Добави мнение Мнения:13
Кой е пуснал тази статия във вестника. Абе днеска само тъпни чета. Явно Сега се е напълнило с "интелектуалци" - на баба ви хвърчилото.   |
| Хубаво написано. Голема купчина спорни твърдения. Струва ми се, че Ефтимовифият дискурс, ногу добре тича на понятието "интиликтуалци", понеже така например, се обяснява присъствието на една Нешка Робева (а даже Боян Радев) у отбора на говорещите за общите неща глави. Инак никой се не сеща за Никола Георгиев, а? |
| Слушайте сега внимателно, всички умници, преди да се изсерете. Разбирам, че сте стъписани, тъй като досеге йордан ефтимов не е писал тук. Но не е писал не защото е бил недостатъчно умен, за да го направи. Напротив. Йордан ефтимов не ви е Явор Дачков, не ви е Ив. Дичев, не ви е грациан. Всяка дума, поставена след думи на йордан ефтимов, звучи просташки. За да схванат този факт плитките ви мозъци, преди да пишете прочетете написаното от това място нататък. |
Тъй-тъй, Анонимен 7, прав си за абсолютно всичко, прорицателю, та го и доказваш дори. Щото и твоите думи са след Ефтимовото слово, а твоите думи със сигурност са просташки!  |
| Ако някой все още не е разбрал що е интелектуалец, пак да прочете статията - това е човек който се самоопределя като такъв и се характеризира със силно изразена интелектуална недостатъчност. |
| Ами уважаемия автор може да се замисли доколко е полезен курса му - щом приема за нормално студентите му да смучат определения от речник, вместо да си дават труда да мислят. Всъщност при подобен преподавател и аз бих постъпил по стара студентска традиция - разбирам кои са любимите му тези и фрази и му ги поднасям в добре фризиран вид. При така наречените "преподаватели" действа безотказно поне за 4 /а и е полезно за егото им/. Известна е историята за шимпанзето, което затворили в една стая. Когато изследователя се навел да погледне през ключалката, за да види какво прави опитния образец, видял от другата страна едно блестящо от любопитство око... |
| Да построиш есето си върху "казано-речено" от хора като Леонидов и пудела на Кеворкян е низша степен на интелектуалност в нормалния смисъл на думата и, вероятно, висша - в светлината на Алиса и огледалния свят, на който се неслаждаваме от известно време. |
| Хъм за първи път така наречените интелектуалци да започнат да пишат за себе си. Във всеки случай интелектуалците не са само артистите, художниците и тези които се изказват неподготвени по всички проблеми. Това очевидно е ирония на автора. Иначе интелектуалци=интелигенция. Противно на общоприетото мнение у нас, че интелигенцията е нещо по-долно и ниско, пък интелектуалците са възвисените. Тези понятия са синоними на едно и също нещо. Иначе какво са интелектуалците? Според съвременните разбирания те представляват интелектуалната класа, умствен пролетариат, класа на знанието и т.н. Тази класа на на знанието се бори да наложи своите интереси на обществото чрез завоюване на политическата и икономическата власт. Политическата и икономическата система, която те искат да създадат се нарича постиндустриално общество, общество на знанието, меритокрация и т.н. В България интелектуалци в този смисъл няма. Както правилно е забелязал Маркс интелектуалците не били класа, а прослойка, която обслужва интересите на другите класи и една част от тях е на страната на пролетариата, а друга на страната на капиталистите. В този смисъл интелектуалците у нас все още не са класа, а най-обикновени ибрикчии които подмиват гъ-овете най-вече на мутрите и олигарсите като Сорос и други такива разбойници, чието място е в затвора. Типичен пример за такива ибрикчии са Дайнов, Ив. Кръстев, Минчев и т.н. |
| Дървената философия отдавна има отговора на този парещ господин интелектуалеца въпрос: Метаморфози (или прераждането на другаря интелектуалец в господин интелектуалец) Както учи онази наука, количественните натрупвания водят до качественни изменения. Така. Точно. За жалост обаче болшинството от тълкувателите по инерция захапваха асоциацията качественно = по-добро.(все пак количественните натрупвания на лайна не водят до кой знае какви качественни промени в този аспект, нали?). Въоръжени с теоритичния арсенал на "най-хуманната" теория строителите на новия Човек стриктно се придържаха към един модел на изграждане на потребителя на тяхните теории - тоест ние - биологичните единици бяхме извайвани в леснонапасваеми форми, удобни за строежа на Новия свят. В основата на концепцията беше изграждането на развита хармонична личност и в нея бяха залегнали някои на пръв поглед прогресивни, направо филантропични идеи. Четеш и си викаш - те това си е...грижат се хората за нас...ами к'во повече искаш? И така ние бяхме захранвани със знание и дори бяхме окуражавани да се саморазвиваме (стига, разбира се да не кривнем от правия път). Като кажа ние има предвид всичките от шлосера до политпросветника. И се почна една... Лека, полека рабфакове бълваха грубо изляти, ръбави но все пак протоинтелектуалци. Техникумите (предпочитаната форма за оформяне на мислещ пролетариат по мое време) моделираха поколение от нова трудова сила, която не само имаше някакви базични понятия от евентуалния поминък за което беше предопределен, но се запознаваше и с литературата, математиката, историята, музиката, химията, физиката и най-вече политическите науки (акцентирайки на недостатъците на антагонистичната система) и дори за десерт беше добавяно и военно обучение(един вид, учим и бдим). Така оформеният полуфабрикат вече може да се включи в производството на блага, а можеше (при по-амбициозни индивиди) и да продължи да се оформя във ВУЗовете на социализма и да стане един вид дипломиран интелектуалец. Всякакво знание се имплантираше в главите на жадните за познание, всякакво, но с едно малко изключение - послания, различни от "нашите" не могат да бъдат проповядвани. Е, добре де, щом е само туй. (намиг, намиг) И така лека, полека, почти от тъмата започна да се ражда другаря интелигент и да не си помислите, че беше тясно скроен...не напротив той имаше изключително широк кръгозор. Над вече монтираната арматура от Горки, Вапцаров, Смирненски, Леонов и Маяковски той наливаше бетона на световното познание.Той попиваше всичко до което можеше да се докосне. Стайнбек, Хемингуей, Маркес, Фокнър, Стендал, Гьоте...а бе абсолютно всичко което можеше да бъде погълнато се поглъщаше.На всичко отгоре налиташе и на запретения плод ( нали от това си патиме и до сега, според Библията) и къде на руски, къде на сръбски, къде на немски, френски или английски кълвеше и Оруел и Солженицин и дори намираше от някъде и Чеслав Милош. Четеше интелектуалеца и израстваше. Но да не си мислите, че само четеше...не, не, напротив жаждата за познание го тласкаше и към музика и към изобразително изкуство и театър и изобщо всичо което можеше да се погълне и дооформи хармоничната личност. И така оформен и обогатен той имаше, един вид представителност, будеше, дето викат хората възхищение и хората като видят един такъв цитиращ и Хайне и братя Стругацки и ЛаРошфуко индивид и си викат: "Гледай, то хич не е лошо туй. Седиш си в къщи, четеш си и ако излезнеш то ще е с културна цел: я да ходиш по изложби, я да гледаш филми и театър, я да седнеш в някой от онея интелектуални клубове и да се показваш, един вид...аз, такова, мисля че Сартр е мислел..., че то що да не 'зема и аз да се интелектуализирам. И се почна една...куцо, кьораво и сакато(така е думата, да не се приема като дискриминация към хората с недъзи ;-) ) наскача на вагона и започна да се трансформира в хармонична личност. Но хармонията, както знаем си е наука и ако баса е много ниско, сопрана - прекалено високо и ако ей така сложим нота върху нота, върху нота, то не само че мелодията се загубва ами и всичко започва да звучи пренатруфено и фалшиво. А природата не си пада много по фалша. И така след като лека, полека се оформиха орди от любители на изтънчените радости, ценители и познаватели на прекрасното страната преливаше от както ги нарича господин Райчев - брахмини. То и директивите нали бяха такива? Учи, учи и пак учи. Това фаустовско настървение обаче се заплащаше не с душата, а с общественнополезността на индивида. След като издигна в култ познанието интелектуалецът стана и негов роб. Тъй като това е една малко трудносмилаема дефиниция искам да доязясня: Потребителят на интелектуални храни, дори и най-изтънчения и най-възвисения, ако не въплъщава тези натрупвания в съответни продукти, търсени от себеподобните си остава точно това - един изключително начетен и познаващ света непотребен за обществото баласт. Разбира се ако този така sofisticated ценител на прекрасното се задоволяваше с някаква си там бутилчица "Академик Неделчев", гарсониерка и стотина лева, колко му е...пак можеше да се крета криво-ляво. Да де но за съжаление апетитът идва с яденето. Кръчмата квартална тясна за мой'та душа е.Ние, казва, искаме да сме като другите...да не сме казва по-глупави та ще се наливаме тук с някакво си "Червено вино" и ядем разни свински краченца...субпродукти един вид. Изтънчи се, един вид интелектуалеца, израстна и започна да мечтае и за материални благинки...ами тъй де, нали гледа по филмите, чете там, той не е вчерашен...не може то така на тоя ум - бам - ерзац реалност...някак си не върви... Другарят интелектуалец отворил прозореца на познанието видял блесналите се ширини и решил да се прероди в господин интелектуалец, като по този начин той несъзнателно отрязал клона на който седял...ама кой да му каже...сега вече е късно... Скачал там, каквото скачал, викал, един вид освобождавал натрупваните с десетилетия противоречия (които да сме честни, в действителност ги родиха) и решил да влиза в света на реалните отношения. Там дето има и дайкири и разни там блюда 'дет е чел за тях, Бахами, Рио де Жанейро, палми, сингъл малт уискита, лигавщини един вид... а бе как си му требе...да де, ама там се оказва, че такова животно нема ( интелектуалец, демек)...те ти буксус...То то не било вика за нас. То се искало бачкане. На никой не му дреме че познавам изтънко и Булгаков и Тарковски и за импресионистите даже монография мога да напиша! Да, де...хубаво...напиши и ако си намериш издател продавай на народа и се богатей! Хмм...ама, няма ли нещо така...за мен, аз съм, казва доста начетен, я радиоточката да пускам, я нещо плакат да нарисувам(щото и Художественната академия съм завършил) вика...да бе, де...академията викаш...то хубава работа - значи един вид си падаш по красивото, а бе за плакат не знам, ама имам там две стаи искат гипсова шпакловка и после да му удариш един латекс и мо'е се разберем...и гледа интелектуалеца и се чуди и вика: Грозно, грозно, гадове, профани...не ме разбират те мен, аз казва, съм толкова възвишен индивид, а те искат от мен да се профанизирам. Ами, братче, никой не иска от теб да се профанизираш, никой нищо не иска от теб, това ако не го разбереш...ами к'во да ти обяснявам повече. Направи нещо, нали си умен, продай го и се радвай на чест и слава...хем леко ще си вадиш хляба, хем путките като муха на мед ще кацат по теб, капиш? Ами, то народа е глупав, не ме разбира...те, такова, дай им Холивудски бози, разни там акшъни, а аз пиша за душата...ей сега ще ти покажа стихосбирката си...хубаво бе мой човек, разбирам те...и аз съм за душата, ама ей ме бачкам та ушите ми пукат...а ти като си толкова за душата...бачкай и ти като мен и вечер като се прибереш вместо да грабнеш пущината сядай и пиши, пиши, вика, колкото си щещ...един вид поета с ватенката...хи, хи, хи, хи, хи...и така бърше нашия интелектуалец сополите, мръщи вежди и псува материалистичното общество, американците вика са боклуци, те задушават нашето изкуство...а бе де го твойто изкуство, хубаво ли е, мой човек, изкуството няма граници...да бе, ама тогава значи народа е тъп, както казах вече...тъп ли, да бе да, сега дай да ти смениме и народа с такъв който ще те разбере...нали?...кажи само какви искаш - датчани, шведи или евреи? А бе, ти не ме разбираш мен...добре де, смени ме и мен...айде... отивай на следващия постинг :-) |
Добави мнение Мнения:13