Отиди на страница:
| Тука за привилегии ли са риве или само ми се струва? И стига сте го лигавили тва светло минало, българина си не е уважавал нищо, зтова като паднА строя се разюрихме като глигани. Нито СДС нито БСП са виновни за духовния хал. Редактирано от - генетик на 26/1/2004 г/ 19:56:58 |
| Времето на госпожата е минало! Не "липса"на изкуство и поезия и е мъката! Изкуство и поезия госпожата не познава, не разбира и не цени... Мъката на автора е в загубата на топлото, прилевигеровано местенце като пропагандатор на комунизм. Още по мъчително е загубата на перверзното чуство на власт над обикновените хора, които треперяха от страх че не познавали вишата и правоверна комунистическа литература! Повечето комунисти се примириха, честно и скромно, с загубата на абсурднят им строи! Други го удариха на грабеж!Трети(по умните) се опитват да се присламчат към Западните ценности!Парванов и БСП са за ЕС, НАТО, воината в Ирак.... Нищо лошо! От библейски времена искренно конвертираните са добре дошли в лоното на правдата! Наи са зле комунистическите литерати и културати!Парите и привилегиите спряха и безидейният им живот води само към мизерия и духовна изолация. |
| Каквато и да е мъката на авторката, фактите, които тя изнася са неоспорими. Друг е въпросът, че за толкова кратко време стана така, че това, за което тя говори, вече не ни липсва. Самите разсъждения по темата в този Форум потвърждават казаното от нея - всичко мерим с пари, привилегии, топли местенца и пр. и на никого явно не липсват някогашните "главни герои"..., и сме ако не доволни, то със сигурност безразлични към настоящите "главни герои"... |
| Чудя се защо толкова бързо забравихме всичко! По времето, за което тъгува др.Радинска, имаше огромен излишък от продукция на "Партиздат" и прочее глупотевини. Тези книги се изкупуваха само от предприятия и парторганизации - т.е. плащаха се от народния джоб. Книгите на партийните писатели и поети също залежаваха и се изкупуваха с народни пари за да ни ги раздават като "награди". В същото време истинската литература се продаваше "под щанда"- само разрешената разбира се. За хора без връзки имаше две възможности - или чакане на опашка или ежедневни обиколки през антикварната книжарница. Имаше и забранена литература др.Радинска! Ви е да не сте забравила за забранената литература? Колкото до така нареченото "падение на вкусовете" - цитат от Валери Петров: "Кои книги напоследък радват се на просто редък, удивителен напредък? Тези книги, тези книги, със убийства и интриги, дето, ха де, затвори ги..." Писано е без всякаква злоба преди поне 35 години. Некой по-горе написал, че няма детски книжки. Едно време имаше такъв партиен бълвоч, че да ти се доповръща - за 8-конгрес, за 9-я конгрес, за шпеоните от Америка и героите граничари, за Павлик Марозав и за кво ли не. Забравих безбройните идиотски партизански книжки "за деца". "Мечо Пух" или "Алиса" - друг път. Сега - отиваш на "Славейков" и кеф ти "Мечо Пух" в превъзходно издание, кеф ти някоя друга детска класика също в превъзходно издание. |
| Хич ли не си спомняте, а? В края на краищата не е ли показателен фактът, че хората си купуват това което им се купува (следователно това което те искат да притежават)? Няма нищо по-честно и безпристрастно при определяне на вкуса на консуматора от неговите покупателни патерни. Съвсем нормално е броят на търсещите симфониите на Малер да бъде по-малък от тези търсещи най-доброто от “Ритон” или пък най-новият албум на Луна. Така е навсякъде по света. Ето, да речем, тук в Канада, можеш да намериш дискове на Моцарт, Чайковски, Хендел, Вагнер...в някои “1$” магазини точно за един долар!!! Но я се опитай да намериш за тази цена Шакира, Бритни или Кристина? Докато в локалната библиотека рафтовете с компакдискове в секция РОК и ПОП са в постоянно обращение, то секциите – БЛУЗ, МАРШОВА МУЗИКА, ДЖАЗ, КЛАСИЧЕСКА МУЗИКА, ФОЛК, ТАНЦИ, ХОРОВА МУЗИКА, БАЛЕТ и всички останали в общи линии са с далече по-слаба посещаемост. Не че няма хора които слушат и “инаква” музика, но броят им е разбира се по-малък. В музикалните магазини ситуацията е идендична. Значи ли това, че хората са тъпи? Че капитализмът е изсмукал техните рецептори за красиво и значимо? Разбира се, че не значи! За всеки влак си има пътници и си е съвсем в реда на нещата всеки да слуша точно това което му се слуша! А какъв по-красноречив мерител за това от "сумата която ти си решил да отделиш от залъка си(фигуративно казано) за да притежаваш копие от КОНСЕРВИРАНА КУЛТУРА"? Винаги е било така и винаги ще бъде така, колкото и да се опитват някои адвокати на ИНТЕЛЕКТУАЛНИТЕ ИНСТИТУЦИЙКИ И КАСТИ да ни казват иначе. Ако не бях живял в България през времето на така възнасяния от авторката РЕНЕСАНС на КУЛТУРАТА – виж можех да си кажа: Ами, сигурно така ще да е било...щом жената казва...да де, но честно казано, съвсем не беше така. Ако на мен не ми вярвате*, то попитайте някой от по-старите хорица на когото можете да имате доверие. В няколкото музикални магазини на “БАЛКАНТОН” залежаваха непродаваеми кутии с плочи на които се мъдреха КОНСЕРВИРАНИ ГЛУПОСТИ. Разбира се, можеха да се намерят тук-таме и няколко нещица, които тогавашният потребител наистина искаше да си купи и тогава започваше “ДЕФИЦИТНАТА КРИЕНИЦА”. Тези които имаха връзки си купуваха КУЛТУРНАТА КОНСЕРВА, а тези които нямаха или се примиряваха с факта, че са изпуснали гювеча, или си я купуваха на “по-висока” цена на “черния пазар”. Така, разбира се, беше и с книгите. Аз, лично, познавам барем две-три дузини “библиофили” , станали такива, поради КОНВЕРТИРУЕМОСТТА на ТОГАВШНАТА ЛИТЕРАТУРА. Както знаем пазарът не търпи вакуум. Щом нещо го няма ОТГОРЕ, неминуемо то ще е ОТДОЛУ на по-висока цена(разбира се). И това доведе до онези “пишман-интелектуалци” които ще ти коснат ЕДИН КАФКА (с меки корици) за петарка, един МАКИАВЕЛИ за десятка или пък голяма сръбска джазова енциклопедия за половин заплата. И ако на това му викате КУЛТУРА, дами и господа, хванете ме за кура ( понеже се римува, де ) Поради изключителния информационен глад, хората бяха петимни да дават двойни и тройни цени за случайно минали през “иглените уши” на цензурата СТОЙНОСТНИ КНИГИ, редяха се на опашки за списание “Съвременник”, търсеха си връзки в книжарници ( аз, самият имах такива в 5-6...като почнеш от техническата, минеш през тази на “Български художник”, руската, нотната и стигнеш до антикварната, където пък вече можех и да си “давам и заявки”. Една изключително порочна и унижителна система беше това, дами и господа. Днес, когато книгите са достъпни и можеш да ги намереш дори и на интернета безплатно – вече не им е интересно на онези “сезонни букинисти” да ИНВЕСТИРАТ В КУЛТУРА! Защото колко може да ти даде някой за събраните съчинения на Маркес, Стайнбек, Гогол или Гьоте, а? Когато заводските колективи бяха водени с профсъюзни пари на опери и балети Пенчо и Рилка отиваха в “Операта” за да “отчетат културно мероприятие”, а не от вътрешна необходимост, повярвайте ми. Виждал съм ги, нееднократно. За тях това беше не толкова среща с Хачитурян, а СТАТУСЕН ХЕПЪНИНГ. Оставяйки кожухчетата си на гардероб и показвайки на света специално закупените си за целта дрехи, както и специалните пострижки те да не мислите че са потъвали в магията на “Гаяне”? Ами, ами...ще седят като на тръни там на ония ми ти кадифени столове, борейки се с налягащата дрямка чрез броене на квадратчета на тавана. Мъжете ще пошушукат по повод баджаците на някоя от балерините, жените ще пошушукат по повод някоя “по-така” зрителка и толкова. И НИЙ, ДЕМЕК СМЕ ПО КУЛТУРАТА. ЗНАМ ГИ КАК СТАВАТ ТИЯ РАБОТИ. Добре, барем, че имаше антракти, та да могат да отидат да се поразтъпчат там по онези баровски пътечки и да си поръчат по сандювче с шунка и оранжада на бюфета. Та именно поради тези причини и театрите и оперите и балетите си преизпълняваха плана. Спускаха билети на училища, ОФ организации, предприятия, учереждения, та ако трябва и на военни поделения. Само и само да има там – алъш – вериш някакъв. Е, дами и господа, не ми ли вярвате, а? Мислите че ви лъжа ли? Културата не е нещо което може да бъде спуснато отгоре. Тя не може да бъде ВНЕДРЯВАНА и НАБУТВАНА КАТО НА МИСИРКА В ГЪРЛОТО. Ти или обичаш дадена културна манифестация и и се възхищаваш когато имаш възможност( ако обичаш опера – отиваш на опера, ако обичаш театър- отиваш на театър, ако обичаш чалга – ами...отиваш на стадиона и толкова.) или пък не я обичаш. Ама сега да седнеш да ми говориш, че трябвало да се поддържат държавни ясли за ТВОРЦИ И ИЗПЪЛНИТЕЛИ, виж с това не съм хич съгласен. В края на краищата – ако някой твори, той би трябвало да твори заради удоволствието от процеса и толкова. Ако обича да твори – ще твори и толкова...ако хората харесват творбите му – ще ги купуват, ако не ги харесват – няма да ги купуват. Той пък, ако иска да е харесван от дадена прослойка ще твори за проблемите които харесва тази прослойка, ако ли пък иска да се харесва на по-широк спектър от консуматори ( дори евентуално да се храни от плодовете на творбите си) той трябва да направи творбите си с комерсиален потенциал ( ако, разбира се има талант за това). Тъй като това е една много, много дълбока и широка тема...а нямам кой знае колко време ( тук почва буря и трябва да спирам тъй като ще ми предстоят по-важни задачи ) ще спра до тук.  _________________________________________ _______________________ * както гледам заел съм доста убедително второто място в класациите на “конфедерацията на глупците” по тъпота, като там дори някой си Църни Шопарата и доводи изтипосал там някакви, сфери там...абе, какво да правиш...неведоми са пътищата на човешките емоции. Както и да е, в края на краищата, аз никога не съм и бил толкова сензативен човек, че да се големея от хвалби или пък да си сипя главата с пепел при интензивна критика...ами който ме харесва – ме харесва, който не ме харесва – не ме харесва и туй то. Аз, лично, както съм казвал и преди, никога не съм и очаквал широкото одобрение на масите, тъй като моето писане не е и чак толкова с широкомасова насоченост, като да речем това на Божидар Димитров или онова на Къдринка...нормално е, един вид, такива списващи като мен да бъдат недолюбвани от “ИНТЕЛЕКТУАЛНИЯТ ЕЛИТ С РОЗОВИТЕ ЛИГАВЧЕТА”.  |
