Добави мнение Мнения:11
 |
| Здравейте, форумци! Ако наистина това за Гаучо е вярно, за сетен ще бъде потвърдено, че на Чорни не му увря главата. Колкото играчи лично прати, всичко се провали или по-скоро му беше активно "помогнато" да бъде провалено. Като почнем с Радимов, изключителен играч за мене и на светлинни години над нивото на шампионата ни, после разни бразилейроси на които вече им изпозабравих имената и стигнем до Кристофър и Лавал. Само младите нигирийчета Баба, Ричардс и Темиле могат да свършат работа, но като знам подхода на Гочето, пишете ги, бегали и тях. Приятна събота и неделя на всички! |
| Прaвилно е да се каже че не Лески ще си върнат Гаучо а че Руснаците ще върнат на Герена поредният Куц Кон тръгнал от там, откъдето никъде не се отива. Редактирано от - borislavG на 17/1/2004 г/ 04:14:12 |
| СПАРТАК - КАЙЗЕРСЛАУТЕРН - 1:0 (0:0) Гол: Пьянович, 77. "Спартак" (Москва): Зуев, Ковтун, Самедов (Ахмедов, 63), Зоа, Хрман, Парфенов (Станич, 70), Тробок (Деменко, 46), Титов, Павленко, Калиниченко (Руссо, 57), Павлюченко (Пьянович, 57). "Кайзерслаутерн": Визе, Кнавс, Вревен (Т.Ройтер, 72), Венцель, Христов, Косовски (Домингуш, 46) Линкольн (Алтынтоп, 46), Ридль, Нурмела, Сфорца (Глибо, 46) Клозе (Локвенц, 46). Наказания: Станич, 90+4 (предупреждение). Судья: Юксель (Турция). 16 января. Анталья. Центральный стадион. 400 зрителей. 8 градусов. Алексей МАТВЕЕВ из Антальи Футболисты "Кайзерслаутерна" приехали на сбор в Турцию в запущенном состоянии. Одна из немецких газет привела красноречивую цифру: четыре с половиной кило лишнего веса в среднем на игрока! Вот что делает со спортсменами сытая Германия с ее пивом и свиными ножками. Но всего неделя работы в Анталье - и к игре со "Спартаком" немецкая команда, сбросив лишние килограммы, существенно постройнела. "Спартак" готовился к матчу, не нарушая своего обычного тренировочного графика. Вчера утром команда провела полуторачасовую тренировку. Вратари Ковалевски и Ломая, получившие микротравмы, занимались по индивидуальному плану. Поэтому пост номер один занял Зуев, который уже давно не играл за основной состав (если бы это был важный официальный матч, то в воротах наверняка оказались бы Ковалевски или Ломая, но сейчас у Скалы не стоит вопрос - победа любой ценой: малейшее повреждение, и игрок остается в запасе). Из последних красно-белых новостей: вчера вечером в расположение "Спартака" должны были прибыть защитники Стаменовски, Белозеров и полузащитник Безродный. Вчера же руководители команды приняли решение завершить сбор в Анталье на сутки раньше. Таким образом, команда отправится домой вечером 21 января. Интерес к игре спартаковцев с "Кайзерслаутерном" среди местной публики был, мягко говоря, небольшим. И это естественно: народ здесь валит только на турецкие команды. Даже тот факт, что билеты стоили примерно 10 долларов (в то время как на "Галатасарай" - в два с половиной раза дороже), не привлек болельщиков на стадион. Невио Скала выставил на матч почти тот же состав, что двумя днями ранее начинал встречу с "Галатасараем". Исключение составил лишь Зуев (он, как известно, прибыл в Турцию в срочном порядке). Расстановка москвичей также осталась без изменений. Квартет защитников, располагавшихся в линию, составили Ковтун, Зоа, Самедов и Хрман. Роли опорных хавбеков исполняли Парфенов и Тробок, на флангах полузащиты действовали Павленко и Калиниченко, а Титов поддерживал из глубины единственного форварда - Павлюченко. Немцы, которые получили неожиданную поддержку со стороны четверых фанатов московского "Динамо", болевших против "Спартака", попытались с первых минут запереть москвичей в штрафной Зуева. Но эта затея никаких результатов не принесла. Не знаю, какие слова нашел Скала для своих защитников после игры с турками, но на этот раз оборонительная "линейка" до поры до времени была безупречна. Как ни старались Клозе и К°, но до по-настоящему опасных ударов в первые полчаса дело так и не дошло. При этом "Спартак" сам провел несколько острых контратак, в одной из которых Калиниченко удался сильный удар под перекладину - вратарь с трудом перевел мяч на угловой. А вот последние пятнадцать минут первого тайма стали бенефисом Зуева. То ли защитники подустали (видимо, сказались высокие нагрузки), то ли "Кайзерслаутерн" прибавил в движении, но оборона красно-белых начала ошибаться, и голкиперу пришлось трудиться не покладая рук. Вот Самедов в последний момент в подкате выбивает мяч на угловой из-под ноги Линкольна, который замешкался благодаря рывку вратаря к линии штрафной. Вот он намертво забирает мяч после выстрела Нурмела со средней дистанции. Вот не позволяет забить Кнавсу головой. Вот на пару с Хрманом ликвидирует еще один острый выпад того же Линкольна. Второй тайм начался так же, как заканчивался первый - Ковтун проспал рывок Алтынтопа, но форварда опередил Зуев - он ногами выбил мяч за боковую. Правда, тут же последовал ответ - Павленко чуть промахнулся, пробив с угла штрафной. Но этот эпизод долго так и оставался эпизодом. Немцы, словно зная о том, что спартаковцы только привыкают к линейному построению защиты, по-прежнему старались вывести кого-нибудь из нападающих один на один пасом вразрез. Несколько раз удавалось - например, Локвенц сначала ворвался в штрафную после позиционной ошибки Самедова, а чуть позже поразил-таки ворота ударом со "второго этажа". Но в первом случае усилия форварда свел на нет великолепный Зуев, а во втором гол не был засчитан: нападающий нарушил правила. "Боюсь, нашим все-таки забьют", - грустно констатировал один из сидевших неподалеку спартаковских болельщиков. Но произошло все наоборот! Москвичам удалась фирменная комбинация, в ходе которой Титов, Деменко и Павленко в несколько касаний доставили мяч в центр штрафной "Кайзерслаутерна", откуда Пьянович четким ударом поразил ворота. Так второй гол серба на Efes Pilsen Cup позволил "Спартаку" одержать первую победу при Скале. |
| БЖ, дай и другата рецепта, за увиране на свинска глава. Хем е сезон, хем нещо подочувам, че отговорни фактори у ЦСКА-то не мелят. Дебели глави да искаш у нас. |
| Жалките изнасилвачи на истината, безумните творци и глашатаи на подуенския фолклор, в своите бълнувания обичат да застъпват тезите, че ние сме създадени по съветски образец, че сме програмирани да известяваме предимствата на комунистическия строй, че ни е била отредена ролята на негова витрина. Дали това е така и дали всичко, което те имат, една година – 1948-а, е достатъчно доказателство за подобни обвинения? Едва ли? Защото фактите са други и е време тези, които създадоха лъжата, да се запознаят с тях. Много преди 1948г. се случва едно събитие, в което действително има политически импулс. В което действително има съветски тласък. И това събитие е учредяването на Купата на съветската армия. Датата е 8 март 1945г. В салона на Военния клуб се провежда българо – съветска среща на физкултурната дружба, учредена в чест на пребиването в София на съветска младежка делегация. Салонът е препълнен. Делегацията включва Н.Данаилов, майор Рижиков, Г.Воденицкая, Н.Троян, Пенкия. В книгата “Футболен алманах” от 1954г., в която един от съавторите е и известният лефскар Антон Антонов – Тонич, четем следното: “Героят на Съветския съюз майор Рижиков, посрещнат с нескончаеми ръкоплескания, предаде поздрав на физкултурниците от Съветския съюз. Той запозна софийските спортисти с организацията и състоянието на физкултурата и спорта в СССР. Съветската делегация донесе скъп дар от Съветската войска: сребърна-кристална купа. Поднасяйки я, водачът на делегацията Н.Данаилов между другото каза: “От името на физкултурниците на нашата страна и специално на физкултурниците на Централния дом на съветската армия, ви предавам техния горещ, братски, сърдечен привет. Футболистите от ЦДКА поръчаха на нас, съветската младежка делегация, да предадем на българските футболисти тази купа, с желание да бъде предавана на най-добрия футболен отбор на България.” Годината е 1945-а. Датата – 8 март. Събитието е осъществено в Централния дом на народната армия. Донесена е сребърно-кристална купа на съветската войска, скъп дар, подарен от ЦДКА, от футболистите на съветската армия и е поръчано тя да бъде предавана на най-добрите, на най-преданите, на най-достойните народни синове. И цялото това по същество политическо събитие, не е успяло да доведе до появата на аналогичен на ЦДКА отбор, до адекватни на посланията действия в една система, в която за всяка заповед има конкретен срок и в която няма и не може да има оправдания за неизпълнението. И това защо? Много просто, защото реализиралата се много по-късно поява на “Септември” при ЦДВ не е била подвластна и не е зависела от политически импулси и политически укази. Защото, ако това беше така, ние щяхме да се появим точно тогава. Точно след това събитие. В оная 1945г. За да имаме отбор подобен на ЦДКА и този отбор да бъде витрината. Включително и на Купата на съветската армия. Възниква и въпросът. Защо партията не е реализирала този импулс? Защо не са били предпиети действия за създаването на един отбор, изразител на духа на новото време? Отговорът отново е лесен. Защото подобен отбор вече е съществувал, той е бил отборът на члена на ЦК на БКП, отборът на Цола Драгойчева, ПСК “Лефски”. И борбата на партията в лицето на др. Драгойчева и на свързани с нея фигури от комунистическата система, е имала ясни намерения. Да изгради този отбор, да го направи достатъчно силен и достатъчно достоен за сребърно-кристалната купа. По тази причина очевидно и първият турнир за Купата на съветската армия не завършва през 1945г. Тогава, когато в първенството през 1945г. Лефски отпада на четвъртфинала от Спортист (Хаджи Димитър) с 2:1, а шампион е столичният Локомотив. На 6 май 1946г. обаче на стадион “Юнак” се играе първият финал и в него вече побеждава най-добрият. Първият щастлив и достоен кавалер на Купата на Червената армия, на купата, подарена от футболистите на ЦДКА, е отборът на Лефски. Отборът на др. Цола Драгойчева. До 1951г. в пет поредни първенства “сините” ще триумфират четири пъти в тази надпревара. Впоследствие, през цялата епоха на социализма, именно в това състезание те ще са най-мотивирани и точно там ще постигнат най-големите си успехи. От дълго време ние, юзърите от ЦСКА.нет, застъпваме позицията, че именно невежеството е истинската същност на лефскарщината, хранителната среда, която пренаписва историята, фабрикува измислиците, поражда хулите. В официалния сайт на ПФК Лефски 1914г. е написано: “Купата на съветската армия е подарена от ръководството на окупационните войски на Червената армия през 1946г.” Няма такова нещо, господа-другари. Вие не си познавате историята, не тачите най-големите си успехи. Въпросната купа е подарена от съветска младежка делегация на 6 март 1945г., с поръката да бъде предавана на “най-добрия”. Нас тогава ни е нямало. Въпросното събитие не е предизвикало нашата поява. Защо? Отговорът е елементарен. Защото вече ви е имало вас. Най-достойните. Отборът на ремсистите и комунистите, които, според един от вашите председатели, Ангел Бързашки, сте провеждали нелегалните си събрания по пейките на стадиона и старата власт се е дразнела, знаейки, че Лефски е “свърталище на прогресивни елементи”. Имало ви е вас, отборът на др. Цола Драгойчева, член на ЦК на БКП и министър в Министерството на пощите, телеграфите и телефоните. Вас, отборът с 4 от 6 титли до 1950г. и с 3 от 4 купи на Червената армия. Вече са ви били направили. Вас, ПСК Лефски, “дисидентите”. |
| Този ГаНчо е посредствен играч - поне като такъв се прояви при престоя си на Герена, но, поне е нещо като крило - това липсва в състава на ЛЕВСКИ. Друг е въпросът до каква степен (и дали въобще) Г. Василев има нужда от играча ГаНчо. САМО ЛЕВСКИ |
| Атлети, не чини този бразиляга. Когато дойде при нас, много добре си спомням, как личният му агент обещаваше, че Гаучо ще вкарва по 50 гола на сезон. Той се "отсрами" с един-единствен, за купата всрещу Пирин (Благоевград). Мисля си, че няма да се стигне до връщане на Герена. |
Добави мнение Мнения:11