Отиди на страница:
| Адаш, Как беше: - Свободата Панчо....и т.н.! Но им се кефим, страст мъчение на КБ-то и айда в къщи! А после защо нямали това и онова! Редактирано от - Zaro на 23/2/2004 г/ 20:06:47 |
| Normalna spirala v razvitieto na demokratichna dyrzhava! Sporove, debati, razceplenia! Vsyshnost tova e silata na demokraciata! "Stabilnostta" na komunisticheskata BSP e stabilnost na nizkolezhash predmet!Na niskorazvita politicheska partia ot komanden tip! Ako doidat na vlast te shte se provaliat poradi nekadyrnost i neznanieto si da ypravliavat slozhnata pazarna ikonomika i slozhniat politicheski proces na svobodna dyrzhava!Zastoto Bylgaria pod Kostof i Simeon napredna!Imame pazarna ikonomika i mnogopartiina sistema i vlizame v NATO i ES! BSP shte se provali byrzhe!Razbira se kato vkarat Ruskata Mafia tam kydeto mogat i ni nahluziat ruski bokluci tam kydeto mogat!Otbrana i energia shte bydat uvredeni! Upravlenieto na BSP shte byde mychitelno i zagubite za naroda ni syshtestveni! No to shte svyrshi s proval!Tozi pyt byrzhe i zavinagi |
| КАКВО ЩЕ ПРАВИМ В „СВЕТА БЕЗ КОМУНИСТИ"? ♦ Март 1991 РЕЗЮМЕ .....И така, въпросите са много, но те не изчерпват проблема, дори и да продължават да се задават. Много по-важно е, че зад всички тези въпроси се крие някаква тревога, съмнение дори у най-убедените симпатизанти на СДС .... Тревогите и съмненията подсказват нещо друго — предчувствие, че нещата вече са променили необратимо. ......На пръв поглед, СДС запазва единството си що се отнася до стратегията — отстраняването на комунистите от власт и необратимата смяна на системата. Обединяващото начало в случая е точно образа на „света без комунисти". И точно този образ като че ли изведнъж се проблематизира, започна да губи своята „контрастност". Работата е там, че от самото начало този образ не бе еднозначен и в дълбините си е криел възможност за различни интерпретации. Това е напълно разбираемо, тъй като различните хора по различен си представят живота в „света без комунисти". Едни от тях мислят по-практично и рационално. Те знаят от какво бяха лишени при комунистическата власт и искат да си върнат отнетото — имот. Други не са доволни от сегашното положение на нещата в чисто емоционален план. Те обвиняват комунистите като „лоши началници" за това, че не разпределят обществените блага по справедливост, т. е. поравно между всички. Този афективен протест всъщност е обърнат не срещу комунизма като такъв, а срещу отделните му представители. В образа на „света без комунистите" има и не малко утопични моменти, именно защото афективният протест срещу конкретната практика на комунизма, оставя нейните същностни условия извън полезрението. Колкото по-малко конкретният индивид си представя нещата, връзките помежду им, колкото по-малък шанс има за самостоятелен успех в живота, толкова повече се настройва към чудесното спасение, толкова повече вярва в най-фантастичното. Тази вяра бе подкрепяла комунизма. Сега тя иска да го събори. Общото е популизмът — може би най-масовата социална база и настроение за всякакви утопии, подхранващи вярата във възможността за чудесното преминаване от мизерията към богатството. „Светът без комунисти" в тази връзка масово се мисли като чудесно спасение. Рецептата е проста. Лошото в сегашното общество се свърза с комунистите, а доброто — с демокрацията. Едните се махат, за да освободят място за другите... и всичко остава както преди. Популизмът като масово настроение съвсем не е за отказ от егалитарен, „уравниловъчен" тип разпределение. Основното за този род протест срещу комунизма е стремежът „грижите" на майката-държава да бъдат разпределяни по-равно между всички. Комунистите са лоши, защото с измама обсебиха и самата държава, и нейните „грижи". Спасението е просто — да се махнат тези самозабравили се властници, да им се отнеме награбеното и да се разпредели поравно между всички онеправдани и обидени. Така, зад външното единство се крият коренно различни мотиви. Ако едните оценяват нещата с мерките на реалния живот и виждат позитивното съдържание на образа „света без комунисти" в САМИТЕ СЕБЕ СИ, другите търсят поредното чудо — мигновеното спасение без сами да се променят. Ако за едните това означава освобождаване на собствената им активност, то за другите е връщане на някаква предзададена справедливост, узурпирана и изкривена от лошите хора. ......... Хората мислеха, че с вземането на властта всичките им проблеми ще бъдат решени на часа. Но проблемът за оцеляването съвсем не е във властта. Може би тъкмо поради това комунистите тъй лесно я отстъпиха. Всъщност, тъкмо комунистическата доктрина и комунистическата практика определят властта като единствена инстанция, гарантираща всеобщо оцеляване. Популисткият стремеж да бъдат наказани лошите началници не поставя под съмнение тези претенции на властта да гарантира всички по един и същи начин. Така образът на „света без комунисти" се обръща като образ на... комунизъм без комунисти! „Лекото* отстъпване на властта от комунистическата партокрация означава и това, че тъкмо властните гаранции за всеобщо оцеляване не могат да гарантират на всекиго равен шанс за оцеляване. В по-реалистичен план отстраняването на комунистите означава преди всичко да се премахне прекалената опека на държавата-майка. Оказа се обаче, че в България твърде малко хора могат да си позволят този род свобода. Премахването на „гаранциите" и отдръпването от властта наистина освободи всички, но същевременно показа, че свободата се превърна във всеобщ произвол. Оттук нататък развитието става непредсказуемо. Още повече, че социалните настроения в българското общество често са разпръснати. Не може да се твърди със сигурност, че популизмът с необходимост се корени сред градските лумпени. Същото не може да се твърди и за практическото отношение към „света без комунисти" — то е разпръснато сред много категории и групи. Общо взето „колективизмът" не е много развит. Не става дума, разбира се, за членската маса на БСП. Общото настроение у симпатизантите на СДС не ги „събира" в единни общности, то (настроението) остава индивидуално дело на всеки. А солидарността им остава анонимна и несигурна. Хората просто не са свикнали да бъдат солидарни по свой собствен избор. Тях ги събираше властта. Защо? Защото комунистическият тип „солидарност" е властов. Само с власт, обаче, бизнес не се прави. Само с власт сътрудничество и конкуренция не се балансират. Ето защо стъписването и разпадането на социалните ангажименти у хората се оказа трудно поносимо за всеки отделен човек. ...... Размитостта на настоящето, очевидната му разлика с утопичния образ на едва ли не мигновеното спасение, след като властта ще бъде отнета от лошите комунисти, подкопават ентусиазма, възпират активността. Светът без комунисти като напълно реално състояние на българското общество изкара на преден план един твърде традиционен за цялата най-нова българска история проблем — неразвитостта на модерните структури, както за междуличностното общуване, така и за взаимодействието в по-широкия „макро-социален" аспект. Премахването на тоталния властов контрол на държавата-партия върху социалния живот откри пред очите ни океан от неуправляеми индивидуални действия и спонтанни колективни реакции. За да се развива в тази наистина „невъзможна" среда, пазарът се нуждае от развитите вече хоризонтални структури, мрежи за взаимните зависимости и отношения. Преносът на западните стратегии на поведение остава поредната утопия без да се адаптира към хаоса на междуличностните отношения. Опитът властта да поеме функцията на солидаризиращ фактор — т. е. като поредната „силова гаранция" — не се изключва. Все по масово изразяваният стремеж за „силна ръка" в държавното управление издава и един вид отчаяние от „балканската" версия на демокрацията. Обаче се забравя нещо важно. Външната, т. е. пак властната „солидаризация", ще ограничи в една или друга степен личната инициатива. Нещо повече — този тип властно налагане на решенията ще породи съпротива, иначе неадекватна на реалните цели на демократизацията, но в момента мобилизираща тъкмо демократично настроените хора. С което отново могат да се реанимират нелегалните (мафиотски) антиконкурентни структури, ще се спре процеса на отстраняването на партийната номенклатура от икономиката. Пазарът, изобщо оцеляването в широко отворения към света живот се оказват невъзможни без всеки да може да работи с партньор, да отчита поведението на много хора „някъде другаде". Обаче сегашните — заварени — хоризонтални и вертикални структури и зависимости в живота на хората съвсем не предполагат партньорството. Те бяха нелегални проекции на тоталитарната власт върху всекидневието. А това значи, че техният ресурс не беше всъщност техен — те паразитираха върху всекидневната реалност, но не бяха в състояние сами да я оформят, оказаха се прости посредници за изсмукване на жизнените сили от народа по посока на партокрацията. ....... А значи — поражданите от нея ангажименти .... просто „изчакват", за да се „прикачат" към нови паразитни прослойки И така, основният проблем е за това, кое ще се избира през септември... или пък догодина, .... за некомунистическата солидарност, за трудната за всеки власт, не предоставяща никому „автоматични гаранции". Изглежда, че ще спечели този, който успее да създаде тъкмо този нов образ на „света без комунисти". |
| FL, А, бе умнико, вземи да използваш азбуката, която, още е законна в Бг! А, като си толкова умен, вземи и виж какви възможности ти предоставят хората в този форум! Като си пишеш мнението след полето за писане има две "бутончета" едното и Kirilica-Кирилица! А вземи и зрабери с твоя "могъщ акъл" за какво се използва това "бутонче"! |
| За сведение на каруцаря и Мирандата: Тоткова е инженер-дърводелец професионално и политически... Прочее, Дайнофф пише, че СДС-Надежда-Първа част (щото ше има и Втора част, по-близо да Връбница), ще заеме либерния център и част от дясното... Това е олевяване, за никаква християндемокрация не става дума вече (не се чу тая дума и на конференцията)... И наистина Надка обяви, че ще помагат на онези, които не могат да си помогнат само... Де гиди, БСП, де... |
| Рейвън, не й знаех политическата и лична биография. Дори не знам към кое СДС остава тя. Колкото за хората-много обещания пак ще се дават от всички посоки за социална политика и т.н. Какво искаш в една раздрусана от бедност държава ? Дано се опазим само от националисти вляво. |
| Миранда, за твое сведение тази Тотка, т..е Тоткова е лобирала за новзакон за хората с увреждания в който децата изпадат от грижите на Държавата! Та същата тая дУпетатка е пробутала един проект на "Център за независим живот", съгласно който децата с увреждания не са инвалиди! Тя е "гений" СДС да си я носи на рамо и да я рани с бял хляб! ------ Син ми казва: Простотията не ходи по гората, ходи по дърветата" Редактирано от - Zaro на 23/2/2004 г/ 21:36:23 |
| Интелегенти, видяхте ли вече какво пише ей ТУКА ? Айде сички на http://www.hulite.net! Лицензираните бригадири могат да останат. |
| Мм-даа, Костов има право на своя партия. Някои си имат жена си за своя партия. Той горкия и на нея не може да разчита, пусто бивша комунисто-партийка, та... Да им е честтито на СДС завихрянето на мътилката, белким след центрофугата се получи нещо по така за пред хора, та да видим и ние истински десни партии у нас. Ако успеят и да влезат в Парламента следващия път още по-добре. Идва времето на коалиционните правителства! |
Миранда, нали знаеш, че "национализъм" и "ляво" е като "дървено желязо"...  Истинският, здрав национализъм винаги е десен, каквото и да разправят тикви като поета Леонидов и бившия космополит и седесарски лЕберал Сидеров... |
| Каруцарю, въпросите, които си задал вчера на Бела, са отчасти резонни, но ограничават проблемното поле. Не става вече дума за партията на Костов, а за партията на промяната. Не може да ти се отговори задоволително извън по-цялостен контекст. Припомни си януарските: * Социална опора на СДС са не непроизводителните слоеве - номенклатурата, сините апаратчици, мафията, реститутите, сините бабички, а производителните слоеве - честните предприемачи, професионалистите, талантливите, квалифицираните, уверените, оптимистичните, порядъчните, владеещите езици, с открит поглед за света хора, които искат да станат стопани на съдбата си, студентите, учениците от добри училища (в които нещо се учи), гражданите от правозащитни, природозащитни, женски, малцинствени, професионални сдружения. * Партийната организация трябва да се деболшевизира и отвори широко. СДС трябва да се превърне от апаратна в електорална партия, фокусираща политическата енергия на истинската интелигенция и съзнателната част от населението в решителни моменти. Но най-важното е СДС да се очисти от апаратната гузност. Честната бедност трябва да стане абсолютна норма за функционера на радикалната, революционно-демократична народна партия СДС. * Партийната интелигенция и партийният печат са оксиморони и СДС трябва да се откаже от тях - вкл. многобройните Костови think tanks и сп. 'Разум'. Няма смисъл да се възраждат АОНСУ, "стратегическия център" на Лилов и сп. "Ново време". Неофициален обществен съвет от интелектуалци, каквито има и сега в УС на ПАЦЕ, като д-р Дайнов и д-р Минчев, винаги ще има, публикации на СДС в независимите медии винаги ще има. Противопоказно е обаче да има платени идеологически апаратчици, най-малкото защото ползата от тях, както видяхме от С. Малинов, е как от козел – бяло мляко. * СДС засега няма друга теоретизирана идеология освен тази на промяната, укрепването на гражданското общество и истинското присъединяване към НАТО и ЕС: СДС не е консервативна партия (тя иска промяна, а БСП със своите посестрими НДСВ и ДПС иска непромяна, сиреч консервация), не е и 'християндемократическа' (поради липса на християнство у нас: нейният контингент е 95% атеистичен). * Отговора на първия ти въпрос се подразбира от горното. Вторият въпрос е безсмислен - партията на промяната няма да има отношения с апарата на партиите на непромяната, извън това, че ще им отнеме гласувачите. Третият въпрос - партията на промяната ще създаде своя медийна среда. Четвъртия въпрос - произтича от горното. Първият критерий за изборна длъжност - отворено досие; биография, чиста от богатства, спечелени от политиката, вкл. от незаконни икономически дейности - особено в нарушение на международни санкции, от братовчедска прихватизация и кредитно милионерство (декларация); липса на апаратна кариера в БКП и т.н., БСП, СДС, ДПС, НДСВ (декларация). * На петия въпрос - тези пороци са присъщи на всяка бюрокрация без ясен предмет на дейност и могат да бъдат преодолени донякъде само в партия без постоянен апарат, изградена на електорален принцип и работеща по отделни, ясно формулирани и организирани политически проекти, при което само личният делови и идеен принос на всекиго за успеха на проекта, в който участва, да определя мястото му в партията. Деловитостта, реалната дейност пресушават соцпороците като с магическа пръчка. Хората, заети с истинска работа, успяващите в работата си, конвертируемите, обикновено са добри, честни, с достойнство, "набожни" и смели. У нас има много малко такива, както виждаме всекидневно. |