Отиди на страница:
| Искрено съчувсвам на Буш (по точно на тези които управлявят Америка чрез него). Залавянето на Садам не им решава проблема. В очите на арабите (включително и иракчаните) Садам е приятелят на Америка, който тръгна да защитава американските интереси срещу Иран и който имаше глупостта да бъде подведен от американската посланичка в Ирак за да нахлуе в Кувейт. ЗАПАДНИТЕ ЦЕННОСТИ НЕ СЕ НАЛАГАТ ПО ТАЗИ НАЧИН - С ГЛУПОСТ... |
Дали си Бай не знам, ама явно си Хасан. То Хасан, Садам, Осама се тая...........  Дано мине Буш да те прибере и тебе. А колкото до Канада, не бой се. Само твойте са на социалка. Аз не съм.......... |
| ....още малко. ............заяждане.......... Алооооооо...........тримката sultanbg, BG_TR, и Bay Hasan да не забравите как се прави молитвата. Значи, боси на килимче с дупе към Буш ..... |
| Сам се е предал след договорки със САЩ! Посредник е била съпругата му , която уж го била издала. Доказателства? Нямам! Само интуиция! Но вижте само -комисията за разследването му била създадена миналата седмица!? |
| По някаква си евреиска телевизия СъНъНъ 100 (СТО) пъти повториха, че днес било ВЕЛИК ден. Едва ли не, не само за Ирак, за САЩ, а и целия свят. Кое му е великото ? Какво се промени днес ? Прелистихме следващата глава от книгата (писана по специална рецепта за МАЛОУМНИЦИ). На всичкото отгоре някои овчици се.....радват. Я кажете и на мене и аз да се порадвам. Садам НЕ е отговорен за несправедливостите по света. Доказателство- след падането му от власт несправедливостите в световен мащаб НЕ намаляват (и продължават). Садам НЕ е по-лош от US политиците и със свалянето му от власт, не само света, а и месното население НЕ започна да живее по добре. Доказателство- силната антипатия към "освободителите" и НАД 50%- ното НЕОДОБРЕНИЕ на деиствията извършвани в момента в Ирак от USArmy. А идиотите се радват, отворихте ли шампанско. Яз даже от кеф 8 пати с надцевката гръмех. НИКОЙ от вас не се радва на осъден в Китай престъпник. Садам най-вероятно заслужава дозивотен затвор или смърт. Само че не мога да се сетя защо трябва да се радвам повече, отколкото при залавянето на някой друг престъпник. Да продължим по темата. Да не се окаже НАЙ-СЛУЧАЙНО, че някой от тези почувствали се наистина щастливи от залавянето на диктатора е бил (и/или все още е) фен и на построяването на американски бази в България, ааааааа ??? Какво искам да кажа. От САЩ изнудваха България + всички по слаби държави да подпишат договор за НЕПРЕДАВАНЕТО на американски ВОЕННОПРЕСТЪПНИЦИ на трибунала в Хага. Това е единствения съд, който по международното право може/трябва да съди Садам ( за военнопрестъпления). Другото са каубойщини. Но САЩ се ОТРЕКОХА от него. Излиза че USArmy коли и беси БЕЗ съд и присъда. Е, те си съчиняват някакви процеси (така за парлама) и след това пак ТЕ, изпълняват присъдата. А бе както и са се правили процесите срещу българи и турските ЗВЕРСТВА преди години. |
| Те и биографията на Садам за да не кажете че незнаете за какво ще го защитавате !!?!??!? Саддам Хюсеин - животът на един диктатор 10.04.2003 Саддам Хюсеин е роден на 28 април 1937 г. в гр. Тикрит. Баща му Хюсеин ал Маджид (Hussein al-Majid) починал още преди раждането му и той бил отгледан от майка си Събха (Subha). По-късно тя се омъжила повторно, но пастрока на Саддам Ибрахим Хасан (Ibrahim Hassan) често го пребивавал. Семейството му живеело много бедно в една малка колиба. След време бъдещият иракски президент признава сам, че до 9-тата си годишнина е ходел бос. Саддам расте неграмотен, тъй като семейството отказва да го изпрати на училище. На 10 години той избягва в иракската столица Багдад, където се настанява при чичо си (Khayrallah Tulfah) и тръгва на училище. Завършва средното си образование на 16 години. Под въздействието на бунтарски идеи на чичо си, Саддам намразва всичко свързано с Великобритания и империализма. На 21 години, през 1958 г., по молба на чичо си участва в опит за покушение срещу тогавашния иракски премиер Абдул-Карим Касим (Abdul-Karim Qassim). Ирак е създаден в края на Първата световна война, след краха на Османската империя, на територията на историческата област Месопотамия - земята между реките Тигър и Ефрат, люлка на цивилизация, разделена от Османската империя на провинции. От 1920 г. Ирак е под британски мандат. Година по-късно е създадено зависимо от Лондон кралство Ирак. Англия дава независимост на Ирак през 1932 г. Военен преврат сваля Хашемитската монархия през 1958 г. Иракският крал Фейсал Втори бива убит заедно с цялото му семейство в двора на двореца му Ирак е провъзгласен за република. През 1958 г. В Ирак се основава партията Баас. Тя се опитва да свали от власт премиера Касим и да поеме управлението на страната. След като през 1932 г. Англия дава независимост на Ирак, бунтовете и превратите се превръщат в нещо обичайно. По това време, едва 19-годишен, Саддам Хюсеин бива приет в редиците на партията Баас не заради политическите си възгледи, а защото в партията се нуждаят от наемен убиец. Той започва да изпълнява мръсни поръчки. Превратът срещу тогавашния премиер Абдул-Карим Касим се проваля, защото не е добре планиран. Похитителите били разположени така, че при откриването на стрелбата започнали да стрелят един срещу друг. Саддам бил ранен от друг участник в покушението, но успял да избяга. След години, вече като президент на Ирак, той поискал по този случай да бъде заснет филм. За да не бъде арестуван, той заминал за Египет. Там искрено се възхищавал на египетския президент Насар, който бил за него олицетворение на лидер на арабските народи. Саддам му се възхищавал искрено. В Египет Саддам постъпил в колеж, но бил известен повече с побойничеството си и с това, че рядко плащал сметките си. Завършва университета в Кайро, специалност право. Междувременно в Ирак партията Баас най-накрая успява да ликвидира премиера Касим и поема властта. Шест месеца по-късно обаче следва контрапреврат. За 4-те години, през които Саддам бил в изгнание в Египет били извършени няколко преврата. Братовчед на Саддам - ген. Ахмед Хасан Бакр (gen. Ahmed Hassan Bakr), бил избран за президент на Ирак и ликуващият Саддам веднага (1963 г.) се върнал в страната си. Той бил назначен на поста вицепрезидент и поел командването на армията и полицията. Продължил обаче да убива претендентите за властта и наложил личния си диктаторски стил на управление. През тези години той се оженил за братовчедка си Саийда (Sajida), от която има пет деца - двама сина (Удай и Кусай) и три дъщери. Саддам завършва и университета "Мустансериа" в Багдад. В началото на 70-те години Саддам решава да продава петрол на САЩ. От сделката той печели милиони. С получените пари в страната започват да се строят училища, инфраструктура, болнични заведения с напълно безплатни прегледи. По негово нареждане хиляди неграмотни отиват на училище, за да се научат да четат. За социалните си програми Саддам дори получава награда от ООН. През юни 1979 г. Саддам решава, че вече е дошло време да поеме властта. И без това през последните години неговият братовчед и президент на Ирак ген. Бакр е бил само фигурант. Докато той живеел скромно, Саддам тънел в разкош. Обичал да пуши пури, някои от които му били подарени лично от кубинския президент Фидел Кастро. Той заема всички висши постове в държавата и е неизменно начело на партията Баас. След като се обявява за президент на Ирак на 16 юли, Саддам свиква заседание на правителството (22 юли 1979 г.), на което казва, че в залата има предатели и започва да изброява имена. Той дори записал с видеокамера целия процес за бъдещите поколения. Никой от 200-те депутати не знаел дали няма да кажат името му. Тези, които чуели имената си, бивали отвеждани от охраната и екзекутирани. Някои обаче били изтезавани и пускани на свобода, за да разказват за жестокостта на Саддам. Той споделял мнението, че за да се управлява един народ, той трябва да се държи в страх. През 80-те години в Ирак започва идеологизиране на личността му. В цялата страна били разлепени негови плакати. Междувременно той засилва личния си режим. Тайната полиция започнала да действа в училищата и да подслушва как децата коментират думите на родителите си за иракския лидер. Ако в някое семейство се говорело лошо за него, родителите бивали убивани, а децата - пращани в сиропиталища. Саддам жени дъщерите си за свои роднини, за да се запази властта в семейството. Управлението на страната е в ръцете на неговия клан - братовчеди, чичовци, племенници. Иракският президент разбира, че религията е много голяма сила, която може да му отнеме властта или да му бъде в полза и затова започва да се появява по иракската национална телевизия като религиозен човек, който се моли и зачита законите на Корана. По негова заповед му изготвят дори Коран, написан с кръв, което вярващите мюсюлмани считат за богохулство, тъй като исляма счита кръвта за нещо мръсно. През 1980 г. Саддам решава да нападне Иран. Това става на 21 септември 1980 г. Преди започването на войната иранския шах (приятел и поддръжник на американската политика в региона) бил свален от власт и на негово място застанал аятоллах Хомейни, който прекратил приятелските отношения със САЩ. Докато хиляди хора умирали, в президентския дворец станало нещо странно - Саддам бил винаги благоразположен, усмихнат и в приповдигнато настроение. На един прием неговият дегустатор го запознал с руса и стройна жена, в която Саддам се влюбил. Казали й да се разведе, защото президентът я е харесал. Така Саддам се оженил повторно. Ислямът разрешава двубрачието, но големият син на иракския президент Удай смятал, че майка му е опетнена. Той издебнал на голямо празненство дегустатора и пред цялото събрало се множество го пребил с бухалка, докато човекът издъхнал. Саддам побеснял, щом научил за постъпката на сина си. Казвал, че ще го убие със собствените си ръце. Приближените му го убеждават да не го прави. Въпреки това Удай прекарва няколко месеца в затвора, след което бил изпратен в Женева, където става главен секретар на иракското посолство там. След време се връща в Багдад, където Саддам му прощава и го прави председател на Олимпийския комитет. Иракчани обаче се страхуват от него и твърдят, че е много лош човек. Според слуховете Удай има собствен затвор. По-малкия му брат Кусай също имал славата на лош човек. По време на войната с Иран братовчед на Саддам - Аднан, станал много популярен. Хората го считали за герой. Те започнали да правят сравнение между него и Саддам и предпочитали първия. Няколко месеца след края на войната Аднан загинал в катастрофа при неизяснени обстоятелства. През 1983 г. станало ясно, че Ирак губи войната срещу Техеран. Иран е стигнал почти до гр. Басра. САЩ се опасяват, че Иран може да поеме контрол над петрола в Ирак и започват да помагат на режима на Саддам - финансово, с техника и въоръжение. За да запази режима си, Саддам решава да използва химическо оръжие срещу иранската армия и след като хиляди загиват от него (през април 1987 г. в долината Балисан загиват 400 души), аятоллах Хомейни се съгласява на примирие. През 1988 г. Иран и Ирак подписват мирен договор под егидата на ООН. Саддам използвал химическо оръжие още веднъж - в борбата си с кюрдите, които се борели за независима държава. На 16 март 1988 г. били унищожени стотици села. Кюрдите твърдят, че по време на този геноцид са загинали 180 000 души. За осемте години, през които се водела войната, загинали общо 1 млн. души. Инфраструктурата в Ирак била разбира, страната била доведена до немотия и мизерия. Тази безрезултатна война опустошила икономиките и на двете страни. След прекратяването на военния конфликт обаче никой не потърсил отговорност от Саддам. По време на военните години армията му се развила и станала четвъртата по големина в света. Той разбрал, че по време на войната, САЩ са въоръжавали и Иран и завинаги губи доверие в тях. Разкритията "Иран-контри" за политиката на Пентагона били направени от американски журналисти. Саддам разбрал, че единственият начин да възстанови страната си, е да намери средства за това. Той обърнал поглед към малката съседна на Ирак държава Кувейт. На 2 август 1990 г. иракски войски навлезли в Кувейт и окупирали петролните находища на страната. САЩ оглавили международна коалиция от 30 държави, за да освободят Кувейт от окупаторите. Започва операция "Пустинна буря". Месеца по-късно Саддам изтеглил войските си от Кувейт. Въпреки, че войната е приключила с поражение, Саддам твърди, че е постигнал лична победа - ООН не го сваля от власт и режимът му остава да управлява. Световната организация обаче налага на Ирак санкции и страната изпада в международна изолация. Багдад може да изнася черното си злато само по програма "петрол срещу храни", наложена заради войната в Залива. Междувременно ООН изпраща инспектори в Ирак през 1991 г., за да проверят разработва ли Ирак оръжия за масово поразяване и ако да, до каква степен е стигнала програмата му. Багдад твърди, че няма такива оръжия и възпрепятства работата на инспекторите. Зетът на Саддам, Хюсеин Кемал, по това време ръководел армията и бил назначен да отговаря за иракската програма за разработване на ядрено, химическо и биологично оръжие. Химиците и физиците, които откажели да участват в програмата, били убивани или с години лежали в затворите. Големият син на Саддам - Удай, обаче завидял, че друг има толкова власт и започнал да протестира пред баща си. Съзрял опасността и знаейки, че да подаде оставка е равносилно на това да подпише смъртната си присъда, Кемал избягва в Йордания (1995 г.). Там той разкрива пред американски и йордански представители подробности от оръжейната програма на Саддам. Месец по-късни иракският президент му изпратил писмо, в което му обещал закрила и настоял, че личните интереси не биват да пречат на постигането на голямата идея - велик Ирак. Зет му повярвал и се върнал. На границата го чакал Удай, който го убил. Инспекторите успяват да докажат, че Ирак лъже за оръжейната си програма едва през 1995 г., когато били открити големи количества антракс и химическа отрова, достатъчна, за да обезлюди цели градове. Инспекторите разбират, че програмата на Саддам е в по-напреднал етап, отколкото са предполагали. През декември 1998 г. Саддам изгонил оръжейните инспектори. САЩ и Великобритания започват операция "Пустинна лисица" срещу Ирак, като подлагат страната четири дни на усилени бомбардировки. Саддам обаче не склонява да пусне обратно инспекторите. Едва през 2002 г. оръжейните инспектори се върнаха обратно, за да продължат работата си. Висш орган на властта в Ирак е Революционният команден съвет, ръководен от президента Саддам Хюсеин (фотогалерия), който е главнокомандващ и министър-председател. Законодателната власт принадлежи на 250-членен Национален съвет. Пълномощията на Саддам Хюсеин са продължавани с по седем години на референдуми: на 15 октомври 1995 г. и на 15 октомври 2002 г. Рожденият ден на иракския президент се отбелязва като национален празник. нетинфо |
| Ще се съглася с мнението на СултанБГ, на Буш му трябват врагове, защото ако няма американците ще вземат да прогледнат и да видят какви ла**на е сътворил в собствената си държава.... А с това не се печели втори мандат, колкото и пари да ти дават големите корпорации... Усещате ли как се задава втори фарс тип Нюрнберг... |
| Не се заблуждавайте нищо нима да свърши с залавянето на Садам.По-скоро сега започва.С оръжието на нашественик, мир никога не е постиган никаде.Този път няма да отведе света до нищо по-добро! |
| nesnaecht, благодаря за биогрофията. ...и сутрешното добро ностроение с неизчистенинете при пастването хумористични (проява на нивото на авторите) наивистични моменти от типа "Саддам Хюсеин бива приет в редиците на партията Баас не заради политическите си възгледи, а защото в партията се нуждаят от наемен убиец."  ,"В началото на 70-те години Саддам решава да продава петрол на САЩ. От сделката той печели милиони.", "Обичал да пуши пури, някои от които му били подарени лично от кубинския президент Фидел Кастро. " |
| Хубаво е, че един диктатор като Садам е заловен и ще бъде съден - той в никой случай не е невинен. Лошото е, че тези които управляват Ирак в момента не са по-добри от него, а според мнозина са даже и по-опасни. Ако си спомняте и Милошевич го изкараха едва ли не втори Хитлер, сега го съдят в международния съд в Хага, който U$A не признават, но напоследък се мълчи, защото и там обвиненията бяха измислени и недоказуеми - пропаганда за постигането на конктретни цели. И сега разните Бушмени пеят как за Ирак започва светлото бъдеще, само че това са само голи приказки. Фанатиците няма да се спрат, тези които са против американската окупация също. |
| Авторът лъже съвсем откровено ! Не е възможно пръст, при това среден да няма ТЪЩАТА ! Ми Дааааааааааа ! |
| Ха, знаех си че някой ще рече моите съболезнования към комуноидите. Антикомунисти, първата политическа партия, която е излезла с знамена да се радва е била иракската комунистическа. Садам и с тях не си поплюваше. То той беше направил на маймуни сънародниците си. Бяха като дресирани от страх. Дано си го съдят иракчаните а не американците. Иракският народ е търпял. Американците му плащаха и подвеждаха да воюва с Иран и после да влезе в Кувейт. И ако го оставят да приказва има какво да говори с дни. Един въпрос, вие вярвате ли че Буш ще му позволи да говори? Ами то и фирмите на семейство Буш също са били в тази мръсна игра на войни. |
| Za Sadam e obqvena dosta solidna nagrada i kude si mislite , 4e 6te otide tq? Estestveno, 4e pri edinstveniqt mu naslednik. Nqma kakvo da mi se hvalqt Amerikancite , 4e sa go zalovili. Kato sa tolkova pe4eni za6to ne hvanaha Osama. Mi mnogo prosto, za6toto toi neiska. Tova koeto Sadam napravi , e 4e osiguri edno zavidno bude6te na edinstveniqt si jiv sin. Za nego putqt na zad be6e otrqzan i kakvo mislite , 4e mu ostava6e, da se krie cql jivot? Ta toi e 4ovek sviknal da bude obojavan i bogotvoren. Tova koeto moje6e da napravi toi go napravi, sega e red na mladite. Sledva6toto koeto 6te se slu4i e smurtna prisuda izdadena sre6tu nego ot voenniqt(Amerikanskiqt) sud v Iraq. V protiven slu4ai naprejenieto nqma da spadne, za6toto "teroristite" 6te ima v 4ie ime da se srajavat i 6te imat kauza. Ta kato kazah teroristi se setih , koi e dal definiciq na dumata "trorist"? Ne sa li pak tezi amerikanci , koito pod predtekst , 4e se srajavat sre6tu svetovniqt terorizum nalagat volqta si navsqkude? I kak taka se obqvqvat za teroristi to4no tezi koito sa neudobni na Wasington? Kakvo ostvava na edin narod izpraven pred mo6ta na durjava kato USA, da si izvadi rujdqsulite tankove sre6tu samoletonosa4ite za nqkolko miliarda $? I ako se vgledame v blizkoto minalo 6te vidim , 4e edinstvenata uspe6na taktika sre6tu takiva voenni sili e bila partizanskata voina ( Vietnam - USA, Afganistan - USSR) , za tova Amerikancite burzat da gi zakleimqt kato teroristi! I koi drug ako ne samite amerikanci sa nai-golemite teroristi na sveta? Atomnite bombi na Heru6ima i Nagazaki (Izbila hilqdi nevinni) pri vse, 4e voinata be6e po4ti prikliu4ila , a Qponiq ve4e be6e na kolene ili Vietnam kudeto sus himi4eski sa otrovili zemqta za stotici godini napred obri4aiki naroda na bavna smurt. A i Surbiq , ako 6tete , kudeto vzimaiki stranata na teroristite (dori i spored tqhnata definiciq), izbiha stotici i susipaha ikonomikata na edna durjava s koeto destabiliziraha i susedna makedoniq. Kakvo drugo ako ne genocit e puskaneto na kasetu4ni bombi(koito ne sa prednazna4eni za uni6tojavaneto na strategi4eski obekti , a za izbivaneto na vuzmojno pove4e hora) sus obednen uran , koeto obri4a edin narod na bavno izrajdane za stotici godini v sledstvie na radiaciqta. NA BORBA SRE6TU TERORISTITE! A KOI SA TE? |
| Е, добре заловиха Садам. И с помощта на кои - на кюрдите... (вижте CNN). Ако в модерния свят има някои последовател на римския принцип - Разделяй и владей, то това са американците. Дай сега една държава да я "освободим" и разцепим. Така направиха в Сърбия, Афганистан почти, сега Ирак е на път. Ще има още много интересни неща да се гледат по телевизията във връзка с тези "освобождения". Купете си пуканки и айде на сеира...  |
Чудя се само защо нашите комуноиди не излязоха да се радват с червени знамена като иракските?  Както и да е, следващото ми съболезнование ще бъде, когато ни приемат в НАТО. А дотогава, един текст за домашно:"Our policy is simple: We are not going to betray our friends, reward the enemies of freedom, or permit fear and retreat to become American policies, especially in this hemisphere. None of the wars in my lifetime came about because we were too strong." ––Ronald Reagan |
| В това подло време в тикритските габри войските фанаха Садама храбри. Той беше юнака с горещата кръв, Садамът храбри, във битките пръв, мъдрец във съвета, орел в планината, за четата гордост, слава на борбата, И Садамът беше вързан, окован, окръжен от мръсна и свирепа сган кръвници, остатки от разбити орди, що го на въжето завлачаха горди. Тълпата край него метежно ревеше и на всяка крачка повече растеше. Солдатите груби не сещаха жал, децата по пътя фърляха му кал, а една кадъна чехъла извади и с бяс въз лице му три удара даде. Той вървеше мрачно, спокоен и глух на псувни, обиди; силният му дух летеше към боя, де бяха остали другари заклани, мечти, идеали... Той виждаше ясно бунтовния лев, летещ над глава им и готов за рев. Кога до въжето той се дотътрази, очи му светнаха с небесен светлик, той наду гърди си и нададе вик и сганта утихна и занемя даже, за да чуй по-харно какво ще да каже последний въстаник за последен път. Защото във тез дни на ужас и смрът при многото подлост, предателства, глуми казваха се често и големи думи - из някои силни, големи сърца; защото сред тия сплашени лица понякога взорът срещаше титани на челата с тайни слова начъртани кат останки славни от друг някой род, не останал вече под божия свод. И ето що каза тогава Садам, с поглед към народа и в очите плам: " Не съм аз последен и не съм аз пръв, дето тъй умирам. Иракската кръв реки ще се лее!... Смърт или свобода! Беснейте, тирани, но жив е народа. Юнаците с нази не ще се скратат, нашта смърт ще вдигне други да мрът: за едного триста, за двама хилядо. Чуйте ме, тирани! Ний сме племе младо, искаме свобода, няма да се спрем, ще се борим с вази, ще морим, ще мрем та пак да възкръснем! Бъдещето цяло аз го виждам ясно като в огледало, скоро ще да рухне зверската ви власт, за бой, отмъщенье, за смърт, за свобода... Но ази умирам!... Да живей народа!... Смърт или свобода! " |