Добави мнение Мнения:5
Панаир на суетата ( или как да изглеждаме по-интелектуално ).  |
Като се правим на поети да речем  Далечни близки Нищожна съм – листенце малко, което може да лети в този свят несериозен, където сме далечни близки Аз и Ти. Дървото, от което се отроних, отдавна бе забравило за мен, много дълго плаках, молих се на Бога и Той изпрати Теб – надежден, целеустремен. Ти, който си различен и ми даде разбиране и мъжка сила, една безумна, луда младост и усещането че летя, че съм щастлива. 12.10.2003 |
| Знахар и морал От една страна: Разкошно е когато се оценява високо едно произведение на изкуството. В края на краищата именно това е целта на автора му. Той иска да трогне, да въздействува и следователно по някакъв начин да "възвиси" потребителя. Но, ако забелязвате в по-горната статия на произведенията на изкуството се гледа в ИНВЕСТИЦИОНЕН аспект. И когато видя едно такова нашествие на търговци в храма: "Аз имам два златюбояджиевчета, три владимирдимитровмайсторчета, пет слона и дори и един паскен. и направо ми става тъжно. Изведнъж чичко-паричковците решават да се превърнат в КОЛЕКЦИОНЕРИ НА ИЗКУСТВО ( пустите му западни филми ) и се почва един порочен сатирикон: аз на теб, ти на него, той на мен. И се четат каталози, допитват се специалисти, консултират се изкуствоведи. ДАЛИ ТАЗИ КАРТИНА ЩЕ Е ПО-ДОБРО КАПИТАЛОВЛОЖЕНИЕ ИЛИ ОНАЗИ? Дали да си купя една голяма стоянвеневка или да разпръсна същата сума в няколко тушови борисангелушевчета? Красотата е станала "разменна монета" и тези хора с парици са се превърнали в дечица разменящи си "ПОКЕМОН" картички. Барем при мен такава вулгаризация повдига вежди и издува бузи.   |
| И какво от това, като ги притежават?! Имаше една любима мисъл на един мой приятел, в която се казваше, че дори и да си купиш къща, то дом никога няма да можеш или дори ако си купиш жена, то любов никога няма да можеш. Такива хора са само за съжаление, защото дори и да си купят най-скъпото произведение на изкуството, никога няма да могат да му се радват както аз например изпитвам истинско удоволствие от разглеждането на картини в галерията в града, в който живея / Стара Загора/. Лесно и безплатно е да го направя, когато ми е тъжно или да си купя един билет за хубаво представление на операта в града, макар и да не е в хубавата сграда, която изгоря и вече пет години се събират пари за ремонтирането й, или пък ако нямам пари за билет да си отворя една хубава стихосбирка и да ми стане хубаво на душата. Това е. "Красотата ще спаси света", както беше казал мисля Достоевски и доброто ще победи, както в края на "Знахар" и "Морал". Приятен ден! Позитивното мислене ни носи истинско удовлетворение! |
Добави мнение Мнения:5