Добави мнение Мнения:4
 |
 О, и аз се посмях. Имаше няколко удивителни находки, в началото, а особено в края. Бисерите на неподражаемия Шант. Но после си помислих, а на какво всъщност се смея? Че то си е тъжно. Попитах се даже дали Шанта се е веселил, докато го е писал. Сигурно не. И за пореден път се удивих от възможностите на автора да побере на 40 реда тези тъжно- смешни 14 години. Повече тъжни, отколкото смешни. В неговия си характерен стил-преминаване в едно изречение от миналото към бъдещето и пак в настоящето - омесени в рошаво кълбо гротескови образи на приватизатори и приватизирани, господа с куфарчета и изпарили се още в сутрешната си смяна кремиковски работници, паркетни лъвове, подкарващи трамваите си по алеята с рози на бул"Ленин", след като са се с "проветрили" в Богров за учудване на сеизмолозите...да, наистина целят български синдром, цъфнал, та вързал в цялата му абсурдност. Браво, Майсторе! Жив и здрав и Бог да те пази, ти, който дори и от този тъжен сюжет успя да направиш усмивка. Редактирано от - Сибила на 07/2/2004 г/ 16:02:28 |
| Генерално: Много е гадно когато си стъпил много високо (да приемем ниво - 100 мерни единици). Всяко спадане да речем до ниво 98, 94 или дори 82 се отмерва по-критично от тълпата, отколкото "бляскъвия напредък" на Гунчо или Бончо (примерно от ниво 14 на ниво 22 или от ниво 43 на 55 ). Гадничко, а?  Директно за творбата: Да, този път "колоратурните мелизми" са поозъптени, но забележете: жертвани в името на повествованието. За да може произведението да има, така да се каже," по-кинематографичен облик, привичния фойерверк от неологизми, тъпизми, окултизми, паразитизми, хванимезакуризми и незнамсиквоощеизми са кротко сведени до необходимия ( за стилово разпознаване) минимум. Успешно! Стегнато. Професионално. |
Добави мнение Мнения:4