Отиди на страница:
| АБЕ, ДРУГАРИ ОТ "'СЕГА", НА ВСЕКИ Е ЯСНО, ЧЕ С ПУБЛИКУВАНЕТО НА ТАЗИ ДЕБИЛНА ФОТОГРАФИЯ НА ИНАЧЕ УСПЕШЕН, УВАЖАВАН, ПОЧИТАН И ВСЕПРИЗНАТ БЪЛГАРСКИ ДУРЖАВЕН МЪЖ, ИСКАТЕ ДА ОТБЛЪСНЕТЕ ДЕСНИЯ ЕЛЕКТОРАТ ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА НОВА ПАРТИЯ. НАПРАЗНО!!!! ТОЗИ ЕЛЕКТОРАТ ПРЕДСТАВЛЯВА ОГРОМНА ЧАСТ ОТ ЗАБОГАТЯВАЩОТО БЪЛГАСКО НАСЕЛЕНИЕ - КАЖИ-РЕЧИ 90% ОТ НАЦИЯТА, КОИЯТО ЩЕ ЗАСТАНЕ ЗАД КОМАНДИРА ЗА ДА ГИ ИЗКОМАНДВА: "ГЛАВИ НАЛЕВО И НАДЕССССНО! - ПО СРЕДАТАААА....ХОДООООООМММАРШ!." |
| боже колко лудост има по тоя свят, боже ... А Стоянов не е прав - каквото и да прави Костов на СДС, не го прави бавно ... Редактирано от - lum на 15/2/2004 г/ 19:45:19 |
Виждате ли го тоя малоумник на снимката. Дебилът, който предаде доброволно власта на Виденов. На всички тях да им го туря яко вгз ! ...P.S. бе май те ни го турят, ама нейсе. |
| Предлагам има - Нова задно-дясна консервативна партия. И всичките бивши комунистчета със запазени билетчета за ложите на учредителното събрание. Може и някой младок за заблуда на кореспондентите на Ройтерс да бъде пуснат да шава около трибуната, но в рамките на разумното. |
| Предлагам залагания за новото име на ПАРТИЯТА. с две опции - 1 за официалното, 1 за неофициалното (т.е. по същество) име на задно-десните. До tupatalist - За бедния Филип Д. трябва интернационален фотографски конкурс, та да се изнамери снимка, на която той да не изглежда като ИДИОТ! |
| Въпреки иронията, клишетата-обиди и натуралната простотия следва да отбележим известна паника сред костовите душмани. Лично за моята скромна личност прокобите за 3 процента на редовните плювачи не са дразнител. Хората си имат предпочитания - червени, жълти, оранжави, чалми и т.н. и си плюват Костов съвсем в реда на нещата. Има си и хора, разочаровани от политическото битие въобще. Те плюват всьо и вся и определено често го правят с право. Не мога обаче да не изразя раздразнението си от наумовия идеализъм с примеси на популизъм. Типичен популар, ако ми позволите да използвам тази древна терминология. В повечето случаи, когато някой започне да развява твърде мъглявата категория морал като лозунг, аз започвам да изпитвам сериозни съмнения в добрите намерения и способности на развяващия. Моралът не е средство, нито може да бъде водеща кауза за събирането на група индивиди. Той може да е мотив при вземане на решения или при осъществяване на действие от отделен човек. Моралът не може да бъде наложен с административен акт, нито с партийна програма или лозунг. Нито може да бъде измерен с уред. Нито може да бъде инжектиран или лапнат като субстанция в хапче. Него го има на ирационално ниво и то в отделните индивиди. Груповият морал е фикция и дрънкането на тема обединение на лица на база морални критерий си е чиста проба фарисейщина. Това за новата дясна партия с нови морални лица (използва се прилагателното "неопетнени"  съм го чел двайсетина пъти. Дълго време не взимах отношение, но преди десетина дни след поредния обширен призив на Наум за сформиране на нова дясна формация (тя вече придобива типичните характеристики на Годо) му зададох пет-шест много семпли въпросчета. Той реагира като типичен член на квартално-кръчмарска партийна ядка, на който миу се задават конкретни прагматични въпроси, на които е неуместно да се отговаря с лозунг. Премълча. Не знам дали сте присъствали на събрания на партийни ядки, но ако не сте и не обичате да общувате с дървени философи- кресльовци, хич и не ходете. Отново ще повторя въпросите си към Наум и другите радетели за нова чиста дясна партия в следващия постинг. |
| Интересно ми е, драги Науме, като как си я представяш тази дясна партия на промяната. Първо като структура. Би ми било много интересно да ни опишеш как аджеба би трябвало да се структурира формацията. Второ как си представяш да бъдат преодолени клишетата, които заместват посланията, като всички сегашни политици са минали еднотипни обучения по presentation skills, както и всички бъдещи ще минат през такива. Трето, колкото и да е еретично за теб, за изграждането на каквато и да било партия трябва финансиране (членския внос е пълна глупост) и респ. "нахранване на медиите". Четвърто, какви осъществими десни идеи за развитие на държавността и подобието на общество и за управленски действия по отделните политики си представяш, че тая партия трябва да излъчи. Пето и най-важно, кой ще ръководи, представлява и членува в това образувание и по какъв начин ще ги рекрутирате тези радетели на промяната, при положение, че отвращението от политическото е всеобхватно, а механизмът за изплуване на лайна на повърхността е безапелационно доминиращ. |
| Дотогава огъня в полза на сегашната лидерка ще поддържат емблематични сини като Петър Стоянов. ако тоя е емблематичен герой..., какво остава за нас - с гайдите..., |
За протокола По време на кампанията за местни избори Петьо изказа "крилатата" мисъл че "победата на Софиянски" минава през трупа на СДС...Е дали така ще каже или "загубата на Надежда" - е все едно...Въпрос на интерпретация...Остава да видим кой "труп" ще бъде изнесен...Хайде ЛЕВАЦИТЕ - вие сте на ход...  |
Въпреки иронията, клишетата-обиди и натуралната простотия следва да отбележим известна паника сред костовите душмани. Уважаеми, аз, като виден душманин, изпитвам не точно тревога, ами леко веселие. Това веселие само ще се засилва и ще достигне своята кулминация при избора на "НИС" или каквото там ще е ЦКто на Командира - орган, пълен с мравояди, дачковци, соколовци и други динозаври. Няма как да не се повесели човек на такова едно формирование с първа дама Катюша от Пазарджик. 3те процента ще бъде резултат, за който трябва да черпят. |
| Добре де. Весели се. Ама не бъди егоист и почерпи за да споделим и ние от твоето добро разположение на духа. |
Добре де. Весели се. Ама не бъди егоист и почерпи за да споделим и ние от твоето добро разположение на духа.   Ще пием едно "Пепси" за новото формирование, което ще се роди вдясно. Смятам да обявя форумен конкурс за откриване на дясното в СДС /Н/ и СДС /К/. С големи награди. Колкото до "Юмрука" на СДС - чували сме и по-зловещи изрази , като "Нов Стамболов" и прочие... Какво ли не ражда болшевишкият мозГ. Редактирано от - патриарх Никифор на 16/2/2004 г/ 11:18:09 |
| Уважаеми Каруцарю, С голямо недоумение прочетох последните ти постинги. Недоумение-защото имах друго, по високо мнение за теб, но разбирам раздразнението ти и ще го приема снизходително, с крива усмивка  Не съм ти отговорил, защото въпросчетата ти ми се видяха несериозни. Ти обаче продължаваш тази полемика и държиш да я превърнеш в сериозна. А тя не може да стане такава. Защото този, който е писал това: Моралът не е средство, нито може да бъде водеща кауза за събирането на група индивиди. Той може да е мотив при вземане на решения или при осъществяване на действие от отделен човек. Моралът не може да бъде наложен с административен акт, нито с партийна програма или лозунг. Нито може да бъде измерен с уред. Нито може да бъде инжектиран или лапнат като субстанция в хапче. Него го има на ирационално ниво и то в отделните индивиди. Груповият морал е фикция и дрънкането на тема обединение на лица на база морални критерий си е чиста проба фарисейщина .... е човек с доста пропуски в ообщообразователната култура, или има сериозни психосоциални проблеми, (тук вещ е д-р Михайлов) или търси едното заяждане, заради нещо, което го е подразнило. И при трите случая така написаният въпрос не заслужава отговор. Има си читанки, има си литература-май сега предметът се казваше "Общество и право", учи се из горните гласове. Главата се казва морал. Има и достатъчно нетни ресурси по темата.. Има и друг разговор на тема морал. Само че аз съм го водил толкова много и точно тук, с конкретни позовавания и имена че ще е направо досадно за останалите. За морала на който и да е от адептите е писано достатъчно-също и на сума изявени партийци-вземи който и да е вестник, от коя да е дата. Твоето тълкуване-всички са маскари-не е моето. То е на бае ти Ганя, и точно към това ни тласка този политически елит. Аз съм за морала , ако щеш го вземи само като пример-на запад от Калотина, където министри се гърмят в главите на стъпалата на парламентите-за едната чест и лоялност, а не бързат да се напазаруват на далавера и да говорят, че моралът е заложен в закона. Защото точно тези, двамата мои съграждани, прочули се напоследък са като мръсна дума в моя град и те са си такива ДОСТА ОТПРЕДИ ДА СТАНАТ министри и там е заровено кучето..Те да говорят за морал и закон си е все едно Мурад да чете литургия. Но стига за това.Знаеш ли как го разбирам аз-така: Казват, че демокрацията била не власт на народа, а власт на закона. С това неминуемо трябва да се съгласим, приемайки, че закона е направен за по добър живот на всички ни и той единствен гарантира взаимното уважение и правилата за него. За това когато някой политик ми говори дебели приказки, а видя или усетя дребното пренебрежение към закона или пренебрежение към околните, били те опоненти или приятели, неминуемо му слагам квалификация двуличник. Може да е един жест, един израз, минаване на червено или обидна квалификация, особено към съмишленик, или такъв, с който си бил довчера заедно. Само това е е достатъчно като белег, за да познаем неготовия за себеотричане, неготовия да служи първом на обществото. По малкото може да съдим за голямото. Подобно нещо -че нещата почват още с първия несложен колан и неподаден мигач(имам акт за коланите ), че започват с първото минаване на червено като пешеходец, че уважението към обществото се култивира от най ранна възраст и се състои в непрестанни и дребни жестове, коите ежедневно и ежеминутно прави всеки от нас, написах, когато загинаха децата в дискотекатаПък ти го наричай това мислене както си искаш Ако те интересува какво мисля за синия морал, може да отидеш на 11.05.03 и да видиш бележката ми ЗА СИНИТЕ АДЕПТИ, АНТИКОМУНИЗМА, МОРАЛА, ДАЧКОВ, НАДЕЖДА И СИЯ КОМПАНИЯ, или доста други писания по темата. Викаш, било идеализъм, с примеси на популизъм. Ми не е така. Има доста хора, в.т. число министри, депутати и висши чиновници, които са чисти, излязоха чисти от властта, работиха за всички ни. Само че за ТЯХ НИКОЙ НЕ ПИШЕ Не пишат за доктора от Дупница, ни за никой от онези първите, чистите..Набиват ни в главите лошите и ни втълпявят, че всички са един дол и прочие плъгини за сценаристите на Славишоу.Те са интересните, пикантните лошите новини се харчат и т.н. Само един вестник Труд се осмели ДА ЗАПОЧНЕ серия от очерци за такива. Първият беше за Сашо Стоянов-депутат от няколко НС, от СДС-костолюб. Мие вагони на Сточна гара, човекът, за двайсет лева надница.И никой не му помага. Ни милионерите му, съратници, ни ресторантьорите, ни никой. То, комахай тази поредица спря с него. Ся на парийните въпроси. На тях ще ти дам отговор, въпреки че са мъглияво и неособено коректно формулирани -просто едва ли съм аз човека, кои трябва да отговаря-като ме направят председател на партия, ОК, но сега съм само на ниво дървена философия, . Нали не очакваш, ако под моя ник се крие да речем някой лидер на малка партия, да тръгна да ти изповядвам как си пълня касичката реалити или пък да ти разяснявам програми и платформи.Това на четвъртия въпрос. Защото е абсолютно елементарно, да те пратя за зелен хайвер, точно по тази точка и то по няколко причини: 1 Никой, де факто не чете ни програми ни платформи. Копвам ти я на НДСВ, я на младежкото СДС, я на БСП-те, приятелю каруцарю, нямат никаква особена теоретична разлика-ще разпознаеш кой на коя е на куковден. 2. Думите-тук си прав-наистина девалвираха, след царските изяви. Може да ги редиш, както ти се иска. Тук важи постулатът на един, който разбира от тези нещо, че хората искат да чуят не истината, а красивата лъжа, те са дошли да ги излъжеш красиво и да им кажеш това, което желаят да чуят-тук истината няма особена тежест-тъжно, но факт. 3.Никога не е правено толкова добро послание политически ПР, както по време на царсакта кампания. Сега това не работи, но случилото се подсказва модела и движещите мотиви, които тябва да се осмислят и осъвременят. На първият въпрос Първо като структура. Би ми било много интересно да ни опишеш как аджеба би трябвало да се структурира формацията . Структура-като на ССД. Лабав, либерален устав. Такова животно има-Вземи, прочети. Линка-в страницата на ССД Второ как си представяш да бъдат преодолени клишетата, които заместват посланията, като всички сегашни политици са минали еднотипни обучения по presentation skills, както и всички бъдещи ще минат през такива . Това за клишетата не чини нищо.Те, тези от СДС ходиха на Каденабия и Боровец, изпукаха маса пари на чичко Конрад(а сега разбираме, че и на едни друг чичко.) и пак нищо не научиха. Трябва да ти е дадено- да ти идва отвътре.(тоест отгоре) Да ги беше чул вчера, колко бяха боси и жалки, горките... Дори най-вещият политик-самият Иван Костов, се опетла нееднократно като пиле в кълчища, изнесе най слабата и най повърхностна реч, която съм чувал да изнася.Разбира се, рутината си личеше, задаваше риторични въпроси с овладяната, школувана патетика, но аплаузите бяха значително по слаби и може да се каже, че беше посрещнат възстудено. Наложи се да излезе втори път, най-накрая, да отговаря на реплика от залата( ) на понятието кауза. Знаеш ли какво каза.??? Каузата вече не била нито антикомунизъм, нито борба с БСП, нито нища-каузата се меняла постоянно. Сега тя(горката, дето влизаше на всяка втора дума в устите на обучените в странство ритори) била да влезем достойно като доходи в Европейския съюзПонял. Няма СДС(то и скандирания СДС нямаше!!!), няма БСП(както искате ме разбирайте, но БСП е реформирана партия-това не при нас, тук не посмя да го каже), няма анти, няма про, няма за чиста държава, няма за справедливост, няма насрещно движение, ни по близо до хората ни никакви такива шикики-микики. Има "За все по пълното задоволяване на потребностите на трудещите се от доходи". Толкоз-доходи е каузата!!! И на един от тях-този който най-се труди. Относно клишетата и популизма-никога не бях чувал повече клишета и елементарен популизъм, колкото произнесе Катя михайлова-направо цитира едно към едно реквиема, в частие му, посветени на надка и отговорността. Трето, колкото и да е еретично за теб, за изграждането на каквато и да било партия трябва финансиране (членския внос е пълна глупост) и респ. "нахранване на медиите". Няма такова нещо. Ся тук няма да ти разправям басни за Хитлеровата работническа партия, започнала със 7 марки и няколко пфенига.Нито пък ще опъвам локуми, как като има идеи, парите сами ще тръгнели. Най-ми е лесно да ти копна една дискусия точно по темата, с избрани бисери от нея, проведена в медиапуул и да ти я гарнирам с мои мисли, представяйки бисерите в нея за мои идеи-щеше да си особено впечатлен, повярвай ми. Тук ще говоря за друго-за двата подхода, за двата аршина. Не за членския внос, а за нахранването. Писал съм много отдавна по темата. Направо пействам, с предварително извинение за дължината, с което донякъде отговарям как съм виждал отговора на петия въпрос преди една година. ЗА СИНИТЕ БАРДОВЕ, СЛАВИ, ЧАЛГАТА, ТРУД И ВАЛЕРИЯ(09.03. 03) Има два подхода към вестникарската пристрастност: 1. Вестниците вървят след работодателите, изпълняват техни поръчки.Може и в дългосрочен план изпълняват манипулативни послания на тези, които ги издават. В частност, може да са основни рекламодатели. 2 Вървят след читателите. Следват линията на читателския интерес, на общественото мнение в момента, по-този начин си вдигат тиража и претендират за по дебели рекламни ставки. Преди 80 години Хитлер твърди, че всички основни вестници в Германия са лъжливи и манипулират общественото мнение, защото се издават от евреи а те... Той пише( 26та година), че читателите на вестниците са три групи: онези, които вярват на всичко прочетено; онези, които не вярват на нищо от прочетеното; онези хора с мозъци, които умеят да се отнесат критично към прочетеното и съответно да си правят своите изводи. В цифрово отношение първата група е най-голяма. Тя се състои от основната маса от народа и затова представлява най-примитивната в идейно отношение част от нацията. Втората група читатели в цифрово отношение е по-малка. Една част от нея се състои от елементи, които по-рано са принадлежали към първата група, а след това в резултат на дълъг опит са се разочаровали и са отишли в другата крайност: сега те не вярват на нищо, "стига да е напечатано във вестника". . Третата група в цифрово отношение е най-малка. Тя се състои от истински духовно развити личности, на които и вродените качества и възпитанието са им дали възможност да мислят самостоятелно. Тези хора се опитват да си съставят собствено мнение, те подлагат на проверка всичко прочетено и едва след това правят изводи. Такива хора четат всеки вестник критично. Тук на автора на статията не винаги му се пише лесно и и журналиститенедолюбвали такива читатели. За съжаление обаче, голямото значение на тези прекрасни личности не е в тяхната интелигентност а в тяхното количество. За нещастие, такива хора се броят на пръсти и това е много лошо особено в епоха, когато умът е нищо, а мнозинството - всичко и когато избирателната бюлетина решава всичко, най-голямо значение получава именно първата, най-многочислената група от читатели на вестници, т.е. групата на най-неопитните хора, които лесно вярват на всичко. Защото формата се набива на очи. Съществуват много хора, които благодарение на това са неспособни да видят нещо друго освен външната форма. Такива хора често смесват причината на заболяването с формите на проявлението му, а понякога въобще отричат съществуването на каквато и да е причина.." Защо обаче Сините бардове се опълчват срещу най-четените вестници, срещу шоута, чиято милионна аудитория е неоспорима. Нима те не искат да печелят хорски симпатии , нима мислят, че могат да защищават идеите си, правейки ги елитарни и лишавайки ги от популярност. Тук излизат на преден план следните характерни черти на седесариата, по точно на част от него: - седесарска мегаломания -усещането за елитарност-ние, ценителите на джаза и те-простаците.. -ние сме безгрешни, който не ни разбира, е тъп. Критикарите ни са врагове. -господарският морал на Ницше, само че, приложен на наша почва върху кочияши(не съм имал ника ти впр, честна дума)--лично сме обидени от критиките и реагираме с игноре-същевременно използваме трибуната им в предизборни битки. -разбирането, че весниците и шоутата не вървят след общественото мнение, а точно както Хитлер твърди, провеждат вражески собственически интереси -плод сме на шесташки заговори, ТТ е шестак, вестника и журналиститето му са парцали-т.е причините да не ни долюбват са извън нас. Друг е въпросът как се държим като ни отстрелят-търтваме да се жалим точно при тях, заради трибуната. Мога да изброявам още.Само че няма смисъл, защото всичко е ясно. Така власт не се печели, още по-малко избори или популярност. Елитарна партия от самолюспещи се оядени благородници или квадратни сподвижници не ни е необходима-тя никога няма да защити моите виждания за дясното, нито самото дясно. Вижданията на част от т.н седесариат, които сините бардове обслужват(или ги накараха да мислят като тях-тук не ми се спори кое е първичното) е дълбоко невярно, то е самозаблудата на човека със сбъркана карта и наранено его. На двете места работят страхотни професионалисти, успехът им е плод на сериозен труд и познаване на пазарните условия. Вярно е , че въпросните персони и институции-защото те са- вървят подир общественото мение-но ние "друг народ няма откъде да си внесем" и точно там е разковничето. Разбирането за елитарност обаче е най-опасната политическа самозаблуда -то е плод на едно друго опасно разбиране за ролята на партията като кръг от избраници и широк кръг от тъпоумни клакьори, което властваше години в СДС и ги докара на този хал. Нажабваш този кръг, на избраниците с мангизи, и после купуваш всичко..Това разбиране води до скъсване със социалната база, до скъсване и раздалечаване с хорските проблеми, за което накрая винаги се плаща. Болшевизмът се върна с подмолните нощни сбирки на 6тия етаж на Раковски-писаха преди години читатели На другата сутрин озверялата агитка плюеше поредния враг с партиен билет. Постепенно идеалът за свобода, демокрация и просперитет започна да придобива някакви съвсем конкретни измерения, с други думи квадратура-дюкян, склад, местенце.Така идеята се опорочи и отблъсна тези, които нямаха какво да вземат, а баха дошли от желание за промяна Хитлер не е вярвал на вестниците, макар да е разбирал огромното значение на първите-нямали са и пари да си направят вестник. Заменил ги е с живото слово и огромната политическа работа. През 1932, според една статия в La Vanguardia от 21.08.03, през 1932 г. е взел участие в пет избирателни кампании и му се налагало да държи речи по четири пъти на ден в различни градове на Германия от по няколко часа и гласът му закъсал сериозно" Ми там ще да е заровено кучето-в работата и издигането на лидери, които т.н медийни врагове да не плюят, а да хвалят. Защото аз съм убеден, че те, медийните врегове не вървят срещу Х или У, а кротко преживяват от моментните обществени нагласи. Обърнете ги тези нагласи, сложете хора, които ще печелят възхищение, харизматични оратори, лидери, обикалящи не по четири, хайде да са по два и говорещи не по четири часа, ами барем по два , проповядващи спасение от червените, обещаващи нова визия и идея, пътища към нейното постигане, и най-вече отговорност пред хората и ще видите как най-тиражните СМИ ще ви подкрепят, Слави, тази "Рейнска катедрала" ще ви кани и многомилионната аудитория ще ви се възхищава. Но когато нямаш спасителна идея, идентичност, визия и нов общ спасителен за всинца ни мироглед, устав с носене на персонална отговорност и самоотвержени хора да я налагат, никой не ти е виновен.То тази работа с вирене на носа не става, инак заприличваме на дебелия ученик, комуто всички подиграват, а той тромаво размахва чанта и хуква да гони подигралите го. И предизвиква още по силен подигравателен смях. Както стана с "На всеки километър"..Това писах тогава И сега добавям нещо, съвсем актуално за тези дни Ако ти смяташ, че си избран от съдбата за предвестник на истината, направи го, но тогава имай мъжеството да действаш не по обиколни пътища чрез политическа партия - понеже в това също е заложено известно мошеничество - а се помъчи да замениш лошото настояще с твоето добро бъдеще. Ако не ти стигне за това смелост или сам не се напълно убеден, че твоите догми са по-добри, тогава остави всичко. Но във всеки случай, ако не се осмелиш да действаш с открито чело, не смей нелегално да прибягваш към околните пътища на политиката. Ха познай от кого е този цитат и кога е писан? |
| Брей, Науме, такова внимание и време наскоро най само майка ми и гаджето са ми отделяли. Пък лично на мен май никой толкова пространно не ми е писал ни на хартия, ни по мейл. Поласкан съм. Честно. Благодаря. Направо погаделичка суетата ми човешка. Въпреки благодарностите, така си засукал отговорите на въпросите, че потвърждаваш чисто интуитивното ми предчувствие, че си в партийна структура (ядка, да ме прощаваш). Ти си 10-ия, който от Нова година на сам ми казва, че е имал по-добро мнение за мен, пък аз съм си гътнал сам рейтинга. Нищо. Здраве да е. Чакай, че се чудя откъде да започна, ти толкова неща си изписал, че не мога да им хвана края. Май и ти си школуван нейде. Ще гледам да не издребнявам. За морала няма какво да спорим. Аз си имам свое виждане, което е формирано изцяло на база наблюдения, респективно на примери от живия живот. Човек или има достатъчно морал (това какво пише в учебника по морал и право, или каквото там беше, изобщо не помня и не ме интересува) и произтичащи от него вътрешни правила и задръжки или има доволно малко такъв. Единица мярка за морал няма, както няма и уред за измерването му. Наличието на морал може да бъде обективирано единствено чрез конкретни действия, свързани с конкретни ситуации. За това, че в НС или в администрацията е имало и има чисти хора, не оспорвам, но обикновено системата ги изхвърля. Тя има свои сенчести, но изключително жилави правила и норми. Пак казвам - такова чудо като колективен морал няма. Структурата на ССД е структура на лидерска партия. Тази партия би умряла в деня на гибелта на вожда си. По тази причина може спокойно да се имитира свобода на словото по кварталните клубове и на партийните конгреси. Тази свобода не застрашава вожда, нито обкръжението му. Другото са привидности. Но бъди сигурен, че ако ССД стане управляваща, дори тази привидност ще бъде премахната, защото не е подходяща за управляваща партия. Не го приемай като заяждане, но този модел, който ти си мислиш, че е модел на ССД е неприложим за тази евентуална партия на доброто тук поради народопсихологичния синдром "кой да води бащина дружина". Ако бъде приложен той ще обрече партията на вечна опозиция, респ. на лошо управление и бързо падане от власт, защото държавната структура е по дефиниция строго централизирана, пирамидална структура. Ясните линии на субординация в консумиращите власт е абсолютно задължителна, в противен случай настъпва "феодализация" и "автопилот", които ние с теб имаме честта да наблюдаваме понастоящем. След малко ще продължа, защото стана много дълго. |
| Докъде стигнахме? До финансирането и медиите. Българските медии са всеизвестни, че не се издържат основно от тираж и реклами (този вестник също отдавна да е псовисал, ако трябваше да се издържа от реклама), а от други източници. Така че цитираните от теб правила не са валидни за "Труд", "24", БНТ, БиТиВи и т.н. А без медийна подкрепа никоя партия не може да прокопса. Примерът "Костов" е достатъчен. Ако тази негова бъдеща партия не получи трибуна и добро отношение от страна на медиите ще бере много ядове. колкото до финансирането е по-добре да не задълбочаваме, че ще се навъдят разни конспиратори покрай виртуалния ни диспут. Но ако няма заможни хора подкрепящи формация (партия) тя и каузата и са безнадеждни. Иначе по-добре зови за създаване на пролетарска формация. Каузата, която Костов е изказал за повишените доходи, може би е изтъркана, но все пак е кауза, стига да е придружена с визия за конкретни мерки и съответен ресурс. За посланията, мисля, че нямаме различия. За формиране на политиките и идеи за работещи решения за тях и протообществото, да ме прощаваш, ама нищо не си казал. Особено за обществото, което е на кота нула и липсата му е един от най-тежките ни проблеми. Това, което написах за невъзможността морал да се налага с административен или нормативен акт важи и за структурите на едно работещо гражданско общество. За кадровата политика, също си ми пейстнал нещо, което някой някъде е казал, но то не е относимо за това, как си представяш кадровата политика на новата мечтана от теб формация. как си представяш да ги пресяваш, подбираш? Критерии? Начини на препоръка? Мерки за развитие и намиране на подходящо място в структурите? Механизми за изхвърляне на вредящи и злепоставящи? |