Добави мнение Мнения:3
| Уважаеми господин Ламбовски, Това, което току-що прочетох, много ми напомня за една реплика на проф. Боян Биолчев, който в лекциите си по българска литература никога не пропускаше да спомене, че ние много обичаме да дърпаме оная плачлива струна на душата си, която казва, че вечно някой отвън ни е виновен, че миналото винаги е по-добро от бъдещето и, о, Боже, колко сме нещастни, направо не можем да се познаем в огледалото! Престанете да скимтите по литературното ни минало и по великите изцепки на комунистическото време с писателските срещи и подобни, след като сам знаете какво гъзолизене (пардон) падаше. Издателство “Български писател” правеше 2 млн. лева, защото издаваше 80% боклук, който по задължение се закупуваше от читалища и от партийни организации за нуждата на идеологическата подготовка на трудещите се! Сароян, Колдуел, Айтматов и Азимов като гости в най-малко 30-годишната история на писателския съюз са просто смешен аргумент и за съжаление много блед цвят на фона на общата безцветност на съюза. Прочетете отново “програмните” му документи за онова време. А и държавата гарантираше безболезненото съществуване на най-големите блюдолизци, истински стойностните си живееха, и сега продължават да живеят аскетски, но достойно. (Докато живеех в България, редовно виждах Валери Петров да пътува в трамвая по пътя за Парка около Духовната семинария, най-често с книга в ръка.) В организирания писателски живот цареше самочувствие, имаше и фалш, трошаха се много пари залудо, излизаха и качествени произведения с голям обществен резонанс - "Тютюн" на Димитър Димов... Забравяте обаче да кажете, че става дума за осакатения от идеолологическите събрания на трудови колективи роман на Димов, защото първото пълно издание след наложената на Димов “преработка” излезе, ако не се лъжа, 1992 г. от издателство “Труд”. Вие давате многобройни примери за практиките на писателските съюзи в напреднали и не толкова напреднали страни. Това, което пропускате е, че в България има 5 или 10 (вече им загубих бройката) писателски съюза, които са се хванали един друг за брадите като поповете от двата синода, плюят се в пространни статии от страниците на Литвестник и Литфорум (от толкова години в явна война), изливат тонове мастило за цензурирани псувни и обвинения в ренегатство и комунизъм, вместо за стойностна литература, каквато безспорно има. Господин Дичев, ДДС за най-основните храни в Германия е 3%, за книгите - 7% при нормален 16 % за останалите стоки. Вие плачете, че държавата не субсидира издателите и не ги поощрява. И с право! Знаете ли всички книгоразпространители, част от които са и издатели, колко пари покриха от данъци, които по право трябваше да им се съберат, и когато преди четири години за пръв път се проведе конкурс за масите на пл. Славейков, какъв бой и подкупи паднаха за местата. Защото “бродягите” там са на т.нар.патент, т.е. плащат една фиксирана минимална сума, а данък върху оборота им не се начислява и всичко останало отива в джобовете им. От това по-голяма субсидия от страна на държавата – здраве му кажи! А когато си купите пазарувате от книжарницата, на бележката ви пише “книга” независимо дали Радичкова или тоалетна книга сте си купили. Останете си със здраве и Ви препоръчвам да прочетете отново “Смешен плач” |
| RTF, писателските съюзи сега (и левия, и десния) са обсебени от некадърници, които не само не могат да напишат един ред, но и са слаби администратори. В основата си те се кланят в съответната посока, просто защото очакват подаяния от политиците. Това им е наследство от миналото - да бъдат съществена част от управленската система в България. Сега те реват, че никой не се съобразява с тях. Нормално - разни политолози и социолози иззеха техните заучени функции от миналото. Обаче писателят не се изчерпва само с това -да бъде подлога на нечия власт! Това всъщност беше вменено от социалистическата/комунистическата държава. И същевременно тази тяхна властославеща функция им осигуряваше възможност да предлагат и творби! Омерзителен парадокс  Не искам да изреждам художествените произведения, които имат своето достойно място в българския литературен пантеон. Щом пишеш тук следва да имаш понятие от това. В днешно време също има автори, които творят стойностни произведения. Обаче липсва онази критическа среда, градена от двуличния СБП - хем да се нагажда, хем да отсява. Сега всеки свинар, имащ някой лев може да издаде луксозна книжка идиотщини. Факт. И според въпросът с българските писатели е основен за аморалното и диво българско общество! |
| Авторът е прав, но е трябвало да обърне внимание и на българското образование. Нашата държава предпочете да си дава парите за безсмислени мисии на армията в чужбина, а остави това, което е влог в бъдещето - образование и култура, да пропадне. Знаете ли на какво ниво е днешното българско образование, знаете ли, че де що кадърен преподавател или учител да има, гледат да заминат за чужбина, или да си намерят по-добре платена работа? И като резултат, ставаме нация от невежи, или най-малкото - от полуобразовани хора, годни само за манипулация и обслужване. |
Добави мнение Мнения:3