубавата тема. Въпросът за приложимостта на западният тип пазарна икономика у нас май е неизчерпаем. 13-годишния злощастен опит обаче не успява все още да убеди най-чугунените глави, че едни и същи подходи могат да предизвикат различни последици, в зависимост от конкретните условия. Скоро steppenwolf предложи една много удачно изказване на Стиглиц по въпроса: Натиснете тук - предпоследното мнени на страницата Трудността за правилна преценка на резултата от приватизацията е в това, че голяма част от нея се украси с криминални шарки. Факт е, че тя беше по-скоро неуспешна и то не толкова заради грандиозните скандали с "Балкан", "Плама", ... а по-скоро заради печалните й резултати при по-дребните икономически обекти. Най-общо казано единственият сигурен положителен ефект беше, че бюджета се освободи от потенциални камъни на врата си, в каквито можеха да се превърнат хилядите безперспективни средни предприятия. И това ако се абстрахираме от факта на плащанията за обезпечаване на вложителите във фалиралите банки. Парадоксално е че хора, които са били ръководители на предприятия ги опропастяваха много по-усърдно когато станаха тяхна собственост, отколкото когато все още бяха държавни. Лично моето мнение е, причините за това са най-малко две: 1. По-важната е, че собствоността на повечето приватизирани предприятия беше неизяснена. В по-голямата част от тях държавата запази някакъв дял, който да бъде пуснат на фондовата борса. Целта явно беше с един куршум да се уцелят два заека - хем да се прехвърли собствеността в частни ръце, хем да се стимулира борсовата търговия (това последното защо е приоритет в малката ни държава все още е загадка за мен). Никое правителство след 1989 обаче не успя да понесе и двете дини под една мишница. 34% дял в собствеността са напълно достатъчни, за да се избере управител, който да се разпорежда със 100% от активите (понякога и 10% са достатъчни като се има предвид незначителната активност на малките акционери на общите събрания). Оттам нататък собственикът ще бъде на чиста печалба от продажбата на всеки актив, стига това да стане на стойност над 34% от реалната му. Не знам да е водена статистика за това каква част от опропастените предприятия са имали собственик с 50 и повече процента дялово участие, но личните ми наблюдения са, че ефективността на управлението нараства с нарастване на размера на дела на най-големия собственик. 2. По-неважната е, че идеята за Работническо-мениджърски дружества, дори ако се абстрахираме от криминалните и полу-криминални случки, е безумна. Управлявалите предприятието "мениджъри" в планова икономика не е задължително да знаят как ще става това в пазарни условия. Ще ме прощават колегите инженери, но конкурентноспособните предприятия у нас, управлявани от инженери по принцип са изключение ( ). Същото важи разбира се и за социалистическите "счетоводители", "финансисти", "плановици" и т.н. Погледнете стотиците шивашки фирми, цехчета за трикотаж, обувки, които са създадени или купени от бивши техници, майстори, началник цехове и т.н. Лично аз бях втрещен от тоталното неразбиране на пазарния принцип от 10-тина от тях. Всички знаеха доста добре как се произвеждат трикотаж, хавлии, обувки, но никой не знаеше какво да произведе нито как да го продаде. Или ако продаде нещо не знае как да си прибере парите. Пътят на пробата и грешката обаче често минава през фактически фалит. Ако дадеш на едно стадо маймуни бананово дърво и инструменти за разсаждане може би някой ден те ще се научат да отглеждат банани, но дотогава много от тях ще ходят гладни или насинени. Поздрави на всички! |
У Зенон няма парадокси, а апории, една от които е за въображаемото състазание между Ахил и костенурката. Изводът, който прави гръцкият философ е, че поради невъзможността да се реши проблемът с движението при различна скорост, самото движение е невъзможно. За разлика от това, приватизацията в България и свързаното с това преструктуриране на собствеността се оказа напълно възможно. Въпросът е в това в името на какво и в чии интереси беше осъществена и продължава да се осъществява приватизацията. Моето мнение е, че именно пресводемократичния начин на раздържяване е основната причина за объркването на "новите собственици" и като икономически агенти, и като икономическа перспектива. Вместо на реалните работещи да бъдат предоставени реални активи, в България, поради незнание или поради корист, а най-вероятно и поради двете, се извършиха поредица от "парадоксални" действия - реституция, бонова приватизация, РМД, продажби на символични цени, създаване на икономически групировки - и всичко това с мъглявите обяснения за възстановяване на справедливостта и повишаване на ефективността на икономиката. Но, както казва Хегел, не е възможна неразумна справедливост, както не е възможна икономическа ефективност при неучастие на заетите във вземането на икономически решения. Оттук и проблемите на българския едър бизнес, при който се запази непокътнат затвореният "елитаристки" характер на управление, така присъщ на "социалистическите гиганти". Опасенията на част от българския едър бизнес не са резултат от натиска "на всяка втора дума се говори за дребен и среден бизнес", а от перспективите за понататъшно отваряне на страната и навлизане на по-добре организиран, по-ефективен, по-силен и най-вече истински корпоративен чужд капитал. Защитата на българския едър капитал, а той ще има нужда от такава, не в преодоляване на физическото разпадане, събличането на активи, свиването и структурната деконцентрация или призивите против "сатанизирането" му, а в неговото системно и последователно превръщане в корпоративен, така че да е в състояние да концентрира и централизира капитал и да остане конкурентноспособен именно като едър бизнес, а оттам и като "костна система" на българската икономика. |
Musashi, Как да не са виновни политиците , ами нали те именно осъществяваха това държавно управление и го доведоха до калобс?Защо икономиката беше хвърлена във водовъртежа на “пазарните сили без стратегия, без фондове за реконструкция “, без поне започнало възпитаване и обучение на управленчески кадри на “новия тип “ икономика? Точно те са виновни и крайно време е да се назоват поименно , вместо да продължават да се крият зад имената на “ незнайния воин?”И крайно време е някой да понесе наказанието за съзидателен грабеж или просто да влезе в сила закон за съдене на “некадърността” със задна сила. |
Защото, Файнъл солушън, не зависеше от политиците. Нещата се развиваха извън техния контрол. Горбачов беше врътнал кранчето още по времето на Тодор Живков. Но българската икономика беше планирана да действа като част от СИВ и изведнъж загуби своите гарантираните пазари. Тодор Живков запълваше дупката с външни заеми, които още дълго ще изплащаме, а ние българите спорехме с пяна на уста за и против отворената икономика, когато вече нямахме никакъв избор и въпросът беше дали ще се приспособим или ще загинем. Е, отговорът беше някъде по средата. Политиците изпълниха своята изначална функция и канализираха народното недоволство и отчаяние. Понякога те се превръщаха в събирателна точка на толкова много негативни емоции, че чак е чудно и нереално някак си. Нереално защото е трудно да си представи човек как едни, в повечето случаи посредствени държавници, могат да причинят толкова вреди, колкото им се приписваха. |
Мехуди , много си прав , най-добрите икономики се градят на цъфтящия малък и среден бизнес.Това е и пътят на България, това е пътят за възраждане на нейните производства.Един малък и среден бизнес , стъпил върху блестящо икономическо законодателство, стимулиращо , улесняващо го по всякакъв начин , особено в неговия начален старт и финансирането му , ще възроди производствата на България (тя тук е неразорана целина в сравнение с Европа), ще реши проблема с “безработицата” и трудоустрои хората, ще създаде по –добър психологически трудов климат, и ще върне не малка част на нашата емиграция. Защо –защото единственото нещо , което спира завръщането на емиграцията ни (а вярвайте , огромна част от хората искат и мечтаят завръщане) е проблемът с работата в България.И малкия бизнес е нейното призвание. |
Лично аз не обвинявам приватизаторите за неуспешната приватизация и нефункциониращата икономика. Светът е динамичен и пазарът не чака. Предприятие, което е било в състояние да произвежда и продава преди 5 години, сега може да няма вече място сред производителите. Непрекъснато развитие на технологиите амортизира производствените мощности още по-бързо. А има области, в които за 1 година нещата не са същите. Казвали са ми например, че в монетосеченето с машини от преди 2 години си абсолютно неконкурентен на международния пазар и не би могъл да получиш поръчка, първо защото не може да се постигне прецизност и качество, съответно има повече брак и висока себестойност и второ поради недостатъчен капацитет съобразно кратките срокове, които се поставят за изпълнение. А като се огледаме в България инвеститорите с достатъчен ресурс не са много. А част от тях и не разглеждат предприятието като дългосрочна инвестиция, а по-скоро като еднократна финансова печалба. От друга страна АП не би могла да познае "по очите" при продажбата какви са намеренията им за следващите 3 години. Ясно е, че изразените писмени намерения са едни, но те най-често не се изпълняват или се изпълняват само в онази част, за която санкциите са наистина сериозни. Естествено има достатъчно лостове за изправление чрез следприватизационния контрол, но сами разбирате за всички трудности тип "пост-". А темата за разграбването ще виси още дълго в пространството. Защото на българската общественост са познати и такива случаи. Но това няма нищо общо с чистия процес на приватизация, а по-скоро е релевантно на една област от правото. |
Г-н Хърсев, Това с “разграбването” си е вечна тема и край няма да има. Основава се на широко разпространената илюзия че капиталът при държавния капитализъм (социализма) е бил общ “на целия народ” и при трансформация на собствеността следва всеки да получи равен дял. Нещо подобно на синдиката на Майлоу Майндърбандър където “всеки има дял” . Справедливостта и у нас беше спазена и всеки получи бонове от масовата приватизация (местен аналог на shares на г-н Майлоу) и не е ясно защо има още недоволни. Капиталът обаче всъщност си беше държавен (на практика на Партията) . “Целият народ” пък работеше на различни държавни работни места и служби и получаваше за това заплата. Освен това голяма част от държавния капитал беше на вересия. Външния дълг всички го знаем колко е , вътрешният колко е бил не го знам, ама сигурно и той бая. Чисто теоретично погледнато за да се приложи справедливо принципът “тая държава е наша – ние сме я строили” , то правоимащият гражданин най-напред би трябвало да върне всички получени до тоя момент заплати, премии, хонорари и др , да плати със собствени средства своята част от външния и вътрешен дълг и тогава да получи акция за съсобственик на държавната собственост в зависимост от платените суми. След превръщането по тоя начин на държавната собственост в общонародна акционерите могат да получават дивидент или процент от продажбите на активите. Проблем обаче може да възникне ако платените суми за придобиване на акциите се окажат доста повече от приходите от тях, но това са вече рисковете на пазара. Що се отнася до краденето и разхищаване на активи с цел припечелване на некой лев , то наистина има няколко нива. Почва се от държавната собственост – там всичко е чуждо пък и без това си за кратко. Следва акционерната форма – там пак почти всичко е чуждо, може и да си за по-дълго , но печалбата многократно може да надхвърли всички заплати и премии до пенсиониране. Тая форма се практикува често на запад. Следва неакционерна форма на собственост , но работа главно със заеми. Така можеш да си скатаеш пари от кредиторите или изобщо да ги оставиш да си чекат. При работа главно със собствени средства също е възможно, но няма особен икономически смисъл да крадеш сам от себе си. При всички разговори за “разграбване и съсипване” винаги се изпуска един много важен момент. По принцип разграбване може да има при пари по сметка или износ на някакво силно подценено оборудване. В останалите случаи просто става смяна на собствеността и за страната като цяло няма никакво значение дали Х. е купил някакви ДМА за 100 , пък ги е продал за 300 или пък и 50 не може да им вземе. Това е същият ефект както в казармата преди сдаване винаги се оказва че липсва литература и трябва да се плаща. При едни умели преговори и бартер се оказва че наръчникът по артилерийска стрелба незнайно защо е при кашиците , при теб се мотае някакво ръководство за радиосъообщения , а пък радистите имат 3 излишни устава по строева подготовка. Тоест за казармата като цяло всички книги са си налични, но от твоето умение при преговорите зависи дали ще плащаш или ще се окажеш с излишъци, които да продадеш на половин цена на закъсалите. ДМА не могат да се препродават безкрайно с цел печалба или се задържат спекулативно – все някой по веригата трябва да ги експлоатира за да си избие парите. Другият основен момент е че едно оборудване или недвижим имот имат стойност единствено ако работят и ти носят доход. Ако инвестицията се е оказала погрешна , оборудването струва вече малко повече от материала за скрап и продавачът може тая фактура дето пише за колко го е купил и която ти размахва под носа да си я закачи в рамка над леглото. Иначе това за декапитализацията е вярно , но то си е по причина на пазара , който пък си е по причина на продължаващата мизерия , вече циментирана и от борда. Чудно беше все пак че г-н Райчев се е усетил че най-силното потребление беше в началото на 90-те (до 94) . Дай боже след 10-20 години пак да го стигнем. Сенчести поздрави. |
Съгласен съм, темата доста предразполага към спор и емоции (както впрочем всеки реален проблем в икономиката). Предварително искам да отбележа, че моето мнение е поначало дискусионно (защото не приемам еднозначно констатациите на Андрей Райчев за причините и механизмите на онова, което той нарича “разграбване” на икономиката, макар с доста от попаденията му да съм съгласен). Струва ми се – както отбелязвам и в коментара – доста повърхностно да се търси обяснение на деконцентрацията само в разграбването, разбойничеството и пр. морални категории. Исках да подчертая, че деконцентрацията няма един единствен модел – тя по-скоро е симптом, а могат да се отделят поне четири паралелно и едновременно действащи механизма, четири различни явления, в които обща е само проявната форма (симптома), но движещите сили и мотиви са различни. Един коментар не е нито студия, нито монографично изследване, само едно мнение. Файнъл солюшън: Изразяването на мнение е способ за участие в един (според мен безкраен) разговор на тема “какво става в българската икономика”. Мнението е за това, да бъде оспорвано с аргументи. Не твърдя, впрочем, че държавата много е въздигнала дребния и среден бизнес, а само, че за друго в икономиката не се говори, сякаш щом един средеб бизнес наедрее, трябва да се изпари. Параграф 39: Няма грешка, концентрацията е естественият очакван резултат от развитие на бизнеса и натрупването. Проблемът е, че от поне 7 години насам у нас протичат всички споменати процеси на деконцентрация. Това трябва да намери своето обяаснение, а както вече подчертах неколкократно, обяснението с разбойничеството ми се струва недостатъчно. Моралните оценки са далеч недостатъчни да кажат какво и защо става в стопанството. Буров.сие Съжалявам, ако преди или в този постинг незнанието ми Ви изглежда като високомерие. Точно обратното е. Аз също не знам отговора на въпросите, които задавате (и стотиците други, които произтичат от тях). Не мисля, че е срамно като не знае нещо човек, да си каже. Срамно ми се вижда обратното поведение на хора, които се държат сякаш знаят отговора на всичкщи въпроси. Файнъл солюшън: Добре, да приемем за момент, че една от причините е “некадърното държавно управление”. Защо тогава наблюдаваме деконцентрация чрез декапитализация, “дивестиция” в сериозни и очевидни размери? Защо веднъж достигнали определено ниво на концентрация българските “групировки” през последните години деконцентрират структурата си – дори онези, които държавата не е закачала (все още)? Едва ли да е само от некадърност на управлението. Грациане: Най-нормалното нещо е човек да не е съгласен с един или друг извод. Още повече, че аз не бих нарекъл изразените в днешния материал точно “изводи”, по скоро става дума за (непроверени и необяснени) хипотези. С либералния възглед, който излагаш накратко съм съгласен. И най важното в политиката (и медицината) – ако не можеш да помагаш, поне не пречи. Американ бастард: Оценки всякакви приемам, макар че предпочитам аргументите, понеже дават някакъв повод човек да види въпроса в друга светлина. Нямам честта да работя за Андрей Райчев, което не ми пречи да го считам за умен човек и мой приятел. Ако погледнете внимателно, ще видите, че този коментар изразява не съгласие и “свирки”, а точно обратното: несъгласие и критика към една теза на Андрей (вижте съботния брой). Колю Мекицата: Желая Ви приятен отдих. Мехуди: Съгласен съм без резерви с Вашата констатация. Не ми е хрумвало да се обявявам срещу дребния и среден бизнес, напротив. Само констатирам, че се води съзнателна политика срещу всяко по-значимо бизнес формирование в страната. Това ми се струва опасно и за дребния и среден бизнес, защото след време успешните фирми от този сектор ще наедреят на свой ред. Мусаши: Даже не твърдя да имам изводи, по-скоро става дума за работни хипотези, а и аз не съм никак убеден, че са непременно верни. Това не е повод човек да си прехапе езика, обаче. Сигерно е едно: у нас протича въпросната деконцентрация, при това не става въпрос за един процес и един механизъм, а за няколко паралелни. Това има нужда от анализ. Изводите не могат да паднат от въздуха. Крез: Наблюденията Ви са напълно уместни и все пак (Вие също го знаете) са само част от една доста по-пъстра картина. Реалист: Точно финалът на Вашия постинг поставя главния въпрос: как да чакаме да се превърне чорбаджийската фирма в корпорация, след като в стопанството не протича очаквания процес на концентрация, а точно обратен? Приемам терминологичната бележка за Зенон, но смисълът на споменаването му беше само като илюстрация тъкмо на едно парадоксално твърдение (понеже и деконцентрацията чрез дивестиция е е геометрична прогресия както дистанцията между Ахил и костенурката, която клони към границата си, без да я достига). Мементо: Безспорно малкият бизнес дава шанс за икономическа самостоятелност. Но нали това не е аргумент срещу необходимостта и от по-едрите бизнес форми? Донна: Подкрепям всичките Ви разсъждения, но обърнете внимание: дори когато наистина има намерение да продължи и развива предприятието (това снлрава Богу е най-честият случай при приватизация), инвеститорът трябва да избере удачен мащаб на дейността. И понеже приватизираните български фирми се оказват почти без изключение апропорционални на свития в момента пазар, двори най-съвестният инвеститор е принуден да адаптира обема към пазара. Нали смисълът на всяка фирма е да работи с оптимални размери и минимални разходи за единица продукция, как иначе ще сне конкурира и ще печели? Сенчест икономист: Благодаря за интересното есе. Но както стана дума, разграбването е само част от проблема. Същото се отнася и за мизерията (свиването на вътрешния пазар): това е безспорно една от причините, но не и достатъчно обяснение за явленията на деконцентрация. |