Добави мнение Мнения:10
| А част от форумната духовна инвалидност е липсата на мнения под това интервю! Дълбоко учуден съм! А не, не съм учуден, че липсва лицето, назоваващо се "Проф. Попопвски"... |
| Прав си, socialdemokrat! Къде-къде по-лесно, а и "престижно" е да славословиш старческите спомени на Дмитрий Иванов, да громиш Явор Дачков... И колко лесно е дори и да не си направиш труда да прочетеш какво е написала една жена, която преди всичко е майка... То, аслъ, какво ни вълнуват инвалидите? Ние себе си не можем да оправим, та нек'ви си недъгави ли?! Неслучайно е казано - висотата на едно общество личи по отношението към децата, към инвалидите и към животните. Прави си извода! Да не говорим за другите тъжни истини, които г-жа Радинска е казала в интервюто си... |
| И да се надяваме, че това интервю ще бъде прочетено от кандидат кметовете на всички големи градове. Защото нито улиците, нито градският транспорт, да не говорим за обществените сгради са пригодени за инвалиди. Сега се бият в гърдите да обещават, но дори и в тези обещания не се чувства грижата за хората в неравностойно положение. |
| Обществото се грижи преди всичко за духовните инвалиди - почти 200 политически партии и тяхната еманация - 240 партийни инвалиди, а покрай тях процъфтяват мутри и "бизнесмени", Евгени Минчев и Азис, Кали и "Сигнално жълто", "Шок" и "Канал 2001" - симбиозата е отлична. Кой ще ти мисли за деца-инвалиди, а какво остава - за възрастните инвалиди. При това нихилистично отношение към възрастните хора въобще и крайно обидното съдържание, което се влага в думата "пенсионер", в т.ч. и от някои от Форумците. |
| Сибила, благодаря за допълнението! Точно на място. И към старците, разбира се! Между другото, това нали не е някакъв лош опит да ме накараш да те уважавам ... повече?   |
| Понякога си мисля, Голям ръб, как да обясня на някой, когото самата аз не уважавам, а просто съм любезна с него, от възпитатие, че в никакъв случай не бих желала, по никакъв начин да предизвиквам каквото и да било негово отношение спрямо собствената си скромна персона- нито уважение, нито възхищение, нито презрение. Как да му обясня, че това ми е безразлично. Както и това дали придварително ме е обявил за стара, грохнала, старчески дементна, старчески нерадостна и прочее и прочее. Такъв един, комуто липсват първите седем никога няма да се вслуша в нечие чуждо мнение, той си се смята за велик, непогрешим и неустоим. Аз какво да сторя. Ами да го подмина, е, понякога и аз не мога да устоя да не се изсмея на някоя групост, която пътьом е ръснал. Но все повече успявам. |
Сибила, днес малко ми напомняш на един човек, на който му казали "Добър ден!", а той скочил "Ти на кого викаш да си ебе майката, бе?"  "придварително ме е обявил за стара, грохнала, старчески дементна, старчески нерадостна и прочее и прочее. Такъв един, комуто липсват първите седем никога няма да се вслуша в нечие чуждо мнение, той си се смята за велик, непогрешим и неустоим. " Я сега да те запитам, кога това предварително съм те обявавал за каквото и да било? А ако ти се чувстваш такава и търсиш подобен подтекст навсякъде - не е моя вината! За липсата на първите ми седем години няма смисъл да коментирам... Ти си по-голяма, по- ги разбираш тези работи! А що се отнася до уважението - амо то на този свят, сестро, всичко е взаимно!  Това, че от време на време ти обръщам внимание е, защото винаги ми е било да се закачам с хора, които обичат да си избиват комлексите, като показват във форума широки познания върху творчеството на Пушкин, например! Или пък върху "бащите на твърдия рок"  Сполай ти! Дерзай! |
| Като подигравка звучи твърдението, че живеем в социална държава. Първите социални мрежи са създадени в Германия още по времето на Железния Канцлер, за което съм писал по други поводи. *** Но не само липсата на пари е проблема. Основната причина е липсата на съпричастност, което е нещо съвсем различно от състраданието. Когато обществото започне да мисли за тези хора, ще се намерят и сили и средства. *** За съжаление, много хора са като тъпан-а. Звучат само тогава, когато биват ударени. По правило-вече е фатално късно. |
| Българското обществено съзнание не е подготвено да приеме инвалидите като хора, които са като всички останали. Не съм привърженик и дори бих казала че съм противник на тези абсурдни призиви за равен старт, за еднакви възможности. Това са глупости и се изненадвам, когато чуя това от хора с увреждания. Хората с увреждания нямат равни възможности с останалите и не могат да имат и равен старт. Те са хора със специални изисквания. Каква полза от равния старт и от еднаквите възможности примерно за моето дете, което нищо не умее само. То просто не може да използва този равен старт. Но то има нужда от други, по-специални неща. Аз съм инвалид! Римуват го със невалиден и неравен, с невъзможност!И кой ти каза, че копнея аз за равен старт със теб, за равни там възможности...да виждам и да чувам като теб, и да вървя кат теб...за равен старт, стандарт и норма...да бъда като теб е завист, имитация и жад за чужда роля, във пиеса чужда...да, имам нужди като теб..но други сетива и друго тяло, друг език...не мога да съм туй което бях, не мога да съм като теб, но мога аз да гледам с мойте сетива, със мое чувс тво, не ме равни със другите, със теб, не се дразни, че съм различен...не знаеш ти за болката копнеж..когат те режат кат обект..във мен е писъка на майката земя когат я режат, назовават с чужди имена...стенанието на дърво..мечтата на откъснато листо..за вас стандарт и норма здраве, успехи, старт, възможности за слава преходна, успех....за мен пък благодат е писъка на майката Земя, на рибите изхвърлени на сушата, ти знаеш ли за този ужас невъзможен...когат си в транс и става въздуха сгъстен, звънти от ужас...когат се ражда нещо ново от утробата...ръце на лекаря безсилни, очи обърнати към небеса...към невъзмож ното...тогава...там...на границата става нещо...възможности?...и равенство?и равен старт?...къде го има туй освен във думите..да бъдеме като...така пре върнахме предназначението в съд..съдба...във мярка еталон и идеал....а то е казано от друг..е чужда роля някога играна...е всеки уникален..е във вре мето роден...но време друго и часовник друг, друг еталон...раненото око роди въпрос и окуляр и звездоглед, а раната пък скалпела, какво е лекаря без мой та рана, какво сте вий без мене невалидния?Съм горд със болката и раната, с неравен старт, с гръбнак строшен, обезличен и смазан, защот не бе за зло а бе от бъдещето, от истинското време...вий вярвате в Айнщайн, а аз пък със гръбнак завинаги строшен, кат смазана в прахта змия ви казвам...таз мяра, този ред и таз ентропия и този хаос с който се гордеете кат еталон, кат титла и коро на е ламаринка във прахта на думите...не прашец на земя свещен...да да, коп нея за тревицата уханна, не за асфалт, за птицата в просторите осъществена.. не за метална птица режеща сияйната зора....и туй го проумях от скалпелите докторски, от неумелите ръце на скудоумните авторитети...е скалпел друг и друг авторитет и скулптур друг и друг творец...затуй копнеете за ред и този ред е мъртъв навик идеал и сее смърт.... |
Добави мнение Мнения:10