Отиди на страница:
| Ami vreme beshe da se zapochne tazi diskusiq v "publichnoto prostranstvo". Men lichno me draznqt rykovoditelite na SDS s papagalskite si frazi "hristiqndemokratziq", "Evropejskata narodna partiq", "desen proekt" i t.n. za antikomunizma da ne govorim. Idete na stranitzata na Kultura i prochetete statiqta na Mario Koev: http://www.online.bg/kultura/ |
| ПОМНЕЩ, Доколкото аз си спомням, ИСТИНСКАТА икономическа Теория е само ЕДНА- "Теорията за МАКСИМАЛНАТА ПЕЧАЛБА ЗА СОБСТВЕНИКА!" ?!?...Всичко останало се нарича ПОЛИТИКА ! А според др. Ленин /както твърдят злите езици/ : "Политиката е концентриран израз на Икономиката! А Правото е концентриран израз на Политиката!"...Ерго, "Молчать и нерозсуждать!"...  |
 параграфе, много си прав. Точно затова всички разсъждения за ляво:дясно са упражнения в красноречие. Не е толкова важно дали печалбата е лява или дясна, важното е да е моя. И как беше там за котката.  |
Защо ли примра за модерен социалдемократ Блеар е най-близкия съюзник на неоконсерватора Буш? Анализирай това! Или анализирай онова!  И недей да чешеш клавиатурата и мисли позитивно. |
| Помнещ, Няма да повтарям непрекъснато примерите с държави, които постигнаха значителен икономически ръст за последните години и то благодарение на либералната икономика. Антипазарните мерки за регулация или държавно подпомагане рано или късно донасят купища проблеми - проблемите на Германия и Франция с бюджетните дефицити, с държавните пенсионни фондове и др. Когато една държава налага големи данъци тя отблъсква инвеститорите и щат не щат много държави са изправени пред непопулярни реформи. А Великобритания (и в частност Блеър) засега нямат някои от проблемите на Франция и Германия. Та ако искаш да знаеш, левият Блеър за мене е пример на добре управляващ политик, който не попада в клопката на прекаления популизъм. |
| А какво да кажем за икономиката при Пиночет, или в либерален Китай, ако искате още по либерален Виетнам. Има едно вярно нещо в постинга - добре управляващ политик. Е дойдохме на моя - не е важно дали котката е бяла или черна, важното е да лови мишки. Всичко друго са шамански заклинания. А със заклинания - както при Виденов. Толкова за днес. Утре или ако успея довече повече.   ра, |
| SOCIALDEMOKRAT, ВЯРВАМ, че си ЧЕШИМ МИСЛИТЕ ! А на някои са НЕвчесани!!! Да си чеши човек мислите е ПОЛЕЗНО- и за мислите и за човека! А може да има и мултипликационен ефект- за четящите/отстрани/ чужди ВЧЕСАНИ мисли!!! Знам ли?!  |
Жалко, че чак сега прочетох статията. Много е добра!  При това в необичайно умерен тон... А иначе моето скромно мнение е, че и БСП и СДС губят социалната си база. (Което не е никак чудно - виж аргументите в статията ) По-интересен ми се струва въпросът "Доколко изобщо имат бъдеще политическите партии в BG?" Не съм радикален в мисленето си, но като че ли все по-малко хора се хващат на идеологически кукички. |
| А да Видях тука нещо за котки Та кстати Някой да знае препарат, отстраняващ тяхната миризма от мебели А? |
| СПИРТ за горене + запалена клечка кибрит! Отстранява се напълно миризмата на котки! ВНИМАНИЕ: остава миризма от изгорели мебели!!! |
| Забележителна статия. Не е писана на прима виста, задълбочено и пипнато четиво, интересни изводи. Ляв феномен. Признавам, че не съм особено прецизен с изводитеси, защото статията изисква по-сериозно осмисляне. Под привидно верни примери и нормални съждения се крие подчертано лява визия и лява риторика и комахай пропагандна панагирика. Инак няма защо да е написана-всичко това е обговаряно неведнъж, освен това е доста относително и отвлечено.. Проблемът за автентичността на дясното възникна след 2001и управлението на СДС. До тогава не е имало проблем ни с идентификацията, нито с каузата, защото го нямаше голямото разочарование. Примерът с Генчо е добре обяснен в реквиема. Тук, при него, изобщо няма значение каузата, а страстната привързаност -такива има и във футболните агитки. "Да градиш своя политически образ основно върху отрицанието на комунизма, означава да бъдеш обсебен от неговите бесове. В самата идея, че антикомунизмът може да бъде непреходна политическа ценност, е утаено комунистическо коварство"-това е нещо, което затрива с един щрих Солженицин, Сахаров, Оруел, Марков и отец Попиелушко и могъщата дясна вълна в цяла Източна Европа. Желев във "Фашизмът" подчертава, че след тоталитаризма следва стихиен стремеж към демокрация. Дясното у нас победи през 97-до тогава за какво дясно говорене ипрочие може да говорим Проблемът не е в характера и същността на дясното говорене, а е в персоните, които го олицеторяваха. Тяхното дясно си беше всъщност ляво, защото такъв им беше генезиса.Причините за това изобщо не са в идентификацията, а в исконни български черти и отражението им върху реални поведенчески модели. Десните лидери у нас бяха деца на активни борци, партийни секретари, доносници и нахалитети, лумпени и бая широка камарила, описана от Хофер в главата фрустрирани, подкрепящи масовите движения. Те избутаха "победителите - дръзки, самоотвержени и горди, като хора, които нямат какво да губят освен оковите си." Мачканите от режима не са били леви-леви са само популярните, тези които пресата и системата разду, другите, поколения наред бяха толкова напарени от комунизма, че до днес се оглеждат, като говорят и още невярват в неговото отмиране.Леви хора по произход и с келепирджийско мислене не могат да мислят дясно и това е цялата трагедия на т.н Преход, защото за нас е без значение с какъв колор ще се вапцат мошениците, докопващи се до властта и така е още от преди барем сто години.Това понятие дясно в статията е разделено от понятието демократично. Дясното мислене изисква не само да си антикомунист, но и демократ, със цялата палитра, описана от автора-отговорност, морал, уважение към другите и т.н. Иначе изразът "Не е лесно да се ашладисват десни ценности на комсомолска пръчка" е много верен и хубав. |