Отиди на страница:
| Здравейте господа, бях сложен под възпрещение от електронното командване за известно време та рекох да опитам с рарара най-напред..Не ми стана ясно само за какво ми трият мненията и не ме допускат до форума...Няма значение... Единствената поука от цялата история с това двучасово посещение е за .....българските журналисти.Видяхте ли с каква смелост ИСТИНСКАТА западна преса нарича нещата с истинските им имена..Мога само да се извиня на англииския народ като цяло за негативното си отношение , което съм имал.А на английските журналистите им стискам ръка.. Резюме - няма авторитет, който да подчини журналистическото и писателското перо...Точка!!! За всички останали, които се изказват с пяна на устата в подкрепа на една бита кауза - не може да им се помогне..Такива като вас е имало винаги и ще има.. |
| Благодаря Науме. Премълчах някои подробности да не се познаят някои другари. Съвсем смешно щеше да стане. Другари, и Вие така я карате - ръцете и краката в едно кашонче, главите и телата в друго. Забравил съм как е постъпвал Другаря с дрешките на куклите но едва ли го е затруднило особенно да намери решение след като най- напред казваше, че е научен не да се бие, а да убива. |
| Това че си антикомунист не е лошо въобще, ама че говориш като бивш кремълец с българско гражданство не е хубаво.То човек трябва да вижда нещата триизмерно, както са в природата, а не както му се иска на него или на тези дето му плащат...За Таралежа се отнася.. |
| Dear Fanta; Would you please check any search engine: "Freedom isn't free" vs. "Freedom isn't for free". However I do appreciate your concerns re: my ESL. |
| Спокойно, Тарaлеж, ножот е дРъвен. "Интелектуалецът" "мале-мале" е от ония, дето смятат, че п-к Лукаш е полковник! Не ми потръгна с опоненти, все лумпени се оказват. |
Статията е великолепна! А в комплект са карикатурата на последна страница - направо си казва всичко.  |
| б.б. за каквото и да е... Oracle, че къде по-комичен повод от това. При условие, че никъде по света не гърмят американските и на техните съюзници интереси, а само бедни танзанийци и кенийци, Буш-мена се промъкна като крадец в Ирак. И защо? Сигурно като горд освободител да обиколи Багдад на бял кон... Но ако съдим по онова 19-годишно войниче, което почти се разплакало когато Буш му сервирал пуйка, постъпката има силен емоционален заряд. Колкото в екшън на калифорнийски губернатор.  |
| Мисля си че ви сте изпуснати още като малки ! И не се учудвам въобще ! Питам се какво търсеха БГ армия във Чехия 1968 ???? Нашите госпожици и господа които са родени късно осъждат све що е добро, което става сега без да познават миналото ! И как няма когато те не знаят какво значи да стреляш срещу ближния си ! Заеби , не ми се говори ПИКИ , защото ти наистина си издънка на хора които стреляха срещу всички които мислят свободно ! Карай дано децата ти са по разумни да не се увличат във политика която не познават ?!?!??! Бях ти обещал да не се обръщам към постингите ти но сърце ми не дава ! Един път ти казах , ще се повторя ПОЛИТИКАТА НЕ Е ЗА ТЕБЕ, може би за НГОРО , Но не за тебе честно !  |
| NEZNAESHT, СЕГА няма смисъл да се питаш :какво е правила БГ-армията в Чехия-1968 г. !Първо, минали са оттогава 35 години ! Второ, от тези 35 години, 21 години са били НЕдемократични, нали?! Щото , ясно е какво е правила БТ-армията в Чехия през 1968 г.- нещо като по силата на чл. 5 на демократичното НАТО сега /спомняш си, нали, че и БГ и Чехия ЧЛЕНУВАХА във военния съюз “Варшавски договор” ! Питай се, СЕГА, какво правят БГ войници /на демократичната България!/ в Ирак !!! И по силата на кой член /”чеп”/ те СА там ?!? Очевидно е, че намираш приликата между Българската /Народна/Армия през 1968 г. и Българската /НЕнародна/Армия през 2003 ! Това не те ли смущава?!? Попитай се и каква е разликата между "атаката" на терористи върху кулите на WTO-NY-11.09.2001 г. и бомбената атака от НАТО върху кулата на Телевизията- Белград-1999 г. ?!?  |
| Пропуснах тази дискусия по празниците, и понеже видях похвали за "истинската западна преса", реших да пусна откъс от много интересна колонка от Ник Леман в тазседмичния Ню Йоркер. Много пъти съм писал, че активната външна политика, вкл. на regime change, не е присъща на консерваторите, а обратното - на либералите - Уилсън, Ф. Рузвелт, Кенеди, Клинтън. Жалко, че сегашното правителство е ограничено от консервативната си идеология и не можа да планира като през 1945 г. * The New Yorker The Talk of the Town DEMOCRACY HYPOCRISY by Nicholas Lemann Issue of 2003-12-08 Posted 2003-12-01 . The Presidential election of 2000 was the first in which neither major-party candidate had held a military position in the Second World War since—well, if you count Commander-in-Chief as a military position—before the Second World War. But if the Presidential run of the “greatest generation” had ended, the run of the generation shaped by the sixties had already begun, with the 1992 Clinton campaign. It’s not going to be a short one, either. At the very least, it will last through the end of Hillary Clinton’s second term, in 2017, nearly fifty years after the sixties ended. . George W. Bush, more than is immediately apparent, is himself a sixties President. True, he was formed in opposition to the sixties, but he is still a product of that era, as are many members of his Administration. Dick Cheney and Donald Rumsfeld worked together in the War on Poverty. Karl Rove was in student-movement politics. It matters a lot that they were on the non-intuitive side of their youthful historical moment, but it also matters a lot that they participated. . Bush’s sixties side shows itself in the form of an unperturbed confidence that the world can now be remade entirely, and that all the efforts of the past few generations can be dismissed as cautious and unimaginative. The example most readily at hand is Bush’s attitude toward democracy in the Middle East, which, in its way, is right out of “The Times They Are A-Changin’.” “We must shake off decades of failed policy in the Middle East,” he announced from the podium of the Royal Banqueting House of Whitehall Palace, on his recent trip to London. “Your nation and mine in the past have been willing to make a bargain: to tolerate oppression for the sake of stability... Now we’re pursuing a different course, a forward strategy of freedom in the Middle East. We will consistently challenge the enemies of reform and confront the allies of terror.” . The music is very Bush, but the words are relatively new. In January, in the State of the Union address, when he listed at length his justifications for the imminent war with Iraq, he barely mentioned democracy. It made its dé but as a major regional theme a month later, in a speech Bush gave at the American Enterprise Institute. More recently, however, as the justification that he gave first and most often before the war—that Saddam Hussein’s regime represented a direct military threat to the United States, because of his nuclear-weapons program and his ties to Al Qaeda—has dematerialized, the President has rhetorically brought democracy to the fore. Last month, in a speech at the National Endowment for Democracy, he asked—in a spirit that was closer to “Blowin’ in the Wind”—“Are the peoples of the Middle East somehow beyond the reach of liberty? Are millions of men and women and children condemned by history or culture to live in despotism? Are they alone never to know freedom, and never even to have a choice in the matter? I, for one, do not believe it. I believe every person has the ability and the right to be free.” . Bush is correct in that previous Presidents hardly ever talked about democracy in the Islamic countries of the Middle East. For most of the past half-century, where such a country was concerned, they cared, first, whether it was aligned with the United States or the Soviet Union; second, how hospitable it was to American business; and, third, whether its rulers were willing to adopt, if only privately, non-eliminationist attitudes toward Israel. If these Presidents were asked Bush’s righteously indignant questions, they probably would have answered, after a deep, exasperated, greatest-generation sigh, by citing some combination of impracticability and respect for sovereignty. Indeed, past Presidents sometimes allowed themselves jauntily optimistic sentiments about Islamic nations. Ronald Reagan, after paying a pre-Presidential visit to the Shah of Iran, in 1978, said, in a radio address, “Iran must receive the worst press of almost any nation. Where have we read of the great effort the government is making to upgrade the standard of living and to eliminate poverty?” . In the National Endowment for Democracy speech, Bush named not only Iraq but also Iran, the Palestinian Authority, Saudi Arabia, Egypt, and Syria as countries that are insufficiently democratic. At the moment, there isn’t much we can do about the others, but we own Iraq, and that puts Bush in a position to deliver on his promises there. |
| На последния въпрос на параграфа - разликата е ясна: 11 септември беше терористична атака, предназначена да убие хиляди (през 1993 било планирано да убият 250 хил.) навинни хора от цял свят, от всички възрасти, религии и класи, много бедни, много цветнокожи, много мюсюлмани. Атаката срещу белградската телевизия беше военна атака срещу военна цел - пропагандния институт на Милошевич, равностойна във военно отношение на Гьобелсовия Райхсминистериум на пропагандата или ТВ станцията на Хизбулла - Ал-Манар, която зове палестинските младежи към "мъченическо" изтребване на връстниците им - евреи и араби. * Белградската ТВ беше военна цел - и Милошевич знаеше това (най-малкото - защото френски офицер му снасял информация от НАТО, но е трябвало да се досеща и без това), както и мостовете по Дунава, дето той ката ден строяваше свои активисти да пеят и маршируват. Съгласуването на целите на ударите с всички съюзници от НАТО беше крайно тежко и парализираше понякога напълно атаките срещу Милошевич - затова и кампанията продължи 78 дни, а не седмица, както се предвиждаше отначало. Жертвите в китайското посолство (3) и мирните сръбски жертви (500) пък, за разлика от 11 септември, бяха убити неволно - по грешка, по некадърност и т.н. - а не умишлено, както бяха убити 3-те хил. мирни хора в Ню Йорк. * Белградската ТВ беше важен елемент на режима, срещу който се водеше войната за regime change, основен отровител на умовете в бившата СФРЮ и подстрекател на чудовищните престъпления там от 1991 до 1999 г., в които бяха избити над 250 хил. невинни хора. Тя беше основен център на антибългарската пропаганда в Сърбия - участвах лично няколко години в събирането на информация по въпроса. Интересно защо хвалителите на свободата на "истинската западна преса" не отбелязват пълната липса на свобода на сръбската преса при Милошевич? |