Отиди на страница:
| Си вперил Дончо поглед във просторите, главата умномислеща подпрял си със ръка...говориш ни за Словото, че то в началото било...не туй слово Дончо, не и туй Начало...на скута ти снайпер, се пълни той с куршуми...и твойте тъй дълбокоумни думи са кат коршум, забиват се в плътта...е взрив във словото на таз цивилизация, е шум зловещ и песен зла...са думите кат шип забит в плътта човешка и природна....затуй са тези взривове, йерархии, борби за вла ст, пари...затуй убитите деца... Си бил ти Дончо някога боксьор, сега писалка между пръстите...не тези букви, не и тоз език...спомни, спомни, кога дете безпо мощно ранено, стиска зъби и юмрук, текат сълзи, кога животно малко и ранено свито и скимти...недей убива Заека...спомни кога Човек уби Луната и Зорни цата...спомни преди началото на пишещи авторитети зли, спомни преди утро бата, спомни началото преди началото...за живото движение живот, мига...и словото забило гвоздей в рамката на цветето живот....говориш сам, си търсиш и съветници...от твойте думи в чужди думи...от твойто време в друго време уж! не е туй време истинно а времето от думите родено....иди в гората, на полето, забрави за словото, спомни за Заека, стани ти Заека, тогаз го питай, ако да пиши за Заека...че истинното Слово кат кръвта...спомни, спомни Езоп, преди Езоп, когато хората говореха с животните...спомни за ТИ, спомни за АЗ...и за преди това...а после пък за Завистта... |
