Отиди на страница:
| Обяснение: Цената на тока /ел.енергията/ при крайния потребител има две компоненти– 1/Цената на тока и 2/ Транспорта на тока/ел.енергията/. Към тези две компоненти се наслагва държавния грабеж състояш се от ДДС, акцизи, екологични такси и подобни гъзобъркания. Тези две компоненти могат да се фактурират на крайния потребител /Бай Иван/ по отделно от доставчика на ел.енергия и от транспортната фирма/ енергото/. Могат да са в една фактура посочени като две компоненти, могат да се посочат и като една компонента /което е неправилно, защото крайния клиент /Бай Иван/ иска да знае с колко всеки го дере и ако не може да се откаже от транспортната фирма /енергото/ поради абсолютния и монопол, то може да се откаже от електродоставчика и да си купи ел.енергията от друг такъв , при по добри условия. В БГ–то ще остане регионален монопол на енергото, независимо на кого е продадено, но ще се разбие монопола на ел. доставчиците, което е лесно осъществимо. Поради неизбежноста на монопола на транспортните ел.фирми /енергото/ в в регионите държавата трябва да утвърждава максимална печалба и съответния контрол върху нея. Не вярвам на голям натиск от нормални фирми за покупка на енергото в държава където 10% от населението се прехранва от "жицата" /предимно цигани и българи с цигански манталитет/. |
| Пействам ви статия от днескашния Монитор по въпроса. Лотар Комп Executive Intelligence Review Либерализацията на пазара на ток в ЕС доведе до хаос в енергийните системи* Опитът показа, че секторът не може да се саморегулира чрез свободно договаряне на цените Налаганото от неолибералната идеология за разбиване на естествените монополи и публичния сектор доведе до национални катастрофи всички бивши колони. (Виж "Провалът на частната енергетика", в "Монитор" от 9, 12 и 13 август). Но, както показва анализът на Лотар Комп, тази идеология претърпя провал и в богатите индустриални държави. Тя не работи никъде, нито в бедния Юг, нито в богатия Север, просто защото е създадена да облужва интереса на шепа частни корпорации за смекта на обществата. Налагането й въпреки фактите води навсякъде то тежки икономически кризи и политически катастрофи. Въпреки това правителството на Сакскобургготски продължава да подготвя приватизацията, т.е. предизвестената разруха на българската енергетика. Лотар Комп Executive Intelligence Review Не мислете, че неотдавнашната енергийна криза в Италия е изолиран случай. Из целия Европейски съюз т.нар. управляема дерегулация доведе енергийните системи до хаос. Националните енергийни компании бяха частично приватизирани, естествените монополи - раздробени. Пазарите на електричество бяха отворени даже за чужди производители. Гарантираното непрекъсваемо подаване на електроенергия става лукс. Надеждноста на доставката вече не е основният приоритет на частните корпорации. Пръв приоритет е дивидентът, който техните акционери трябва да получат. Сега, при явната пан- европейска криза, всеки гледа да стовари вината върху своите конкуренти. Чухме, че някой даже бил предупредил отдавна как "в Италия се задава енергийна криза". Проблемът е пан-европейски Според теорията, "свободният пазар" трябваше да стимулира конкуренцията, а тя от своя страна да свали цените на електричеството за домакинствата, така както това се случва с конкуренцията между производителите на ширпотреба. От министрите Лидия Шулева и Милко Ковачев зависи дали при приватизацията на електроразпределителните дружества ще повторим злополучния опит на някои страни в ЕС. СНИМКА: Бойко Кичуков На практика стана обратното. Електроенергията не е стока като всяка друга, най-малкото защото никакви резервни количества не могат да се държат на склад. Първо, още от самото начало започна нещо, което може да се определи само като трансграничен грабеж. На европейския пазар започна битка между енергийните компании коя ще успее да заграби повече от своите по-дребни конкуренти в съседни държави - картина, която вече наблюдавахме при приватизацията на телекомуникационните сектори. Второ, събитията потвърдиха старата максима "Който инвестира - губи!" Капиталовите разходи за повишаване на сигурността и разширяването на електроразпределителния капацитет бяха сведени до възможния минимум. Не се правят инвестиции и в нови мощности. С това краткият период на евтиното електричество завърши. Ключови мощности, които покриваха пиковите часове, бяха ликвидирани в условията на измъчената икономическа среда. Някои европейски страни дори в нормалните, не-пикове часове зависят от вноса на електричество от чужди държави. В момента състоянието на сектора в Европа е такова, че една сурова зима или горещо лято може да предизвика окончателното му рухване. Енергийна криза в страната на млякото и меда Норвежците са благословени с природен рай. Многобройните мощности в тази страна произвеждат от десетилетия евтино електричество. Норвегия е вторият най-голям износител на нефт и газ след Саудитска Арабия. Нещо повече, при толкова много вода, тя има огромен потенциал за хидроенергия. Днес 99% от потреблението в страната се осигурява от ВЕЦ-ове, а част от него се изнася в съседните страни. През 2002 Норвегия бе обхваната от масово недоволство срещу "пазарно-определеното" предлагане на енергия. Хиляди норвежци се стекоха пред парламента, настоявайки за държавна намеса в сектора. Те предлагаха на цените на електричеството да бъде сложен таван и държавата да компенсира последиците от грешната си политика, като осигури безвъзмездни субсидии за по-бедните домакинства. Всичко започна в началото на 90-те години, когато Норвегия и Швеция започнаха дерегулация на своите енерегийни сектори. Теорията беше, че цените на тока ще се регулират от самосебе си, т.е от "играта между пазарното търсене и предлагане". Както се оказа, това означава само, че производителите на електроенергия ще трупат само пари, а потребителите на енергия ще се разоряват, защото всички се стремят да сведат потреблението до минимум, а въпреки намалялото търсене, цените растат. Частните компании продължиха износа на огромни количества електроенергия в съседна Швеция, дори след като стана ясно, че след сухата есен на 2002 се задава свирепа зима. Въпреки засиления внос, някои области в Швеция, например стокхолмското предградие Киста, известно като "шведската силиконова долина", прибягна до режим на тока. Цените скочиха. Официалното извинение беше, че мрежата е стояла занемарена години наред. В крайна сметка шведското правителство възстанови регулацията на сектора и започна строителство на държавни електроцентрали. В момента там пак върви дебат "за и против" АЕЦ-овете. Политическата опозиция настоява за държавни инвестиции в ядрената енергетика. Закриването на втория реактор на АЕЦ Барсебук бе отложено за втори път. Кога Британия ще премине към режим на тока? Дерегулацията във Великобритания, измервана в потребителски цени, се оказа успешна, за разлика от скандинавската и италианската. С една особеност. Тя бе толкова успешна, че най-голямата енергийна компания на Острова, Бритиш Енърджи, бе доведена до банкрут и само благодарение на огромния заем от държавата, получен през есента на 2002 г., успя да се задържи на повърхността. Бритиш Енърджи, която снабдява с ток 25% от всички британски домакинства, бе приватизирана през 1996 г. Компанията управлява 15 ядрени реактора, от които 8 са във Великобритания, а 7 в чужбина. В ранния период на дерегулацията няколко чужди фирми, и преди всичко германските Е.ОN и RWE, придобиха дялове от британския пазар на електропотребление. Цените на едро паднаха с една трета, чувствително под себестойността. В началото на септември, 2002 г. Бритиш Енерджи обяви, че е затънала в дългове заради проблемите на националния пазар и тежкото финансово състояние на поделенията си в чужбина, и смята да поиска обявяване в несъстоятелност. Цените на акциите й паднаха 65% за един ден и, за да я спаси, правителството се намеси с финансова инжекция от 650 млн. евро. Германската ценова сага В Германия "либерализацията" на енергийния пазар започна през април 1998 г. И в тази страна решиха, че секторът някак си ще се саморегулира чрез "свободното договаряне". В началото, както може да се очаква, цените на тока за промишлени нужди паднаха. Последваха масирани съкращения на работна ръка. За няколко години бяха съкратени 40 000 работници, т.е. една четвърт от заетите в сектора. Междувременно, поради безбройните сливания и придобивания на по-малките от по-големите концентрацията набра такава сила, че цените на електричеството се устремиха нагоре още в началото на 2000 г. По-лошото е, че тази политика не насърчава частните производители и дистрибутори да инвестират в поддържането и обновяването на енергийната система, а инфраструктурата вече беше достатъчно изхабена, защото през 90-те години обединената германска държава отделяше малко за тази цел. Според бизнесплановете на оцелелите компании, които сега оперират на пазара (и вече са затънали в дългове), в следващите години инвестициионните разходи ще продължават да падат. Регулирайте, върнете се в реалността! Крайно време е да грешките да бъдат признати и енергийната политика в Европа да бъде коренно ревизирана. Маниите по екологията от 70-те и 80-те години и идеологическите експерименти с дерегулацията от последното десетилетие, подкопаха надеждността на енергийната система на континента и могат да доведат до несравним с нищо колапс. Регулацията е необходима, първо за да прекрати ценовия екстремизъм. Надеждността на електроснабдяването трябва отново да бъде издигната в пръв приоритет. O, solemio, o, solemio... |