Молбата ми е, ако някой има под ръка онова тъжно стихотворение на О.Уайлд, посветено на жертвите дадени от българския народ по време на Априлското въстание, да го постне тук. Моите томчета, за съжаление, са при баба, иначе щях да го набера и да го пусна под тази статия, като израз на почит към онези добри хора, защитавали безкористно нас, българите, в тежки и трудни времена. И не само към тези от Балканския комитет, а и към десетки, стотици и хиляди други англичани, и ирландци, и шотландци, като лейди Емили Странгфорд и съпругът й лорд Пърси, лейди Джорджия Макензи и лейди Аделина Ърби, и много, много други. Пп - а гробът на големият приятел на България - Дж.Баучър, е съвсем близо до Рилския манастир. Погребан е там по негово изрично желание. Малцина знаят това. |
Sonnet on the Massacre of the Christians in Bulgaria by Oscar Wilde CHRIST, dost thou live indeed? or are thy bones Still straightened in their rock-hewn sepulchre? And was thy Rising only dreamed by Her Whose love of thee for all her sin atones? For here the air is horrid with men’s groans, The priests who call upon thy name are slain, Dost thou not hear the bitter wail of pain From those whose children lie upon the stones? Come down, O Son of God! incestuous gloom Curtains the land, and through the starless night Over thy Cross the Crescent moon I see! If thou in very truth didst burst the tomb Come down, O Son of Man! and show thy might, Lest Mahomet be crowned instead of Thee! |