Отиди на страница:
| Здравеите всички. имаше проблемни вируси но не се разведох сас интернета . Поздрави на Симплито Степния фиерце наум преосвештенството бе всички от генерацията на саединеното СДС. и не това което ни се предстрави и вчера и днес . па и утре ! чтях да пиша по-касно , но това няма да ви промени вав мненята ви . а и вашите савпадат сас моите, та нема смисал ! Поздрави сас една чалга и нечто по така течно , за свободното падане на СДС Костов и компания !  |
| Кой за какво се борят ли, Сас? Ами, мерят си клиентелите. Клиентелата седи и се озърта как да не изпадне от софрата. Като един същи ветропоказател. Пък и голямата тайна на Костов за никой не е тайна. Понеже загуби шанс не само в близко, но и в далечно бъдеще, да заеме някакъв що годе достоен пост в управлението на държавата, сега се бори просто да не изпадне и от парламента, което пък ще означава, че губи имунитета си. Това е неговият най-голям кошмар, ужас, който го преследва в най-потните му сънища. |
| Браво Цеков, браво Петьо........ ама нещо си проспал май. Сега бил моментът... ма май момента безвъзвратно отлетя....... това ми напомня нещо за бардака и обитателите му |
| А бе няма вече келепир в седесето. Това и чичо ви Фичо ви го казва, и Белата дона. А те знаят къде е келепира. Та затуй дайте да ги ударим в земята по подмазване. Ма`нете я тази партия на промяната. Дребна работа е тва. Имам по-добра идея. !!! Хайде да поискаме преместване на Нулевия меридиан некъде по тихоокеанското крайбрежие на Щатите. Така официално ще се знае откъде изгрява всъщност слънцето! Какво ще кажете за един Съюз за Преместване на Нулевия Меридиан? СПНМ!  --------- Редактирам се. Ще му отмъкнем и Промяната на чичо. Партия на Промяна Местоположението на Нулевия Меридиан. Съкратено Партия на Промяната.  Редактирано от - Simplified Solutions на 23/2/2004 г/ 15:02:59 |
за свободното падане на СДС Костов и компания ! По-ми мяза на осиране без никакви правила. Свободното падане все пак се подчинява на гравитацията, а те даже и на кумувата срама не се подчиняват. *** Пък и голямата тайна на Костов за никой не е тайна. Голямата тайна на Костов е, че оттук му предстои само борба за оцеляване, вкл. и запазване на накраденото. |
| Друг интересен момент - досега силите на непромяната често мимикрираха под сини и жълти камуфлажни оперения. С анихилацията на НДСВ и самоунищожението на седесетата, в условията на мнозинство на БСП, те ще бъдат принудени да се легитимират като сили на непромяната и привърженици на БСП, на най-реакционното крило на БСП. Такива са много от събеседниците, особено тези, които сега така грубо нарушават правилата в ущърб на издателя и главния редактор. За тях бъдещето е чревато разочарованиями. |
| ЧФ2003 [Напреднал] от Bulgaria Общо мнения: 70 ...И борбата за лустрация - това всенародно дело, като пролетното почистване - няма да отслабва, наопаки. В нея съюзник ни е звяр и природа Създадено: 23.2.2004 г. 14:46:05  Дели, делиии. |
| Тъй като Иван Костов е морален човек, той заедно с неговите 29 депутати освен, че ще напуснат СДС, ще напуснат и Парламента. Моите поздравления за техния избор.  Надявам се наистина да напуснат Парламента и да заработят за предсрочни избори. Те обвиняваха Надежда в липса на морал. Очаквам сега да видим, дали дружината на ИК притежава морал или всичко отново опира в борба за кокала. |
| Що позорна, нали са избрани отдолу, на легитимни събрания?!?  П.П.Това е за постинга на Бела Дона на стр.9! Редактирано от - fierce на 23/2/2004 г/ 15:02:21 |
| Симпли! За Нулевия меридиан - ОК! С едно допълнение - да е динамичен - винаги да минава по оста на симетрия на Тялото Му Слънценосно... Навигацията така ще е малко затруднена, ама тва е нищо пред предимството да знаем винаги къде е Той - еманацията на българската мисъл по света (и сред ескимосите)... Редактирано от - raven707bg на 23/2/2004 г/ 15:06:21 |
| Чичо Фичо, Мисля, че неведнъж съм изказвал несъгласие с теб относно неприложимостта на наречената от теб лустрация. Да ги повтарям ли, да ги пействам ли или да разчитам на паметливостта ти? Колкото до външната намеса съм съгласен. Има един едничък риск - намесата външна да не е оттам откъдето ти мислиш. Моя милост си има едно мнение, което ще развие подробно в подходящ момент. А въпросното мнение е за това, че в България има много силни и влиятелни личности и групи в чиито интерес е страната да не стане член на ЕС. Това би им навредило с оглед възприемането на нови правила и обезпечаване на изпълнението им чрез, да се изразя меко, известно ограничаване на суверенитета ни. И понеже самостоятелно и изолирано съществуване на страна като България е невъзможно (дано някой не взема да ни уведомява за 1300 г. държавност, хан Крум, цар Калоян и т.н.) понастоящем все под некое крило следва да се сврем. И ако не е американското и европейското, познайте чие ще е. Така че идването на БСП на власт крие смразяващи рискове. Рисковете на допълнителна мафиотизация, бананизация и русофилщина на и без това сгруханата ни държава и общество. И народ. Боже какво съчетание КГБ-капитализъм и риторика на сиромахомилството. Опази ни, Боже, че сега ни се струва като на майтап.... |
| през 1991 година преди тогавашното СДС да се разпадне беше направен този анализ КАКВО ЩЕ ПРАВИМ В „СВЕТА БЕЗ КОМУНИСТИ"? ♦ Март 1991 Съществува голяма неяснота по въпроса, кога ще се състоят новите избори, какви ще бъдат те — местни, парламентарни или (и) президентски. Разбира се, въпросът не се поставя „изобщо". Проблемът е на кого са нужни тези избори, кой има най-голям шанс да ги спечели. След 1 февруари се очертаха редица тенденции, които могат така или иначе да проблематизират изборния успех на СДС. Едва ли тези тенденции изключват и възможността за „неприятна изненада" от страна на БСП. Въпросите са много и трудни. Дали започналата реформа ще влияе негативно върху доверието към СДС? Какво би трябвало да бъде от гледна точка на изборната кампания отношението на СДС към коалиционното правителство? Как развитието на сегашната ситуация ще се отрази върху поведението на — т. нар. извънпарламентарни сили — дали ценовият шок допринася за оформянето на нови настроения в електората, с което шансът на новите групировки би се увеличил? Какви отношения биха могли да възникнат между СДС и некому-нистическите партии и движения извън парламента? За конкуренция ли става дума или за евентуално сътрудничество, дори коалиция на по-широка социална основа? Месеци наред парламентът „пробваше" търпението на народа. Сега обаче като че ли заработи. Но не е ли той — „бомба със закъснител"? Парламентарното мнозинство все още не ни прави оптимисти. А това като че ли свидетелства в полза на „изборите сега". Много въпроси се раждат и във връзка със състоянието на СДС. Още от края на декември започна да спада доверието на хората към съюза. Засилват се центробежни сили. Шири се мнението, че чрез участието си в правителството — опозицията се съгласи да раздели отговорността с комунистите. Не е ли твърде голям този компромис, не граничи ли той с „предателство"? Колкото и да са крайни подобни мнения, те очертават тревогата на много хора за по-нататъшното раз-развитие на нещата. Много въпроси се поставят и за състоянието на СДС в организационен план. Посочват се разногласията в дейността на централните и провинциалните органи, между КС и парламентарната фракция на СДС. А това не е ли поредният аргумент, както за изтеглянето на изборите напред, така и за отлагането им? Не е ли по-добре в тази връзка да се изчака реформата и стабилизирането на правителството? Участието и активната роля на СДС в това правителство ще му осигури реален успех. Не е ли също така по-ползотворно, за да се преодолеят сегашните разногласия, да се подобри организацията? Тези съмнения подсилват позицията, че септември е подходящо време за избори. Неопределеността на ситуацията днес подсилва това съмнение, но в емоционален план се оказва и фактор за изтегляне на изборите по-напред. Още повече, че БСП успя да стабилизира своя основен електорат. Ако участието в изборите не бъде толкова активно, както през юни миналата година, това обстоятелство може да донесе наистина неприятни изненади, защото 20% спрямо целия възможен електорат, при свиването му с 20 - 30% стават повече. И така, въпросите са много, но те не изчерпват проблема, дори и да продължават да се задават. Много по-важно е, че зад всички тези въпроси се крие някаква тревога, съмнение дори у най-убедените симпатизанти на СДС. Този емоционален фон остава твърде силен както у тези, които смятат, че с изборите трябва да се изчака. Много хора и днес продължават да смятат, че предстоящите избори ще бъдат нещо като повторение на миналогодишните. Но така ли е? Тревогите и съмненията подсказват нещо друго — предчувствие, че нещата вече са променили необратимо. 1 февруари 1991 година се оказва много по-ясен и рязък вододел между две епохи — една, наречена тоталитарна, и друга, посттоталитарна, отколкото 10 ноември 1989 г. От първи февруари насам българското общество наистина се променя. Онова, което през май, юни, дори и през ноември миналата година бе неясно и абстрактно бъдеще, днес вече е напълно реално настояще. Масовият шок — следствие от либерализацията на цените — застави много хора да се замислят: „Ако това е пазарното общество, ще мога ли да оцелея точно в него?" Ето тези настроения и тревожни размисли променят ситуацията около изборите. Трудно е да бъде обещано каквото и да е. А без ярки и разбираеми за хората обещания (както образи и лозунги) не се печели нито една изборна кампания. Ето защо основният проблем за изборите днес съвсем не е точната им дата. По-важно е да се знае какво ще се избира. Стъписването сред симпатизантите на СДС по повод датата на изборите подсказва, че опасните тенденции в живота на обществото, обозначили се след 1 февруари, вече оказват негативно въздействие върху основните ценности и цели на съюза. На пръв поглед, СДС запазва единството си що се отнася до стратегията — отстраняването на комунистите от власт и необратимата смяна на системата. Обединяващото начало в случая е точно образа на „света без комунисти". И точно този образ като че ли изведнъж се проблематизира, започна да губи своята „контрастност". Работата е там, че от самото начало този образ не бе еднозначен и в дълбините си е криел възможност за различни интерпретации. Това е напълно разбираемо, тъй като различните хора по различен си представят живота в „света без комунисти". Едни от тях мислят по-практично и рационално. Те знаят от какво бяха лишени при комунистическата власт и искат да си върнат отнетото — имот, правото сами да разполагат с живата си. Други не са доволни от сегашното положение на нещата в чисто емоционален план. Те обвиняват комунистите като „лоши началници" за това, че не разпределят обществените блага по справедливост, т. е. поравно между всички. Този афективен протест всъщност е обърнат не срещу комунизма като такъв, а срещу отделните му представители. В образа на „света без комунистите" има и не малко утопични моменти, именно защото афективният протест срещу конкретната практика на комунизма, оставя нейните същностни условия извън полезрението. Колкото по-малко конкретният индивид си представя нещата, връзките помежду им, колкото по-малък шанс има за самостоятелен успех в живота, толкова повече се настройва към чудесното спасение, толкова повече вярва в най-фантастичното. Тази вяра бе подкрепяла комунизма. Сега тя иска да го събори. Общото е популизмът — може би най-масовата социална база и настроение за всякакви утопии, подхранващи вярата във възможността за чудесното преминаване от мизерията към богатството. „Светът без комунисти" в тази връзка масово се мисли като чудесно спасение. Рецептата е проста. Лошото в сегашното общество се свърза с комунистите, а доброто — с демокрацията. Едните се махат, за да освободят място за другите... и всичко остава както преди. Популизмът като масово настроение съвсем не е за отказ от егалитарен, „уравниловъчен" тип разпределение. Основното за този род протест срещу комунизма е стремежът „грижите" на майката-държава да бъдат разпределяни по-равно между всички. Комунистите са лоши, защото с измама обсебиха и самата държава, и нейните „грижи". Спасението е просто — да се махнат тези самозабравили се властници, да им се отнеме награбеното и да се разпредели поравно между всички онеправдани и обидени. Така, зад външното единство се крият коренно различни мотиви. Ако едните оценяват нещата с мерките на реалния живот и виждат позитивното съдържание на образа „света без комунисти" в САМИТЕ СЕБЕ СИ, другите търсят поредното чудо — мигновеното спасение без сами да се променят. Ако за едните това означава освобождаване на собствената им активност, то за другите е връщане на някаква предзададена справедливост, узурпирана и изкривена от лошите хора. Достатъчно бе да се каже, че спасението е възможно, ако комунистите ги няма. Тъкмо тази наглед прекалена простота на внушението помогна на съюза при реална загуба на изборите — да удържи в края на годината реална победа. Хората мислеха, че с вземането на властта всичките им проблеми ще бъдат решени на часа. Но проблемът за оцеляването съвсем не е във властта. Може би тъкмо поради това комунистите тъй лесно я отстъпиха. Всъщност, тъкмо комунистическата доктрина и комунистическата практика определят властта като единствена инстанция, гарантираща всеобщо оцеляване. Популисткият стремеж да бъдат наказани лошите началници не поставя под съмнение тези претенции на властта да гарантира всички по един и същи начин. Така образът на „света без комунисти" се обръща като образ на... комунизъм без комунисти! „Лекото* отстъпване на властта от комунистическата партокрация означава и това, че тъкмо властните гаранции за всеобщо оцеляване не могат да гарантират на всекиго равен шанс за оцеляване. В по-реалистичен план отстраняването на комунистите означава преди всичко да се премахне прекалената опека на държавата-майка. Оказа се обаче, че в България твърде малко хора могат да си позволят този род свобода. Премахването на „гаранциите" и отдръпването от властта наистина освободи всички, но същевременно показа, че свободата се превърна във всеобщ произвол. Оттук нататък развитието става непредсказуемо. Още повече, че социалните настроения в българското общество често са разпръснати. Не може да се твърди със сигурност, че популизмът с необходимост се корени сред градските лумпени. Същото не може да се твърди и за практическото отношение към „света без комунисти" — то е разпръснато сред много категории и групи. Общо взето „колективизмът" не е много развит. Не става дума, разбира се, за членската маса на БСП. Общото настроение у симпатизантите на СДС не ги „събира" в единни общности, то (настроението) остава индивидуално дело на всеки. А солидарността им остава анонимна и несигурна. Хората просто не са свикнали да бъдат солидарни по свой собствен избор. Тях ги събираше властта. Защо? Защото комунистическият тип „солидарност" е властов. Само с власт, обаче, бизнес не се прави. Само с власт сътрудничество и конкуренция не се балансират. Ето защо стъписването и разпадането на социалните ангажименти у хората се оказа трудно поносимо за всеки отделен човек. Що се отнася до електората на СДС — точно това стъписване и стремежът нещата отново да се върнат „по местата си" най-много подхранва желанието изборите да станат по-скоро. Опасенията, че по-нататък ще стане по-лошо лреоб-ладават тъкмо в тази среда. Размитостта на настоящето, очевидната му разлика с утопичния образ на едва ли не мигновеното спасение, след като властта ще бъде отнета от лошите комунисти, подкопават ентусиазма, възпират активността. Обаче същата тази смутеност, възпираща активността, търси аргументите за по-късни избори. Едното и другото са се оказали парадоксални прояви на общото настроение. Светът без комунисти като напълно реално състояние на българското общество изкара на преден план един твърде традиционен за цялата най-нова българска история проблем — неразвитостта на модерните структури, както за междуличностното общуване, така и за взаимодействието в по-широкия „макро-социален" аспект. Премахването на тоталния властов контрол на държавата-партия върху социалния живот откри пред очите ни океан от неуправляеми индивидуални действия и спонтанни колективни реакции. За да се развива в тази наистина „невъзможна" среда, пазарът се нуждае от развитите вече хоризонтални структури, мрежи за взаимните зависимости и отношения. Преносът на западните стратегии на поведение остава поредната утопия без да се адаптира към хаоса на междуличностните отношения. Опитът властта да поеме функцията на солидаризиращ фактор — т. е. като поредната „силова гаранция" — не се изключва. Все по масово изразяваният стремеж за „силна ръка" в държавното управление издава и един вид отчаяние от „балканската" версия на демокрацията. Интересно е, че за реализацията на това ставащо все по-масово настроение — носталгия, дори не е нужен преврат. Достатъчно е сегашните институти на властта да се задържат за един неопределен период. Обаче се забравя нещо важно. Външната, т. е. пак властната „солидаризация", ще ограничи в една или друга степен личната инициатива. Нещо повече — този тип властно налагане на решенията ще породи съпротива, иначе неадекватна на реалните цели на демократизацията, но в момента мобилизираща тъкмо демократично настроените хора. С което отново могат да се реанимират нелегалните (мафиотски) антиконкурентни структури, ще се спре процеса на отстраняването на партийната номенклатура от икономиката. Пазарът, изобщо оцеляването в широко отворения към света живот се оказват невъзможни без всеки да може да работи с партньор, да отчита поведението на много хора „някъде другаде". Обаче сегашните — заварени — хоризонтални и вертикални структури и зависимости в живота на хората съвсем не предполагат партньорството. Те бяха нелегални проекции на тоталитарната власт на система във всекидневието. А това значи, не техният ресурс не беше всъщност и техен — те паразитираха върху всекидневната реалност, но бяха в състояние сами да я оформят, оказаха се прости посредници за изсмукване на жизнените сили от народа по посока на партокрацията. Сега тази паразитна система като че ли разпада. А значи — поражданите от нея ангажименти престават да „организират" социалното пространство и време у нас. А може би те просто „изчакват", за да се „прикачат" към нови паразитни прослойки? И така, основният проблем за изборите, т. е. за това кое ще се избира през май или септември... или пък догодина е за некомунистическата солидарност, за трудната за всеки власт, не предоставяща никому „автоматични гаранции". Изглежда, че ще спечели този, който успее да създаде тъкмо този нов образ на „света без комунисти". Май нещата не са се променили и до ден днешен  Редактирано от - Минавам от тук на 23/2/2004 г/ 15:06:45 |
| ЧФ2003, много си прав. и най-паче природа! след 60 години никой от лустрационния контингент може да не е жив и Българя да влезе в епохата на победилата (завършила) лустрация |
Я да дойде Естета, да ни припомни с цитати досегашните прогнози на Чичо Фичо, да установим с проценти прости сбъдваемостта им - е ли тя над 0%, или не |
ЧФ2003 [Напреднал] от Булгаря Общо мнения: 71 Такива са много от събеседниците, особено тези, които сега така грубо нарушават правилата в ущърб на издателя и главния редактор. За тях бъдещето е чревато разочарованиями. Създадено: 23.2.2004 г. 14:58:18 Същия вчера: Казаното от вуцидей за правните аспекти вчера е абсолютно основателно, тематиката ми е професионално близка и I shall pursue it aggressively в случай на неконструктивно поведение от страна на Джаков или Башева в бъдеще.[b] |
