Отиди на страница:
"Републикански погромаджии" |
| Брех, този Симеон Български! Ми кякта е тръгнало да хо харесват догодина и за шеф на Европарламента могат да го изберат. А дано! |
| nqkoi e prevel greshno zaglavieto mond sa go ozaglavili:Simeon Bulgarski se ukrepi v restituiranata si republika |
| Има нещо такова, само че става дума за нещо съвършенно друго, което гордеещите се с Великата Френска Касапница от 1789 няма как да проумеят. Управлението на Царя е най-свястното, но за съжаление дошло прекалено късно, озмежду всичките чужди управления, които ни сполетяха от 1944 г насам. Републиканското управление от 1944 г е най-корумпираното и погромаджийско над България управление от 1396 г насам. Поради обстоятелството, че Републиката бе установена и съответно призната от Ялтенския Концерт на Великите сили на XX век, въпросът за нейната легитимност не можеше да бъде поставен на международно ниво. Новите победители от Студената Война, са старите съюзници на Сталин от предната Втора Световна Война. Никоя Империя не е казала : Sorry!, освен ако не я принуди някой! Сянката на беззаконноста на републиката би останала, и ще си остане за винаги в нашенската история. Единствено Царят можеше да повдигне въпроса. Както и патриотичната интелигенция в БГ! Относителният глас на тая последната, уви е минимален, порди изтребването на национално-мислещия елит от републикансите главопрези след 1944 г. Дилемата на Царят беше дали да действа за възстановяване на Законната Търновска Конституция при липса на национално-отговорна интелигенция и елит и в условия на диктат на съучастниците в погрома над Третото Българско царство, ИЛИ да се опита за направи максимално възможното, щото България да се интегрира максимално бързо в една система на икономическа и военна сигурност поставяйки на заден план казуса Монархия /Република, но с цената на едно де-факто легализиране на незаконната и обидна за БГ т.н. Република. Бидейки повече прагматик и патриот, отколкото фантазьор и волунтарист, Царят заложи на втория избор, считайки, че е добро това, което е добро за България. От този рицарски жест ще спечелят пак неазслужаващите да спечелят, но както се казва "Неведоми са пътищата Господни". Царят поне показа, че България стои за него по-високо от това да подхранва суетата си на действащ цар, а царската му титла никой няма как да му отнеме и тъй и тъй. Републиканците показаха, че за тях е по-важно да сме Република, а в какво състояние ще е тая пишман република никога реално не ги е интересувало. Морално Царят си остава пак в по-силна позиция. Да е жив и сдрав. П.С. Интересно по френската логика закъсваща Република Румъния какво е доказала - че легализира Монархията ли? Французите винаги са ме удивлявали с революционерските си логики! Тая Вандея им е изпила и на тях мозъка! |
| "...Сянката на беззаконноста на републиката би останала, и ще си остане за винаги в нашенската история..." TIM, ХАЙДЕ ДА УТОЧНИШ тук : ЗА КОЯ РЕПУБЛИКА ГОВОРИШ, ЧЕ Е БИЛА Б Е З З А К О Н Н А?! За Френската Република -след Великата Френска Революция ли?! Или за Българската Република -след Референдума от 1947 г ?!? Или и ЗА ДВЕТЕ ?!?  |
| Tim, po tvoita izkrivena logika monarhiata predi referenduma sashto triabva da ia obiavim za nezakonna. |
| Френската република не ме интересува освен чисто теоретично като историческо доказателство за това каква е цената на т.н. "прогрес". Французите изклаха 1, 5 милиона французи-сънародници в името на "прогреса". Като им харесва тази цена да си славят републиката. Републиката, установена у нас през 1946, и унаследена от сегашната е по същество загуба на суверинитет, установяване на куинзлингов режим и е "узаконен" от Великите сили поради съображения изгодни тям! У нас тяхната политика бе подкрепена и проведена от национални престъпници, които по модела на Френската революция и на Октомврийския преврат от 1917 г в Русия, избиха десетки хиляди невинии българи и сънародници. С избиването на автентично патриотичния елит на държавата и след масови промивки на мозъците на населението българите приемат т.н. Република за законна. От правна гледна точка тя е нищожна. От морална гледна точна е недопустима. Интересното е, че т.н. републиканци у нас със сигурност биха ревнали до небесата, ако законната Търновска конституция следва да се възстанови, дори и с цената на 1 човешка жертва, да не говорим десетки хиляди такива! Но тов е част от мерзавщината на тази идеология. Сегашното състояние е нещо, което се нарича статукво, изгодно на тия, които диктуват като цяло какво става по света. Третото Българско Царство и монархическото управление не са незаконни, въпреки, че формално ни се налагат ограничения от тогавашните Велики Сили относно избора на Княз. Да се налагат ограничения е повече от нормално при положение, че самото освобождение (частично освобождение и пълноценно разпокъсване на България) е основно заслуга на една от свръхсилите (българското опълчение да не забравяме е разоръжено и под нещо като домашен арес в Карлово, ако се не лъжа). Не са незаконни по много причини, но което е по-важното не са и аморални от гледна точка на националната история. Основното мото на Възраждането е освобождаването на Българите от зависимостта на гръцкото духовенство и на отоманската власт и се мечтае от българите като възстановяване на Царство Българско. (Волунтариста Бенковски се вижда в позата на бъдещ български Цар, априлци слагат знамето на Свободата в ръцете на Райна Княгиня, не на Райна Републиканка). Търновската Конституция не е гласувана след налагане на диктат от страна на страни победили България. Политическите партии и представители са избирани в условия на свобода, а не след масови репресии на агенти на чужда сила и избования на политически противници. Тия представители са законно представяли всички социални и етнически групи в българското общество, както в Княжеството, така и българите от Румелия, Македония и българските даспори от чужбина. Нищо подоно не може да се рече за безобразията след 1944 г. Както писах другаде Цар Симеон беше изправен пред дилема, която може да се счита негова лична, ако щете. Или да стои настрана и да трупа пасивно висок рейтинг на нищо не правещ за България морален авторитет, или да се опита да възпре по някакъв начин безобразието на републиканският погром над България, като де факто, но не и де юре, приеме СТАТУКВОТО и се опита в рамките на статуквото поне да съдейства на место за приобщаването на България към система на по-голяма икономическа, социална и военна сигурност. Това си е дилемна ситуациа и той избра второто. Досега от него не сме видели пит да наруши статуквото, което очевидно устройва средния българин. Той разбира се не може еднолично да отмени юридически незаконните мероприятия на т.н. Народна Власт. Основният грях си остава у републиканците. От гледна точка на абстрактен монархизъм може да се каже, че той е предал традициите на българската монархия. Това обикновено го казват тия, които се чудят какво още да измислят за да му инкриминират и всевъзможни чужди грехове. Безкритичното славословене на републиката у нас е най-сигурнията начин да се опростят публично национално-безотговорните действия на Отечественофронтовската власт след 1944 г и на толкова "отричания" комунизъм. |
     МОНКАТА УКРЕПВА РЕПУБЛИКАТА ПО НАЧИНА, ПО КОЙТО СДС УКРЕПВА БСП.. КАЗВАТ :"КУЧЕ, КОЕТО НЕ ЗНАЕ ДА ЛАЕ САМО ВКАРВА ВЪЛКА В КОШАРАТА" И НА МЕДИИТЕ НЕ СЕ СЪРДИ ЧОВЕКА  . ЧЕ КОЯ МЕДИЯ НЕЩО МУ Е ВЗЕЛА, А ВИЖ ДАЛАААА .МОЖЕ. МЕДИИТЕ СЕ БЕХА ПОБУРКАЛИ КАК ДА ТИТУЛУВАТ МОНКАТА ОТНАЧАЛОТО, А И СЕГА НЕ СА НАЯСНО.ФОРУМЪТ ГО ТИТУЛУВА СЪЩО ПО РАЗНО МУ - ОТ ВЕЛИЧЕСТВО ДО ....... А ТОИ ЧОВЕКА РАБОТИ ЗА ВАШЕТО БЛАГО. САМО ДА НЕ МУ СЕ ВИКА ПОД ПРОЗОРЕЦА, ЧЕ ПРОСТО ШУМА ПРЕЧИ.   |
| Самата комбинация - цар ръководещ демократично правителство с комуняга президент, не може да има друго следствие, освет горепосоченото. От ясно по ясно..... |
| Че е ясно-ясно е.Но е тежко и тъжно да видиш, че дори и чужденците разбират по-добре от нас положението, до което ни докара лакомия старик. |
Здравейте форумци , Тим поздрави  Те я статията но трябва да се прочете за да се разбере какво са написали хората , а и да не забравяте че е десен вестника ! А за разбирането идва ли ще смогнат тия дето не разбират френското писане и разбиране ! Трябва да се преведе за да включите за какво иде реч , че те нашите журналисти си избират какво на тях им отърва ! Бе заеби !  Simé on le Bulgare LE MONDE | 19.02.04 • MIS A JOUR LE 19.02.04 | 16h21 A 66 ans, l'ancien roi de Bulgarie Simé on de Saxe-Cobourg Gotha, rebaptisé Simé on Saxecobourgotski, est le premier ministre de son pays depuis juin 2001. Une situation iné dite dans l'histoire europé enne. Comment va-t-il faire ? En ce mois de juin 2003, les participants au congrè s du Mouvement paneuropé en, ré unis à Sofia (Bulgarie), se demandent de quelle maniè re Otto de Habsbourg, pré sident de ce mouvement mais aussi fils aî né du dernier empereur d'Autriche-Hongrie, va s'adresser, dans son discours inaugural, à Simé on de Saxe-Cobourg Gotha, ancien roi de Bulgarie, devenu premier ministre en 2001 par la grâ ce du suffrage universel. Aprè s avoir attaqué par un "M. le premier ministre" trè s dé mocratique, Otto de Habsbourg poursuit par un "Excellence" plus choisi avant de terminer par un clin d'œ il personnel : "Et, à moi, on me permettra sans doute de le dire : Sire." La salle bruisse d'un murmure de satisfaction : le descendant des Habsbourg s'en est sorti avec les honneurs. Ce n'est pas toujours le cas des autres visiteurs qui, dit de maniè re triviale, se mé langent souvent les pinceaux en saluant le roi-premier ministre. Celui-ci ne leur facilite pas la tâ che. Comme il sied à un souverain, il est rare que Simé on donne du "monsieur" ou du "madame", pré fé rant utiliser le pré nom ou le patronyme de son interlocuteur. "S'il é crivait un livre de souvenirs, il pourrait le titrer Mé moire d'un roi ou Quand j'é tais premier ministre", ironise un avocat bulgare. Aujourd'hui, ses compatriotes l'appellent le plus souvent "le roi", ou encore "Simé on", jamais "le premier ministre". Ils disent aussi, dans une immense majorité , leur dé ception à l'é gard de cet homme de 66 ans, pourtant plé biscité lors des é lections lé gislatives de juin 2001. Persuadé que l'histoire lui donnera quitus, convaincu avant tout de remplir une mission, voire de se sacrifier, Simé on ne semble pas, au premier abord, affecté par cette baisse de popularité . Mince, la silhouette é lancé e dans un costume é lé gant, le collier de barbe discrè tement taillé , les yeux perç ants, parlant six langues, dont le franç ais parfaitement, il é nonce ses idé es d'une voix calme, cherchant davantage à expliquer qu'à convaincre. "Je tâ che de faire de mon mieux, dit-il, je suis affreusement, chroniquement, terre à terre, je regarde les choses de maniè re analytique." Toujours courtois, offrant un chocolat au journaliste de passage, il montrera pourtant, à un trè s lé ger froncement de sourcil, que certaines questions le lassent à force d'ê tre posé es. Celle du ré tablissement de la monarchie, par exemple. "Ce n'est ni abandonné , ni dans l'air, simplement, ce n'est pas à l'agenda." Il se rattrape : "C'est iné vitable que des gens y pensent à cause de mes origines, et je ne leur en veux pas." Merci, Sire. Mais, en fait, est-il encore roi ? Simé on II monte sur le trô ne le 28 aoû t 1943, à la mort de son pè re, le roi Boris III. A 6 ans, il est alors l'un des plus jeunes souverains du siè cle. Son rè gne en sera aussi l'un des plus courts, puisque, le 8 septembre 1946, les communistes, qui ont dé jà fait exé cuter son oncle Cyril, organisent - dans tous les sens du terme - un ré fé rendum abolissant la monarchie. Simé on II, l'enfant-roi, a quarante-huit heures pour quitter le pays avec sa mè re. Il prend la route de l'exil alors que la nuit totalitaire tombe sur le pays. Aprè s un sé jour à Alexandrie, en Egypte, il s'installe à Madrid, où il travaillera par la suite comme consultant pour diffé rentes multinationales, dont Thomson. En 1962, il é pousera une riche aristocrate espagnole. A l'é té 1996, soit prè s de cinquante ans aprè s son dé part et six anné es aprè s la chute du ré gime communiste, il effectue un retour triomphal à Sofia, accueilli par plusieurs centaines de milliers de personnes. Rebaptisé Simé on Saxecobourgotski, il reste trè s discret sur ses intentions. Roi ? Pourquoi pas. Aprè s tout, il n'a jamais abdiqué et considè re le ré fé rendum de 1946 comme illé gitime. Problè me : seuls 20 % des Bulgares se dé clarent favorables à un retour de la monarchie. Pré sident de la Ré publique, alors ? Le poste lui conviendrait bien mais, voyant venir le danger, les hommes politiques en place ont trouvé la parade : pour se pré senter, les candidats doivent avoir vé cu les cinq derniè res anné es de leur vie en Bulgarie, ce qui n'est é videmment pas son cas. Deux mois avant les é lections lé gislatives de juin 2001, Simé on se jette à l'eau et cré e son propre parti, le Mouvement national Simé on III. Le programme est flou, les candidats recruté s de bric et de broc, de la mannequin à l'avocat, de l'homme d'affaires vé reux à l'é tudiant idé aliste. Le Franç ais Jacques Sé gué la, spé cialiste de la communication politique, é bauche le slogan de la campagne é lectorale : "huit cents jours pour changer la vie". Pourquoi huit cents jours ? Ré ponse d'un journaliste de Sofia : "Simé on a toujours travaillé dans le monde des affaires, comme beaucoup de ses conseillers. Or huit cents jours, c'est, paraî t-il, le laps de temps né cessaire pour remonter une entreprise." La campagne est rapide. Les deux partis qui se disputent et se partagent le pouvoir depuis l'instauration de la dé mocratie, la droite libé rale et les anciens communistes convertis à la social-dé mocratie, sont à bout de souffle. Simé on l'emporte haut la main ; il frô le mê me la majorité absolue. "L'ambiguï té , c'est que la majorité des Bulgares ont voté pour lui en tant qu'homme nouveau et non en tant qu'ancien monarque. Son succè s vient aussi du fait qu'il est arrivé au moment où le conflit entre anti- et ex- communistes, au centre du dé bat depuis la chute du ré gime communiste, avait perdu de sa force et que les Bulgares voulaient autre chose", explique Antony Todorov, professeur de sciences politiques. Simé on est nommé premier ministre. "Cela n'aurait pas é té trè s correct de ne pas accepter ce poste, assure-t-il, on aurait pu interpré ter ce refus comme une fuite des responsabilité s, comme une volonté de rester dans les coulisses pour tirer les ficelles." Ses cousins des familles royales le fé licitent. "Plusieurs parents m'ont envoyé des té moignages d'encouragement, voire des remerciements, car ma nomination montrait que des personnes issues des familles royales n'é taient pas seulement des gens du passé , des fleurs de salon." Il forme un gouvernement hé té roclite, comprenant notamment quelques amis de son fils, financier à Londres. Agé s de 30 à 35 ans, ils n'ont, à quelques exceptions prè s, aucune expé rience politique. "Pour Simé on, et là il est trè s royal, la loyauté est plus importante que la compé tence", analyse un diplomate europé en. "Chaque chose a sa compensation, affirme le premier ministre. S'il y a eu un exil et certaines injustices, j'ai pu en é change avoir des expé riences multiples dans de nombreux secteurs, expé riences que je peux mettre maintenant à la disposition de mes compatriotes. C'est peut-ê tre un peu pré tentieux de le dire mais je peux ajouter une modeste valeur ajouté e à ma fonction." Dans son discours d'investiture, il revient sur les "huit cents jours" et promet beaucoup. Beaucoup trop. Prè s de mille jours plus tard, l'enthousiasme est retombé . A tel point que si des é lections é taient organisé es aujourd'hui, son mouvement arriverait en troisiè me ou quatriè me position. Comment expliquer un tel effondrement ? Les experts internationaux ne tarissent pourtant pas d'é loge sur la gestion du gouvernement : inflation maî trisé e, chô mage en lé gè re baisse, taux de croissance trè s honorable. Cela dans un pays qui, en 1996, avait traversé une terrible crise é conomique, avec des é meutes de la faim, des rues sans é lectricité , des professeurs contraints d'aller à la soupe populaire. De plus, la Bulgarie est maintenant dans l'OTAN et aux portes de l'Union europé enne. L'Europe ? La voix de Simé on se fait plus convaincante, le professeur cè de la place au passionné . "Le dé fi, oui, c'est le grand dé fi !" Et cette confidence : "J'ai eu cette chance de me sentir chez moi un peu partout en Europe." Autre point fort : la dé mocratie semble consolidé e en Bulgarie. Simé on se veut le premier ministre de tous les Bulgares. Cet œ cumé nisme, il le pratique à l'é gard aussi bien de la minorité turque, importante ici, et qui avait é té persé cuté e par le pré cé dent ré gime, que des anciens communistes. A tel point que certains lui reprochent d'avoir tiré un peu trop facilement un trait sur le passé et d'oublier les victimes des anné es de dictature. "Il y a des pages ou des moments dans l'histoire de chaque pays qui sont, disons, moins glorieux, ré torque-t-il. Mais, pour bien conduire il faut plus souvent regarder devant que dans le ré troviseur." Reste que la dé ception est là , dans toutes les couches de la population. Une dé ception à la mesure de l'excè s des promesses. Le niveau de vie reste terriblement bas, les retraites minuscules. Consé quence : le pays se vide, surtout de sa jeunesse. Un million de Bulgares, sur huit millions, vivent dé jà à l'é tranger. A ce rythme, les dé mographes de l'ONU pré voient que la Bulgarie ne sera plus peuplé e que de 4 millions d'habitants en 2050. La corruption, la criminalité , demeurent omnipré sentes et gangrè nent la socié té . Dans ces conditions de vie difficiles, la population a, dans sa trè s grande majorité , trouvé trè s exagé ré es, mê me si elles é taient lé gales, les "restitutions" accordé es à Simé on et à sa famille. Comme dans les autres pays d'Europe centrale, les anciens proprié taires ont pu ré cupé rer tout ou partie de leurs biens qui avaient é té nationalisé s. Lancé e par le quotidien Troud, une campagne reproche au roi d'avoir trop souvent confondu les anciens biens de sa famille avec ceux de l'Etat. Tous les jours, le journal ré vè le ainsi que tel ou tel châ teau, telle ou telle forê t, seraient revenus dans le giron de la famille royale. Selon le quotidien, les biens ainsi ré cupé ré s repré senteraient 200 millions d'euros. Vivant comme un spartiate, le plus souvent sans son é pouse - elle pré fè re Madrid -, Simé on occupe le pavillon de chasse qui fut la ré sidence des dirigeants communistes, à une dizaine de kilomè tres du centre de Sofia. Il dit ne pas comprendre le "procè s" qui lui est fait et renvoie à ses avocats dè s qu'on lui pose une question sur le sujet. Mais il ne lui viendra jamais à l'esprit de s'en prendre aux mé dias. "Je dois reconnaî tre que j'ai beaucoup moins de problè me avec lui qu'avec ses pré dé cesseurs", concè de Tocho Tochev, le directeur de la ré daction de Troud. "Simé on, c'est un dé mocrate de naissance", poursuit M. Tochev en montrant, trè s fier, la carte de vœ ux qu'il a reç ue du roi pour le Nouvel An. Pareil geste ne saurait suffire à ré concilier ce dernier avec son opinion publique. Celle-ci lui a ainsi beaucoup reproché d'avoir tant tardé à revenir de Madrid, où il passait ses vacances de Noë l, lors de la mort de cinq soldats bulgares en Irak. "Simé on agit comme si l'opinion publique n'existait pas, confie l'un de ses conseillers. Il se dit : "Nous allons travailler pour ce pays, pas besoin de s'expliquer, les ré sultats parleront pour nous"." Ses partisans s'arrachent les cheveux en le voyant, quand il passe à la té lé vision, lire de maniè re besogneuse un discours sans charisme. "Il pourrait au moins utiliser un prompteur !" Quant aux journalistes de la presse é crite, ils ont renoncé . Autant Simé on peut ê tre à l'aise avec leurs confrè res é trangers, autant il perd toute contenance lorsqu'il s'adresse à eux. "Certes, il parle sans doute moins bien le bulgare que le franç ais ou l'espagnol, mais cela n'explique pas ce blocage psychologique qui l'é treint chaque fois qu'il s'adresse à nous, cette impossibilité qu'il a alors de s'exprimer de maniè re compré hensible." D'autres journaux se contentent maintenant de retranscrire sans aucune retouche les ré ponses du roi. Exemple : "Quelle est votre politique en matiè re nuclé aire ? - C'est une question qui..." "Il parvient à faire une ré ponse identique à des questions diffé rentes, s'é tonne Lubosslava Rousseva, une journaliste du quotidien Dnevnik. Il a abdiqué du devoir d'informer le public, et là il travaille comme un tsar et non comme un premier ministre." Une anecdote a fait le tour de Sofia. Lors d'une confé rence de presse, lassé des ré ponses incompré hensibles du premier ministre, un journaliste lui posa une derniè re question : "M. le premier ministre, quelle heure est-il ? - Onze heures et quart. - Enfin une ré ponse concrè te", lâ cha un confrè re. Aprè s tout, l'exactitude peut ê tre aussi la politesse des premiers ministres. L'histoire retiendra que celui-ci, pas tout à fait comme les autres, aura avant tout permis d'ancrer la Bulgarie dans l'Union europé enne, lui é vitant la tentation populiste, si attirante dans des pays aussi fragiles. Simé on aura aussi aidé à consolider la Ré publique, ce qui sera le dernier paradoxe d'un destin hors du commun. José-Alain Fralon • ARTICLE PARU DANS L'EDITION DU 20.02.04 |
| nesnaecht, Вместо упражнения по пустословие, нека да четем статията. Щото мисля, анонимният?! автор на горното материалче едва ли заслужава хонорарче... |
Поредната статия за баби, хеле, че е в "Le Monde". Да се чуди човек къде да я тикне-малко истрия, много клюка и куп типично френски дивотии, между които -партята а Симеон се казва "Simeon III" (трети) -не пропускат, че Симеон бил в Мадрид като загинали 5 войника в Ирак, ама забравят, че Ширак беше на 3 сдмчна вканция и лифтинг в Канада като пукнаха 14 000 (хиляди) старци от жега, зарязани от близките си и системата - отбелязват, че работил в Thompson, френска, позападаща сега компания - интересува ги факта, че говори перфектен френски (щото французите по принцип чужди езици не говорят, или много лошо) - чеши ги за нашето турско малцинство, и какво му направили комунистите, ама забравят, че у тях араби има повече, в политиката-нито един, и че те си зулумстваха в Алжир таман до 70-те, а сега ги е срам и не правят втори Нюрнберг, à la franà aise. - Г-н Жозе Алан Фралон отбелязва, че Симеон бил дал един път шоколадче на един журналист и аз сега рзбирам защо-ми то и на автора му трябва шоколад, разправят, че стимулира умствената дейност. Така барем се научи как да спрегне в една статия жълтичко с носталгия по тяхната монархия със съответите им слънца, с малко политика, да го разбърка и да го поднесе на изтъпяващия френски читател, жаден за екзотичност и не готов за истинска чужда политика. |
| skygazer и какво прочете? Нещо по -различно ли от цитираното от автора ли ? Или си мислеш , че в България френския не го знаят или знаят езика на твоето елементарно ниво-явно?  Idem per idem... |
| абе на французите им харесвам само френската иначе мъобще ни ги уважавам ааа и забравих утре е прошка ако съм обидил някой от братята форумци моля да ми простят айде със здраве |
| Timур4о, Абе може ли толкова големи глупости да изпишеш рано сутрин. Явно, 4е спал на мокри вестници. Върви се изпишкай и си плисне малко студена водица на лицето. Както параграфа ти каза няма законна република.САЩ са също са незаконни според твоята теория. Републиканското управление от 1944 г е най-корумпираното и погромаджийско над България управление от 1396 г насам. Абе глуп4о ти знаеш ли какво зна4и корупция, и какво беше след 1944г.За 1000000 лв.(100000 нови) имаше смъртна присъда. Никой не смееше да пипне 4ужди пари. Корупцията се разрастна след нашето отваряне кьм Запада по времето на Людмила, нарастна доста през 80-те и се развихри по време на дИмУкрацията. След 1944г. имаше национализация. Това не е корупция, зашото нито една ли4ност не се е облагодетелствала, а вси4ко стана държавно. 4ети Tim-ур4о, то сляпото окато прави. |