Отиди на страница:
Ферарио ще е някъде до към Великден, след това Орли като си дойде в Бг по празниците и ще го прекръсти насилствено(ако трябва) на БМВ или Ренорио  |
| Мдаа... Станахме и докачливи на тема НОВИЯТ ТРЕНЬОР НА ЦСКА... Що така бе пичове? Абе довчера сигурно най-мразеният български треньор ви беше Ферито Мустака /ама пък баш същия кат на Георги Атанасов от топспорт, а, какво ще кажете?/, а пък днеска- сакън, не го закачайте, НАШ ЧОВЕК Е! Хубаво де. Дръжте си го тогава. И да не забравите да го накарате да ви предаде уроци как се прави хикс /на собствен терен/ с гранд от рода на Зимбру... Хахаха... |
| а кой каза вчера, че Ферарио е дисиденско ако е репресиран пак го уредиха Натиснете тук |
| СПЕЦИАЛНО за rage against the animals - и постинга му от 04.2.2004 г. 22:07:20 ... стига да няма балтии от типа на Беласица:ЦСКА (веднъж бой в буквалния смисъл... Защо пък да няма балтии?! Нали това най-много Ви кефи! Чорбар ли е - само от бой и е-бане разбира... Колкото повече ги биеш - толкова по-хубаво Ви става! Вкараш им седем гола - те реват за още, малко им било... Осмица като им нанижеш - вземат те за треньор... Е какво искате - с двуцифрени резултати да Ви бием?! то тогава и малкото останала публика ще спре да ходи на стадиона... Честит Ви ЗИМБРУлио Спасов!!! |
| Проумях тайната тактика на ЦСКА Имаме президент левскар, значи наясно сме отвътре с кухнята на Герена . Взехме си тренер от града на люляците, кой ако не той ще знае по-добре бившия си отбор. След дълги преговори докарахме перлата на Бургас Стойко - вече и шейховете са ни ясни. Освен това честата смяна на тренери води до изграждне на разностранни футболисти свикнали с всякакви стилове на работа. Жалко, че преди Ferrari[/size=2 ]O не взехме последователно Херо и Главоча Вили, тогава нямаше кой да ни се опре . * *Генерал Гочо Лесничея вече е бил при нас затова не го споменавам Приятна вечер на всички и [size=2]САМО ЦСКА!!! |
| айдеее, влъхвите приемат залози с кой тренер ЦСКА ще завърши първенството чакайте, бе, момчета. още не се играло дербито на Армията. доколкото си спомням победа над ЦСКА в шампионатен мач на Армията не сте имали много отдавна. да не казвам голяма дума... ние имаме само едно тежко гостуване - това на Литекс... а, дали ще ги победим, това зависи от бат Феро Железни  в днешния урок по химия ще изучаваме елементът Феро (лат. Ferrum) Ferrum(Iron) Atomic Number Name(s) Symbol Atomic Mass Group Family Physical State (20єC) Density (g/cc) Boiling/Melting Point (єC) 26 Ferrum(Iron) Fe 55, 847 8 or VIIIB Transition Metal Solid 7, 87 mp. 1535 ето и малко имена на Желязото: Other forms used in Europe: 4. Gvožđ e Serbian and Bosnian 5. Sidè ros (Σιδηρος  Greek. 6. Hekur Albanian. 7. Æ fsæ jnag (Æ фсæ йнаг) Ossetian. 8. Rauta Uralic languages in Northern Europe. 9. Vas Hungarian. 10. Burdina Basque. 11. Rkina Georgian. моля, забележете как е на албанЦки Ferrum: Hekur (za levski) ___________ Ceterum censeo Poduenem esse delendam (снимка: натиснете тук) |
| Очаквайте новини за най-новата треньорска школа в Европа. Откриването и се състоя тези дни, но (не)знайно защо БГ медии мълчат по въпроса. |
| Не мога да отговоря все още. Ако АРМЕНЧЕТО вкара Локото в евротурнирит ще го призная за добър треньор, ако остане извън четворкота- ще го приравня с Херо. Това е... А иначе- какво съм имал против Ферарио Спасов? Ами нищо лично, защото смятам, че досега не се е доказал. В Ловеч стана веднъж шампион, обаче и аз да бях треньор на литекс тогава и аз щях да вдигна шампионската купа. Знаете как стоше положението ТОГАВА в Литекс. Ако и СЕГА положението в ЦСКА ще става същото- ок, ще ви свърши работа! |
Драгойчева, пощите, БКП и “Левски” от 1945 - 1950 Драгойчева е ръководител на Министерството на пощите, телеграфите и телефоните. Тя в качеството си на министър е оказала въздействие старият отбор на пощите до 1944, който се е наричал Княз Кирил да бъде анексиран от Левски в един нов клуб/това събитие се случва в края на 1944 г./, който обединява всички работници в пощите. Преминаването на Левски към държавата е узаконено с решение /постановление/ на БНФС. С това постановление някои отбори преминават на ведомствен принцип и са разпределени по съответните Министерства и комитети. Известно е че Чавдар /както е отбелязано, това е наследник на А.С. 23 и предшественик на ЦСКА/ се подпомага от комитет по икономиката. Славия е под крилото на БЧК /Български Червен Кръст/ и след това на Трудови Войски. Обединеният `Раковски-ФК 13` е на подчинение на МВР и през 1947 е преименуван на Спартак. Бенковски е към профсъюза на електроработниците и енергетиците. Общински клуб Средец е на издръжка от Столична община. Металик /Завод 12/ и Химик са заводски отбори. Септември и Спортист са типични квартални клубове - нямат закрила и финансова помощ. Разчитат на дарения на свои привърженици. Първенствата на България до създаването на А група са се разигравали по далеч по сложна и объркана система отколкото е в момента. Първо са се излъчвали победители в 12-те СО /спортни области/, съставени от между 8 и 12 отбора като първенците на СО са играли на пряка елиминация до финала. Особеното е, че от Софийска Спортна Област до участие в държавното първенство са допускани заелите първите 3 места в подреждането, а от Пловдивска и Варненска - първите два отбора. Отделно се е провеждал турнир за купата на съветската армия, който е протичал при същите условия: победителите в спортните области са оспорвали отличието. Левски печели много от поставянето му във ведомството на Ц.Драгойчева. Няколко играчи на “Княз Кирил” подсилват новия отбор на пощите - ПСК Левски. Това са П.Розов /национал от 1941 г., утвърден играч/, П.Москов, националния вратар Ап.Соколов, треньор Иван Радоев, достигналите до националния отбор на България Арсен Димитров и Ст.Методиев. Левски се превръща в най-добре поставения в материално отношение тим в България. Играчите и ръководителите са назначавани на фиктивни длъжности в различните направления на пощенските, телеграфните и телефонните служби. Паруш Парушев /председател на футболната секция на ПСК Левски/ е началник отдел в пощите, Л.Хранов - контрольор в Ц.Поща, Амадео Клева - служител в пощите, Л.Стамболиев /в края на 1944/ - отдел `сглобяване и поправка на телефонни апарати`, Др.Георгиев - библиотекар в инспектората на Министерство на пощите, телеграфите и телефоните, П.Розов - приемчик на записи в Ц.Поща, Г.Русев - експедицията на Ц.Поща, Иван Радоев - в Топографския институт. Отделно името на Ц.Драгойчева всява респект сред футболните хора. Драгойчева е една от силните фигури във властта. Министър и член на ЦК на Политбюро на БКП. Най-уважаваната личност, която в онези години е заемала пост на почетен председател в спортно дружество. За да се разбере в каква степен Левски е облагодетелстван от промяната е важно да се изясни ролята на Пощите в разорена и мизерстваща България след 1945. Пощите са перфектно функционираща и финансово независима организация в годините след войната. Пощенска Банка е притегателен център за парите на огромната част от населението /над 70 %/. Малко институции са вдъхвали такава сигурност сред народа, както Министерството оглавявано от Ц.Драгойчева / принципат на обединения отбор на Левски и Княз Кирил/, Пощенска Банка и други свързани с Пощите и Телеграфите структури. Пощите не са били засегнати от трусовете и реформите. Те са използвани като нарицателно за стабилност и просперитет, а символ за лично щастие и благополучие е била работата в учреждения на Пощите. За това свидетелства и футболиста на Левски Атанас Цанов /привлечен в края на 1946г./: “През 1947 година заминахме на турне в Албания. Престояхме 15-16 дена там. Като се завърнахме, секретарят на Левски Димитър Гьошев ми съобщи “иди в пощата да си получиш заплатата”. Водеха ме на работа в пощата. Взех 45 000 лева. Не бях виждал толкова пари” / Заплатата на стенограф в Народното Събрание през 1947 е била 6000 лева. Средната работна заплата в България през 1947 е 5000 лв./. Същият Ат. Цанов играе като войник в ЦСКА и при повторното си завръщане в Левски, споделя за новата си придобвика получена от ръководството на Динамо /преименувания Левски/: “Имах две деца, дадох ми жилище на ул.”Граф Игнатиев”. Като футболист на ЦСКА живях дълго в един апартамент на булевард “Христо Ботев” с Крум Янев.” След спечелването на републиканското първенство през 1949 г. Цола Драгойчева е наградила всички играчи с луксозните и достъпни за малко избрани софиянци телефонни постове, като в изпълнение на министерската заповед извънредно са забити два допълнителни стълба за да се прекара кабел до къщата на А.Динев. Благоприятната обстановка, създадена в новия ПСК Левски след анексирането на “Княз Кирил” от Левски есента на 1944 г. довежда и до небивалия възход на футболния отбор. От 3 място в градското първенство за 1944г. /след А.С.23 и Бенковски/, Левски с помощта на 4-5 заграбени играчи става едноличен лидер, печели с лекота Софийският шампионат за 1945г. и само малшанс в 1/4 финала със “Спортист”/1:2/ му попречва да вземе първата титла след промените от 9.09.1944 г. Грешката е поправена следващата година, когато Левски не допуска загуба в официален мач за КСА и държавното първенство. Повтарят постижението и през 1949 година: от 18 мача, 15 победи и 3 равенства. Привържениците на Левски са зарадвани от ръководството и с назначаването на чуждестранен треньор на кормилото на отбора - унгарецът Р.Шомлай. Непълен списък на играчи отвлечени в ПСК Левски и Динамо след обединението с “Княз Кирил” от есента на 1944 година до 1950 година: Петър Аргиров - от “Септември” /София/, есен 1944г., нападател, ляво крило, пректонационал Любомир Хранов - от “Локомотив” /София/, есен 1944г., 21 години, национал от 1941 г., ляв халф. Петър Розов - от “Княз Кирил”, есен 1944г., 29 години, национал от 1941 г., дясно крило, нападател; шампион с “Тича” - 1938, вицешампион - 1936 и 1939. Утвърден играч. Изиграва няколко мача и се отказва. Не иска да играе за новообединения отбор на ПСК Левски. Апостол Соколов - от “Княз Кирил”, есен 1944г., вратар, национал. Арсен Димитров - от “Княз Кирил”, есен 1944г., 18 години, ляво крило и централен нападател, бъдещ национал. Стефан Методиев - от “Княз Кирил”, есен 1944г., 19 години, бек, краен защитник, бъдещ национал. Петър Москов - от “Княз Кирил”, есен 1944г., защитник Иван Радоев - от “Княз Кирил”, есен 1944г., треньор Христо Найденов - от “А.С.23”/София/, октомври 1944г., 18 години, нападател, резерва Георги Младжов - от “Вин”/Виена/, ноември 1944г., 23 години, десен халф; идва от един от най- силните Австрийски отбори “Вин”/1942 - 2 място, 1943 - 7 място, 1944 - 4 място/; картотекиран е в Левски като войник. Любомир Петров /Боби/ - от “Бенковски”/София/, началото на 1945г., 29 години, защитник и халф, неизменен национал от 1935 г.; изключително опитен, най-силния играч във вътрешното първенство; подвизава се в един от най-силните отбори “Бенковски” Атанас Цанов - от “Локомотив”/Плевен/, есен 1946г., 18 години, десен халф, бъдещ национал ; добър млад талант от Локомотив Плевен - шампион на Плевенска Спортна област 1945 и 1/8 финал за държавно първенство 1945, второ място в Плевенска област - 1946. Георги Печеджиев /Чугуна/ - от “Чавдар”/София/, декември 1946г., 29 години, нападател, неизменен национал от 1935 до 1950; един от най-силните български футболисти Гочо Русев - от “Левски”/Самоков/, януари 1947г., 22 години, нападател - до идването на Г.Карадашев се сменят на поста център-нападател с Арсен Димитров, на мястото на заминалия като студент в ЧСФР Божин Ласков; изявен нападател, играе с “Х.Славчев”/Павликени/ 1/8 финал за държавно първенство 1945 г., с “Левски”/Самоков/ е шампион на Рилска област 1946 и 1/8 финал за Първенството 1946 г. Иван Димчев - от “Чавдар”/София/, април 1947г., 26 години, защитник, национал от 1946 г., утвърден и популярен играч. Георги Карадашев - от “Марек”/Дупница/, средата на 1947г., 21 години, център-нападател, голмайстор на Рилска област; замества Б.Ласков на върха на нападението на Левски; идва за най-решителните мачове на Левски от убедителния лидер в Рилска област Марек. Амадео Клева - от Победа/Орландовци/, ляв бек, играе в националния отбор; Драган Георгиев - от “Локомотив/София/, след края на сезон 1947г./за 1948г./, 25 години, нападател и халф, национал от 1946 г.; като футболист на “Локомотив” играе във всички мачове на националния отбор през 1947г. Йордан Томов - от “Септември”/София/, септември 1947г., 23 години, ляво крило, национал от 1947г . Спас Андреев - от “Септември”/София/, начало на 1948г, вратар, проектонационал. Любен Хранов - от “Локомотив”/София/, начало на 1948г., 24 години, халф; национал от 1941 г.; завръща се в “Левски” след като в началото на 1947 напуска. Д. Михайлов - от “Септеври”/София/, начало на 1948г., играе 3 мача с Левски. А. Колев - от “Червено Знаме”/София/, началото на 1950г., Димитър Еленков - от “Химик”/София/, начало на 1949г., вратар; нашумял вратар през 1948 година на “Химик” отбор от първа дивизия на София. Тодор Такев - от “Червено Знаме”/София/, начало на 1950г.,; юноша на “Септември”/София/ Г.Филипов - привлечен от Славия, началото на 1948, титулярен нападател на белите, неколкократен шампион със Славия, силен и известен футболист Александър Кръстев - привлечен в Левски 1949 г. За 6 години Левски печели държавно първенство - 4 пъти, КСА - 4 пъти, първенството на Софийска спортна област - 3 пъти и един път е втори /от 4 провеждани/, купата по случай рожден ден на Сталин - 1 път/от 1/, Октомврийска купа - 1 път/от 1/. Преди 1944г. за Левски е истинско щастие да попадне сред най-големите в България. От 18 шампионата Левски се класира за държавното първенство 6 пъти и записва три участия в Националната футболна дивизия, където проличава ниската им класа в сравнение с другите български отбори преди 9.9.1944 г. В Националната Футболна Дивизия Левски заема 1938г. - 7 място, 1939г. - 7 място, 1940г. -2 място. 1941 година остава на 4 място в Софийска област и не се класира за първенството. В предходните сезони положението е: редуват се три години на 4-6 място в Софийска област /втора дивизия на България/ с едно класиране за държавното първенство - първа дивизия на България. Забележителните постижения на Левски след 1944г. са плод на добрата “организация” и силната финансова подкрепа от ведомството на Ц.Драгойчева. Изобилстват реферските аванти. В най- важните и напечени мачове на Левски се свирят спорни дузпи, а на противниците на клуба масово се отменят по един, два и повече гола. Сериозно е лобито в БКП. Министърът на промишлеността Ат.Димитров, Борис Велчев, генерал Димитър Стоянов и всички партийни величия от Политбюро без един-двама са клубни привърженици на Левски |
| Майна, Херо направи вашия отбор. И когато трябваше да бере плодовете - дойде вашето Мишоче. Гледай втория полсезон. Въпреки че Локото по палитрата на феновете си ми прилича на 1914(всички арменци и цигани в Пловдив са от Локо), на мен лично ми е симпатичен. И бих предпочел отбор от провинцията да измести толерираните софииски отбори. Искрено ви желая успех. |
| Зил, намери резултатите от мачовете на Княз Кирил преди 1944 г.  * Намери и резултатите от мачовете на Септември и Чавдар преди 1944 г. |
BayIliya, и аз това щех да попитам майната. какъв тренер е тоя нахален арменец? никакъв, за сега само знае да плямпа.  майна, а ти какво очакваш след като ни е станал тренер да отидем да го утрепам от бой щот преди години или месеци ни е бил? тоя въпрос като го писа мислили или просто така да се намираш на лафмоабет и да дрискаш кат говедата? |
| Ферарио в действие: - Как ще коментирате прословутата си реплика "Най-сладко ми е, когато побеждавам ЦСКА"? - Не вярвам на такива неща. Сигурно съм го изтърсил в момент на напрежение, а мачът помежду ни е бил с голям залог. Вече започна да забравя. Споко, с ЦСКА напрежението ще е много по-голямо, но насладата от загубите поне ще се запази. Като им се изреждат всички, Ферарито поне ще се чувства гот!  |
| Арменчето не зная какъв треньор е ама поне показа невероятни методи на тренировки аеробика три дни тренират по един в къщи сега и в църквата на баба Ванга ги е водил ако не друго поне е интересно покрай него |
| “Истинската история” Кой кой е в Българския футбол Благородната идея да се основе клуб с името на една национална светиня като Васил Левски е изродена във времето от използването на този символ за различни политически цели и манипулации. През трийсетте години ирачите на Левски откровено позират пред обектива с хитлеристки поздрав, а Дворецът открито фаворизира клуба за сметка на “евреите” от Славия. Княз Кирил е в ръководството на “сините”, а някои биячи от полицията цинично внушават идеята, че е по-добре да си на страната на Левски, за да не ти се случи нещо… Митът за опозоционността на “сините” след Девети септември всъщност е най-голямата гавра с истината за нашия футбол. ЦСКА е отбор на армията, но българската армия никога не е извършвала репресии над собствения си народ и е носител на огромен исторически и морален кредит. Грубите цветови спекулации всъщност имат за цел да прикрият факта, че далеч преди да се върне в традиционната си роля на полицейски клуб, Левски се ползваше с протекции на “синята” половина на Партия. Неслучайно черни волги на Държавна сигурност обикаляха клубовете из страната преди мачове на отбора от “Герена”, за да осигуряват комфорта на Гунди и сие. За сметка на репресията срещу цели региони като например Стара Загора преди трийсет години…. Тодор Живков като ловък хитрец никога не позволи на ЦСКА да вземе връх сред комунистическия елит. Тарикатът от Правец следваше принципа “Разделяй и владей!” и затова ЦСКА и Левски се ползваха с абсолютен политически паритет. Добри Джуров и Милко Балев имаха “контра” в лицето на всемогъщия секретар на ЦК на БКП Борис Велчев, който редеше националния тим за световното през 1974 г., вътрешния министър Ангел Солаков и Атанас Димитров. Да не говорим, че чистокръвните номенклатурчици и левскари Недялко Донски и Данаил Николов дълги години управляваха футбола у нас чрез постовете си в БФФ. Оставям настрана други “сини” партийно-медийни фактори като Иван Славков, Янчо Пеков Таков и т.н. И още нещо – скалъпеният от Политбюро “възродителен процес” в българския футбол през юни 1985 г. всъщност беше насочен срещу “червените”, тъй като скандалите по време на финала за купата ЦСКА – Левски-Спартак (2:1) бяха провокирани от играчите на МВР Пламен Николов и Емил Спасов, които сега в сънищата си виждат “провален от БКП трансфер в Порто”… Грубата политизация на цветова основа на футбола ни през последното десетилетие, запалянковските послания на новото “Политбюро”, царската сестра в ложата на стадиона, уволнението на полицаите от Бургас, дръзнали да попречат на “синьото хулиганство”, разрушения стадион в Борисовата градина пред смутения поглед на пазителите на реда, пазещи най-вече пагоните си, скъсани от “сини щурмуваци” в Стара Загора и Бургас, битите деца в Петрич, защото били с червени шалчета, и т.н. А медиите невинно мълчат….” СИНИ ШПИОНИ |