Добави мнение Мнения:17
| като гледам и тук става дума за много пари, предлагани от разни "фондации" и други подобни. СЪщо като за кучетата и антисемитизма (виж статията на Б. Димитров с днешния брой). Проблемът с достъпността на София за инвалиди изглежда нерешим, казва авторът. Вярно е. Вярно е, обаче и друго - проблемът с достъпността в София е нерешим за напълно здрави хора. Да се хвърляме сега на рампи за инвалидни колички навсякъде, да продължим безумието на скосяване на тротоарните бордюри е просто плащане на безсмислен данък на една чужда на българската действителност догма. Не ми се мисли за луксозните условия, осигурени под натиска на една комплексирана от остаряването артистка, (играла преди всичко с тялото си) за 5 (ПЕТ !) мечки. Не ми се мисли колко медицински кабинета биха могли да бъдат оборудвани с тези средства. Не ми се иска да пресмятам парите, коиот столична община похарчи за скосяване на тротоарите - колко километра дупки можеха да запълнят. Недоумявам дотолкова ли са тъпоумни всички защитници на рампите и скосяванията, че не виждат един прост факт - за да стигне до рампата в църквата, училището или обществената тоалетна, инвалидната количка трябва да преодолее преди всичко стъпалата от етажната площадка на партера до уличното платно. (Обикновено тези стъпала са на два етапа - до входа и от входа до улицата. Т.е - две рампи. На всеки вход, където живее инвалид. 265 000 инвалида, казва статията. По две рампи - около 500 000. По 200- 300 лева за рампа - 100 милиона....) А сега да помислим от друга гледна точка. При тоталния недостиг на средства, за кого би трябвало да харчи обществото ? За инвалидите, които са меко казано, със силно занижена способност да произвеждат обществено полезен продукт или за младите, здравите, силните, енергичните - за онези, които ще произведат най-много, които ще задоволят собствените си нужди и ще създадат излишъци и за останалата, непродуктивна част ? Интересно, че когато става дума за данъчни облегчения, обществото е консенсусно, че трябва да бъде облегчен предприемачът, богаташът, онзи който ИМА МНОГО, защото той, видите ли, създавал блага. А каква е разликата ? Никаква. И идва един момент, когато на човек му писва да бъде един от героичното малцинство, на което се крепи светът - един от онези, които плащат за всичко - за циганите, за мечките, за инвалидите, за кучетата, за идиотите, за гениите, за богатите, за бедните, гробовете ан турските терористи от 1984-89-а, за кефа на Жан, Иван и ДОган, за принцовете, за избитите евреи, за Европейския Съюз, за НАТО, за САЩ, .....  Редактирано от - Бахур на 29/3/2004 г/ 22:07:14 |
| Горните мнения казват всичко... Решение на проблема може да се намери след като измрат Бахурите и подобните им...  Редактирано от - Myxa на 29/3/2004 г/ 22:34:01 |
| Вие първите двама в ред ли сте. Очевидно не сте! Явно със същото безумно мнение са и архитектите и общинарите. Ако някой беше мислил наврме, нямаше да ги има сигурно 90% от проблемните места. Защото проблеми имат не само инвалидите, но и по-възрастните, бременните и децата, майките с колички. В София се движат рейсове и трамваи, които са си живо изпитание за поне 30% от хората. За подлези, сгради направо не ми се мисли. И да ти кажа предпочитам инвалидите да имат достъп до всички обществени сгради, така биха могли по-лесно и работа да си намерят. А не да им се плащат помощи и в същото време да живеят, като отшелници. И мисля, че е редно да сте по-човечни, защото в този живот никой не е застрахован от нищо... |
Абе дайте на ДПС някой лев. Какво се занимавате с инвалидите....  Терористите могат да направят повече хора инвалиди... |
| Бахуре за какво са ни на нас правите и здравите пари. Нали ние можем сами да си ги изкараме, а инвалидите на могат. Не съм съгласен, че те не създават общественополезен продукт. За здрави и прави безработни ли дава пари държавата, че да им измисля фалшива заетост. Абсолютно неразбираем си ми. Все си мисля, че хора като тебе, когато станат неразбираеми за повече от 50% от населението България ще е друга. По-добра. |
| Ами и едните и другите са прави... едните повече, другите по-малко. че за инвалидите трябва да се направят по-удобни тротоари, асансъори и тнт. условия е нещо задължително. А за не-инвалидите, че трябва да се почистят улиците от коли също е вярно. Ама като има общинари - задници, а също и полицаи - мижитурки и управници - *** така ще е. |
| Щом не разбирате - ще поясня. През последните няколко десетилетия се налага една политика на хипертрофирано толериране на всевъзможни - истински или измислени - групи хора, наричани още "хора в неравностойно положение". Това са групи, обединявани по най-разнообразни белези - жени, негри, педерасти, евреи, цигани, власи, шопи и т.н. и т.п. Тази политика има най-малко два странични ефекта, които аз считам за негативни: - единият е толерирането на тези "малцинства" и ползуването от тяхна страна на с нищо не заслужени предимства и неоснователно меко правосъдие при престъпления от общ характер. Това става за сметка на останалата част от обществото, която бива постепенно превърната в някакво "второ качество", обикновени, непривилегировани парии; - другият е създаденият изключително успешен бизнес на разните "правозащитни" организации, които имат интерес да преувеличават проблемите, дори стигат до там да измислят проблеми и нови малцинствени групи. Конкретно за инвалидите виждам демонстрация на активност от втория тип. Моите възражения имат преди всички икономически характер. Ако приемем, че обществото в САЩ и Зап. Европа (откъдето идват основно стимулите за горните организации) отделят, примерно, 1% от своите доходи за подобряване състоянието на инвалидите (числата са измислени!), ние не би трябвало да отделяме по-висок процент, най-малкото, защото имаме "да наваксваме" в много други отношения също. Да, но съобразено с нивото на национални доходи, така се получава, че средно на един инвалид западните общества могат да отделят 10 или 15 или 20 пъти повече средства. А рампите за инвалиди струват (вече!) еднакво в Лондон и в София. А като гледам как в България някои лекарства струват пъти по-скъпо отколкото на Запад, може да се окаже, че нашите рампи са и по-скъпи. И така стигаме до очевидното, струваше ми се, положение, при което, за да осигурим на инвалидите в България удобствата, които им се осигуряват на Запад, ще трябва да бръкнем дълбоко в някой друг прокъсан и празен джоб на обществото, за да изчегъртаме нужните средства. А според мен има по-приоритетни задачи. Например, издръжката на окупационния батальон в Ирак или "адекватно заплащане" на 200 нови НАТО-чиновника. (Последното изречение е чисто злобеене )Добре, нека приемем, че интегрирането на инвалидите в обществото е по-приоритетно, отколкото образованието или детското здравеопазване. (Тук ще си позволя ехидна забележка - опитайте се да отнемете средства от определените за интеграция на мангалите или за педалите - техните правозащитници ще ви откъснат ташаците  ). Та, при това допускане, считам за безспорно, че е по-важно първо да позволим на инвалидите да излязат на улицата. Едва след това ще има смисъл да им осигуряваме възможносътта да пресичат улицата, нали ? И че дотогава, докато няма рампи по входовете на жилищните блокове, да се харчат липсващи средства за скосяване на бордюрите е прахосване на средства, дори злоупотреба. И, освен това, е чиста демагогия. Безспорно, има някой, който иска да похарчи 60 000 лева за рампа пред църквата. Но няма ли това да са пари, хвърлени на вятъра ? |
| Прочетох само първото мнение на Бахур-а - нямам време и за второто, но видях как започва и точно това исках да кажа и аз - та прав е човека! Не съм против рампите за инвалидите, не съм и против облекченията за едни или други, но трябва нещата да вървят равномерно и едновременно - когато държавата прави нещо за инвалидите трябва да прави нещо и за здравите... Хиляди облекчения за циганите в софийските и пловдивските квартали - ток не плащат, вода не плащат, че и къщи почнаха да им строят - искам някой от идеалистите по-горе, които обясняват как всичко това е нужно, да ми обясни с какво аз, един напълно здрав и работещ човек (с висше образование и 200 лв заплата), съм по-лош от циганина джепчия, че за него има екстри, а за мен не!? И кой е виновен, че циганите не можели да си намерят работа - аз ли съм им взел квалификацията, желанието или способностите за работа? Бахур-а е прав и за това, че именно нормалните хранят държавата, а хрантутниците далеч не са само циганите... |
| Бахуре, Явно при теб е залегнала философията на Социалния Дарвинизъм или с други думи законът на джунглата, т.е. кокалът е за по-силния хищник. Понеже си такъв ербаб, ти пожелавам поне да си силен хищник, защото иначе ще те схрускат за закуска. Това, което особено много ме дразни в България е че всеки се счита за експерт във всичко, всеки знае най-добре. Може би и затова сме на този хал, понеже се мислим за големи многознайковци. Всички други са тъпи и нищо не разбират, само ние сме правите. За съжаление за такива хора няма надежда, защото са се затворили в собствения си малък егоистичен свят и не виждат по-далече от носа си загубил всякакво обоняние, камо ли пък да погледнат нещата през очите на някой друг. Много жалко, но това е реалността. За парите, които са необходими за рампи и интегриране на хората с увреждания и за това как те могат да бъдат изразходвани за далеч по-важни и належащи неща отколкото "да се разхождат инвалиди, които и без това не могат да излязат от къщи" ще направя аналогия с едно есе написано преди няколко века от Джонатан Суифт. Казва се "Скромно преложение" или нещо подобно и в него един английски благородник прави предложение за справяне с изключително бедното ирландско население. Той предлага вместо да се увеличават бедните и сополиви ирлансдки деца, те да се превърнат в стока, понеже месото на едногодишните бебете било толкова вкусно и крехко, че засенчвало всички тогава известни деликатеси. Разбира се, това щяло да стимулира икономиката, понеже за всяко семейство, което си развъжда деца за хранително-вкусовата промишленост ще се заплаща добре и така ще се реши проблема с бедността при ирландците, ще се създаде нова индустрия, ще се създаде един нов и изключително качествен продукт. Нали разбираш нова пазарна ниша, нов тип благо, а и още повече, че самата държава няма да има нужда да отпуска каквито и да е било субсидии, които може да алокира за къде по-важни пера от бюджета. Суифт е толкова убедителен в начина, по който написва това есе, че дори на някои британски лордове им убягва сатирата и сериозно се замислят как може да бъде осъществен този проект. Мога само да кажа, че тези, които не подкрепят интеграцията на хората с увреждания са по-добре пригодени да живеят през средните векове, където вероятно биха намерили подръжници на свойте икономически теории. Това, че не забелязваш даден проблем не означава, че той не съществува. А когато знаеш, че съществува и преднамерено го пренебрегваш, тогава вече става въпрос за нещо много по-сериозно. Силно се надявам в България да няма прекалено много хора, които мислят като теб, защото иначе каквото и да си говорим работата е отекла. P.S. А и още нещо, не може да се сравнят хората с увреждания с джепчии и други хора, които не могат или не искат да работят. За разлика от подобни елементи, хората с увреждания искат и стига да им бъде предоставена възможност и условия за това могат да работят. Така парите инвестирани в адаптиране на сгради и улици ще могат да се възвърнат. Най-големият проблем обаче е, че все още в България "инвалид" е равносилно на непотребен. А това е така, защото хората с увреждания все още си стоят в къщи заради 15 сантиметровите бариери, за които става въпрос в статията, и не могат да докажат пред себе си и пред обществото, че могат да бъдат полезни и да водят смислен живот. А, за 200-те лева и висшето образование не са виновни средствата отпускани за благоустройство, а много други фактори. |
Бахуре, Явно при теб е залегнала философията на Социалния Дарвинизъм или с други думи законът на джунглата, т.е. кокалът е за по-силния хищник. В същност - точно обратното. В днешния вестник чета, че били отпаднали безплатните учебници. Нямаме пари за такива. Но имаме пари за да монтираме в една училищна сграда специален елеватор за две парализирани деца. Според мен, не е справедливо. |
| А ИСТИНАТА Е НЯКЪДЕ ПО СРЕДАТА, АМИ ДА ПРОДАДАТ ДЕПУТАТСКИТЕ ЛИМУЗИНИ И ДА ГИ ЗАМЕНЯТ С НЯКВИ ПО-СКРОМНИ МАРКИ И МОДЕЛИ И ШЕ СКАТАЯТ НЯКОИ ЛЕВ ЗА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ, НЕ ЧЕ ТОВА ШЕ РЕШИ ПРОБЛЕМА АМА ВСЕ ОТНЯКЪДЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПОЧНЕ |
Отношението към инвалидите е показателно за обществото. Браво за статията  , ако не друго, поне ни напомня за отношението към себеподобните. |
| Аз отдавна ви предложих: да спрем даплащаме данъци, тъй като държавата не усвоява постъпилите средства както трябва. Ето например почти всяка седмица има новина, че някое дете или възрастен се е върнал от успешна операция в чужбина със събрани от дарения пари. Или пък, че са събрани пари от обикновените граждани за построяването на църква. Онзи ден пък ми разбиха колата и от полицията изобщо не си направиха труда да снемат отпечатъци и ми казаха само, че ще ми дадат бележка за пред застрахователя. За пореден път се замислих: за какво е НЗОК, след като животоспасителните операции се правят в чужбина с пари на дарители? Защо да плащам данъци, след като полицията не си върши работата и не създава ред и дисциплина? Защо да плащам осигуровки, след като за всеки преглед си плащам. Майка ми например в момента временно /надявам се/ е в инвалидна количка. Не е излизала цифром и словом от 2 месеца от последната операция. Излизането за нея е свързано с присъствието на двама души, които да я пренасят с количката барабар от и до колата и оттам където е удобно. Въпреки това смятам, че би трябвало или държавата да работи превантивно, а когато се налага и да мисли за това, което не може да се предотврати, или да се оправяме кой както може и да спрем да плащаме данъци. Ако някой ми снесе ето тук точно поне 2 аргумента защо да плащам данъци, ще го черпя една бира. |
| Определено съм съгласен, че отношението към хората с увреждания е показателно за обществото. Според мен е съвсем логично и нормално държавата да създаде еднакви условия за всички ученици да могат да посещават училище. Представете си да израснете затворени, без приятели (поради това, че не ходите на училище, не можете дори и да излезете) и обществото или ви игнорира или решава, че е по-важно да има безплатни учебници, отколкото да ви помогне да излезете от малкия си затвор или най-малкото да не ви пречи. Един такъв човек израснал в подобна изолация не може да бъде пълноценен, независимо дали има някакво физическо заболяване или не. Ако искаме хората с увреждания да си останат в къщи, това е вече друг много неприятен за българското общество въпрос. А да сравняваме безплатните учебници с това един човек да води нормален, достоен живот ми се струва леко казано нехуманно. Добре, че заради Европейския съюз малко се раздвижиха да понаправят нещо за адаптиране на сгради в България, че иначе ако трябваше тази инициатива да дойде от нашето общество, предполагам, че дори нямаше да знаем, че има хора с увреждания. |
Добави мнение Мнения:17