Отиди на страница:
| Ами ти, Кентавре, сигур по това време си плувал още само в погледа на мама и татко. Редактирано от - Сибила на 26/3/2004 г/ 16:36:48 |
| Поколението на "Хуманата" си припомня своите герои от "синия екран", а? А какво да кажем ние - "старите пръдни", захранвани с "радиопиеси за младия слушател" и Бърборино (чудесата на магнетофона пуснат на "бързи обороти" ). Визуалните ни помагала бяха филмчета с позитиви, въртяни на "нещо като прожекционен апарат за чавдарчета", който гореше ленти като фашист книги на аутодафе. Е, имаше там и "цртани съветски филми" в Дома на Българо-съветската дружба и дори и вносни списания за деца от братски компартийни издания: "Весель!е картинки", "Мурзилка" и "Valliant" (later known as "PIF"  , ама токова...всичко друго беше легенди, приказки, книги и "туй-онуй" от другарите от улицата. Разговорите се движеха в няколко пласта, като преобладаваха реплики от сорта на:а) Леле Бриджитката какви "бомби" има! б) Тоя Литъл Ричард много готин. Ега ти. Слушал ли си "Тути фрути"? в) Чичо ми има едно списание с чистоголи мацки! г) Вчера една бамбина ми даде израелска дъвка. Разтегателна!!!! д) От прозореца в квартирата дето бяхме на море се скиваше екрана на лятното кино и аз скивах 10 пъти "Лято с Моника"! и т.н.т....днешните деца пък сигурно си говорят повече за компютърни игри и илюзорни герои.  |
| Оге Йенсен беше от най-готиния приключенски роман от нашето детство. За мен още е любимата ми книга. Няма по-хубави приключенски романи от "Граф Монте Кристо" и "Наследникът от Калкута". |
Сибила, а помниш ли ги трите магаренца от "Незнайко в слънчевия град"? Онези, дето станаха човечета и имаха пъстри дрешки и жълти баретки и много пакостлив нрав. Имам трима приятели от Варна, дето така им викам - Калигула, Риктун и Пегасик  Тази книжка си я бях взел и в казармата, но великолепния ми ротен - др.к-н Наньо Ганев Корсаков, я разкъса в пристъп на гняв |
| Демек, останали са без незабравими, топли спомени Завалийте Аз, например, като изпадна в мрачно настроение, обичам да си спомням за Наньо - едно истинско предизвикателство за съвремената психология. |
| А някой помни ли "Фильо и Макензен"? И защо се героят се казваше точно Макензен? Booya, имаш 5 години... |
| Може би за съвременната психиатрия е по-точно! Аз тепърва с "малкия Архангел" имам на "поправителен" да си спомням детски книжки и да разширявам "кръгозора" с Уолт Дисни, бебето Ру, Кенга и т.н.Приятно ми беше! Весели почивни дни на всички! |