Отиди на страница:
това за Дедо Ти Матейко, подуянският селяндур от разказа на Елин Пелин ще върви до тогава, докато някои хора научат своя произход. а именно: ЗАЧЕНАТИ НА КЪРА КЪР за Лески, ако ви харесва повече |
Ха добър ден и от мене!  Ц7КА или наречена още .... взела купа! Другари червеноармейци и петолъчници пожелавам ви все такива купи да взимате по две по три, та и по седем още много дълги години! Да има какво да подреждате в мазето, т.е. "музея" на с. САМО ЛЕВСКИ Редактирано от - PersBG на 19/1/2004 г/ 11:12:15 |
| ПерсБГ, аз като един мъдър военачалник смело мога да твърдя, че познавам добре историята на опонентите си. дори не бих ви нарекъл врагове, просто защото врагове не съществуват никога. въпрос на мотив . та мисълта ми беше, че няма да е лошо да отидеш в Музея на ЦСКА, за да видиш какви трофеи има този клуб, който ти така ненавиждаш. аз, моя светлост, може да съм Столетник, но знам, че най-голямата бройка, с която може да се похвали подуянският селски клуб по груб футбол са 25-те вицешампионски титли. нещо да допълниш? КЪР ЗА ЛЕСКИ |
| Генерале, вие наистина сте известен със скромността си , но все пак няма лошо да си фен на General Failure Но ако позволите един малък съвет.  Не е ли по-уместно да се казвате Генерал СТОлевов Тъй като ти рапортуват на теб, а и все пак новите СТОтачки излезнаха и те вече като спират редовите шАфьори , викат " Я да видиме днес дали сме карали със СТО лева в час. " |
Поздрав за Генерал Столетов  Опълченците на Шипка 11 август 1877 Нека носим йоще срама по челото, синила от бича, следи от теглото; нека спомен люти от дни на позор да висне кат облак в наший кръгозор; нека ни отрича исторйята, века, нека е трагично името ни; нека Беласица стара и новий Батак в миналото наше фърлят своя мрак; нека да ни сочат с присмехи обидни счупенте окови и дирите стидни по врата ни още от хомота стар; нека таз свобода да ни бъде дар! Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно свети нещо ново, има нещо славно, що гордо разтупва нашите гърди и в нас чувства силни, големи плоди; защото там нейде на връх планината, що небето синьо крепи с рамената, издига се някой див, чутовен връх, покрит с бели кости и със кървав мъх на безсмъртен подвиг паметник огромен; защото в Балкана има един спомен, има едно име, що вечно живей и в нашта исторйя кат легенда грей, едно име ново, голямо антично, като Термопили славно, безгранично, що отговор дава и смива срамът, и на клеветата строшава зъбът. О, Шипка! Три деня младите дружини как прохода бранят. Горските долини трепетно повтарят на боя ревът. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път гъсти орди лазят по урвата дива и тела я стелят, и кръв я залива. Бури подир бури! Рояк след рояк! Сюлейман безумний сочи върха пак и вика: "Търчете! Тамо са раите!" И ордите тръгват с викове сърдити, и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра. Върхът отговаря с други вик: ура! И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье; дружините наши, оплискани с кърви, пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред, всякой гледа само да бъде напред и гърди геройски на смърт да изложи, и един враг повеч мъртъв да положи. Пушкалата екнат. Турците ревът, Насипи налитат и падат, и мрат; - Идат като тигри, бягат като овци и пак се зарвъщат; българи, орловци кат лъвове тичат по страшний редут, не сещат ни жега, ни жажда, ни труд. Щурмът е отчаен, отпорът е лют. Три дни веч се бият, но помощ не иде, от никъде взорът надежда не види и братските орли не фърчат към тях. Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх - кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса. Талазите идат; всички нащрек са! Последният напън вече е настал. Тогава Столетов, наший генерал, ревна гороломно: "Млади опълченци, венчайте България с лаврови венци! на вашата сила царят повери прохода, войната и себе дори!" При тез думи силни дружините горди очакват геройски душманските орди бесни и шумещи! О, геройски час! Вълните намират канари тогаз, патроните липсват, но волите траят, щикът се пречупва - гърдите остаят и сладката радост до крак да измрът пред цяла вселена, на тоз славен рът, с една смърт юнашка и с една победа. "България цяла сега нази гледа, тоя връх висок е: тя ще ни съзре, ако би бегали: да мрем по-добре!" Няма веч оръжье! Има хекатомба! Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба, всяко нещо - удар, всяка душа - плам. Камъне и дървье изчезнаха там. "Грабайте телата!" някой си изкряска и трупове мъртви фръкнаха завчаска кат демони черни над черний рояк, катурят, струпалят като живи пак! И турците тръпнат, друг път не видели ведно да се бият живи и умрели, и въздуха цепят със демонский вик. Боят се обръща на смърт и на щик, героите наши като скали твърди желязото срещат с железни си гърди и фърлят се с песни в свирепата сеч, като виждат харно, че умират веч... Но вълни по-нови от орди дивашки гълтат, потопяват орляка юнашки... Йоще миг - ще падне заветният хълм. Изведнъж Радецки пристигна със гръм. ........................... И днес йощ Балканът, щом буря зафаща, спомня тоз ден бурен, шуми и препраща славата му дивна като някой ек от урва на урва и от век на век! |
Те използуват името му като търговска марка  90 години позорЛевски Манастирът тесен за мойта душа е. Кога човек дойде тук да се покае, трябва да забрави греховния мир, да бяга съблазни и да търси мир. Мойта съвест инак днеска ми говори. Това расо черно, що нося отгоре, не ме помирява с тия небеса и когато в храма дигна си гласа химн да пея богу, да получа раят, мисля, че той слуша тия, що ридаят в тоя дол плачевни, живот нестърпим. И мойта молитва се губи кат дим, и господ сърдит си затуля ухото на светата песен и херувикото. Мисля, че вратата на небесний рай на къде изглеждат никой ги не знай, че не таз килия извожда нататък, че из света шумен пътят е по-кратък, че сълзите чисти, че вдовишкий плач, че потът почтенний на простий орач, че благата дума, че правото дело, че светата правда, изказана смело, че ръката братска, без гордост, без вик подадена скришно на някой клетник, са много по-мили на господа вишни от всичките химни и тропари лишни. Мисля, че човекът, тук на тоя свят има един ближен, има един брат, от кои се с клетва монахът отказа, че цел по-висока Бог ни тук показа, че не с това расо и не с таз брада мога да отмахна някоя беда от оня, що страда; мисля, че канонът мъчно ще направи да замлъкне стонът; че ближний ми има нужда не в молитва, а в съвет и помощ, когато залитва; мисля ази още, че овчарят същ с овцете живее, на пек и на дъжд, и че мойте братя търпят иго страшно, а аз нямям нищо, и че туй е гряшно, и че ще е харно да оставя веч таз ограда тиха, от света далеч, и да кажа тайно две-три думи нови на онез, що влачат тежките окови. Рече и излезе. Девет годин той скита се бездомен, без сън, без покой, под вънкашност чужда и под име ново и с сърце порасло и за кръст готово, и носи съзнанье, крепост, светлина на робите слепи в робската страна. Думите му бяха и прости и кратки, пълни с упованье и надежди сладки. Говореше често за бунт, за борба, кат за една ближна обща веселба, часът на която беше неизвестен; изпитваше кой е сърцат, сиреч честен, участник да стане във подвига свят; всяк един слушател беше му и брат. В бъдещето тъмно той гледаше ясно. Той любеше свойто отечество красно. Той беше скиталец и кат дете прост и като отшелник живееше в пост. Горите, полята познати му бяха; всичките пътеки кракът му видяха, пустинята знайше неговия глас, хижата го знайше и на всеки час вратата й за него отворена беше. Той се не боеше, под небето спеше, ходеше замислен, сам-си без другар. Тая заран млад е, довечера стар, одеве търговец, сега просяк дрипав, кога беше нужно - хром, и сляп, и клипав; днес в селото глухо, утре в някой град говореше тайно за ближний преврат, за бунт, за свобода, за смъртта, за гробът, и че време веч е да въстане робът; че щастлив е оня, който дигне пръв народното знаме и пролее кръв, и че трябва твърдост, кураж, постоянство, че страхът е подлост, гордостта - пиянство, че равни сме всички в големия час - той внасяше бодрост в народната свяст. И всякоя възраст, класа, пол, занятье зимаше участье в това предприятье; богатий с парите, сюрмахът с трудът, момите с иглата, учений с умът, а той беден, гол, бос, лишен от имотът, за да е полезен дал си бе животът! Той беше безстрашлив. Той беше готов сто пъти да умре на кръста Христов, да гори, кат Хуса или кат Симона за правдата свята да мре под триона. Смъртта бе за него и приятел и брат, зашил беше тайно в ръкава си яд, на кръста му вярно оръжье висеше, за да бъде страшен, кoга нужда беше. Той не знайше отдих, ни мир, нито сън, обърнал се беше не дух, на огън. Думата си цяла лейше в едно слово, понявга чело си мръщеше сурово, и там се четеше и укор и гняв, и душа упорна, и железен нрав. Той беше невидим, фантом, или сянка. Озове се в черква, мерне се в седянка. Покаже се, скрий се без знак и без след, навсякъде гонен, всякъде приет. Веднъж във събранье едно многобройно той влезна внезапно, поздрави спокойно, и лепна плесница на един подлец, и излезе тихо из малкий градец. Името му беше знак зарад тревога, властта беше вредом невидима, строга, обсаждаше двайсет града изведнъж, да улови тоя демон вездесъщ. От лице му мрачно всички се бояха, селяните прости светец го зовяха и сбрани, сдушени във тайни места слушаха със трепет, с зяпнали уста неговото слово сладко и опасно, И тям на душата ставаше по-ясно. ................................. ................................. И семето чудно падаше в сърцата и бързо растеше за жътва богата. Той биде предаден, и от един поп! Тоя мръсен червяк, тоя низък роб, тоз позор за Бога, туй пятно на храма Дякона погуби чрез черна измама! Тоз човек безстиден със ниско чело, пратен на земята не се знай защо, тоз издайник грозен и божий служител, който тая титла без срам бе похитил, на кого устата, пълни с яд и злост, изрекоха подло: "Фанете тогоз!" На кого ръката не благословия, а издайство сърши, и гръм не строши я, и чието име не ще спомена от страх мойта песен да не оскверна, и кого родила една майка луда, който равен в адът има само Юда фърли в плач и жалост цял народ тогаз! И тоз човек йоще живей между нас! Окован и кървав, във тъмница ръгнат, Апостолът беше на мъки подвъргнат ужасни. Напразно! Те нямаха власт над таз душа яка. Ни вопъл, ни глас, ни молба, ни клетва, ни болно стенанье не издаде в мрака туй гордо страданье! Смъртта беше близко, но страхът далеч. И той не пошушна предателска реч. И на вси въпроси - грозно изпитанье - един ответ даде и едно мълчанье и казваше: "Аз съм Левски! Ей ме на!" И никое име той не спомена. Но тиранът люти да убий духът една заран Левски осъди на смърт! Царете, тълпата, мръсните тирани да могат задуши гордото съзнанье, гласът, който вика, мисълта, що грей, истината вечна, що вечно живей, измислиха всякой по една секира да уморят всичко, дето не умира: зарад Прометея стръмната скала, ядът за Сократа с клеветата зла, синджир за Коломба, кладата за Хуса, кръста на Голгота за кроткий Исуса - и по тоя начин най-грозний конец в бъдещето става най-сяен венец. Той биде обесен. О, бесило славно! По срам и по блясък ти си с кръста равно! Под теб ний видяхме, уви, да висят много скъпи жъртви и да се тресят и вятърът южни с тях да си играе, и тиранът весел с тях да се ругае. О, бесило славно! Теб те освети смъртта на геройте. Свещено си ти. Ти белег си страшен и знак за свобода, за коя под тебе гинеше народа, и лъвът, и храбрий: и смъртта до днес под тебе, бесило, правеше ни чест. Защото подлецът, шпионът, мръсникът в ония дни мрачни, що "робство" се викат, умираха мирни на свойто легло с продадена съвест, с позор на чело, и смъртта на тебе, о, бесилко свята, бе не срам, а слава нова на земята и връх, от където виждаше духът към безсмъртието по-прекия път! |
| Генерал Столевов явно е от генералското движение! Кефете се чорбоподобни генерали, тъпанари и педали... |
| ГЪЧИ, София? ква София, бе, батка?! я сум роден също на село. като вас къде си роден или живял е слабо определящо за манталитета. средата според мен е по-важна. има среда на първите (29 шампионски титли), има и среда на вечно-вторите (25 вицешампионски титли). . Пешко, за Левски. готов съм да се обзаложа, че освен най-начетените от тях в този форум, останалите, които се радват на контузените цесекари дори не знаят, че Васил Иванов Кунчев е бил замонашен известно време... при вуйчо си "владика" не знаят също така, че е бил и един от лидерите на, хммм, не помня коя Легия на Раковски в Белград и се е бил с турците в Белград  |
| Те произвеждат и продават това ... Презервативи "Левски"... Натиснете тук и това... Натиснете тук |
| Оооо Дон Атлети, как сте след поредната победа на Торенте и компания. Както сте се засилили, май ще се видиме догодина в ШЛ. И с единия отбор и с другия . |
Кефете се чорбоподобни генерали, тъпанари и педали Черепотрошач, а бе мърша! от 3 дена си в ареста, скоро отиваш в карцера, няма ли да се научиш на малко уважение към висшестоящ офицер, с висше образование, с опит на бойното поле и с титли и заслуги към Императора, т.е. към Царя т.е. към Дядо Иван . място за обиди няма тук. Кефете се чорбоподобни генерали, тъпанари и педали кой иска да изкоментира това?!? (гореспоменатото) къде отидоха идеалите за сърце и разум?!? ако, за да си фен на лески ти трябват сърце и разум и постваш подобни ругатни, не мога да си представя какво щеше да стане с част от сините форумци, ако бяха лишени и от малкото, с което разполагат днес не, бе. не. не с името на клуба ви, нито със селския ви стадион а с тия две неща... мише сърце и порски разум ЗАЧЕНАТИ И РОДЕНИ НА КЪРА |