zilot
16 Фев 2004 14:29 Мнения: 8,913
От: Bulgaria |
Жаклин като Жалклин
От историята е известно, че през 914г. византийският император Василий ІІ в местността Ключ пленява 15 000 Самуилови воини. Тази победа не дава преимущество на ромеите. Поелият командването Гаврил Радомир успява да събере остатъците от армията и със светкавични действия унищожава войската на солунския дук и императорски любимец Теофилакт Вотаниат. Тогава разяреният Василий ІІ, наречен от историята и Бългороубиец, извършва ужасно престъпление. Нарежда пленените воини да бъдат ослепени като на всеки сто бъде оставен за водач по един с едно око.
Българската история е изпълнена с величави и трагични събития. С образци на невероятен героизъм и с примери на невъобразими падения. Тези неща, върховете и падовете, в нашата история винаги са съществували в неразчленимо единствено. Включително и слепотата. Включително и в това, с което ние сме се захванали, което за мнозина може да се струва несериозно, но което също е част от нашето ежедневие, също възпитава и също може да бъде изява на най-доброто и на най-низкото в нашия дух.
Импулс за тези разсъждения получих от пасквила “Бекяров като Измекяров” на лицето Жаклин Михайлов, по социална принадлежност директор, а по душевна характеристика - слепец. Стотник в покрайнината Подуяне, призван да води тълпите нанякъде и по-специално към неграмотността, некоректността и омразата.
Лично на мен рядко ми се е случвало да прочета нещо от Жаклин, което да не е изпълнено с толкова злъч, че след като оставя вестника да не се чувствам като отровен. Въпросният материал естествено не прави изключение. Бегло споменатата мъжка битка е отишла на заден план, дежурните жалби и гаменщини на бургаските възпитаници изобщо не са споменати, а онова, което се натрапва, е внушението, че Бекяров е излязъл на терена, ни повече, ни по-малко, за да даде победата на “червените”. Гнусна инсинуация, написана от един от най-ярките клакьори на отбор, който няма моралното право никога, при никакви обстоятелства, изобщо да подхваща темата за съдийството. Защото всичко сторено и дори всичко, което ще се стори, включително и най-невъобразимо фрапантната съдийска грешка, бледнее пред това, което в един продължителен период и с най-нагло постоянство, продължава да ни залива от Авгиевите обори на подуенския оперативизъм.
По обясними причини моралната слепота винаги върви в крак с интелектуалната несъстоятелност. С неграмотността. След толкова години покрай футболната игра слепецът Жаклин още не е успял да изучи правилата. Той все още не е успял да разбере, че не главният съдия носи отговорност за маркираните от страничните арбитри засади, да не говорим за по- сложни неща, като възможността сам да определя кога има такова нарушение и кога няма. Поради което и с комсомолски жар се е хвърлил да обвинява Бекяров за третия, абсолютно редовен гол на Велизар Димитров.
На този фон и останалите Жаклинови “факти” за неотсъдената симулация на Митко Трендафилов и за “каратисткия похват” на Алтин Хаджи, не удивляват. Защото обектът на “каратисткия похват”, при една спорна топка, без всякакъв сериозен контакт и без умисъл, само се поотърси, а Велизар пропусна всички мачове от есента след Беласица, лекувайки спукана ключица. Разбира се, без някой на терена да бъде санкциониран и без директорът на ММ да се сети да пледира за наказание на Антон Генов. Колкото до “дузпата”, хората още помнят разясненията на Мъри Стоилов покрай Лефски – Славия (Прага) как точно трябва да се пада за дузпа, а че съдията е този, който има правото да преценява кога нещо е симулация и кога не, това очевидно е някъде по-назад от мястото, до което директорът на ММ е стигнал в изучаването на футболните правила.
Проследявайки “творчеството” на Жаклин, докосвайки се до неговия безогледен цинизъм, до бисерите на изящна словесност от рода на “ерзацсъдия”, “гологлавецът” и т.н., почвам да си мисля, че във Василий ІІ Българоубиец все пак е имало нещо като човечност, щом се е смилил на 100 ослепени воини да остави по един с едно око. За да ги води. Това в покрайнината Подуяне го няма. Там слепецът води слепец. Към неграмотността. Към злобата. Към нищото. |