Потребител:
Парола:
Регистрация | Забравена парола
Запомни моята идентификация
Бърза помощ за здравната каса
Добави мнение   Мнения:15 1
Hugin
19 Окт 2003 21:56
Мнения: 8,461
От: Bulgaria
Не беше ли един Софиянски шеф на надзорния съвет на тази каса? Когато го назначаваха обясняваше кротко и сълзливо че е трудно, но и с тази мъчителна длъжност ще трябва да се справи. Немало кой друг...
Що не го питат него и следващите?
P.S. Като видя кандидат кмета и се сещам за едни одеала, на които имало страшния надпис "НОГИ".
Zaro
19 Окт 2003 22:26
Мнения: 3,852
От: Bulgaria
Г-н Хърсев, към Вашите въпроси има по мое мнение още няколко въпроса:
1. Какъв е бюджета на НЗОК?
2. На каква база е формиран резерва на НЗОК?
3. Къде отиват средствата от ДДС, които се заплащат от средствата отпуснати за безплатните и частично платени лекарства? Оказава се, че всички здравно осигурени със своите вноски връщат част от средствата, чрез ДДС обратно в бюджета и тези средства не се изразходват за здравеопазването.
4. Въвеждат се нови безплатни и частично платени лекарства, а средствата за лекарства (по реимбурсната листа) са драстично намалени, от похарчени за 2002 г. 210 млн. На 160 млн. лв. за 2003. Лекарствата ли поевтиняха на международните пазари в БГ, дефлация ли има?
5. През първите месеци на 2003 г. се изплащаха предоставени (продадени-факторирани) лекарства през последните месеци на 2002 г. Такова перо в закона за бюджета на НЗОК за 2003 г. няма.
6. чл.42(2) Раздел V (ЗЗО) ”Здравноосигурителната вноска не подлежи на данъчно облагане”. А чрез ДДС на безпланите и частично платените лекарства се оказва, че вноските индеректно се облагат с ДДС.
7. Кой представлява в момента болните и държавата в управлението на НЗОК? Лекарите представляват себе си, работодателите, ясно кого, профсъюзите работещите, които като правило не са хронично болни.
belchev
19 Окт 2003 23:19
Мнения: 684
От: Bulgaria
Г-н Хърсев ,

има още нещо , което може да се направи още утре . И то е следното : по-дребните услуги като пръв преглед , пломба , кръвна картина и подобни просто да се плащат кеш , а спестените пари да се раздадат като директна социална помощ на бедните . Понеже касата е замилсена като нещо израз на човешката солидарност , няма никакъв смисъл да се занимава с кокошкарски плащания по 10 лева за пломба и пр . Солидарността е от полза само при големи нещастия и здравни проблеми , като напр . хроничните болести или скъпи операции . Сега някой ще каже , че пенсионерите нямат 20 лв . за пломба , но имат ли 20 лв ., ако им се счупи стъклото в спалнята или 50 лв ., ако им протече казанчето и трябва да го сменят иначе ще платят 100 лв . за вода ? Хайде и за тези други битови проблеми също да направим каса тогава , защото някои нямат пари , а ?
AKD
20 Окт 2003 03:34
Мнения: 4
От: Bulgaria
Решението е просто!
Преминаване от задължителен данъчен към доброволен застрахователен принцип.
Ако искаш се застраховаш, (и тогава застрахователят поема разходите за лечението), ако искаш си плащаш от джоба.
И няма нужда от никаква НЗОК или НОИ, бюрокрация, грешни разходи ремонти на административни сгради, коли и далавера,
а от свободна кокуренция на оферти от застрахователите... и ефективно разходване на парите на хората...
Падащ от Марс
20 Окт 2003 06:08
Мнения: 403
От:
Сигурно всичко написано и в статията и в коментарите е вярно.


Иска ми се да дам материал за допълнителни размишления. Не е точно за здравната каса у нас, не е за у нас изобщо. Мисля си обаче, че работещата съдебна система (а не имитация на такава) следва да върви ръка за ръка (а защо не и да предхожда?) всякакви нововъведения... Включително и такива в сферата на здравеопазването...

US-СКАНДАЛЪТ С "ЖЕТВАРИТЕ НА СЪРЦА" ВЛЕЗЕ В СЪДА



Според социологическите проучвания, правени напоследък, българските лекари са едни от най-корумпираните люде. И то не от вчера или онзи ден, ами от години наред. Все още има живи нашенци, които помнят, че именно от "Пирогов" тръгна печалноизвестният докторски девиз: "Цветя и бонбони не пием!"


Едно от най-разпространените обяснения на този "феномен" гласи, че лекарите са корумпирани, тъй като им били ниски доходите. Ето защо те изписвали скъпи лекарства (заради комисионите от дистрибуторите и фирмите вносителки), водели на отчет мъртви души и "цакали" Здравната каса.


Хабер си нямат българските социолози от докторска корупция. И то не защото докторите ни не "мишкуват", а поради една друга причина: те наистина мишкуват и непрекъснато играят на дребно. Едната причина е, че им липсва въображение, а втората - че не могат да съберат необходимия за целта кураж. Докато по света - ех, по света е друго. Там и далаверата си е далавера, и възмездието... възмездие.


КРАЯТ НА "ПЕСЕНТА"

Преди два месеца (на 13 август) 366 бивши пациенти на медицинския център "Рединг" в едноименния град в Северна Калифорния подават иск във Върховния съд на графство Шаста. В него най-подробно е описано как ръководството на болницата, нейните собственици и осем от лекарите са вършили изумителни безобразия в продължение на няколко години.


Обвиненията в съдебния иск са повече от зловещи и хвърлиха в ужас дори видялата какво ли не Америка: в кардиологичното отделение на центъра редовно са оперирани съвършено здрави хора. Целта на това безумие е най-обикновена - да се източват пари от правителствената здравна програма "Медикеър". А резултатите повече от трагични: 51 от пациентите, минали през касапницата на "Рединг", вече са в гроба.


Осемте лекари ще бъдат съдени още за умишлено изопачаване на медицински данни и за укриване на истината за физическото състояние на пациентите. Колкото до ръководството на болницата и шефовете на корпорация "Тенет Хелткеър" (собственик на медицинския център "Рединг" - те са обвинени "само" в едно нещо: насърчавали са престъпната схема и са оказвали всякаква помощ на осмината "жетвари на сърца". Само и само "сърдечно-хирургическата" далавера да не спира.


Седмица преди внасянето на иска във Върховния съд на графство Шаста (на 6 август) корпорация "Тенет Хелткеър" се съгласи да изплати на американското правителство и на властите в Калифорния 54 млн. щ. долара за прекратяване на разследването срещу нея и болницата в Рединг. Това е най-скъпоструващото споразумение, засягащо източване на правителствени здравни програми под благопристойната формула "Провеждане на медицински изследвания и лечения, които състоянието на пациентите не изисква".


Корпорацията не призна за извършването на нарушенията, в които е обвинена, и обеща пълно съдействие за по-нататъшното разнищване на случая. Споразумението, както може да се досети човек, бе сключено, но скандалът все пак влезе в съда. Просто американското законодателство е такова, че нищо не може да отнеме правото на жертвата да съди "палача" си.


Двамата "двигатели" на аферата - главният кардиолог на болницата д-р Че Хюн Мун и водещият сърдечносъдов хирург д-р Фидел Реаливаске, са кадри на Калифорнийския институт по сърдечни заболявания.


БАЩАТА НА АФЕРАТА


След като през 1972 г. се дипломирал от медицински колеж в Сеул и изкарал стажа си в нюйоркска болница, Че Хюн Мун се установил в медицинския център в Рединг. Там той се прочул с почти маниакалното си желание да изучава тайните на сърдечните болести и със склонността си непрекъснато да препоръчва сърдечна катетеризация (процедура, при която малка тръба се прокарва през кръвоносен съд, за да се изследва как работи сърцето на пациента). "Неговата философия винаги е била - ако познаваш анатомията на болното сърце, ще можеш да предложиш разумно лечение", обяснява един от лекарите в "Рединг", който днес не вярва в обвиненията срещу Мун.


С времето кореецът станал един от лекарите, които носели най-много приходи на болницата. По време на престоя си в "Рединг" той извършил повече от 35 000 катетеризации, което, според други кардиолози, е многократно повече от нормалното за такъв период от време. Само за периода от 30 юни 2001 до 30 юни 2002 г. той заработил за болницата почти 4 млн. щ. долара. През това време отчел 876 катетеризации на лявата половина на сърцето - постижение, което надвишавало поне четири пъти резултата на който и да е негов колега в северната част на Калифорния.


Влиянието на главния кардиолог в медицинския център станало огромно и той естествено започнал да се самозабравя. Обичайните проверки не можели да засегнат неговата работа, както се случвало с другите лекари. Д-р Мун бил не само шеф на кардиопрограмата, но и един от директорите на центъра. И въпреки че нямал сертификат за кардиологична дейност и вътрешна медицина, той станал и шеф на болничната комисия по кардиологично лечение. Тоест - на структурата, която е проверявала качеството на работата, свършена по неговата собствена програма. Между другото, според съдебните документи, тази комисия почти не е имала заседания.


В отговор болницата правела всичко възможно нейните сърдечни специалисти да се чувстват щастливи. Медицинският център започнал рекламна кампания с листовки и билбордове, показващи надгробни плочи и други мрачни картини, навяващи мисли за смърт. Целта на кампанията била ясна - жителите на градчето трябвало да се почувстват уплашени за собственото си здраве и да се подложат доброволно на серия от прегледи за сърдечни заболявания. Освен това Центърът редовно спонсорирал турнири по голф, по време на които рекламирал "сърдечната" програма и... набирал заможни "пациенти".


СЪМНЕНИЯТА


"Възможно ли е лекарите в тази болница да режат телата на съвършено здрави хора?", зачудил се д-р Патрик Кембъл скоро след като постъпил на работа като лекар-интернист в "Рединг" през 1993 година.


За първи път той изпитал подозрения, че има нещо нередно в кардиологичната програма на болницата, когато главният кардиолог д-р Мун препоръчал на пациентката Мери Розбърг спешна коронарна операция. Един от хирурзите бил на мнение, че такава интервенция не е необходима, но думата на д-р Мун натежала. Операцията била извършена, а Мери Розбърг починала от настъпилите усложнения няколко месеца по-късно.


През 1995 г. друга пациентка на д-р Кембъл - Ема Джийн Монтгомъри, също попаднала в ръцете на д-р Мун и хората му. Асистент на корееца заявил, че тя се нуждае от спешна операция заради тежко коронарно заболяване и жената била пратена под ножа. Операцията била извършена от Фидел Реаливаскес. Впоследствие, когато Патрик Кембъл прегледал медицинската диаграма, не открил нито едно доказателство за сериозните сърдечносъдови проблеми, които Реаливаскес описал.


Същевременно д-р Кембъл забелязал, че статистическите данни в кардиологичното отделение са повече от смущаващи - проведени били десетки хиляди диагностични тестове и няколко хиляди хирургически интервенции. Според него подобни цифри много повече щели да подхождат на някой голям университетски медицински център в неколкомилионен град, а не на болница в провинциално градче с 90 000 жители.


Притеснен от наученото, д-р Кембъл съобщил за "находката" си на тогавашния директор на "Рединг" Стивън Корбейл. Отговорът, който получил, бил кратък и ясен: "Младият интернист да си гледа собствената работа."


РАЗПЛИТАНЕТО


Съмненията обаче плъзнали като хлебарки из болничните коридори и сигналите започнали да валят един след друг. Освен д-р Кембъл още половин дузина лекари, медицински техници и пациенти изразили тревогите си пред различни служители на болничната администрация. Повдигнат бил и въпросът за професионалната компетентност на хирурзите, работещи по програмата.


Бивш служител на "Рединг" твърди, че през 2001 г. представител на компанията, доставила ултразвуковия диагностичен апарат на д-р Мун, е предупредил ръководството на болницата за системните злоупотреби с уреда. Никой обаче не си мръднал и пръста, за да провери дали "фирмаджията" казва истината.


Дежурният отговор, който болничната управа давала по всеки сигнал за дейността на "жътварите", бил: "Няма за какво да се тревожите." Така тя продължила да брани д-р Мун и хората му чак до 2002 година. Обратът настъпил, когато 55-годишният свещеник Джон Корапи решил да си направи изследвания на сърцето. Въпреки че пациентът ги преминал успешно, д-р Мун го хоспитализирал със следната диагноза: "Състояние критично. Спешен троен байпас."


И тук кореецът направил фаталната грешка. За да легне под ножа на неговия човек - д-р Реаливаскес, Мун насрочил операцията за след... три седмици. Срок, който никак не се връзвал със "спешната" диагноза и трите байпаса.


Нетърпелив да разбере какво му е всъщност, свещеникът телефонирал на свой приятел в Лас Вегас - счетоводителя Джоузеф Зерга, който поддържал близки контакти с кардиологичното отделение на местната болница. Когато пристигнал в Невада, свещеникът останал поразен от думите на лекаря: "Извинете, къде е проблемът?"


Щом се върнал в Рединг, Джон Корапи веднага се обадил в болницата, за да разбере по-нататъшната си съдба. И... останал като гръмнат от наученото: диагнозата на д-р Мун била потвърдена от още двама специалисти и той наистина трябвало да се подложи на операцията.


Следващият номер, набран от свещеника, бил на ФБР. За броени дни федералните агенти се свързали с Робърт Симпсън - адвокат от Рединг, на когото д-р Мун препоръчал четворен байпас през лятото на 2001 година. След което кълбото започнало да се разплита наистина сериозно.


На 30 октомври 2002 г. агентите на ФБР за първи път обискирали из основи медицинския център и иззели купища документи от кабинетите на докторите Мун и Реаливаскес. В момента разследването срещу двамата лекари, които вече не са служители на болницата, продължава.


В същото време обаче стотици бивши пациенти, лекувани от двамата "специалисти", започнали да се въртят нощем в леглата си, преследвани от един кошмар: имало ли е изобщо някаква нужда да бъдат оперирани.


Една от тях е 78-годишната Шърли Утън, която преди една година потърсила медицинския център лек за болките в гърба и едната ръка. След няколко изследвания й било съобщено, че се налага спешна операция и байпас, които били извършени от партньор на д-р Реаливаскес. Последвали усложнения и днес пациентката не може нито да пише, нито да извърви повече от стотина-двеста метра наведнъж.


Разследването на ФБР продължава
http://www.banker.bg/p22/arti cle.asp?artno=7&date=2003/10/18&issue=38&category=5" Target=_Blank id=url>Натиснете тук

Devil
20 Окт 2003 09:38
Мнения: 3,559
От: Bulgaria
Падащ от Марс, добре си го казал! Не можеш да имаш една затворена система, която да се развива независимо от другите, изолирана. Нещата са взаимносвързни и ни отвеждат до основите за организация на обществото. Съдебната система е от изключително значение. Аз бих казал - пощата е също от изключително важно значение. Цялата комуникацяй на чекове, сметки, извлечения, потвърждения или възражения трябва да е сигурна, точна, експедитивна. Иначе и най-добрата организация ще се провали от една несигурна пощенска служба. Банките - срамота е България да няма още кредитни карти, разплащания по телефона или онлайн. Йавно някой има интерес това не се прави. Пък и с тая съдебна система как ще си събереш вземанията по кредитните сметки.
Похвална е загрижеността на г-н Хърсев и предлаганото разрешение. За България съдя само от вестниците. Оставам с впечатление, че здравната каса е организирана не с мисъл за хората, а като начин за събиране на огромен финансов ресурс, който противно на всякаква логика да се предостави на министъра на финансите, който пък да използва парите за здраве за цели нямащи нищо общо със здравеопазването. Отделен е въпросът пък колко фирми на наши хора са направили гуши за крещящо неадекватни ражоди на касата. Този аргумент ни хвърля към решението за частни застрахователи вместо държавно контролирана каса. Не знам, дали ще се подобрят нещата, ако се въведат частните застрахователи. Аз имам лични впечатления от тази система и тя също има много трески за дялане. Все пак при нея от двете страни на барикадата едни срещу други стоят професионалисти - от едната страна са частните медицински центрове, а от другата частните застрахователи. Едните имат интерес да изкопчат, кокото си може повече пари, а другите да платят, колкото си може по-малко. По средата е пациента, който има интерес да бъде дягнозиран и лекуван правилно.
M++
20 Окт 2003 09:50
Мнения: 306
От: Bulgaria
В статията вече виждаме до какви абсурди може да стигне една сбъркана реформа Всеки да си плаща на ръка-е такова животно никъде няма. Всички здравни каси по света работят долу-горе по този модел, по който работи и българската каса. Друг е въпросът, че този капиталистически модел въобще не работи у нас. ние имагме добро здравеопазване само през периода 1944-1989г. Всичко длуго са измишльотини, които като ги приложиш в практиката до тищо те водят.
socialdemokrat
20 Окт 2003 10:58
Мнения: 784
От: Bulgaria
Емо, предложението ти си е чист палеатив. Няма нищо лошо да бъде приложено, е ще възникнат усложнения със спешните случаи и тези с летален изход, дето няма да могат да си подпишат ваучера, ама нейсе... Ако беше въпросът само до здравната каса, нямаше да си почеша клавиатурата по статията ти... Въпросът е къде, къде по-сложен - в Б-ге, през 21-ви век, липсва ефективно работеща информационна система - генерален супервайзор! Всяка служба и службичка поддържа някаква затворена информационна "банка", информацията не се окрупнява и засича по никъкъв начин - Есграон е застинала структура на етап 70-те години, данъчните нещо си правят и т.н. За пример мога да посоча, че баща ми, починал преди пет години, си плаща данъка за апартамента чрез мен и данъчните по никакъв повод не отбелязват служебно факта на смъртния акт! За да го сторят, аз трябвало да се подредя на опашка... Познайте кога ще стане... Та въпросът опира до супервайзорът на информационната система...
takoko
20 Окт 2003 16:20
Мнения: 1,169
От: Germany
А В ГЕРМАНЪ АКО НЕ СИ ПЛАТЯ ЕДИН МЕСЕТЗ ЗДРАВНАТА ОСИГУРОВКА И ПО4ВАТ ЛИХВИТЕ И НАКАЗАНИЯТА; ТАКА 4Е ДА СИ ОПРАВАТ СОФТWАРЕ И САБИРАЕМОСТТА!

takvor onik bodurjan
达可沃尔 奥尼克 保多利昂
takoko
20 Окт 2003 16:45
Мнения: 1,169
От: Germany
А ТУК СИ Е НОРМАЛНО - ПЛА6ТА6 СИ ЗАСТРАХОВКАТА И НИКОЙ НЕ ГО ИНТЕРЕСУВА ДАЛИ ПОЛЗВА6 УСЛУГИТЕ! ИМА6 ЛИМИТ А ТОЙ Е КАМ 1700 ? МЕСЕ4НО В СЛУ4АЙ 4Е ВЛЕЗЕ6 В БОЛНИЗА ПРЕСТОЯ Е КАМ 150 ? МЕСЕ4НО!
ИНА4Е СИ ПЛА6ТА6 МЕСЕ4НАТА ВНОСКА; НАЛИ ТРЯБВА ДА СЕ ПОКРИВАТ РАЗНОСКИТЕ НА ТЕЗИ ; КОИТО ПОЛЗВАТ ПО 4ЕСТНО УСЛУГИТЕ НА ЛЕКАРИТЕ... НО ПАК ВСИ4КИ СТРУКТУРИ СА ПОД ДАРЯВЕН КОНТРОЛ И ВНОСКИТЕ СА ПО4тИ ЕДНАКВИ НА ФИРМИТЕ

takvor onik bodurjan
达可沃尔 奥尼克 保多利昂
Балканджи Гогов
20 Окт 2003 18:27
Мнения: 964
От: Bulgaria
Хърсев е прав, че почти нищо няма да струва да се заведат индивидуални здравни партиди на осигуряващите се лица. Например по номера на здравната книжка. Нещо подобно прави вече 2 години НОИ с осигурителните вноски за пенсия, трудова злополука и безработица. Нека се заделят известни суми за функционирането на системата (но не в сегашният й вид), а всеки осигуряващ се ще има възможност да следи състоянието на личната си "сметка". И защо да няма възможност да се разпорежда с осигуровките си - напр. да дава съгласие за лечение при преференциални условия на неосигурен негов близък по права линия?
Има много резон в предложението на AKD - преминаване от задължителен данъчен към доброволен застрахователен принцип. Защо моите пари някакви си чиновници да разходват безотговорно и тенденциозно за луксове и прищявки? Четири години се осигурявам на максимума, а т.нар. "Джипи", което преживява и то добре от парите ми (ни), не е благоволил да се запознае с мен и моето здравно състояние. Нали е уж "мой" личен лекар, комуто плащам!
Doctora
20 Окт 2003 18:47
Мнения: 19,503
От: Bulgaria
Поп за Здравната Каса.
И Прокурор за управлението и.
paragraph39
20 Окт 2003 18:58
Мнения: 80,095
От: Bulgaria
АБЕ, май ?!...Не “Бърза помощ за Здравната каса” , а …
"БЪРЗА КАСА за Здравната помощ"?!?!?!
amigov
20 Окт 2003 19:09
Мнения: 338
От: United Kingdom
AKD mozhe da e novak, no e napylno parv. Vyobshte ne ni trqbva zdravna kasa. Shto za shturotiq e tazi - zadylzhavat te da se osigurqvash! Az pyk mozhe da ne iskam da se osigurqvam.
гошо
21 Окт 2003 19:17
Мнения: 4,631
От: Bulgaria
Интернет слага край на хаоса със здравните вноски - http://healthinsurance.nssi.bg/
Добави мнение   Мнения:15 1