За мен проблема не е в , това че не говорят перфектен английски в общината, или която и да е институция. Проблема е, че нямат капка желание да мислят и работят. Ама капка. Не само да обеснят някому (българин или не), но и да мръднат или дори да проверят в компютъра пред тях. Преди няколко месеца в Младоското РПУ София не бяха направили личните докоменти на жена ми, защото се съмняваха, че е обявения адрес за постоянно местоживеене е верен (!?!?). И това забележете е адресът, на който са издадени всички предишни нейни документи, който си беше написан четливо с печатни букви и съвсем вярно на бланка, която те са приели и проверили. Тя трябвяше да отиде пак и да си плати да й извадят документ от стая в другия край на коридора, че живее наистина на адреса, на който живее и то от 25 години(!!!). Нещо, за което те са могли да проверят в компютаризираната си уж система. И така жена ми се развяваше насам -натам няколко пъти. Съмнявам се, че един чужденец няма да се разкарва. Отсреща служителката те гледа надменно, сърдито, вместо да ти обеснява - крещи. |