Отиди на страница:
кога почват? 
| nedovolen i rage, dokolkoto si spomniam matchovete na Juventus s cska zavarshiha s 2 pobedi za Juve – 3:0 i 8:0. Ako tova go smiatate za uspeh, tova si e vash problem. Vtoro, Levski e edinstveniat BG otbor, koito zavarshi naravno v Torino sreshtu Juve. Kolkoto do tova ot koi otbor sam, ne vijdam kakvo prechi da simpatizirash na daden otbor (Roma), a da haresvam igrach ot drug otbor. Oshte poveche, che az ne sam fan na Roma, a im simpatiziram. Edinstveniat otbor, na koito sam fan, tova e Levski! |
| Цесекар, дано правилно съм разбрал въпроса ти. Питаш ме, дали имам спомен от мачовете на нашите участници в ЕКТ за сезона 1967-1968г. Конкретно за Левски-доста силен. Първият мач го отнесохме с 5:1 в Милано. По тогавашните ми представи за футбола, не заслужавахме такъв голям бой. Не че сме играли като = с =, но защитата ни изглеждаше зле и червеночерните каквото създадоха, го вкараха. В атака, при 2:1 направихме пропуски и като далеч по-класен и опитен тим Милан после не ни прости. Въпреки това, за реванша в София сред една немалка част от привържениците ни цареше оптимизъм, че сме способни на чудо. Наистина стана хубав мач, в който блестяха от нашите Гунди и Соколето, но това стигна само за 1:1. След него мач последва знаменита реплика на тренъора на Милан: "Аспарухов е център-нападателя на моите мечти". Ако, не е бил за точно това въпроса ти, извини ме, постави го отново и ще се опитам да то отговоря. Бъди жив и здрав и не се преуморявай. Споделял си, че от много бачкане, не можеш пълноценно да участваш във форума, за това и го пиша последното. |
| Gonzo, питах. Увериха ме, че те все още са 143-ти  * Сега ако знаеш как ми липсва едно от техните "Цеце е евровеличие "  Не за друго, а защото цецковците много обичат да повтарят това, а пък на мен нещо не ми се вързва ... и на УЕФА не им се вързва .... амо на тях им излизат сметките ... Също както и на:Реймс - финалист за КЕШ през 50-тте и 60-тте, а понастоящем основен фаворит за ШЛ 2004 г. * Нотингам - носител на КЕШ през 80-тте, финалисти са били също така, а понастоящем основен играч в турнирите на УЕФА * Локомотиве Лайпциг - финалист за КНК през 1984 г., а понастящем участник в ШЛ от квотата на Бндеслигата * Стяуа - носител на КЕШ 1986, финалист през 1988, а понастящем лидер в група Z на ШЛ 2004 (е, поне Стяуа продължава участието си в турнирите) * Списъкът може да бъде продължен, но не искам да развалям рахатлъка на Цеце-Чудото на турнирите |
| Този ден SAXON-a се събуди с особено чувство за нещо несвършено, нещо го глождеше от вътре и не му даваше мира – в мига когато реши да стане от леглото се сети какво е това, което го мъчеше – не беше акал вчера и вероятността да и избие гарнитурата на гъза и да изстреля едно лайно под налягане над 6 атмосфери беше почти 100 процентова. С бавни движения той стана от леглото, разцепи заварката на очите си и стискайки с една ръка стомаха, а с другата дупарата си, се насочи към кенефа в очакване да бъде обгърнат от блаженото чувство, когато сфинктералната му област ще може да се отпусне след като е изпълнил дълга си и основното си предназначение. Влезе в кенефа и се огледа – отново забеляза петната мухъл по тавана и стените, мазните петна от капчици урина по стените около тоалетната чиния или поне това което трябваше да бъде такава – кратък но силен анален спъзъм му припомни целта на посещението мъ и той зае изходна позиция за стартиране процеса на сране. Отпусна седалищните мускули, разтвори си краката и погледна надолу като гледаше с интерес това което щеше да изработи с пот на челото, а изражението на лицето недвусмислено показваше, че това което се “готви” да излезе отзад ще бъде поне малко багерче. Да, SAXON-a обичаше лайняните работи – сети се за първата си истинска лайняна работа – когато беше на 14 години а майка му забрани да се вижда с онази компания от ТВУ Бойчиновци – тогава той нарочно покани цялата компания, една събота когато родителите му бяха на село и докато те кротко печаха чушки и кестени, той нанесе първият погром над аналната си област и наистина оцапа единият от батковците – това разбира се веднага рефлектира върху му – отнесе няколко шамара, но иначе веселбата продължи, даже и повтори, потрети, че и попети. И сега когато си гледаше нежно открехнатият отвор на гъзът, SAXON-a си спомни и за онзи път когато отиде на свиждане на брат си в казармата в с.Бърчево – онези резаци от ротата му – дето са на принципа като няма женско дупе може и мъжко– направо го разбиха анално, на връщане се вози легнал на задната седалка на Вартбурга на тате, а на всичко отгоре и пак направи лайняна работа и то няколко пъти, но не от зор – вече беше добре разработен отзад, този път погълна повече генетичен материал отколкото можеше стомашно-чревният му тракт да обработи и диарията беше налице. След като изпразни съдържанието на червата си, SAXON-a откъсна тоалетна хартия и изтри изцапаното място, след което започна да обследва използваното парче – на пръв поглед нямаше нищо особено но това не задоволи любопитството му – той го приближи до лицето си и се взря в него – обекта беше малко по-голям от дланта на ръката и беше намазан с дебел слой лайно – лайно от онези плътни и мазни лайна, които можеш да изчистиш от гъза си само с помощта на вълнен парцал и разредител за блажна боя. Лайняното петно върху тоалетната хартия приличаше на снимка на Земята от космоса – имаше си релеф – ясно се виждаха по издигнати планински масиви и вдлъбнати долини, имаше си дори и различни цветове – жълти семчици от патладжан, по-едри и кафяви такива от диня, а почти по средата имаше фино завита и стърчаща над целият ландшафт люспичка от домат, която като един бонзай в японска градина привлече погледа му. SAXON-a се сети за най-актуалната тема в министерството – Япония – предстоеше изпращането на служител от неговият отдел на едномесечно обучение там и той взе моментално решение – този човек ще бъде той и без това няма да му е за първи път да обработи шефовете си и хората от които това зависеше – все пак и те на него разчитаха. “Само да ги няма онези двамата извратеняци пак” – помисли си SAXON-a и спомените нахлуха. Беше още нов служител и още не толкова обигран отзад, а командировката трябваше да бъде в Израел за месец и половина – той отиде но двамата скапаняци от “Личен състав”, които той до тогава мислеше за педали го убедиха в обратното – тогава SAXON-a разбра, че дори и на него възможностите на аналният отвор са ограничени и вкарването на различни предмети не се препоръчва – а след това съшиването на този мускул е доста болезнено – докторът в Пирогов му обясняваше всеки път когато той изохкваше на масата при допира на иглата със сфинктера му, че това е мускул и когато е скъсан е отпуснат /thanks to dr.Baberkov – за консултацията по въпроса/ а когато се намести и го прободе иглата за да го съшие, той пак се отпуска и размества, така че трябва цялата процедура да започне отначало. SAXON-a стана от тоалетната чиния и си вдигна гащите – поколеба се дали да вземе душ преди да тръгне за работа и се сети какво казваше майка му на брат му – пишката на мъжа винаги трябва да бъде по-чиста от устата му – явно майка му е имала горчив /разбирай буквално, а може би и миризлив/ опит и се опитваше да предпази евентуалните жертви на сина си, но явно не успяваше – “Ми аз не съм мъж но си имам пишка.” – помисли си SAXON-a и се зарадва, че няма окосмение около ануса си – иначе трябваше да се грижи редовно за фъстъчките, които редовно се образуват там. Излезе от тоалетната, облече се и отвори чанта си- там всичко си беше на мястото – вибратор, презервативи, мобилен телефон, дамски превръзки(понякога трябват), цигари и консерва с копърка за обед, но от острият му поглед не убягна лисата на един от най-важните атрибути – бурканчето му го нямаше. Не, не бурканчето с манджа, а това със смазката за дупе – докторът го беше предупредил, да използва лубриканти за да не се повтаря шиенето на анус. В търсене на перфектната смазка SAXON-a беше изпробвал какво ли не – дори и взривоопасната комбинация от оръжейна смазка, антифриз, тигрова мас и чубрица, но перфектното мазило за гъз, което дава почти неограничени възможности за експлоатация на гъзното пространство научи от брат си – стара пуш/т/ка в аналния занаят от както изкара казармата – приготвяше се от свинска мас и невен – маста се разтопяваше и се слагаше невен – имаше определено време за варене и после айде в буранчета – това търсеше сега SAXON-a! |
| Атлетико, благодаря че си ми отделил от ценното си време 1. От контекста ставаше ясно че тъпия чорбар съм аз. 2. Че не разбираш от футбол го прочетох в едно от твоите писания. 3. Тъп чорбар ми се види доста лично (хленчещ? също). Жонглирането с удобни цифри, продаването на откровенни лайна в луксозна опаковка, опитите за пренаписване на историята и откровенните лъжи при мене на минават, слез на твоето ниво и се опитвай да забавляваш своята публика (ако можеш), твърде малък потенциал имаш за да ми станеш интересен и на мен. Нямам намерение да ти обръщам повече от необходимото внимание, ти си просто един от многото вживели се в ролята на син шаман. |
| недоволен, не стига, че си недоволен, а си и невъзпитан мама муууу стара. получи толкоз голем и изчерпателен отговор от лицето АдМ, а все още не си муууу благодарил.   земи се поправи. |
| Само да ви кажа че в момента rage ми прави превъзходен минет. След малко ще го сложа целия в мазния му свински гъз. Обещах ви и изпълних обещанието си. За днес повече няма да четете тъпотиите на тоя боклук. Абе знам аз какво му трябва на един червен педал - як кур, като моя! |
| аз да напиша нещо, че да не ми излезе име Саксон явно не се радва на особено голям успех сред красивите, умни и способни жени (тези, които обръщат внимание на такива като нас), и решил да си го изкара/вкара на грозните, тъпи и смотани чорбари. еби, ебачо, еби... само не забравяй : к*р за лески ___________ някой ден в Сухата Река отново ще могат да се давят говеда. ето къде ще се играе подуянски футбол тогава:(снимка: натиснете тук) |
| Фабрицио, как не те е срам Скандално Не, направо не мога да повярвам на очите си Откъде накъде, ти симпатизираш на Раванели, а пък си фен на Рома ? ... а на всичко отгоре си и левскар Срамота * Аз, като се замисля, май-май и аз не съм цвете за мирисане Аз съм фен (не просто симпатизант) на Атлетико, а пък ми харесва играта на Раул и на Рикелме . Срамота. Такава безпринципност И още - фен съм на Бока Хуниорс, но един от знаменитите вратари в историята на аржентинския футбол е произлязъл от Ривър Плейт Направо съм за убиване .... не харесвам британския тип футбол, но пък Гигс или Крис Уодъл са едни от най-добрите играчи, които някога съм гледал. Позор за мен |
| тюх, какво да се прави като търсим по половин час буквите. докато си непишем текстчето недоволен благодарил, а па аз го изкарах и невъзпитан. изкам извиниениеееее. |
| Бачо Илия, като сме почнали с въпросите, да те питам и аз: Когато националния отбор побеждава, ти чувстваш ли прилив на патриотични чувства ? |