Добави мнение Мнения:19
caria broi dnite kato poliarnite, koito sa po 6 meseca ili 800x6=4800meseca:12=400 godini  |
Добре е написано...  Сал си пропуснал малцинството (ДПС) дето забърква част от кашата и картинката щеше да е пълна...............  |
| Родината е това нещо, в което са корените на предците и бъдещето на дацата ти. А къде са предците на назначения от дядово коляно цар Симеон и къде живеят децата и внуците му!? Каква светла саможертва - измъчено живее в Рая на земята и трупа парици и местенца за отдих на децата с едничката мисъл - да оценят саможертвата му. А ние, потомците на Аспарух, траки и славяни, на хан Крум, който като е тропнел със скиптъра си в Плиска Буда /старото българско тържище край Дунав/ е потрепервала, седим, мълчим и даже ръкопляскаме. А ръкопляскането дерижират оцветени всякак политици... |
| To pak na kogo lie razklatilo stola tui "narodno" doverie. Dovedohte si Simioncha, sega i da go izgonite pak taya, toi si pribra polovin Balgariya. |
А къде са предците на назначения от дядово коляно цар Симеон и къде живеят децата и внуците му!? Предците - по троновете на Европа. По времето, когато нашите предци са целували ръка на предците на Доган. Децата - където са и 500 000 млади българи. *** Срам и позор за безродниците, които забравят мъдростта на Строителите на съвременна България. |
| Засега колкото повече изчакват, СДС и БСП печелят, а НДСВ губи, даже може да не прескочи прага за следващите избори. Но това засега може много скоро да се обърне и опозицията да изпусне момента. |
| Палома, какъв ти е проблема? Естествено е, че на немско-италиянския мелез, мелезчетата няма да бъдат там където не са ги садили! |
| Браво Никифоре, паралела е убийствен бих казал. Предците - по троновете на Европа си е вярно, че много са направили за БГ и не са спали заради БГ. То не бе Нqиойски договор, Берлински аааа. Дарявани БГ територии на Гърция, Сърбия и т. н. Точно така, срам и позор за безродниците, които забравят мъдростта на Строителите на съвременна България.А, и това децата му до трошица са като 500 000 млади българи по чужбина. Работят за по-малко кое, както дойде и последният изкаран лев пращат на роднини в БГ. Кой на родители помага, кой на брат, сестра. Все се мъчат децата му и все не спят за Родината, защото тайно се надяват да се върнат. |
Предците - по троновете на Европа си е вярно, че много са направили за БГ и не са спали заради БГ. То не бе Нqиойски договор, Берлински аааа. Дарявани БГ територии на Гърция, Сърбия и т. н. Алеко Константинов е бил гениален. Убеждавам се в това всеки ден, когато срещна поредния клонинг на неговия герой, който чел-недочел, учил-недоучил, бистри съдбините на света. |
| Отрицателен рейтинг със сигурност няма. Както и "царедворците" нямат и капка съвест и срам- кокала не го пускат докато могат и това е. Утре има и други партии и цирк наново. Крив или прав мижитуркото все още "оправя" БГ както му падне и това е същественото. А доверие могат да му имат само много тежко душевно болни. Това обаче не му пречи никак- положението си остава: Кучетата си лаят, "царедворците" си крадат. |
| КОГАТО ФАКТИТЕ ГОВОРЯТ И НИКИФОРА ТРЯБВА ДА МЪЛЧИ. Е, има и друг начин на поведение. Просто тъп та му е лесно. |
| Картинката е ясна само не разбирам защо всички говорят, че предсрочни избори няма да има. Защо и докога? |
| Мдааа..Прави ми впечатление , уважаеми форумци, че медиите в България напудрят и разкрасяват реалноста . А дествителното положение е повече и от ужасно.Само един факт :Правителството има подкрепата само на 6, 4 % от българите с право на глас.И никаква опозиция нито от ляво нито от дясно не се опитва да го събори. И никакъв вестник , радио или телевизия не го подлага на унищожителна критика . ЗАЩО ЛИ ? |
| ..ГОСПОДИН НИКОЙ.. Господин Никой крепи от капичване Господина за един ден. Препускайки нощем с белите коне кълцайки резен по резен златнио пъпеш на власта  |
| СОЦИОЛОГИЧЕСКО ИЗСЛЕДВАНЕ: Повод да представим този материал са безпокойствата на г-жа Фили Ладжман- говорител в българската емисия на радио SBS, Сидни, на д-р Багряна Беланже от Канада и на д-р Кристина Стоянова от Монреал, че нашият печат след 1991 година е допускал в много случаи лош български език и ниска култура. Естествено, това е самостоятелно мнението, което не е задължтелно да съвпада с позицията на редакцията на в.”България днес”. ОПТИМИСТИЧНИ ТЕНДЕНЦИИ ЗА КУЛТУРАТА В МЕДИИТЕ? Група за експресни анализи в продължение на няколко години предприемаше анализи на езиковата и проблемната ситуация в печата, които бяха публикувани на страниците на в.”Континент”, в.”Литературен форум”, сп.”Демократически преглед”, бяха разисквани в емисии на радио “Христо Ботев”.Продължаваме нашата работа като представяме един социологически срез на всекидневниците в началото на 1998 година. Виждат се явления и начални тенденции, които дават повод за сдържан оптимизъм. 1.Количеството До 30 декември 1997 година в.Труд” пускаше справка за тиражите на централните всекидневници под заглавието “В услуга на рекламодателите” - тоест рекламодателите да видят кой има най-голям обхват над читателската публика и да насочат там рекламите. Ние обаче ще я използваме с друга цел - тази таблица сочи една относително трайна подредба на количествения потенциал на тези вестници вече в условията на борд. И така ето как изглеждаха на 30.12.1997 тиражите в централния печат: “Дневен ТРУД” 300, 800 броя “24 часа” 205, 000 “Стандарт” 47, 623 “Нощен ТРУД” 40, 600 “Новинар” 40, 317 “Демокрация” 33, 441 “Дума” 32, 064 “Земя” 25, 064 “Сега” 12, 757 “Континент” 6, 000 на 6.2.1998 Тук се съзират две тенденции. Първата е, че през изтеклите две години, тъй като кризата силно ограничи потреблението на българина, определено се сви и пазарът на вестниците. Той бе уплътнен до около 800, 000 съвкупен тираж на централните всекидневници. Опитите за търсене на нови пространства или за агресивно преразпределение също се като че ли се изчерпиха. При голямо тиражните вестници се появи нова ситуация - недостиг на средства, дългове към държавния печатарски комбинат “Родина”. През миналата година групата “168 часа” с труд изплати на “Родина” милиони задължения, тази година рекордьор в дълговете е “Дума” - 751, 300, 000 лева, следван от “Земя” - 247, 845, 000 лева, “Новинар” - 241, 144, 000 лева . Или ако използваме заглавието от в.”Демокрация” от 12.2.1997 - “11 вестника дължат на ИПК “Родина” над 2 милиарда лева”. Експанзия, мащабна агресия за нови пространства при такова количество дългове е вече невъзможна. Когато липсват свободно даваните задкулисни капитали, остава да се търси читателя чрез всекидневно разгадаване на неговия интерес, чрез повече професионализъм. И тук се появява усещането, че българската читателска публика има скрито предпочитание към един по-умерен и по-културен стил. Кратката одисея на “Малък вестник” /впоследствие “Нов вестник”/, който се появи на 16.3.1997 и бе закрит на 3.9.1997 след 114 броя, е също показателна за такъв тип съдба. Наистина днес излиза вестник “Сега”, издаван от “Малък вестник” ООД, но тука наследствеността се изразява в решението на група хора около Андрей Райчев и Кънчо Стойчев да ползват червени капитали, групирани около балканската им социологическа агенция “Галъп” Така те дават макар непечеливше, все пак собствено издание на Евролевицата. Вестник “Сега” разви собствен динамизъм, но успя да стигне до скромния тираж от 12, 000 броя дневно, като взе тези бройки от изданията на левицата, като ли най-вече от в.”Континент”. Разбира се, когато тиражът падне изключително, както се случи с в.”Континент” /до 6, 000 броя/, сме сменя и главният редактор. На 5.2.1998 бе назначен за нов главен редактор на в. “Континент”Асен Матеев. Втората тенденция е конкурентната борба да се пренася върху провинциалния печат, който бе притискан с опити за локални приложения на “24 часа”, “Труд” и “Стандарт” в Пловдив, Варна и т.н. Вестник”Сега” предприема друго решение - съюз на интереси, като гостува на страниците на в.”Нов живот” в Кърджали. Когато липсват свободно даваните задкулисни капитали, остава да се търси читателя чрез всекидневно разгадаване на неговия интерес, чрез повече професионализъм. И тук се появява усещането, че българската читателска публика има скрито предпочитание към един по-умерен и по-културен стил. Между другото, пространство вече се търси чрез иновационна дейност. В. “Пари”, в.”Континент” и в.”24 часа” вече имат свое присъствие в Интернет. В.”Континент”, който губи позиции на разпространение в България, твърди, че 3000 читатели от 55 страни дневно влизат в електронната му версия. Излазът в Интернет вероятно пак предполага залагане на по-добрия стил, тъй като лидерите на световната преса от доста време имат свои електронни версии и по този начин са се превърнали в своеобразен стандарт. 2.Качествата: 1.Проблемите и стремежът към законност излизат пред сензациите и идеологиите Още през 1997 година като пряк и косвен ефект на въвеждането на борда от 1.7.1997 г. се появиха моменти на законово уреждане на печата, на въвеждане на по-голяма доза професионален морал: най-напред на 10.6.1997 г. Комисията по конкуренцията към Народното събрание взе решение за проверка дали покупката на най-тиражните издания - ”168 часа” и “Медиа холдинг” от немската групировка ВАЦ /West Allgemeine Zeitung/ не е проява на монополизъм; на 3.7.1997 г. новият собственик на групата “168 часа” ВАЦ отстрани Петьо Блъсков и съответно “петьоблъсковщината” в печата тръгна към залез. /Отваряме скобки, за да обясним какво означава “петьоблъсковщина”. Петьо Блъсков, който до този момент бе шеф на пресгрупа “168 часа”, към която спада и в.”24 часа”, сам се наричаше “негово превъзходителство”, определи баба си за компетентен коментатор на българската политика вместо главен редактор на в.”24 часа” се изписваше “Началник на в.”24 часа”./ Освен това януари 1997 година пробудената социална енергия на обществото породи нови масови настроения - тежнения към критичност и първи стъпки към социален контрол отдолу. Обществеността търси освобождаване от илюзиите, превърнали се в перманентна измама на дивия капитализъм, освобождаване от престъпността. Широките слоеве при различен повод, особено в социологическите сондажи, изразяват стремеж към стабилен социален ред, институциите печелят респект. В такава атмосфера в печата: започна да изостава героизацията на мутрите, появи се внимание към закона и защитниците на закона, доколкото те защитават сигурността и на журналистите от булевардния печат; идеологическото упорство си оставя закотвено в партийните вестници, но в останалия печат нараства проблемното мислене, грижата за всекидневието. Симптоматичен факт, е че в.”Нощен труд” намали пространството на сензациите и инстинктите и напред започнаха да излизат социалните проблеми. В “Жълт труд” разширяват мястото си историко и културно-познавателните материали /близо до формулата на “Паралели” - БТА преди 1989 година/. 3.Печатът - един дом на културата Разбира се, това са предимно начални тенденции. Приятен факт е, че трайна рубрика “Култура”откриваме в няколко вестника /”Континент”, “Стандарт”, “Дума”/, че книгописът получава солидни обеми под рубриката “Книги” в “Континент” и “Стандарт”. Към този обхват “Континент” добавя “Етнос и религия” и прави най-добрата сред всекидневниците страница “Наука”.Актив на този вестник е, че също този вестник ”Континент” изнесе тежка битка с профанирането на езика, което му бе наложено изкуствено, и се върна към своя аналитичен стил, към страниците, които концентрират коментарния материал в нашия печат. Една приятелска препоръка към редакцията на “Континент”- отказът от някои БСП носталгии също ще действа в посока на доброто качество и откриването на по-широк хоризонт на идеите. Постоянното число от около 40-50, 000 купувачи, което запазва в.”Стандарт”, е вече фиксирала се либерална аудитория с вкус към културно поднесена информация - тоест аудитория на средната класа. Хубавата новина е връщането на обема на страниците за култура, които преди време бяха изоставени. В “Стандарт” продължава своите открити писма и Стефан Цанев, върви конкурс за разказ “XXI век” За съжаление при цялостния баланс понякога нивото пада - в броя от 22 .1.1997 г. последната страница, озаглавена при това “Стил”, е секс-страница. Сериозен прилив на културни материали се вижда на страниците на в.”Труд”, който придобива още по-голямо социално значение от най-големия тираж на вестника. Там са обособени приложения и страници: “Арт труд”, “Ателие”, “Памет”, вестникът даваше и литературни награди. Усеща се обаче още дъх от социалистическия реализъм, който преодоляват материали като разговор с президента Петър Стоянов на тема Владимир Висоцки в рубриката “Памет” /брой от 25.1.1998 година/. Сходна ситуация се очертава при в.”Демокрация”. От една страна културната тематика има постоянно присъствие, което нараства в неделния брой. Ала в същото време се допускат тонът на булевардната популяризация и дори откровени грубости. Например през 1997 г. при излизането на второто издание на уникалната “Антология палатина” /гръцката кратка стихотворна форма между 6 век преди Христа и 11 век след Христа/ щатният хуморист на вестника решил да демонстрира на страниците на вестника компетентност в тази материя. Това става, придружено със съответен градус в точния смисъл на думата, като най-напред отправя безмислени нападки срещу издателите /между които и гръцкото посолство, тъй като с голямо желание то субсидира още първото издание на Антологията/. После предлага свой превод на едно стихотворение. Както се досеща читателят, хумористът не знае гръцки, а прави добре познатия от социалистическата практика от 50-те години препревод от руски език. Така си спомняме отрицателни черти от националния характер, когато най-висок професионализъм и ярък творчески подход се атакуват от самодоволно невежество, получило някаква власт. Между оптимистичните факти следва да не се пропусне и видимият афинитет на “Новинар” към културната тема, към проблемния разговор с хората на културата, към представянето на ценни редки издания като“Азбуката от Плиска, Кирилицата и Глаголицата” от покойния проф. Васил Йончев /23.1.1998/. Тук под лековатото заглавие “Кабаре”/защо?/ се водят разговори с дълбоки, излъчващи духовност хора. В това общо завръщане към културната тема странно изостава в.”Дума”, който е редуцирал рубриката “Култура” до половин страница седмично. Парадоксално, че там дори периодичното представяне на оръжията на различни страни /най-често Русия/ получава повече вестникарски колони в сравнение с културата. Другият вестник на БСП - “Земя” се е отличавал с уважение към българския език от създаването си до днес. Но ще се отнася до културния поток на страниците на вестника, той е ограничен по обем и е доста архаичен. Публикациите за годишнните на Пею Яворов и на Алеко Костантинов са нещо разбираемо и потребно. Ала съвременният литературен живот се представя твърдо от наследниците на социалистическия реализъм, като се стига дотам, че се рекламира щатна хвалителка на предишната литературна номенклатура - Наташа Манолова /7.1.1998/.Вестникът има собствена алтернатива в лицето на материали като “В Сборяново отново ще има европейски духовен център”, в който ст.н.с. Диана Гергова представя културното наследство на България. Макар че отделя място на събития от сферата на културата, вестник “24 часа” остава носител на наследствени разминавания с културата. Те личат отново в броя от 2.2.1998 година, когато от името на един български поет се помества заглавието: ”Виденов първи припадна от моите гейсонети (Хомосексуалисти се веселяха с гевреци в Горна баня, спомня си стихоплетецът)”. И на всичкото отгоре, точно в същата публикация се споменава, че 2 февруари е и ден на Сретение Господне… Може би най-силно новата положителна тенденция се усети в радиопространството. Ако “Дарик”бе лицето на политическото обновление, радио “Христо Ботев” бе сполучливият опит да се даде не само постоянно присъствие, но и собствен живот на културата. Какво имаме предвид. В пренаситеното радиопространство заседнаха политизацията, рекламите, повърхностните, винаги с търговски вкус игри с радиослушателите. По наши наблюдения културата заема не повече от 3 до 5% в общия радиопоток. Радио “Христо Ботев” се превърна в защитена зона на българската култура. При тя се поднася не в традиционни просветителски форми, а представлява на едно извличане на новите духовни импулси, които са успяли да пробият тежката атмосфера на кризата. Новаторският момент тук е безспорен и нашият екип може да изброи различни примери, но ще спрем вниманието си на един изразителен случай. На 21 ноември 1997 г. послучай Въведение Богородично, ден на християнското семейство и на християнската младеж, “Христо Ботев” сутринта предложи отличен блок, в който се съдържаха следните основни материали: история и представяне на моралното призвание на големия християнски празник; изследване, оповестено от проф. Петър-Емил Митев по актуални проблеми на младежта; представяне на програма “Дебати” на фондация “Отворено образование” за граждански диалог сред младежта; талантливо направен репортаж за етнотрадициите и сегашния начин на живот в софийското село Железница”. Тук наблюдателният слушател вижда, че се ражда естествената сплав на новата нравственост на България, в която се срещат духовният завет на християнската добротетел и модерното гражданско поведение. Тоест това е нововъведение в най-трудната сфера - сферата на прохождащата нова нравственост и радио “Христо Ботев” се проявява като един от така чаканите, така трудно раждащите се сегашни духовни строители на България. Не е е повод за безпокойство, че “Христо Ботев” имало много по-малко публика в сравнение с “Хоризонт” и други радиостанции. Тези проценти са проценти на постоянна качествена публика с духовни, културни и социални търсения. Тази лаборатория е един от малкото безспорни добри плодове на крайно необходимата промяна след 1989 година, които хранят духа на нацията. За това радио “Христо Ботев” има право да носи за емблема клипа “Другото радио”. И все пак поне в перспектива “Другото радио” би следвало да се види не като изключение, а като пример. Печатът притежава уникалния шанс да поведе инициатива за защита на българската култура, за превръщането й в ресурс на националното развитие. В крайна сметка българският печат по своето зараждане и в най-добрите си прояви е един духовен дом на българската интелигенция. Накрая следва да се каже, че големият жълт бум, започнал особено след 1991 година, който преживя българският печат, остави тежки рани в българската култура. Изличени са например ценни популярни издания за наука като “Космос”, “Орбита”/”Нова орбита”/ и т.н., които имаха своя доста широка публика. Това са ниши на културата, които тепърва следва да бъдат възстановявани. И още едно предположение с известна доза оптимизъм. След 1989 година печатът най-бързо възприе и въведе пазарните форми, а след въвеждането на борда първи потърси по-адекватно приспособяване към ограничаващия откровените задкулисни фокуси и прекалената спекула борд. Дано тези промени в пресата да се окажат и симптом на цялостното ни стопанско развитие. П.П. Допълнителен знак за постепенното повишаване на културната чувствителност на печата бе дистанцираността на повечето от всекидневниците спрямо пошлостта и цинизмите, които допусна на 10.2.1998 година забавното предаване “Хъшове” в Българска национална телевизия. |
| Негово Величество Симеон Втори по божия милост и народна воля премиер на българите. Вече не е по народна воля, а Господ не си събира вересията. Вече е обикновен гьонсурат. |
Добави мнение Мнения:19