Отиди на страница:
| А сега де! Тогаз за какъв фичо ни е този ЕС? За какво ручахме жабетата и си потрошихме държавицата? Закрийте този отрасъл, закрийте оная индустрия, затворете тия и тия заводи, реформирайте до пълно изчезване де що пуши комин, а накрая ".бах ва в сиганите!". Референдум!!!!!!!! |
| Перчемлиев, Поредната елементарна и посредствена представа за ЕС. Твърдя , че тва се насажда в българското общество съзнателно.... Никой чиновник в ЕС не може да ни наложи нито закриване на АЕЦ, нито на предприятия , нито на отрасли.. ЕС НЕ си служи с диктати и няма такива функции.ЕС препоръчва и помага , но не взима крайни решения , отнасящи се до икономиката на суверенни държави. За станеш и да бъдеш член на ЕС , просто трябва като държава да се уважаваме , да умеем да водим преговори в наша полза и устояваме националните си интереси. Финландия влезе в ЕС 1996 г и преди това водеше 3 години преговори за членство Отстоя на натиска на някои евробюрократи в ЕС и НЕ си затвори атомната електроцентрала , руско производство-огромен бе натискът и не по малък от този към България .Не си премахна и държавния монопол на алкохола- започна разбиването му едва сега 2004 г и ще го върши бавно-до 2012 .Въобще не даде да се пипне икономиката й нито с пръст. Ако има “диктати” , то бедата е в сегашното правителство , което НЕ може да води нито предговорите както трябва , нито да отстоява националните ни интереси. Пък и такива преговори се водят , само ако правителството ни има визии с 50 години напред за развитието на всеки отрасъл от икономиката ни-а такива визии , както знаем НЯМА- Трябват ни истински ръководещи партии и добри политици-европейски професионалисти за бъдещите преговори с ЕС! Idem per idem... |
| OPPORTUNITY... Това ще получите... И ако излезете от сънливо-пиянския ступор, може и машини и електроника да правите пак... Ама друго са си фондовете... Ей къде е кръчмата... Дай да се почерпим първо, пък работата не е заек да избяга... |
| Ах, Муха, ами ти си им го лепнал на челата! OPPORTUNUTY, разбира се! Какво искате, пак политическата клика да преразпределя помощите? Погледнете Гърция, ама от вашия покрив май само сиртаки и узо се виждат! Почти 40 години гърците си стоят на опашката на Европа и определени кръгове въртят в кръг икономиката. Искате стабилност, предвидимост и относителна независимост от политиците – ето ги в ЕС. Искате добър живот, ами постройте си го! Това е ЕС. Кой ще фалира длъжниците (като Кремиковци) които не си плащат, ако ЕС не настоява да си оправим законите? Кой ще обуздае феодалите (като Кремиковци), които дължат по 2-3 заплати на работниците си и оцеляват с политически протекции? Ако можете сами, ЕС не ви трябва, а можете ли? |
| Г-н Хърсев, По причина че липсват числа по които да се сметнат плюсовете и минусите от влизането в ЕС положението в момента е като в пътуващ за Норвегия автобус с русенски цигани, които си казват “Абе ние веднъж да стигнеме , все трябва да ни посрещнат и се отсрамят някак хората, па там на място ще видим да се уредим някак. Най – мого да ни върнат безплатно със самолет.” Тая работа с 1, 27 % членски внос засега е само проект на брюкселски чиновници. 6 страни – нетни вносители вече обявиха че повече от 1% не дават. При селскостопанските помощи, които са половината от общия бюджет картината също заприличва на “тръгнали с бъклици и тъпан натам, откъдето хората вече се връщат” Представите тук са “ще ни изкупуват всичката стока по колкото ние кажем” , а започналата в ЕС аграрна реформа е в посока на оставане на директни помощи за фермерите (един вид дето се бъхтат за общото благо) някъде малко над средната работна заплата, а пък какво ще произвеждат и по колко ще го продават си става тяхна грижа. Специално при България и Румъния с над 25% заети в селското стопанство, вместо 5% средно за ЕС може и това перо да го резнат по някакъв повод. Има теоретичен вариант влизането в ЕС да се окаже набутване. Ако се приеме формулата “плащаш 1 – получаваш 3% “ то чистите помощи остават 2% от БВП или 320 млн евро годишно. От тях сигурно 100 млн ще отиват за излишни чиновнически щатове – остават 220 млн. Преди време някакви учени хора бяха сметнали че за изпълнение на разни еко- и др. норми от евроглавите, дето никой не знае какво пише вътре е необходимо преоборудване на българската промишленост за 10 милиарда евро (тя цялата едва ли струва толкова), от които половината поне се поемат от фирмите. Не казваха как е смятано и сигурно числото е доста надуто, но ако приемем че и 2 млрд евро ще стигнат излиза че трябва да вземем още толкова външни заеми, а 200- те милиона от ЕС ще покриват само годишните лихви. Тук сметката за Козлодуй не я добавям понеже не им знам данните. От влизането в ЕС най – много ще спечелят чиновниците понеже се откриват десетки хиляди нови службици. До самото влизане печели цял народ тъй като има в какво да верва. Иначе като цяло положението го виждам да стане като на Чико от Порто Рико. Сенчести поздрави. |
| Сенчестия, миналата година Гърция взема 3 милиарда субсидии , Испания-8 милиарда ?Как процентно на БНП ще ни го обясниш това сега? Please, е нещо не ми е ясно в постинга ти , sorry  |
ЦЕНИТЕ НА ХРАНИТЕ НЕИЗБЕЖНО ЩЕ СКОЧАТ Банкер, Натиснете тук Марко Паоло Нути е професор по биотехнологии в Университета в Пиза и член на European Food Safety Authority (ЕFSA) - независимата организация, която консултира Европейската комисия по всички проблеми на хранително-вкусовата промишленост и селското стопанство. Специалността на Нути са толкова нашумелите напоследък генетично изменени храни. Професорът е член и на комисията по биотехнологии към кабинета на италианския премиер Силвио Берлускони. Автор е на три големи научни труда и над 100 други публикации, бил е гостуващ лектор в института "Пастьор" (Париж), Лайденския университет (Холандия) и Института по биохимия в Хъл (Англия). Професор Нути, един от най-актуалните проблеми у нас в момента е как присъединяването към Евросъюза ще се отрази върху българското селско стопанство. - Основателно повдигате този въпрос. В ЕС има много правила, целящи да се намали замърсяването на околната среда. На практика амбицията е да премахнем или поне да сведем до минимум използването на изкуствени торове, пестициди и други химически вещества в селското стопанство. Ако българските фермери искат да изнасят в Европа, те трябва да се съобразяват с това. Ясно е, че преустройството не е лесно и ще е необходимо време. Но колкото по-рано го започнат, толкова по-добре. Впрочем преминаването към европейските стандарти може да има и друг положителен ефект - то създава предпоставки за нови производства и нови работни места. Някои български експерти прогнозират, че 70% от производството на храни и напитки ще бъде закрито през 2007-а поради разминаване с въпросните стандарти. - На мястото на всяко закрито производство може да възникне ново, стига само да се следят директивите на ЕС. Но това изисква известна инвестиция и в университетите, и в научноизследователската дейност. Необходимо е също да има строг контрол в името на голямата цел - защитата на потребителя. Този контрол се осъществява на две степени: на национално и на общоевропейско ниво. Той струва доста скъпо, затова най-добре е да се започне веднага, за да се реализира плавно и постепенно. Все пак има ли реален шанс българската селскостопанска продукция на европейските пазари? - Смятам, че България има огромен потенциал, що се отнася до селското стопанство. Произвеждате отлични продукти, имате добра база. Като пример ще посоча киселото мляко. Просто трябва да приведете тези производства в съответствие с изискванията. Според мнозина тези изисквания са твърде педантични и трудно ще бъдат покрити. - Наистина ще е трудно, но в края на краищата бе трудно и за всички онези преди вас - за Италия, Германия, Испания... А щом веднъж се справите, това ще е от полза най-вече за българския потребител. Качеството на месото ви например ще се повиши значително. Иначе изискванията са съобразени с типа на производството - за малките стопанства и ферми те са по-малко, но с преминаването към промишлено производство вече се увеличават. Споменахте българския потребител. Спазването на европейските стандарти обаче няма ли да доведе до значително повишаване и на цените? - Промяната на цените е практически неизбежна. Това се случи и у нас, в Италия. Когато става дума за по-добро качество и по-здравословни продукти, цените скачат. Но е по-разумно този процес да върви постепенно, тоест отсега да започнете промяната в качеството. Иначе ще се стигне до рязък скок след няколко години, а това не е приятно. Има ли риск продуктите, които са на добро ниво в момента, да загубят от качеството си след влизането ни в ЕС? - Това ми се струва изключено. Европейският пазар има интерес именно към традиционните за България продукти. По принцип селскостопанската политика на съюза се гради върху малките производства, върху отделните географски региони и върху местните традиции. В Италия правим над 400 вида сирене и това традиционно производство само спечели от включването ни в европейския пазар. Разговора води Таня Борисова |
| Сегашната стойност на Европа, г-н Хърсев е друга и по- различна от тази преди 15 години. Както и на България..... Но, за това трябват генерали в икономиката... |
| Nqkoj gore mnogo se penqvi, che Hyrsev sravnqva vqrata v Evropa s vqrata v komunizma, ama si e tochno taka! Ponezhe narodyt ni e prost, a pyk upravnitzite ni - moshenitzi. I mnogo lesno go zalygvat s kakvo li ne. Ama shte vidim kakyv "raj" ni chaka, kato vlezem v EU. Shte si sedim na tymno i shte dyvchem "hrana" pylna s himikali. |
| ЕС е база възможности. ЕС не е социална хранилка или комунистически казан. Който е тръгнал за там само с лъжица, а е оставил мозъка си да се охлажда в мазето с мезето има да блъска празни тенджери и тигани с лъжицата. Субсидираното селско стопанство е на изживяване - и това е шанс за нас. Ние трябва да бъдем тези които настояват да се премахнат субсидиите на селяните / 5 милиона сега в ЕС - без новите/, които са воденичен камък на останалите 350 милиона /, защото без субсидии ние ще бъдем по конкурентни и при нас ще се инвестира по вече в селското стопанство. А региони, зони, под зони и т.н. в ЕС ще има, както има във всяка държава, както има и в БГ. Пропагандата срещу ЕС и НАТО добива огромни размери, до моя постинг всички са против ЕС, но не разбирам майката-хранилница /БСП/ на това какво толкова губи от влизането ни в ЕС. Губят само спонсорите и, но се откриват многобройни сладки европейски постове където тя може да настани изгладнелите си за власт комунистчета. |
| Винаги ще бъдем с усещането , че сме прекарани по всички въпроси свързани с присъединяването ни към ЕС. Да оставим настрана , че и дефакто ще бъдем изработени, както усещам от статията, но това да кажем, че влиза в цената на услугата. Многа ми е интересно как ще мотивираме една голяма част от от населението , която дълго време няма да изпита меда на Европата, а от самото начало ще се нахендри на жилото.Думата ми е за българското село, защото , бай Бяно, селянин - чифчия(както казват по него край) от с .Жребино, Ямболско се изказа по този въпрос , приблизително по следния начин:. "А бе аретлик, как ша ма накарати да ида да гласувам, чи и утгори на туй да влазяме в Европа.Ко шъ ми дадети? Ас ша си паса ли уфцети пак ил няя да ги паса?Що да ода там, кат и тъй мий добря. Простия чиляк, тоз дет знай само да работи му й на коча през мъдята ша одим ли в европата , или няя да одим.Тази работа е за вас учените, дето се чанти носите и се акъл давате , щото ний пак същото ша прайм.Ша бъхтами по цял ден на къра или с дубитъка и вечер , ша триперим да ни доди някой да ни уткрадни магариту или прасету." Някой(и аз знам кой) би казал , че това е евтин популизъм и спекулация с неосведомеността и от там , неразбирането на проблема на една голяма част от населението. Наричайте го както искате , но това е факт , който най- малкото трябва да отчете когато отиваме там накъдето сме тръгнали. Макроикономическите разчети и анализи са необходима материя и без тях мърдане няма , но да не забравяме и проблемите на тези, които все още ни изкарват хляба и сиренето. |
| Каква мъка! Икономическият рупор на новия елит извика - лошо братя, сами ще трябва да се справяме с управлението на държавата - на петата скорост сме в еврорамката... Лошо братя, не са толкова прости, че да ни включат на първа скорост в опоскване на еврофондовете... |
| Ей Финн, казваш "Никой чиновник в ЕС не може да ни наложи нито закриване на АЕЦ, нито на предприятия , нито на отрасли..". А кой, според тебе, го прави? Извънземните ли?... |
| Fin duhai go po EU s mnogo plunka ! Kiorpedienin -iz da ti kazvai -tis ni mi viarvashi ! oti vii tam sw ibieti v cwrvata wa . Tia gwrciti oti ni ni dadoa pari za PERPERIKON ! Zw vlianim v EU ga cwfnwt nwlwmiti i ga srizim brwmbwriti wa ! Na ta nadkata kaziti hi da si gi mani tia gasti wa ! ni mogw dw si ibw zinwtw wa ! |
| Kiorpidienin tia nasti orw pu trakiiski vikwt -Ai dw vwrim pw posli zw vidim !Ubau ma ga padni raibirw zw nw ibwt wa ! oti tia momcata s koncaaata dietu vikahw- dw doidi zarw pwk toi zw nw uprai zako sw triepwt wa ? Beki ni gi znwm -zw parwtw sw triepwt wa tia uruspii dietu hgi vlacwt dw ni sw bies pwri wa ! Idno vriemi pu unia vriminw iaz ga biai strwzar niaz kwk im vanwh calwmw wa ? Matiw sw ibwt i v cwrvatw wa ! |
| Пояснявам за г-жа Finn със знак за събиране: Гърция има БВП за 2002 от 141 млрд евро. Може да получи максимум 3% нето от ЕС , което прави 4, 2 млрд евро. Ако са взели 3 млрд това прави 2, 5% от БВП. За България това би означавало 400 милиона евро или нагледно представено - по 50 евро годишно на калпак. Какъв тласък ще представлява това всеки сам може да си сметне. |